Коста Митов
Село Лесново (11)

(кратък исторически очерк)

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Приложения

Живот отдаден на свободата, доброто и щастието на хората

Кратки биографични данни за падналите в борбата против фашизма и капитализма

Райко Иванов Делибалтов

selo_lesnovo_delibaltov.jpg

Райко Иванов Делибалтов е роден на 23 май 1903 г. в с. Лесново, Софийски окръг. Произхожда от многодетно будно селско семейство.

Неговият баща Иван Делибалтов (цяло Йованчо) е известен сред своите съселяни като прогресивен, трудолюбив и честен земеделски стопанин, който има съществен дял в прогресивните преобразования в селото. Той е един от учредителите на взаимоспомагателното дружество, образувано през 1909 г., което през 1919 г. прераства в Кредитна кооперация „Съгласие“, в ръководството на която Иван Делибалтов взема активно участие.

Майката на Райко Иванов, баба Мария, е жена с богата душевност и природна интелигентност. Тази истинска „баба Тонка“ на Лесновска земя обгражда с внимание и любов своята челяд и ги учи да растат умни, трудолюбиви и честни.

Като ученик в началните класове Райко се изявява като дете със силна памет, на което му се отдава с лекота да разказва чутото от своя учител. Жаждата му за знания го отвежда в тогавашното класно училище в Елин Пелин (Новоселци), което завършва с много добър успех.

Бащата вижда в своя син черти на буден, трудолюбив и ученолюбив младеж и затова го изпраща в София да учи в тогавашната техническа гимназия. В късо време след постъпването си в гимназията той се свързва с по-будните младежи и скоро става център на редица масови инициативи. Това е периодът на Първата световна война, на извършващите се дълбоки революционни преобразования в съзнанието на хората, времето на Великата октомврийска социалистическа революция, времето на Първия конгрес на БКП през 1919 г., който постави задачата за увеличаване на броя на партийните и младежки организации, за масовизирането им.

Събитията през този период дават силно отражение върху съзнанието на Райко Иванов и той им отдава целия свой съзнателен живот.

Участвува още по-активно в провежданите в гимназията мероприятия и често застава начело. Като член на ръководството на Комсомола, той полага усилия за обединяване на усилията на учениците при провежданите мероприятия, пропагандира смело идеите на социализма, поставя ясно и открито най-важните задачи. Тази негова дейност не остава незабелязана от училищните власти и полицията, и през 1923 г. е изключен от гимназията. Гимназията затваря след него вратите си, но той тръгва по пътя на борбата, организирана и ръководена от Комунистическата партия.

В гимназията Райко с голямо увлечение изучава историята, естествените науки и географията, но най-любимият му предмет е литературата. Той често пред свои приятели и другари декламира стихове на Христо Ботев, на Смирненски. Революционната поезия е неговата спътничка в трудния му и трънлив път. Посреща с възторг и радост изграждането на групата на БКП в с. Лесново, оглавявана от неговия братовчед Трайко Петков, с когото водят дълги и интересни разговори за бъдещето.

Постъпва за кратък период като служител в Софийския областен съд, но скоро след това отива да отбива редовната си военна служба.

Прогресивната му дейност и убеждения не остават скрити за местната общинска власт в селото и той е изпратен да служи в поделенията на трудовата повинност, където обикновено са пращани младежите с прогресивни убеждения или негодните за военна служба.

Още по времето преди да излезе от казармата Райко Иванов мечтае да стане артист. Затова веднага след уволнението си постъпва на работа като сценичен работник в Народния театър. Там участвува и в отделни масови сцени, което още повече засилва неговото желание да стане артист. Това обаче не му се отдава.

През 1926 г. 24-годишният младеж е вече организиран член на партията. Легализирането на Българската работническа партия през 1927 г. и изграждането на Околийския комитет на БРП в с. Новоселци разкриват още по-широко поле за изява.

На една от конференциите на ОК на партията, проведена през 1931 г. в корията край с. Столник, се обсъжда въпросът за подобряване на партийното ръководство и за разделяне на околията на райони. Били изградени пет района. В четвърти район влизали селата Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново, Априлово, Долна Малина и Горна Малина. За отговорник на този район бил определен Райко Иванов Делибалтов.

Физически здрав, теоретически добре подготвен, политически изграден, той обикаля отделните села и оказва конкретна помощ за изграждане на легални организации на партията и РМС, поставя задачата за масовизиране на техния състав. В резултат на тази дейност на 11 ноември 1931 г. в с. Лесново се изгражда нова партийна група от 12 партийни членове. Изграждат се партийни групи и в останалите села.

През 1932 г. Райко Иванов Делибалтов сключва брак със Стоянка Димитрова, която произхожда от прогресивно революционно семейство. Нейният баща Димитър е съратник на Георги Димитров, участник в Септемврийското въстание през 1923 г., когато е и убит. Брат ѝ Иван Димитров, виден партиен функционер, член на Централния комитет, участвува активно в борбите на партията. Починал е през 1945 г.

Обстоятелството, че бащата и братът на съпругата на Райко Иванов са активни партийни дейци, не можело да не даде положително отражение върху по-нататъшната му дейност. Той още по-активно се включва в революционната борба.

За да има по-голям простор за партийна изява и достъп до по-широк кръг хора и партийни дейци, и същевременно за да отклони подозрителността на властите, през 1934 г. постъпва на работа като представител на акционерно дружество „Сингер“. Това обстоятелство му помага да обикаля по-безпрепятствено из страната и Новоселска околия и да върши по-резултатно възложените му партийни задачи.

След военнофашисткия преврат на 19 май 1934 г. всички политически партии са разтурени. Минават в нелегалност и Българската работническа партия и Работническият младежки съюз. Сега задачата е да се запазят изградените организации, да продължи дейността при новите условия. Преодоляна е временната уплаха и стъписване. През 1936 г. е възстановен Околийският комитет на БРП. Райко Делибалтов е преизбран за негов член. Същевременно той вече оглавява и партийната организация в село.

Нелегалните срещи, конференции и събрания продължават. Провежда се среща на Побит камък с представители от Лесново, Нови хан и Богданлия. От Лесново присъствува Райко Делибалтов. Неделко Переновски дава указания за бъдещата дейност на партийните организации. Засилва се участието на партийните и ремсовите организации в провеждането на изборите. Райко е един от организаторите на партийната организация в тези кампании.

През периода на съпротивата 1941–1944 г. Райко Иванов Делибалтов се изявява изцяло като революционер професионалист. Той е един от активните членове на околийския комитет на партията в Новоселци и отговорник за партийната работа в с. Лесново.

Провеждането на срещите на нелегалните дейци на партията и РМС продължават. Селото е разделено на райони, определени са партийни и ремсови отговорници, продължава работата по организационното укрепване на двете организации. Срещи се провеждат в шивачницата на Мильо Богданов, в обущарницата на Борис Спасов, в дома на Райко Делибалтов и на много други места.

Конкретни измерения има работата на Райко през периода от юни 1941 до март 1944 г. Това е период на отговорна, рискована и неотложна работа за осигуряване на хранителни продукти, дрехи и оръжие за партизанския отряд „Чавдар“. Райко Делибалтов стои в центъра на тази дейност. Установява се връзка с партизанския отряд, изграждат се канали, започва провеждането на срещи. Предприемат се конкретни мерки за събиране на продукти, храна и оръжие.

На 20 март 1944 г. полицията арестува Райко Иванов Делибалтов и неговите другари и ги откарват в Новоселското околийско управление. Последват разпити и жестока инквизиция. Райко нищо не издава.

На 12 април 1944 г. полумъртъв Райко Иванов Делибалтов е откаран в местността Понгьовица край с. Негушево, където е доубит и заровен в една от бомбените ями.

Така завършва своя жизнен път един от най-активните партийни функционери на партията в с. Лесново и в района Райко Иванов Делибалтов.

 

 

Мильо Богданов Илиев

selo_lesnovo_iliev.jpg

Роден на 26 юни 1915 г. в село Лесново. Произхожда от многодетно бедно трудолюбиво селско семейство. Въпреки непосилния труд нивите, които обработват неговите родители, не могат да осигурят прехраната на многолюдното семейство.

Най-големият му брат Павел Богданов остава на село и се включва активно в обработването на нивите в помощ на родителите си. През време на управлението на земеделското правителство той попада под влиянието на Българския земеделски народен съюз, става член на земеделската дружба в селото и участвува в нейните борби заедно с комунистическата партия за победата на социалистическата революция и за изграждане на социализма в нашата страна. Той е един от малцината членове на БЗНС, които останаха верни на програмата на Отечествения фронт, и съдействува активно за нейното претворяване в живота.

За втория брат на Мильо, Спас Богданов, в село няма работа и той поема пътя на наемните работници в София. Работи като шивашки работник и се изгражда като добър и опитен шивач. Много скоро след идването си в София той попада под влиянието на РМС и става един от неговите учредители в село. Участвува заедно с Павел Петров Стамов, Петко Велинов, Цветан Димитров и други младежи в провеждането на мероприятия на РМС от този период. Дочакал 9-ти септември 1944 г., той активно се включва в борбата на партията и работническата класа в София за укрепването на народната власт и за изграждането на социализма.

Цветан Богданов е по-малкия брат на Мильо, който също не стои настрана от борбата на своите братя. По време на съпротивата той по указание на Мильо Богданов влиза във връзка с евакуирания у неговия чичо офицер — пенсионер, закупува от него един пистолет и го предава на брат си за партизанския отряд.

Най-малкият брат на Мильо Богданов, Никола, по време на съпротивата е войник в София. По време на отпуската си в с. Лесново прави опит за освобождаването на брат си от ареста, но не успява.

Сестрите на Мильо Богданов Стоянка, Енка и Надежда взимат най-активно участие в мероприятията и инициативите на РМС в селото след Девети септември 1944 г.

Мильо Богданов като завършва основното училище, поради липса на средства да продължи образованието си, тръгва по пътя на своя по-голям брат Спас и става шивашки работник.

Под влияние на своя брат и РМС той се включва активно в младежкото движение и му отдава всички сили. През 1932 г. Мильо е вече организиран член на РМС и застава начело на младежката организация. Участвува активно във всички мероприятия на партията и РМС.

От 1937 г. 22-годишният младеж е вече член на партията и като такъв продължава да ръководи дейността на РМС. Особено активна е неговата дейност през 1940–1944 г. През този период той открива собствена шивашка работилница на площада в селото, което обстоятелство още повече улеснява провеждането на партийните и ремсовите мероприятия.

През 1941 г. Мильо оглавява партийната организация и замества Райко Иванов Делибалтов, който е избран за член на Околийския комитет на партията.

Периодът на съпротивата и особено периодът след създаването на партизанския отряд „Чавдар“ е наситен с най-отговорна, рискована и самоотвержена конкретна работа на Мильо Богданов. В неговата работилница се провеждат срещи на партийните членове и се уточняват пътищата за изграждане на яташка мрежа, организация за събиране на продоволствие и оръжие за партизанския отряд, връзката на отряда с партийната и ремсовата организация и т.н. Под негово ръководство и с активната помощ на члена на Околийския комитет на БРП Райко Делибалтов се осъществява връзката с представителите от партийния и ремсов район при партизанския отряд „Чавдар“. Заедно с Никола Христов Колев, Бранко Георгиев Попов, Христо Трайков Велинов, Асен Гюров Петков, Стоян Миленов Натов и Цветко Андонов Митов се организират и провеждат срещи с представителите от отряда, организира се събирането на оръжие и хранителни продукти в дома на Никола Христов Колев, които се изпращат за отряда.

Дейността на Мильо Богданов не остава скрита за полицията. На 20 март 1944 г. Мильо Богданов е арестуван и изпратен в новоселското околийско полицейско управление. Там го инквизират до смърт, но въпреки това той не издава нищо на полицията. В началото на май откарват Мильо Богданов и други негови другари в Радомир, там продължават инквизициите, но той се държи твърдо. На 11 май 1944 г. е разстрелян без съд и присъда в местността Голо бърдо.

 

 

Цветко Андонов Митов „ДОКТОРА“

selo_lesnovo_mitov.jpg

Цветко Андонов Митов е роден на 10 февруари 1918 г. в село Лесново, окръг Софийски. Произхожда от многодетно средно селско семейство, което осигурява своята прехрана със земеделие и скотовъдство.

Бащата на Цветко — дядо Андон Митов, е известен в селото със своето трудолюбие и пословична скромност. Освен обработването на нивите, той полага много грижи за отглеждането на домашните животни.

След завършването на прогимназиалното си образование Цвятко Андонов остава да помага на своите родители в селскостопанската работа. През 1938 г. той постъпва в казармата да отбие редовната си военна служба. Там завършва санитарна школа и се уволнява като подофицер със санитарна подготовка. От 1940 г. започва неговата активна дейност като нелегален деец на партията. Със завръщането си от казармата той се включва активно в групите, които извършват електрифицирането по домовете в селата Богданлия и Караполци. Значителна част от придобитите средства се предават на партизанския отряд.

Дейността на Цветко Андонов е дълбоко законспирирана. Освен неговите най-близки другари, с които е свързан в нелегалната дейност, друг никой не подозира, че в неговия дом (работилницата) се провеждат нелегални срещи с партизаните от отряда Благой Бонков и Илия Огнянов, че там преспиват често пъти нелегални функционери, че там се провеждат срещи на активисти от партийната и ремсовата организация и т.н.

Неслучайно арестуването на Цветко Андонов бе голяма изненада за населението, което не допускаше, че един електротехник, който получава хиляди левове за електрифицираните домове, ще може да бъде свързан с партизанския отряд и че е възможно същият да провежда активна нелегална дейност.

Тези му качества го сближават с кмета на селото Георги Димитров, който подмамен от обстоятелството, че Цветко често го черпел, му се доверява и по такъв начин известни действия на властта стават достояние на партийната организация.

Цветко Андонов е допускал разкриването на организацията и извършването на арести, поради което е имал подготвен план или поне е обмислял как трябва да постъпи при подобни ситуации. Това му именно качество на предвидливост го предпазва от първото масово арестуване на останалите другари от селото, което се извършва на 20 март 1944 г.

Разбирайки, че започват арести, той незабавно напуска селото и отива в София, където престоява определено време. Домът му обаче е поставен под наблюдение и веднага след неговото завръщане той е арестуван и отведен в общината. Тук също се проявяват неговата предвидливост, хладнокръвие и смелост. Той предава единия от двата пистолета, за които има разрешение от кмета, а другия запазва у себе си. Този му жест отнема желанието на полицая да извърши щателен обиск и да изземе втория пистолет. Разкрива се възможност да се измъкне от общината. Хрумва му идея — тоалетната е в двора на общината, а там оградата е съборена и той лесно може да се отскубне от полицията и по Йоневската улица за броени минути може да се озове извън селото. Така и постъпва. Помолва кмета да му разреши да отиде до тоалетната. Единият от полицаите излиза с него, но остава на пътечката между тоалетната и общината. Цветко влиза в тоалетната, зарежда пистолета и когато установява, че в двора не остава никой, освен полицая, излиза бързо, стреля в него и с един скок се прехвърля през оградата. Оттам нататък той поема трудния път към партизанския отряд. Без връзки, без храна и топли дрехи, той е принуден да се укрива на различни места, докато се добира отново до дома си, скрива се в кошарата за овцете и се обажда на сестра си Гълъбина Андонова Митова.

След като обсъдили съществуващото положение, той, неговата сестра и зет му Методи решили, че в случая могат да потърсят помощта на неговия съсед Георги Ночев Делев, дърводелски работник и член на РМС, който да установи връзка в с. Априлово и оттам другарите да го отпратят в отряда. Така и направили, и към края на април 1944 г. Цветко се озовава в отряда. По същото време отрядът води тежки сражения на различни места, в много от които участвува и Цветко.

След боя при с. Белица Цветко Андонов е оставен да се грижи за ранения партизанин Димитър Георгиев (Веско) в боровата горичка на с. Осоица. Там полицията ги открива и след неравен бой Веско, неговият другар, хвърля последната бомба срещу врага, а минута след това се чуват два самотни изстрела, с което и двамата слагат край на живота си. Това става на 12 май 1944 г.

 

 

Никола Христов Колев (Колче)

selo_lesnovo_kolev.jpg

Никола Христов (Колче) е роден на 6 март 1917 г. в с. Лесново, Софийски окръг. Произхожда от многодетно селско семейство, занимаващо се със земеделие. Неговият баща Христо Колев Славов въпреки непосилния труд не смогва да изхрани семейството си и да осигури по-високо образование на децата си. Това принуждава Никола Христов, който е най-голям, след завършването на прогимназиалното си образование да отиде в София и там да изкарва прехраната си. Колче се включва в редиците на работническата класа от София като металик — професия, която, освен че калява физиката, формира и много вярно класово чувство. Под влияние на социалистическите идеи и на своите другари Никола Христов много скоро осъзнава своето положение и се включва активно в редиците на РМС. Взема участие в мероприятията на партията и РМС, провеждани през този период, който съвпада с Деветомайския военнофашистки преврат и разтурването на всички политически партии и организации. Като работник в София Никола Христов, заедно с Цветан Димитров, организират и лично пренасят нелегални материали от София за с. Лесново. Тази му дейност обаче е разкрита, той е арестуван, бит в полицията и изгонен от София през 1935 г.

Завръщайки се в Лесново Никола продължава своята дейност в редиците на РМС. През 1937 г. той и Мильо Богданов застават начело на ремсовата организация и полагат усилия за нейното организационно укрепване и масовизиране. Определено може да се каже, че от този период насетне по-голямата част от младежта в селото е под влиянието на РМС. През 1937 г. Колче прави много опити да отиде доброволец в испанската републиканска армия през Гражданската война, но такава възможност не се открива и той остава на село.

В Лесново Никола Христов и Мильо Богданов установяват тесни връзки с партийната организация, ръководена от Райко Иванов Делибалтов, и заедно участвуват във всички мероприятия на партията и РМС. Подобряват взаимоотношенията си със земеделската дружба, участвуват съвместно или с обща листа в парламентарните и общинските избори. Полагат големи усилия за търсене на легални форми за изява в читалище „Безсмъртие“, кредитната кооперация, спортния клуб „Шоп“. Организират масови мероприятия сред младежта, вечеринки, журове, туристически излети и т.н.

През годините на въоръжената борба 1941–1944 г. Никола Христов е вече член на партията и пръв помощник на Мильо Богданов, секретар на партийната организация. Това е най-отговорният и най-рискован период от неговата дейност, която придобива още по-конкретни измерения след създаването на партизанския отряд „Чавдар“. Никола Христов организира в своя дом събирането на продоволствие и оръжие за отряда, с който установяват връзки с Мильо Богданов. Провеждат нелегални срещи на различни места с партизаните Благой Николов Бонков, Илия Генов, Прокопи Хаджисотиров и др. Дават указание на партийните и ремсовите членове за разширяване на агитацията против германските окупатори и местните фашисти.

Дейността на Никола Христов не остава тайна за полицията. Той е разкрит и заедно със своите другари арестуван на 20 март 1944 г. Следват разпити, инквизиции, очни ставки, но от Никола Христов, човека с орлов поглед, твърд характер и здрави нерви, те не успяват да изтръгнат нищо.

През май 1944 г. полицията го откарва в Радомир, където продължават инквизициите, и на 11 май в местността Голо бърдо край Радомир го разстрелват без съд.

 

 

Бранко Георгиев Попов

selo_lesnovo_popov.jpg

Бранко Георгиев Попов е роден през 1924 г. в с. Лесново Софийски окръг. Произхожда от многодетно селско семейство. Неговият баща Георги Попов Младенов през времето на Първата световна война е бил военен фелдшер. След войните се завръща в село и се занимава със земеделие, а през периода на Втората световна война работи като служител в Общинския съвет. Майката на Бранко Георгиев, баба Енка, е трудолюбива, тиха и скромна жена, която се занимава с домакинство. Бащата Георги Попов, който е завършил начално медицинско образование, желае и неговите деца и преди всичко момчетата да завършат образование и да получат свое място в живота. Ръководейки се от това, той изпраща най-големия си син Йордан Георгиев Попов да следва в юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Като студент той попада под влияние на БЗНС и остава да работи в тази организация до края на своя живот през 1979 г. През 1940 г. Йордан завършва образованието си и започва работа като адвокат в София.

Другият брат на Бранко — Стоян Георгиев Попов, след завършване на гимназия заминава за Германия, където продължава образованието си в политехниката. Връща се в София и след Девети септември става асистент, а после професор в Софийската политехника. Сега е пенсионер.

Бранко има и две сестри домакини.

След завършване на прогимназия през 1939 г. Бранко продължава образованието си в Пета мъжка гимназия в София. Там попада под влияние на РМС и се включва активно в провежданите в гимназията ремсови мероприятия. През ваканциите той е сред младежите от с. Лесново и се включва в почти всички младежки инициативи и акции.

През 1942 г. полицията разкрива дейността на РМС в гимназията. Бранко Георгиев е изключен и се завръща на село.

Тук той се свързва със секретаря на партийната организация Мильо Богданов и с Никола Христов Колев, и застава начело на организацията на РМС до декември 1944 г., когато тази дейност е възложена на Асен Гюров Петков.

В РМС в селото Бранко Георгиев развива активна дейност. Участвува в изграждането на връзки с отряда, присъствува на срещи с партизани от партийния и ремсов район на партизанския отряд „Чавдар“, взема участие в събирането на храна, дрехи и оръжие за партизаните.

Успоредно с това той участвува в провеждането на масови мероприятия и води разяснителна работа сред населението за събитията на източния фронт, агитира против извършващите се от властта реквизиции, и т.н.

Непосредствено след нападението на фашистка Германия над Съветския съюз Бранко се включва в една от младежките групи и започва още оттогава конкретна нелегална ремсова дейност.

На 20 март 1944 г. е арестуван, откаран в Новоселското околийско полицейско управление. Въпреки инквизициите той не издава нищо.

През май 1944 г. е откаран в Радомир, където продължават разпитите. И там нищо не издава. На 11 май 1944 г. е разстрелян без съд в местността Голо бърдо.

 

 

Никола Зашев Лазаров

selo_lesnovo_lazarov.jpg

Никола Зашев Лазаров е роден на 15 ноември 1915 г. в с. Нови хан. Израства в бедно селско семейство и още от младини поема пътя на борбата против капитализма и фашизма. След женитбата си се премества в с. Лесново. Тук става член на партийната организация през 1937 г. и взема участие в провежданите партийни мероприятия — избори, разяснителна работа сред населението. В Лесново изкарва прехраната на семейството си със земеделие, но въпреки непосилния труд той не смогва да осигури нормални условия за живот. Неговата съпруга Стоилка споделя участта му и активно го подпомага в изхранване на семейството. Никола често мечтае за социалистическото общество, при което земята ще бъда на тези, които я обработват, и за по-добър живот. На този идеал той посвещава живота си. Особено активна е неговата дейност през годините на Втората световна война. Като член на партийната организация той се включва активно в събирането на храни, участвува в провеждането на нелегални срещи.

На 24 март 1944 г. е арестуван и откаран в полицейското управление в Новоселци. Пред полицията се държи твърдо и мъжествено.

През май е откаран в гр. Радомир, където разпитите и инквизициите продължават, но и там той не издава нищо.

На 11 май 1944 г. е разстрелян без съд в местността Голо бърдо.

 

 

Илия Филипов Гатов

selo_lesnovo_gatov.jpg

Роден през 1902 г. в с. Лесново, окръг Софийски. Израства в бедно селско семейство. Немотията го принуждава да напусне родния си дом и да отиде в София. Започва работа като файтонджия в гарнизонната фурна, а по-късно в Министерството на войната. Там е заподозрян, че е съмишленик на партията и бива уволнен.

След уволнението му от военното министерство той започва работа във фурнирната фабрика в Дианабад. Тук под влияние на членове на партията той оформя окончателно своя мироглед и от 1922 г. е вече член на партията.

Активната дейност развива през годините на Втората световна война. Участвува активно в антифашисткото движение и въоръжената борба. На 17 април 1944 г. заедно с група свои другари става партизанин в Трънския партизански отряд. Участвува в редица сражения на отряда. При сражението край с. Батулия през лятото на 1944 г. той е заловен в полицията, дълго изтезаван и убит.

 

 

Илия Апостолов Иванов

selo_lesnovo_ivanov.jpg
Убити лесновчани през войните[1]

 

Балканска война

1. Петър Николов Ганев, Люле Бургас

2. Йордан Стоянов Стойков, с. Селиолу, Лозенградско

3. Атанас Стоянов Бочов — Бърдарски

4. Георги Колдов Коцев

5. Мильо Тодоров

6. Александър Ангелков

7. Никола Стаменов Велев

 

 

Междусъюзническа и Първа световна война

1. Димитър Колев, Румъния

2. Гане Илиев Апостолов, Дренова глава, Сърбия

3. Александър Зашов Бонев, между селата Лясковец и Власотинци, Сърбия

4. Димитър Видулов, Румъния

5. Цветко Дончов, убит 1917 г. на гарата в гр. Скопие

6. Трифон Йонев, Югославия

7. Стоян Салтирски, 1916 г. „Пуста река“, с. Долно и Горно Бреже, Югославия

8. Стойко Митров Бърдарски, 1916 г. „Пуста река“, Югославия

9. Трайко Велинов Златански, 1916 г. „Пуста река“, с. Долно и Горно Бреже, Югославия

 

 

Втора световна война

1. Асен Георгиев Малинов, 1922–1944 г. Югославия

2. Антон Варадинов Стоянов, 1921–1944 г. Югославия

3. Йордан Стоянов Мишев, 1921–1944 г. Югославия

4. Димитър Илиев Стоименов, 1915–1944 г. Югославия

5. Йордан Арангелов Пандурски, 1915–1944 г. Югославия

6. Златко Цветанов Стоименов, 1911–1944 г. Югославия

7. Стоян Станилов Ботев, 1922–1944 г. Югославия

8. Петър Стефанов Палев, 1911–1944 г. Унгария

Партийни секретари на партийната група и партийната организация на БКП от създаването на организацията до наши дни

1. Трайко Петков Делибалтов — избран за партиен секретар от Първата група на БКП през 1919 г. Останал като партиен секретар до 23 септември 1923 г., след която дата Българската комунистическа партия е обявена за разтурена.

2. Иван Зафиров Стоянов — избран от легалната група на Българската работническа партия през 1931 г. Като партиен секретар останал до 19 май 1934 г., когато правителството на Кимон Георгиев разтурва всички политически партии.

3. Райко Иванов Делибалтов — секретар на партийната организация през нелегалния период 1936–1942 г. Допринесъл много за организационното укрепване на партийната организация и РМС, за активизиране на нейната дейност и насочването ѝ към провеждане на конкретни мероприятия за сваляне на установената у нас фашистка власт. След неговото освобождаване като секретар на партийната организация, той става член на Околийския комитет на БРП и продължава активно борбата в тази насока.

4. Мильо Богданов Илиев — секретар на партийната организация през най-тежкия период от борбата на нашата партия 1942–1944 г. Организира конкретна работа по организационно укрепване на партийната организация и събирането на хранителни продукти, дрехи и оръжие за партизанския отряд „Чавдар“.

5. Иван Зафиров Стоянов — избран за партиен секретар на 18 септември 1944 г., след победата на 9-ти септември. Останал като партиен секретар до октомври 1945 г.

6. Стоян Христосков Манолов — партиен секретар от октомври 1944 до 1946 г. Освободен поради избирането му за кмет на селото.

7. Павел Петров Стамов — партиен секретар от 1946 до 1947 г. Като председател на кооперацията и партиен секретар развива активна дейност за укрепване на партийната организация, нейното прочистване, засилване на ролята ѝ при решаването на най-важните проблеми на селото.

8. Спас Димитров Манолов — 1948–1949 г. Симпатизира на БКП преди Девети септември. Участвувал в отделни нелегални мероприятия. Активен участник в укрепването на народната власт. Участвувал в укрепването на ТКЗС. Секретар на Общинския народен съвет. Председател на Общинския комитет на Отечествения фронт и на ТКЗС през 1946 г.

9. Манол Стоилков — 1947–1950 г., член на партията от нелегалния период, активен общественик. Взел активно участие в укрепването на народната власт, изграждането на ТКЗС, укрепването на партийната организация. Председател на съвета 1952–1953 г.

10. Стефан Трифонов Панков — 1950–195? г., член на РМС от нелегалния период, политзатворник, активен борец против фашизма и капитализма. Взел активно участие в укрепването на народната власт, изграждането на ТКЗС на селото през 1949–1950 г. Председател на ТКЗС и общинския народен съвет.

11. Ангел Петров — 195?-195? г., член на РМС от нелегалния период. Активен организационен партиен работник от Околийския комитет на БКП, роден в с. Саранци. Взел активно участие в укрепването на народната власт, на ТКЗС. Допринесъл за организационно укрепване на партийната организация.

12. Петко Денев — 1958–1962 г. Организационен работник от Околийския комитет на БКП. Взел активно участие в укрепването на ТКЗС, на народната власт. Съдействувал за разширяване на дейността на партийната организация. Работил продължителен период като зам.-партиен секретар на Общинския комитет на БКП.

13. Иван Трайков — 1953–1956 г. Активен член на РМС. Работник от органите на МВР. Допринесъл активно за укрепването на народната власт, за разширяване на дейността на РМС, за укрепването на ТКЗС и партийната организация.

14. Христо Трайков Манолов — 1965–1966 г. Председател на Общинския народен съвет 1967–1972 г. Член на Общинския комитет на БКП. Взел активно участие в благоустрояването на селото. Активен партиен член. Понастоящем директор на отдел „Пенсии“ при Окръжния народен съвет София.

15. Цветан Райков Стоянов. Активен член на РМС. Член на партията от 1960 г. Работил като председател на Народния съвет, партиен секретар през различни периоди, завеждащ отдел при ОК на БКП, председател на ТКЗС, ръководител на клоново стопанство — филиал на АПК. Понастоящем ръководител на цех.

16. Рашко Николов — 1961–1965 г. Член на БКП. Председател на Кредитната кооперация „Съгласие“. Допринесъл активно за нейното развитие, разширяване на магазинната мрежа, увеличаване на асортимента на стоките. Председател на селския комитет на Отечествения фронт.

17. Митко Гаврилов Ангелков — 196?-1974 г. Активен член на партията. Работник от Общинския народен съвет. Допринесъл за развитието на ТКЗС. Дълги години е работил като бригадир на ТКЗС.

18. Спас Иванов Ненов — 195?-195? г. Активен партиен член. Участвува активно в изграждането на ТКЗС. Дълго време работи като ръководител на бригада в животновъдството и полевъдството. Председател на Общинския народен съвет 1954–1955 г.

19. Стоимен Илиев Коцев. Член на РМС от нелегалния период. Активен младежки деятел. Активен партиен член. По специалност агроном. Участвувал активно в изграждането и укрепването на ТКЗС. На няколко пъти е избиран като секретар на партийната организация. Полевъден бригадир и работник в управлението на АПК. Работник от апарата на Околийския комитет на БКП. Партиен секретар 1959–1961 година.

20. Цветан Стефанов Палев — 1985–1987 г. Член на РМС от нелегалния период. Активен партиен член. Участвувал активно в укрепването на народната власт. Има определен дял за укрепването на кредитната кооперация „Съгласие“. Активен участник в изграждането на ТКЗС. Работил като счетоводител на кооперацията и ТКЗС, обединеното стопанство и АПК. На няколко пъти е избиран за партиен секретар.

21. Николай Костадинов Митов — 1980–1981 г. Член на партията от 1978 г. Учител в основното училище. Работник в МВР.

22. Мильо Цветанов Богданов — 1981–1986 г. Член на партията от 1979 г. Завършил висше образование.

23. Цветан Димитров Илиев — 1982–1984 г. Активен член на РМС от Девети септември 1944 г. Служил дълги години като военен. Председател на дружество на ДКМС.

Секретари на Общинския комитет на Българската комунистическа партия през периода 1958–1979 г. в с. Лесново

1. Симеон Арангелов, 1958–1963 г.

2. Костадин Николов Митов, 1963–1966 г.

3. Благой Трайков Палев, 1976–1977 г.

4. Георги Лазаров Бонков, 1977–1978 г.

5. Петър Видулов, 1978–1979 г.

Кметове и председатели на Изпълнителните комитети на Общинския народен съвет в с. Лесново за периода от 1894 г. до 1986 г.

1. Стоимен Тодоров Бозаджийски, 01.1894 г.-12.1895 г.

2. Димитър Атанасов, 01.1896 г.-11.1896 г.

3. Тодор Геров, 11.1896 г.-04.1899 г.

4. Янаки Пешов Конакчийски, 05.1899 г.-12.1899 г.

5. Димитър Ценев Миджов, 01.1900 г.-02.1901 г.

6. Георги Ганев Гьоков, 02.1901 г.-06.1901 г.

7. Димитър Ценев Миджов, 06.1901 г.-10.1902 г.

8. Ане Петков Минев, 10.1902 г.-06.1908 г.

9. Георги Ганев Гьоков, 01.1903 г.-03.1911 г.

10. Христоско Манолов Църньов, 04.1911 г.-12.1913 г.

11. Коста Стоянов Делкин, 12.1913 г.-05.1914 г.

12. Георги Ганев Гьоков, 05.1914 г.-12.1918 г.

13. Боне Стоименов Тодоров, 01.1918 г.-04.1920 г.

14. Найдо Спасов Ботов, 04.1920 г.-05.1922 г.

15. Ноче Далев Велев, 05.1922 г.-09.1922 г.

16. Гаврил Ангелков, 09.1922 г.-05.1923 г.

17. Коста Стоянов Делкин, 06.1923 г.-08.1924 г.

18. Христоско Манолов Църньов, 09.1924 г.-03.1928 г.

19. Коста Стоянов Делкин, 03.1928 г.-01.1929 г.

20. Георги Найдов Панков, 01.1929 г.-06.1929 г.

21. Соколин Ленков Дашев, 06.1929 г.-04.1930 г.

22. Христоско Манолов Църньов, 04.1930 г.-09.1930 г.

23. Димитър Цветанов Терзийски, 09.1930 г.-11.1931 г.

24. Станислав Спасов Велинов, 12.1931 г.-04.1934 г.

25. Никола Илиев Гатов, 05.1934 г.-06.1934 г.

26. Боян Йорданов Василев, 09.1934 г.-09.1935 г. (офицер от гр. София)

27. Йордан Панайотов Николов, 09.1935 г.-10.1938 г. (от гр. София)

28. Петър Иванов Въжаров, 10.1938 г.-04.1942 г. (трудов офицер от гр. София)

29. Георги Димитров Найдов, 04.1942 г.-05.1944 г. (юрист от гр. София)

30. Димитър Петков Анев, 06.1944 г.-07.1944 г. (изпълняващ длъжността секретар-бирник)

31. Петър Димитров Атанасов, 08.1944 г.-9.09.1944 г. (от гр. София)

32. Стоян Христосков Георгиев, 10.1944 г.-01.1945 г.

33. Иван Зафиров Стоянов, 01.1945 г.-06.1946 г.

34. Стоян Христосков Георгиев, 06.1946 г.-10.1947 г.

35. Костадин Николов Митов, 11.1947 г.-03.1949 г.

36. Ленко Савов Ленков, 03.1949 г.-06.1949 г.

37. Стефан Трифонов Панков, 06.1949 г.-09.1950 г.

33. Стоян Петров Богданов, 09.1950 г.-12.1952 г.

39. Манол Стоилков Манолов, 12.1952 г.-04.1953 г.

40. Цветан Райков Стоянов, 04.1953 г.-04.1954 г.

41. Спас Иванов Ненов, 04.1954 г.-05.1955 г.

42. Цветан Райков Стоянов, 05.1955 г.-10.1957 г.

43. Асен Милотинов Велков, 11.1957 г.-12.1958 г.

44. Костадин Николов Митов, 12.1958 г.-02.1963 г. (общ. нар. съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Г. Раковица)

45. Цветан Райков Стоянов, 03.1963 г.-06.1965 г.

46. Асен Милотинов Велков, 06.1965 г.-11.1967 г.

47. Христо Трайков Манолов, 12.1967 г.-10.1972 г.

48. Желка Станчева Бозаджийска, 10.1972 г.-12.1976 г.

49. Петър Вълков Видулов, 08.1976 г.-08.1978 г.

50. Андрей Христов Колев, 08.1978 г. и понастоящем (след 25.03.1979 г. се създават селищните системи. Лесново става кметство.)

Учредители на ТКЗС

1. Антон Трайков Петков, БКП

2. Борис Спасов Василев, БКП

3. Димитър Бонев Иванов, БКП

4. Димитър Георгиев, безп.

5. Иван Илиев Янкулов, БЗНС

6. Илия Йорданов Стоянов, БКП

7. Игнат Велков Панков, БКП

8. Иван Ненов Палев, безп.

9. Иван Стоянов Сотиров, безп.

10. Иван Марков Садразански, БКП

11. Иван Зафиров Стоянов, БКП

12. Манол Стоилков Дуков, БКП

13. Мито Богданов, безп.

14. Никола Александров, безп.

15. Никола Митов Дейков, безп.

16. Петър Иванов Манолов, БКП

17. Петко Велинов, безп.

18. Райна Велинова Спасова, БКП

19. Самоил Кръстев, безп.

20. Стоян Анев Делибалтов, БЗНС

21. Стоян Христосков Георгиев, БКП

22. Стоянка Райкова Делибалтова, БКП

23. Станоил Митов Яков, БКП

24. Стойно Ценев Дашев, безп.

25. Стойно Стоянов Дулев, БКП

26. Спас Велинов Спасов, БКП

27. Стоян Видулов, безп.

28. Тодор Петров Начов, безп.

29. Трифон Марков, безп.

30. Христоско Георгиев Митрин, БЗНС

31. Цветан Палев, БКП

32. Цветко Йорданов Стоянов, БКП

 

 

Управителен съвет:

Председател: Самоил Кръстев

Секретар: Цветан Палев

Членове: Илия Йорданов, Игнат Велков, Христоско Георгиев.

Подгласници: Димитър Бонев, Иван Неков.

 

 

Контролен съвет:

Председател: Стоян Анев

Членове: Иван Илиев, Манол Стоилков

Наименование на по-важните местности в землището на село Лесново

Местности с обработваема площ — ниви

1. Кавако — на изток от селото по поречието на река Лесновска, до границата със землището на с .Доганово.

2. Ибриево — на изток от селото по поречието на р. Лесновска

3. Гьолтарла — на изток от селото

4. Орниците — на изток непосредствено до селото

5. Мерата — на североизток от селото

6. Голямата мера — на североизток от селото

7. Чингелската мера — на североизток от селото

8. Малата мера — на североизток от селото

9. Щърба могила — на североизток от селото

10. Брестетата — на североизток от селото

11. Търниците — на север от селото, ниви и ливади

12. Парчето — на север от селото, ниви и ливади

13. Кулина дупка — на северозапад от селото

14. Токато — на запад от селото

15. Асърлъко — на запад от селото

16. Бештепе — на запад от селото

17. Изливо — на запад от селото

18. Църковното — земи, дадени за ползуване от църквата непосредствено до селото

19. Чакмаклия — на юг от селото

20. Трояно — на юг от селото

21. Велиица — на юг от селото, непосредствено до селото

22. Алчако — на юг от селото

23. Липецо — на юг от селото (местността около река Липец)

24. Кътърджийкя — на юг от селото

25. Циганската пътека — на юг от селото

26. Долнио пат — на юг от селото

27. Горнио пат — на юг от селото

28. Сивите кладенци — на юг от селото

29. Койлото — на юг от селото

30. Картало — на юг от селото

31. Прогоно — на изток от селото

32. Русоляко — на изток от селото

33. Гахчарнико — на изток от селото

34. Троянскио пат — на юг от селото

35. Домусчията — на изток от селото

36. Дабовете — на юг от селото

37. Мурджово слог — на югозапад от селото

38. Тепелия — на югозапад от селото

39. Орничкио кладенец — на юг от селото

40. Йотово кладенец — на юг от селото

41. Селището — на запад от селото

42. Станков гроб — на запад от селото

43. Новоселскио пат — на югозапад от селото

44. Сухата река — на запад от селото

45. Гладно поле — на запад от селото

46. Ормано — на север от селото

47. Пирията — на северозапад от селото

48. Селището — на запад от селото

Ливади

1. Ливадчетата — на изток от селото

2. Мерата — на североизток от селото

3. Дърмановите лаки — на североизток от селото

4. Чингелската и малата мера — на североизток от селото

5. Асърлък — на север от селото

6. Крива ливада — на север от селото

7. Парчето — на север от селото

8. Търниците — на север от селото

9. Кулина дупка — на северозапад от селото

10. Мансърово — на запад от селото

11. Токато — на запад от селото

12. Анското ливаде — на запад от селото

Забележка: Понастоящем повечето от ливадите са разорани.

Пасища

1. Герено — на север от селото, на запад също

2. Къро — на юг от селото

3. Картало — на югоизток от селото

4. Липешкото ливаде — на юг от селото

Фотопанорама на миналото и настоящето на село Лесново

Снимковия материал изготви и предаде безплатно Александър Гюров Садразански, за което му изказваме нашата благодарност.

selo_lesnovo_vekoven_dyb.jpgВековен дъб
selo_lesnovo_plocha_vkr.jpgПаметна плоча на партийната организация
selo_lesnovo_bratska_mogila.jpgБратската могила в гр. Елин Пелин
selo_lesnovo_plocha_zaginali.jpgПаметна плоча на загиналите в антифашистката борба и в Отечествената война
selo_lesnovo_cheshma.jpgЧешма в памет на загиналите в антифашистката борба
selo_lesnovo_kyshta_delibaltov.jpgКъщата на Райко Делибалтов
selo_lesnovo_uchilishte.jpgУчилището
selo_lesnovo_chitalishte.jpgЧиталището
selo_lesnovo_zdravna_sluzhba.jpgЗдравната служба
selo_lesnovo_detska_gradina.jpgДетската градина
selo_lesnovo_stadion.jpgСпортният стадион
selo_lesnovo_klub_shop.jpgЧаст от членовете на спортен клуб „Шоп“
selo_lesnovo_otbor.jpgФутболният отбор
selo_lesnovo_i_maj.jpgЧествуване на Първи май
selo_lesnovo_apk.jpgАдминистративната сграда на АПК
selo_lesnovo_rabotilnica.jpgТехническата работилница
selo_lesnovo_zyrnesushilna.jpgЗърнесушилната
selo_lesnovo_kravarnik.jpgКраварникът
selo_lesnovo_kmetstvo.jpgКметството
selo_lesnovo_magazin.jpgУниверсалният магазин
selo_lesnovo_restorant.jpgРесторантът
selo_lesnovo_kyshta.jpgНова лесновска къща
selo_lesnovo_park.jpgПаркът в центъра на селото
Бележки

[1] Списъкът не е пълен. — Б.а.

Край