Коста Митов
Село Лесново (8) (кратък исторически очерк)

Глава седма
Утвърждаване на народнодемократичната власт

Първи стъпки на местната отечественофронтовска власт

Установената в селото отечественофронтовска власт на Девети септември 1944 г. с успех започва да изпълнява своите функции. Това е власт на трудещите се, в която работническата класа играе ръководна роля в държавата и обществения живот.

Първата задача на селския комитет на Отечествения фронт, на партийната и ремсовата организация и на въоръжения отряд е да арестува и изпрати в околийското управление най-отявлените фашисти, извършили престъпления, да установи връзка с и да неутрализира войсковите части, да осигури надеждна охрана на общината и да разгърне широка масово-политическа работа сред населението за привличането му на страната на Отечествения фронт. Заедно с това се предприемат мерки за издирване на гробовете на убитите от фашистите антифашисти от селото и подпомагане на техните семейства.

Изграден е акционен комитет към Отечествения фронт за доброволно събиране на зърнени храни в помощ на новата отечественофронтовска държава. Набелязани са мерки за прибирането на реколтата и изпълнението на държавните доставки от селскостопански произведения.

Арестуван е и изпратен в София гестаповецът Петров, който играе голяма роля в борбата срещу съпротивителното движение. В новоселското околийско управление са изпратени арестуваните Трайко Николов — участник в убийствата на антифашисти, полицаи от Околийското управление, Трайко Велинов Колев, полицай от същото управление, Атанас Личов Митров — общински полицай, един офицер от местното военно поделение, чието име не ни е известно, и други активни привърженици на фашистката власт. Впоследствие, след задълбочено и внимателно разследване, на виновните бяха наложени различни наказания.

Установена е връзка с войсковото поделение, намиращо се в двора на Зарчо Илиев Апостолов. Изяснява се, че поделението няма никакви намерения да предприема каквито и да било действия срещу новата власт. Изграден е войнишки комитет и някои от офицерите са отстранени от ръководна дейност.

Към 15–16 септември в Лесново идва група партизани и политзатворници и заедно с местния въоръжен отряд отново посещават военното поделение. Войниците посрещат с ура пристигналите представители на новата власт и една група от войниците се присъединява към тях, за да участвува при посещението на другите военни поделения в Доганово и Богданлия.

Към края на септември войскови части в Новоселци под влияние на вражеската пропаганда отказват да заминат за фронта и се готвят за въоръжена съпротива. От Околийския комитет на партията позвънили във всички съседни села спешно да изпратят въоръжени групи в помощ на милицията и другите въоръжени групи в Новоселци за обезвреждане на войниците. От с. Лесново също е изпратена такава група, в която участвуваха Асен Гюров, Симеон Ангелков, Велин Владов Велинов. Костадин Николов Митов и др. Оказва се обаче, че местните другари са обезоръжили войниците. По същото време пристига и една войскова част от бронирания полк от София заедно с Добри Терпешев. На състоялия се митинг на войниците (от едната страна са въоръжените войници, а срещу тях невъоръжените) Добри Терпешев разяснява какви са целите на Отечествената война и необходимостта от участието им в нея. Речта му е изпратена от всички войници с мощно ура в знак на одобрение и съгласие.

Офицерите, виновници за този бунт, са арестувани и изпратени в София, а останалите войници заминават за фронта.

На 23 септември в селото се получава съобщение, че първите ешелони съветски войници ще бъдат на гара Новоселци (Елин Пелин) към 11–12 часа. В резултат на бързо предприетите мерки над 60–70 каруци с жители от селото потеглят за гарата, която по това време бе украсена с червени и национални знамена, а перонът от двете страни — задръстен от работниците от фабрика „Изида“ и местното население. Влакът с танкове и оръдия приближава бавно и тържествено и спира. Мощно ура от посрещачите и червеноармейците се разнася над гарата. Съветски офицер произнася кратко и бойко слово, което е също посрещнато с ура и лозунги във възхвала на съветската армия — освободителка. Представител на работниците от фабрика „Изида“ отговаря на словото и завършва с лозунги в чест на Сталин и Червената армия. Влакът е изпратен към София със същия ентусиазъм. Това е първата среща на жителите от селото с части от Червената армия. По-късно в селото е настанена войскова част в училището, престоява по-дълго време и напуска през 1945 г. (точната дата не ни е известна).

В дните непосредствено след Девети септември в селото се организират и провеждат много събрания и митинги за разясняване на политиката на Отечествения фронт и необходимостта от оказване на помощ на мероприятията на Отечествения фронт, в които населението участвува масово. Редица митинги и конференции се провеждат и в Новоселци (Елин Пелин), където оратори от окръжния и околийския комитет на Отечествения фронт говорят за задачите на народнодемократичната власт и поуките от септемврийските и юнските събития през 1923 г.

Много активно участие взе населението от селото при погребението на убитите антифашисти от Новоселци, Лесново, Богданлия, Огняново и Голема Раковица в братската могила край Новоселци през септември 1944 г. На митинга присъствуваха, освен близките на убитите и хиляди отечественофронтовци от околията, дошли да отдадат почит към загиналите и да засвидетелствуват уважение към техните близки и познати. Между ораторите от другите села на митинга говорят и представители от Лесново — Петър Ив. Манолов, Асен Гюров Цветков, Спас Димитров Манолов, Костадин Николов Митов, Георги Ночев Делев и др.

Възстановяване на легалната дейност на БРП, РМС, БЗНС и ЗМС

Непосредствено след Девети септември 1944 г. останалите живи партийни членове и съмишленици на БРП предприемат мерки за създаване на легална организация на БРП. Необходимостта от създаването на такава организация, която да оглави мероприятията и да застане начело на трудещите се за по-нататъшното изграждане и укрепване на народната власт, става все по-наложителна. На 18 декември 1944 г. в кабинета на секретар-бирника се събират около 20 души партийни членове и учредяват третата поред легална партийна организация, но в условията на победилата народна власт.

От протокола личи, че учредители на легалната партийна организация са: Иван Зафиров Стоянов, Стойно Стоянов Дулев, Владимир Велинов Недялков, Цвятко Йорданов Стоянов, Петър Иванов Манолов, Цветан Стефанов Палев, Стоян Христосков Георгиев, Илия Варадинов Стоянов, Трайко Найдов, Александър Димитров Манолов, Иван Донев Бочов, Веселин Александров, Борис Спасов Василев, Левена Трайкова Спасова, Стоянка Райкова Делибалтова, Симеон Ангелков Ленков.

Преди учредяване на организацията Цветко Йорданов Стоянов изнася доклад на тема: „Какъв е курсът на БРП и Отечествения фронт“. Събранието решава членският внос на всеки партиен член да бъде 30 лв.

За секретар на партийната организация е избран Иван Зафиров Стоянов. С учредяването на партийната организация започва още по-организирана партийнополитическа работа и осъществяване на конкретни мерки по укрепване на новата народна власт.

От протокол № 2 на партийната организация личи, че е взето решение за попълване на реквизиционната комисия с нови трима членове, а именно Димитър Иванов Ганев (представител на БЗНС) и Иван Донев Бочов и Симеон Ангелков Ленков (представители на БРП). С това се създават условия за най-справедливо прилагане на разпоредбите, свързани с реквизирането на добитък и храни, наложени ни от военната обстановка през този период.

На същото заседание на партийната организация е възложено на партийния член Цветан Стефанов Палев да оглави работата на читалище „Безсмъртие“, да се засили борбата срещу зловредните слухове и да се набележат мерки за прочистване на общината от чужди на народната власт служители.

В последвалите заседания на партийната организация се обсъждат и решават и други важни въпроси, като подменяне на служителите от общината, изпраща се предложение до околийския комитет на Отечествения фронт за освобождаване на неудобните на новата народна власт учители, и редица други организационни въпроси. С други думи, още в първите месеци след 9-ти септември 1944 г. партийната организация в селото поема своите функции и ръководи успешно борбата за изграждане и утвърждаване на местната народна власт.

Събитията на Девети септември се развиват така, че в първите дни и седмици властта фактически се упражнява от комитетите на Отечествения фронт. Задачите обаче, които се поставят през този етап, налагат час по-скоро да бъде назначен кмет на селото.

На едно от своите събрания през октомври 1944 г. партийната организация обсъжда този въпрос и решава за кмет да бъде назначен Стоян Христосков Георгиев, член на БРП, участник в съпротивителното движение, убеден отечественофронтовец, син на активния деец на БЗНС Христоско Георгиев. С назначаването на кмет се създават още по-добри условия за изпълнение на поставените задачи.

Успоредно с подготовката по изграждането на партийната организация се извършва и подготовката за изграждане на РМС. Нещо повече, изграждането на легалната ремсова организация изпреварва изграждането на партийната организация. За това съдействува обстоятелството, че ядрото на младежката организация в лицето на Христо Трайков Велинов, Асен Гюров Цветков, Стоянчо Трайков Спасов, Найден Петров Младенов, Кирил Петков Тонев, Борис Миленов Натов е съставено от политзатворници със значително по-висока грамотност, политическа култура и младежки ентусиазъм. Учредителното събрание на РМС се провежда на 12 септември 1944 г. За председател на организацията е избран Стоянчо Тр. Спасов, член на РМС от преди Девети септември, политзатворник, младеж с богат организационен опит, с необходимата култура. В ръководството на РМС са избрани още Христо Трайков, Асен Гюров Цветков, Георги Станилов Митов.

Измежду учредителите на РМС се открояват имената и на такива будни, ентусиазирани, съзнателни и идейно ориентирани младежи и девойки, като Стефан Трифонов Георгиев, Иван Георгиев Велинов, Найден Петров Младенов (политзатворници), Петко Младенов Иванов, Костадин Николов Митов, Кирил Петров Стамов, Кирил Велинов Стоянов, Ангел Симеонов Ленков, Цветан Ночев Делев, Борис Бонев Найденов, Иван Трайков Петков, Димитър Андонов Митов и др. Членове на РМС от преди 9-ти септември 1944 г. са Андрей Христов Колев, Ерменка Христова Колева, Стоянка Богданова Илиева, Нора Андонова Митова и др.

Малко по-късно се образува и Земеделската дружба, в която влизат Христоско Георгиев Митрин, Григор Атанасов, Георги Иванов Гогошов, Младен Иванов Гогошов, Пале Богданов Илиев, Никола Янакиев (Ачов), Никола Трифонов Симеонов и др. В първите месеци след Девети септември партийната организация и дружбата работят съвместно, но след обособяването на опозицията част от членовете на дружбата като Георги Иванов Гогошов, Никола Трифонов Симеонов, Григор Атанасов и др. се присъединяват към опозицията и започват активна борба против мероприятията на новата власт. Изградена е и младежка организация на БЗНС — ЗМС, но тя просъществува малко и се разпада с разгромяването на опозицията.

Влизането на България в редовете на демократичните антифашистки сили изискваше тя да участвува активно във войната за окончателното разгромяване на хитлеристка Германия. На тази задача сега са подчинени всички други въпроси и задачи на революцията. „Всичко за фронта, всичко за победата“ — това бе главният лозунг, под който партията мобилизира всички патриотични сили. Изпълнението на тази задача трябваше да започне непосредствено след Девети септември, тъй като още на 10 септември 1944 г. хитлеристки войски нахлуха на наша територия в района на гр. Кула, а след това и при Кюстендил.

Населението на с. Лесново масово се включва в изпълнението на мероприятията на отечественофронтовското правителство, насочени към изгонването на немските войски, нахлули в наша територия, и участието ни за пълния разгром на хитлеристка Германия. С активното участие на партийната и ремсовата организация, селският комитет на Отечествения фронт и общинското управление предприемат бързи мерки за мобилизация на повиканите запасни чинове. В кратък срок бяха изпратени за фронта и мобилизираните каруци и коне. Започва кампания за изпращане на фронта на чорапи, ръкавици, кожухчета и др. В придружителните писма се пожелаваше на войниците скорошна победа и смело да громят нашите врагове. Много добра дейност е извършена по това време от ремсистките Мария Николова Стоименова, Стоянка Богданова Илиева, Нора Андонова Митова, Божанка Василева Младенова, Надка Николова Стоименова и др., които, освен че работят активно за събирането на дрехи, лично изплитат чорапи, ръкавици, шалчета и др. и ги изпращат на фронта. Много активна дейност развиват женското дружество и помощната организация. Много труд, усилия и енергия влагат в тази кампания такива активистки на помощната организация, како Райна Спасова Велинова, Веска Цветанова Палева, Иванка Стоянова Христоскова, Драга Борисова Спасова, Димитра Христоскова Георгиева.

В Отечествената война с. Лесново даде скъпи и свидни жертви. В първата и втората фаза в Македония, Южна Сърбия и Унгария със смъртта на смелите загиват осем млади и предани на своя народ и родина синове: Асен Георгиев Малинов (1922–1944 г.), Антон Варадинов Стоянов (1921–1944 г.), Димитър Илиев Стоименов (1915–1944 г.), Йордан Стоянов Мишов (1921–1945 г.), Йордан Арангелов Пандурски (1915–1944 г.), Стоян Станоилов Ботов (1922–1944 г.), Златко Цветанов Стоименов (1911–1944 г.), Петър Стефанов Палев (1911–1945 г.)

В Отечествената война като доброволка взема участие Ана Георгиева Велинова, активен член на РМС, която участвува във втората фаза на войната.

През първата половина на октомври 1944 г. се провеждат и околийските партийни конференции. Те преминават при изключителен ентусиазъм и изиграват ролята на учредителни форуми на околийските организации.

На конференциите се поставят най-важните задачи на този етап и се избират околийските комитети на партията.^[1] За секретар на околийския комитет на партията е избран изявеният борец против фашизма Георги Реджов.

Образуван е и околийският комитет на РМС. За негов секретар е избран Райко Иванов Димитров.

За Околийски управител още на 9-ти септември 1944 година е назначен Недялко Переновски — партизанин от отряда „Чавдар“, а за началник на милицията временно Васил Нечев („Левски“), а по-късно Георги Николов („Варджията“).

С избирането на околийското Ръководство се укрепва още повече дейността на местните политически и масови организации. Създават се реални условия и предпоставки за стабилизиране на икономиката и постепенното ѝ преустройство на социалистическа основа.

Начало на социалистическото преустройство на селското стопанство. Образуване на ТКЗС

Победата на социалистическата революция и социалистическите производствени отношения в село не можеха да се изграждат на основата на дребните земеделски стопанства. Удобна форма при нашите условия беше изграждането на трудовокооперативни земеделски стопанства. Черпейки от богатия опит на Съветския съюз при изграждането на колхозите, партията даде съответните указания за подготовка и разяснителна работа сред селските стопани.

Подготовката за изграждането на кооперативно стопанство в селото започна непосредствено след Девети септември. Започнаха консултации между партийните членове и членовете на дружбата, провеждаше се разяснителна работа сред населението. Дейността се засили особено много в началото на 1945 г. Партийната организация проведе редица организационни събрания, на които бяха набелязани конкретни мерки за изграждането на кооперативното стопанство.

С публикуването на наредбата-закон за изграждането на кооперативни стопанства като отдел към създадените кооперации, през 1945 г. работата по изграждането на кооперативното стопанство прие конкретни измерения.

Бяха проведени последователно няколко публични събрания, които бяха посетени масово от трудещите се селяни, на които представители на Министерството на земеделието и други оратори, между които и Димитър Вълков, разясниха нашироко и подробно пред селските стопани принципите на изграждането на тези стопанства, трудовото участие, възнаграждението, организацията на труда и т.н. Селяните все повече се убеждаваха, че кооперативното стопанство действително ще съдействува за подобряване на тяхното положение.

Започна и конкретна разяснителна работа. Уточняваха се имената на първите учредители.

Заедно с това партийната организация трябваше да преодолява и съпротивата от страна на реакционните и опозиционни елементи, чиято дейност особено се засили по време на провеждането на първия конгрес на Отечествения фронт, когато се появиха противоречия между отделните партии в Отечествения фронт. Главната опасност идваше от десницата на БЗНС, ръководена от Г. М. Димитров (Гемето), под чието влияние се намираха значителна част от членовете на дружбата. Както беше посочено, в с. Лесново също се оформи опозиция, в която се включиха всички реакционни и чужди на народната власт елементи. Те предприеха злостна агитация срещу мероприятията по изграждането на кооперативното стопанство. Вземаха думата на публичните събрания, убеждаваха селяните, че ТКЗС ще доведе до по-нататъшно обедняване, до обобщаване и вземане на земите и инвентара, че в стопанството трудът ще бъде тежък и недобре платен. Още по-злостно тази агитация се провеждаше в кръчмите и на други места. В клуба на БЗНС започнаха да идват дейци на опозицията от София, които даваха указания за конкретна работа против ТКЗС. Започна да излиза и вестник „Земеделско знаме“ (зелено), който обедини още повече дейността на опозицията. На тези събрания, както и на другите места, където се обсъждаха проблемите по изграждането на кооперативното стопанство, членовете на партията и РМС убедително и аргументирано разясняваха голямата полза от изграждането на ТКЗС, изобличаваха опозиционните агитатори като чужди на народа лица, които ратуват за запазване на частното селско стопанство, капиталистическите производствени отношения и връщане към мракобесието и фашизма.

Към средата на лятото се създаде благоприятна обстановка за изграждането на кооперативното стопанство. У голяма част от населението идеята за кооперативното стопанство намираше все по-голям отглас.

На 29 юли 1945 г. в салона на училището се проведе първото учредително събрание на ТКЗС. На събранието присъствува околийския агроном Николай Страхов. То бе учредено като отдел към кредитната кооперация „Съгласие“, съгласно Устава на ТКЗС от 1945 г. и правилника, приет от Учредителното събрание. Решението на учредителното събрание за образуването на ТКЗС бе утвърдено с решение на Софийския областен съд през 1946 г., публикувано в ДВ бр. 142 от 25.V.1946 г.

Учредители на кооперативното стопанство станаха 32 домакинства с дялов капитал 56 725 лв., инвентар 796 200 лв., облигации 32 000 лв., или всичко 884 925 лв.

Решено бе да бъдат учредени:

— Резервен фонд 31 000 лв.

— Фонд неурожай и бедствия — 124 000 лв.

— Други — 31 000 лв.

— Общо 1 134 209 лв.

В кооперативното стопанство бе внесена 1150 дка. земя. Първи учредители на ТКЗС станаха преди всичко активните членове на партията, РМС, Земеделската дружба и редица честни бедни и средни земеделски стопани, които прегърнаха като свое кооперативното дело и положиха много усилия за неговото по-нататъшно укрепване и развитие.^[2]

За председател на трудовото кооперативно стопанство беше избран Самоил Кръстов, който скоро бе заменен с Димитър Бонев.

Първата грижа на ръководството на кооперативното стопанство бе да организира и проведе успешно есенната сеитба. Освен наличните коне, сеялки, плугове, брани и друг селскостопански инвентар, кооперативното стопанство разполагаше и с един трактор марка „Диринг“, закупен от кредитната кооперация, който на този етап оказа ценна помощ при срочното извършване на сеитбата и с който се постави началото на механизираното обработване на земята. Сеитбата беше извършена на нивите на кооператорите, без да се пристъпва към обособяването на блокове. През есента и зимата бяха изградени комисии, които извършиха оценка на животните, които трябваше да бъдат предадени на кооперативното стопанство, и на селскостопанския инвентар. Същевременно се започна работата по обособяването на новите блокове, което се извърши по пътя на замяната. Тази дейност също срещна сериозна съпротива сред останалите селски стопани, които се обявиха против извършващата се замяна на техните имоти и започнаха масово да подават молби до околийския съд за ревизия. В резултат на това бяха сформирани специални състави с представители от съда и кооперативното стопанство, които разглеждаха постъпилите молби и вземаха съответни решения. Вследствие на това към началото на пролетта на 1946 г. вече бяха сформирани първите блокове и пролетната сеитба беше извършена върху новите площи. Не без сътресения премина и събирането на добитъка и преди всичко на кравите. На мястото, което беше определено за стопански двор — част от Герена и част от нивите в западната част на селото покрай шосето за Елин Пелин — нямаше никакви стопански постройки, с изключение на едно полусрутено помещение, което беше приспособено за временен обор. Първи предоставиха по две крави кооператорите Боне Найденов Велев и Никола Митов, с които се постави началото на кооперативното скотовъдство. За гледач на кравите беше определен Боне Найденов Вельов.

През есента на 1945 и през 1946 г. започна да се извършва активна подготовка за строителство на обори, овчарници, складови помещения, работилници и други селскостопански постройки. Осигуряваха се камъни, дървен материал, вар, тухли и други материали. Особено голяма помощ беше оказана на кооперативното стопанство от намиращите се в селото съветски войници. Те извозиха с техните камиони стотици кубически метра камъни, пясък и други материали, с което дадоха своя голям принос при изграждане на новата база.

Жътвената кампания през 1946 г. и прибирането на реколтата от есенниците премина при висок ентусиазъм, много добра трудова дисциплина и високо качество. Добре извършената есенна сеитба, навреме окопаните пролетници допринесоха за богата реколта. За първи път добивите от зърнените храни се увеличиха значително — при пшеницата 200–250 кг, при ечемика около 300 кг, овеса около 150 кг и т.н. Особено голям добив беше получен от кръмно цвекло — по 8–10 000 кг от дка., което направи много силно впечатление на всички и изигра положителна роля за убеждаване в преимуществата на кооперативното обработване на земята. Най-положителна роля за показване на преимуществата на кооперативното стопанство имаше разпределението на селскостопанската продукция между кооператорите. Въз основа на положения от тях труд и изработените трудодни те получиха големи количества зърнени храни и друга селскостопанска продукция, каквато никога не бяха получавали преди това. Случи се така, че някои от бедните селяни потърсиха хамбарите на селските чорбаджии, за да си приберат предоставените им зърнени храни. Това спомогна също при масовизирането на кооперативното стопанство през 1947 г.

С изграждането на трудовото кооперативно земеделско стопанство в с. Лесново започна процесът на социалистическото преустройство на село. Постави се началото на дълбоки социалистически изменения в икономиката, социалната сфера, благоустрояването, формиране на новите социалистически производствени отношения. Обстоятелството, че с. Лесново бе едно от първите села в окръга, в които се изграждаха кооперативните стопанства, повиши неимоверно неговия авторитет и послужи като заразителен пример за околните села.

Развитието на революционния процес доведе обаче и до активизиране на десните сили. Зловредната агитация на геметовци намираше отклик в селата, поради недоволството от реквизициите и нарядите, от недостига на стоки за масово потребление, от съществените различия в цените на селскостопанските и промишлените произведения, от ограниченията на „свободното“ продаване на млякото и др.^[3]

Изобщо през лятото на 1945 г. се почувствува раздвижване на политическия живот и то бе свързано с насрочването на парламентарните избори за 26 септември същата година.

Партийната организация и РМС мобилизираха всички свои сили за спечелване на изборите. Установена бе по-тясна връзка със Земеделската дружба и преди всичко с онези членове, които поддържаха линията на Отечествения фронт. Това бяха старият член на дружбата Христоско Георгиев, членът на селския комитет на Отечествения фронт Димитър Иванов Ганев, братът на убития секретар на партийната организация Павел Богданов Илиев, Никола Янакиев и др. Селото беше разпределено между по-активните и авторитетни членове на партията и РМС, които започнаха конкретна разяснителна индивидуална работа с почти всички избиратели. Провеждаха се и други масови мероприятия — публични събрания, махленски конференции, изнасяха се концерти и др.

Отлагането на изборите по искане на съюзниците беше посрещнато с недоумение и тревога. Реакционните елементи и опозицията посрещнаха вестта с огромна радост. Те засилиха своята дейност сред колебаещите се избиратели и привличаха на своя страна всички недоволни или засегнати от новата власт. Това мобилизира още повече редиците на партията, РМС и лоялните членове на дружбата. Започна битка за всеки избирател, за всеки глас. На страната на Отечествения фронт застанаха всички кооператори от ТКЗС, а това беше значителна сила.

Изборите бяха насрочени за 18 ноември 1945 г.

В навечерието на изборите, на 6 ноември след, 22-годишно изгнание се завърна в родината си Георги Димитров. Неговото завръщане повиши политическата активност на трудещите се, тяхната увереност в победата над реакцията.^[4]

На 18 ноември над 80 на сто от избирателите, участвували в изборите, гласуваха за кандидатите на Отечествения фронт. С това трудещите се от с. Лесново дадоха достоен отговор на противонародната дейност на предателската опозиция.

Важно значение за укрепване на икономиката на село бе приетият от Народното събрание Закон за трудовата поземлена собственост. Правото на собственост се ограничаваше до 200 дка. на семейство. На ТКЗС се предаваха т.нар. фондови земи, с което се укрепи още повече неговата икономическа мощ.

През есента на 1946 г. партията и РМС разгърнаха широка масово-политическа работа във връзка с провеждането на референдума за Народна република. На 8 септември 1946 г. над 90 на сто от избирателите дадоха своя глас за Народната република.

Голямата победа на Отечествения фронт в изборите за Велико народно събрание на 27 октомври 1946 г. утвърди по парламентарен път ръководната роля на БРП(к). Над 70 на сто от избирателите гласуваха за Отечествения фронт, който получи 78% от депутатските места. За кандидатите на БРП(к) бяха подадени 53.16%. За министър-председател бе избран Георги Димитров.

Първи благоустройствени мероприятия. Масовизиране на ТКЗС

В началото на 1947 г. пред трудещите се от нашата страна се постави задачата за изпълнението на двегодишния стопански план.

Пред държавните и партийните органи стоеше задачата да мобилизират усилията на трудещите се за нейното изпълнение. Откликвайки на тези изисквания, управителният съвет на ТКЗС, ръководствата на БРП, БЗНС, РМС и общинското управление насочиха своето внимание към решаване на следните задачи:

— По-нататъшно укрепване на ТКЗС и увеличаване на добивите от селскостопанската продукция;

— Коригиране на река Лесновска, която причиняваше големи вреди на селското стопанство;

— Подготовка за изграждане на фурна;

— Ограждане на училищния двор;

— Първи мероприятия по благоустрояване на улиците и по-конкретно тяхното почистване и опесъчаване, и ремонтиране на сградите.

В резултат на извършената работа заплануваните задачи в основни линии бяха изпълнени успешно.

Добивите от зърнените храни, от млеконадоя и от другите селскостопански продукти продължаваха да растат. Построени бяха и първите селскостопански постройки — един обор и склад за груби фуражи. Продължи разяснителната работа сред останалите стопани за масовизиране на стопанството.

През зимата на 1947–1948 г. работата по масовизирането на кооперативното стопанство прие конкретни измерения. По това време за секретар на партийната организация бе избран Манол Стоилков, за председател на кооперативното стопанство Димитър Бонев, член на БКП, и за кмет беше назначен завърналият се от казармата член на РМС Костадин Николов Митов.

Работата по масовизирането на стопанството беше сравнително по-лека и резултатна. На две последователни събрания на ТКЗС в началото на годината през февруари и март бяха приети всички стопани и по такъв начин с. Лесново пак застана начело в района и окръга със стопроцентово участие на стопаните в ТКЗС. Между най-важните причини, които доведоха до включването на всички стопани в кооперативното стопанство, трябва да отбележим високите добиви, които бяха получени от почти всички селскостопански култури, добрата организация при прибирането на реколтата, късите срокове за извършването на отделните видове селскостопански работи. Към това трябва да отбележим и голямата конкретна разяснителна работа с почти всички стопани, която беше извършена от партийната организация, масово-политическата работа и, разбира се, помощта, която ни беше оказана от околийския и окръжния комитети на БКП, от Министерството на земеделието и други органи. Не липсваха, разбира се, и весели случки, които спомогнаха за преодоляване на известни психологически задръжки. В резултат на приетите мерки почти всяка сутрин и вечер по местната радиоуредба се предаваха съобщения и други информации за хода на кооперирането. Заедно с това се разясняваше и отношението към т.нар. кулашки елементи. Припомняха се и някои събития от периода на колективизацията в СССР, и др. Тези въпроси оживено се коментираха от селските стопани, които скупчени на групи пред високоговорителите на площада, слушаха с интерес тези съобщения. Една вечер от околийския народен съвет позвъниха в общината и поискаха да бъдат осигурени работници за временна работа в мините за добиване на въглища, тъй като по това време не достигаше работна ръка. В резултат на консултацията, която се проведе в общината, беше решено да бъдат извикани всички, които имаха отрицателно отношение към народната власт или се обявяваха против влизането в ТКЗС. Бяха изпратени писмени съобщения до всеки от тях (около 20 души). В съобщението се посочваше, че трябва да се явят на следващия ден сутринта в шест часа с храна и дрехи. Вестта за свикването бързо се разнесе. Някои от повиканите напуснаха селото, други потърсиха здравната служба, за да се обявят за болни, но по-голямата част от тях се явиха в определения час. След няколко минути пред общинското управление спря един камион. Шофьорът скочи от колата и със силен глас каза: „Всички, които са за мината, да се качват в камиона, и по-бързо, че нямам време“. Получи се малка суматоха и уплаха у присъствуващите. Поканените се качиха в камиона, а изпращачите недоумяваха какво ще става по-нататък. Въпреки че им беше разяснено, че се касае за няколко дни помощ, която трябва да бъде оказана на работниците от мините, те го изтълкуваха като своеобразно изселване и се прибраха с тревога и свити сърца. Това мероприятие направи силно впечатление на много от селските стопани и още същия ден бяха подадени около 200 молби за приемане в ТКЗС, които бяха удовлетворени на проведеното събрание.

Включването на всички селски стопани в кооперативното стопанство постави нови отговорни задачи пред ръководството на ТКЗС, пред партийната организация и общинското управление. За председател на кооперативното стопанство е избран Димитър Бонев Иванов, член на БКП, активен селски стопанин, който с помощта на партийната организация и общината предприе редица мерки за укрепване на стопанството. Бяха сформирани съответните полевъдни, зеленчукови и овощарски бригади, в които участвуваха по 60–80 кооператори. Продължи работата по формирането на блоковете, определиха се блокове за зеленчукопроизводство — в горния край на поречието на река Лесновска, за овощарство и ягодопроизводство — в долния край по поречието на реката. Изградена бе временна напоителна система, и т.н.

Започна и подготовката за корекцията на река Лесновска и изместване на коритото й. Това беше наложено поради обстоятелството, че старото корито, което минаваше през селото, беше запълнено с пясък и при всяко по-голямо прииждане водите ѝ заливаха селото и землището и причиняваха големи щети. Корекцията предвиждаше коритото на реката да мине от северната част на селото и включваше протичащите през този район на полето две по-малки рекички — Азмака и Петковската (Коджаматлийската) река, и се съединяваше със старото корито на реката в землището на гр. Елин Пелин. Предстоеше да бъде извършена една корекция от около 7–8 км, за която цел следваше да се изкопаят хиляди кубически метра пръст. По решение на общото събрание на ТКЗС и общината беше направено разпределение за изкопаване на определени кубически метри пръст от всяко семейство. Решението беше единодушно одобрено и още през зимата на 1947–1948 г. стотици стопани излязоха с всички работоспособни членове от своите семейства и изкопаха определените им участъци. Беше поставено началото и бе очертано новото корито на реката. През 1948 г. работата продължи. Бе сформирана младежка бригада от около 60–70 младежи, които работиха цялото лято. За командир на бригадата беше избран Александър Гюров, който с активната помощ на председателя на съвета Костадин Митов допринесе много за изпълнение на поставената задача. Особена помощ оказа ръководството на РМС. Почти всички негови членове бяха бригадири.

Околийският комитет на РМС също оказа конкретна организационна и друга помощ, осигуряваше лектори и т.н. Активна работа в това отношение беше извършена от Павел Петров Стефанов, който като член на околийския комитет често посещаваше бригадата и оказваше помощ на място. Голяма помощ на бригадата оказа и секретарят на ОК на РМС Александър Богданов. Работата по корекцията на река Лесновска беше довършена с машините на областното предприятие Водстрой през 1949 г.

С кооперирането на селските стопани необходимостта от изграждането на обществена фурна нарасна още повече. Временно пригодената постройка, в която беше изградена фурна за евакуираните, вече не отговаряше на изискванията. Осигуряването на храна на бригадите от кооперативното стопанство, на бригадите от София, които идваха да помагат по време на жътва, налагаше час по-скоро да бъде изградена такава фурна, която да задоволи нуждите. Още през 1946 г., в резултат на предприетите мерки от страна на управителния съвет на ТКЗС и общинското управление, беше организирано производството на тухли. Беше организирано и снабдяването с цимент. Сформирана беше и строителна бригада с бригадир Гюро Александров Петков, член на БКП и на ТКЗС. Съгласно изработения проект, в постройката следваше да има фурна, баня и пералня. Това на този етап се оказа невъзможно, поради което строежът спря с изграждането на основите.

Изработените тухли бяха предоставени на общината и с тях бе ограден училищният двор, който беше почти безстопанствен. Оградата беше изградена с доброволен труд. Това създаде възможност за по-нататъшно благоустрояване на двора.

Активна дейност беше развита от женското дружество във връзка с изграждането на детски ясли. Задачата се обуславяше от обстоятелството, че по-голямата част от жените бяха включени в бригадите на ТКЗС, което затрудняваше отглеждането на децата. Възможност за откриване на детски ясли съществуваше в помещенията на старото училище в горния край на селото, част от които се използуваха за здравна служба, а останалите три помещения стояха неизползвани. Ремонтът на съществуващите помещения беше извършен от ТКЗС и с помощта на населението. Бяха изработени също така детски креватчета, назначен бе необходимият персонал, оборудвана детската кухня и в чест на 1-ви май 1948 г. детските ясли бяха открити. Това беше една голяма придобивка за жените, които я приеха с удовлетворение и благодарност.

Следващото мероприятие на народната власт в селото бе насочено към ограничаване на кръчмите и поставяне на началото на нова социалистическа търговия. Набелязани бяха мерки за увеличаване на стоките в магазина на кредитната кооперация. Прие се решение за затваряне на съществуващите кръчми и за откриване на кооперативен магазин „Хоремаг“ към кредитната кооперация. По такъв начин се ликвидира с кръчмите, които десетилетия наред разоряваха селските стопани, а кръчмарите трупаха големи печалби. Беше поставено началото с откриването на първата сладкарница в района. Първоначално тя беше предоставена на частен сладкар — Александър Серафимов, който се намираше под близкия контрол на общинското управление, а впоследствие премина в системата на кредитната кооперация.

През декември 1947 г. беше извършена и национализация на промишлените предприятия в нашата страна. В с. Лесново беше национализирана мелницата на Михаил Димитров. За директор на мелницата беше назначен Стоян Младенов Гогошов, член на БКП, а за пълномощник на държавата Павел Петров Стамов. Бяха описани наличните ценности — облигации за 135 000 лв. и други ценни документи, и предадени на държавата. Мелницата продължи своята работа до преминаването ѝ към околийския промкомбинат през 1950 г. По-късно тя бе предадена на ТКЗС, а с масовото коопериране и на останалото население от района нуждата от мелницата отпадна и тя беше закрита.

Успоредно с горните мероприятия общинският народен съвет с помощта на Отечествения фронт и ДКМС пристъпи към почистване на улиците и ремонтиране на оградите. За това спомогна и обстоятелството, че кооператорите вече бяха започнали да се замогват и можеха да отделят повече средства за такава дейност. Със средства на съвета и с труда на населението по-главните улици в селото бяха почистени и опесъчени. Ремонтиран бе пътят до гара Елин Пелин със средства и машини от държавата. Започна измазването и варосването на оградите.

В кратък период почти 90 процента от оградите бяха измазани и варосани. Селото придоби по-чист и приветлив вид.

С провеждането на всички тези мероприятия в основни линии бяха решени най-важните въпроси на социалистическото преустройство през първия етап и с това се създадоха условия и предпоставки за изграждането на социализма във всички негови аспекти — икономика, социална сфера, социално управление.