Коста Митов
Село Лесново (7) (кратък исторически очерк)

Глава шеста
Периодът на съпротивата, юни 1941 — септември 1944 г.

На 1 март 1941 година правителството на Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт за присъединяването на България към оста Рим, Берлин и Токио. На 1 и 2 март 1941 година над 680-хилядна хитлеристка войска навлиза в нашата страна. По такъв начин България фактически е въвлечена във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Българската комунистическа партия^[1] гневно осъжда националното предателство. В декларацията си „Една фатална стъпка“ тя заяви, че „българският народ не храни никакво доверие към днешното правителство и отказва каквато и да било подкрепа на неговата противонародна политика“.

Депутатите на БРП и легалната опозиция в Народното събрание гласуват против подписването на пакта. В нота от 3 март 1941 г. съветското правителство изтъква, че избраният от българското правителство път води не към укрепване на мира, а към разширяване на сферата на войната и въвличането на България в нея.

Присъединяването на България към Тристранния пакт, макар и временно, засилва позициите на българския монархофашизъм. Към България са присъединени Македония и Западните покрайнини, островите Тасос и Самотраки. Това предоставя възможност на българската буржоазия и монархофашисткото правителство да демагогствуват с патриотичните чувства на народа.

Същевременно Хитлеристките „съюзници“, опирайки се на местната фашистка реакция, с помощта на органите на българската държава подлагат на политическо потискане и икономическо ограбване страната и народа.^[2]

В страната е въведена купонна система. Производството на стоки рязко спада. Изчезват от пазара стоките за широко потребление. Черната борса придобива широки размери, развихря се спекулата. Масовата мобилизация на най-трудоспособните мъже разстройва стопанството. Приети са законът за гражданската мобилизация, законът за снабдяване и регулиране на цените, законът за реквизицията на селскостопански произведения и животни. Големи суми от бюджета на държавата се отделят за издръжката на германските войски. Цените на стоките за широко потребление рязко се увеличават, започва инфлация на българския лев. Всичко това затруднява революционното движение, но същевременно откъсва народните маси от управляващата върхушка. Тези процеси и явления дават отражение и в с. Лесново. Към средата на месец март 1941 г. в селото пристигат германски войски. Площадът е задръстен от оръдия, камиони, влекачи. Училището и много от частните къщи са заети от германски войници. Кметът на селото Петър Иванов Въжаров, който добре знае немски език, полага всички усилия за създаване на добра обстановка за пребиваването им. Още на следващия ден цените на яйцата, маслото и месото се покачват двойно и тройно, тъй като германските войници разполагат с много български пари.

На 6 април 1941 г. хитлеристите нападат Югославия и Гърция и в кратък срок ги завладяват. Германските войски остават в селото докъм края на април, с изключение на една специална част, която остава в селото до август 1944 г.

На 22 юни 1941 г. хитлеристките пълчища нахлуват в Съветския съюз. Вестта за това ново фашистко злодеяние накара човечеството да изтръпне. Дълбоко възмущение обхваща всички антифашисти.^[3]

Дейност на партийната и ремсовата организация до създаване на партизанския отряд „Чавдар“, 2 юни 1942 г.

Трудещите се от Софийски окръг посрещат с гняв и възмущение вестта за вероломното нападение над Съветския съюз. Тревога настъпва и сред трудещите се от Новоселския район. Населението изразява по най-различен начин своето отрицателно отношение към българското фашистко правителство и настъплението на германските войски на източния фронт.

Един месец след нападението на хитлеристите в Съветския съюз, Новоселският околийски управител уведомява Областния управител, че забавянето на настъплението на германските войски в СССР дава повод за всевъзможни коментари и обнадеждава „левичарите“. Той съобщава, че в района броят на вестниците на официалната преса силно е намалял — от 300 на 200 броя. На съобщенията по радиото за успехите на немските войски на източния фронт населението не вярва.^[4]

На 24 юни 1941 г. Политбюро на ЦК на БКП провежда разширено заседание, на което се приема решение да се започне въоръжена борба против хитлеристите и българските фашисти. Това налага изграждането на военни комисии при Централния и окръжните комитети на партията, запазването на партийните и ремсовите кадри от нови полицейски удари, бягство на ръководни кадри от концлагерите и затворите, заздравяване на връзките между ЦК на партията и окръжните комитети.^[5]

Софийската окръжна партийна организация пристъпва незабавно към изпълнение на взетите от Политбюро на ЦК на БРП решения от 22 и 24 юни. Скоро след това в дома на Райна Николова Йончева в София на ул. „Екзарх Йосиф“ 47 се провежда заседание на Окръжния комитет на БРП. На него присъствува и организационният секретар на ЦК Цола Драгойчева. На заседанието се набелязват конкретни мерки за разгръщане на въоръжената антифашистка борба на територията на София и окръга.

Решенията на Политбюро на ЦК на БРП стават достояние и на комунистите и ремсистите от Новоселския район.

През есента на 1941 г. се провежда конференция на партията и РМС в землището на Байловски район, на която се взема решение незабавно да се пристъпи към подготовка на въоръжена борба. Непосредствена задача за изпълнение, която е поставена на конференцията, е събиране на оръжие и подготовка на скривалища. На конференцията присъствува и Райко Иванов Делибалтов като секретар на партийната организация и член на околийския комитет на БРП в с. Новоселци.

Партийната и ремсовата организация в с. Лесново също са запознати с решенията на Политбюро на ЦК на БРП за приемане на курс на въоръжена борба и с решенията на партийната и ремсовата конференция в Байловския район.

На една от срещите през този период, проведена в двора на Никола Христов Колев с участието на Иван Божилов като представител на окръжното партийно ръководство, се обсъжда въпросът за изграждане на скривалище край зеленчуковата градина на Трайко Арангелов (Пандуро) до реката, западно от селото. Поставен е и въпросът за подготовката на акции за извършване на саботажи по жп линията София — Пловдив (вдигане на композиции във въздуха, натоварени с военна техника и войници) между гарите Новоселци и Побит камък. Била е поставена задачата за получаване на разписанието на влаковете от стария партиен член Трайко Петков Делибалтов и за получаване на необходимото количество взрив от Цветко Андонов Митов.

Под ръководството на Райко Иванов Делибалтов, секретар на партийната организация, и Мильо Богданов Илиев и Никола Христов Колев, отговорници за дейността на РМС, се пристъпва към организационно укрепване на двете организации и подобряване на връзките им с трудещите се селяни и младежи.

На няколко последователни събрания на различни места в селото (в обущарницата на Борис Спасов, шивачницата на Мильо Богданов, в тухларните в долния край на селото и на други места) се набелязват конкретни мерки за разпределяне на селото на райони със съответни отговорници, определяне на места за събиране на храни и оръжие, места за провеждане на срещи с нелегални дейци, за засилване на агитацията сред населението против политиката на фашисткото правителство, и т.н.

Една от непосредствените задачи на партийното ръководство е да привлече в редиците на партийната организация повече членове и симпатизанти от средата на работническата класа, бедните и средните селяни, занаятчии и служители. В резултат на извършената работа, в партийната организация обединяват своите сили както членовете на партията през легалния период до 1934 г., така и нови по-млади членове и симпатизанти, а също и членовете на РМС, навършили по-зряла възраст.

Към края на 1941 година партийната организация в с. Лесново вече има около 20 привърженици (членове, съмишленици и симпатизанти), което обстоятелство облекчава в значителна степен изпълнението на партийните задачи. Партийната организация през този период обхваща в своите редици всички изявени антифашисти — Райко Иванов Делибалтов, Мильо Богданов Илиев, Никола Христов Колев, Цветко Андонов Митов, Никола Зашев Лазаров, Стоянка Райкова Делибалтова, Стоян Миленов Натов, Стоян Христосков Георгиев, Симеон Ангелков Ленков, Иван Донев Бочев, Манол Стоилков Дуков, Павел Петров Стамов, Александър Димитров Манолов, Иван Зафиров Стоянов, Ноче Делев Велев, Цветан Димитров Буковичарски, Нено Иванов Ненов, Стоян Младенов Иванов и Борис Спасов Василев.

По линия на РМС селото е разделено на два района — долна и горна махала. За отговорник на младежите от долната махала е определен Стефан Трифонов Панков, коларо-железарски работник, младеж с прогресивни убеждения и скромен характер. Със съгласие на партийното ръководство в тази група се включват Йордан Григоров Колев, земеделски работник от прогресивно семейство, Стоян Серафимов Стоименов, земеделски работник, градинар, Борис Миленов Натов — шивашки работник, член на РМС в отряда на шивашките работници в София, Стоимен Илиев Стоименов, дърводелски работник, включен в младежкото движение в София, Борис Бонев Найдов, автомобилен монтьор и др. Срещите на групата се провеждат на различни места (тухларниците в долния край на селото, къщето на Косто Ст. Делкин в долното поречие на река Лесновска и на други места). За отговорници на ремсовата група от горната махала на селото са определени Цветан Ночев Делев, обущарски работник в София, включен в младежкото движение още през 1939 г., активен член на РМС, на когото ремсовото ръководство от тогавашния квартал на столицата „Коньовица“ е възлагало да разпространяват заедно с Петко Младенов и Борис Миленов позиви, да устройват нелегални срещи и да участвуват в друга младежка нелегална дейност. Бранко Георгиев Попов също е натоварен да отговаря за тази група. Той е гимназист в Пета мъжка гимназия, отговорник за началните класове в гимназията, активен ремсов функционер. В групата са включени също така Ане Трайков Петков, ученик в дърводелското училище в София, Костадин Николов Митов, печатарски работник в София, Спас Станоев Николов, текстилен работник също в София, и Димитър Андонов Митов, земеделски работник. Групата провежда редовно сбирки, на които се съобщават новините от източния фронт, изнасят се реферати и се набелязват мерки за засилване на агитацията сред населението. Такива сбирки се провеждат в двора на общината, където се намира джамията, в чифлика на Спасовци, край реката в горния край на селото и на други места. Дейността на групата, с някои промени в състава й, продължава до началото на 1944 г.

РМС провежда свои мероприятия и сред останалата част от младежите. Особено резултатна тази дейност е сред гимназистите в София по време на лятната ваканция и коледните празници. Активно участвуват и младежите, работещи в София, които се включват в почти всички масови младежки инициативи, провеждани в селото — срещи, увеселения, подготовка на вечеринки и т.н.

Конкретна форма на изява на РМС е дейността на създадения през 1940 г. спортен клуб „Шоп“. Това беше легална спортна организация, в която както в ръководството, така и в спортния тим, бяха включени преди всичко активни ремсисти или негови привърженици — Бранко Георгиев Попов, Цветан Ночев Делев, Петко Младенов Иванов, Иван Георгиев Велинов, Стефан Гюров, Димитър Йорданов Ценев, Кирил Стоянов Велинов, Георги Гаврилов Балъков и др. Футболните мачове в Лесново и в съседните села Новоселци, Осоица, Априлово бяха удобна форма за разясняване на политиката на партията и РМС.

Определено може да се каже, че през периода 1941–1943 г. младежите от Лесново са под влиянието на РМС и подкрепят почти всички негови мероприятия.

Важна роля за организационното укрепване на РМС и за подобряване на нелегалната работа при новите условия изиграва проведената през юни 1941 г. среща на по-активните младежи в с. Априлово — местността „Бабата“.

На тази среща Михаил Александров и Ангел Цветков, членове на Околийския комитет на РМС — Новоселци изнасят докладите „Как да се държим пред полицията“ и „Задачите и борбата на РМС“. На тази среща от Лесново участвуват Цветан Ночев, Стефан Трифонов, Трифон Симеонов Ангелков, Ане Трайков, Стефан Гюров и др.

Властта също взема необходимите мерки за борба срещу съпротивителното движение. Набелязват мерки за подобряване на агентурната работа на Новоселското околийско полицейско управление, привеждат в по-добър ред картотеките на партийните функционери, изпращат съответни разпореждания до кметовете в селата. Започва издаването на бюлетин с имената и снимките на търсените от властта нелегални дейци. Засилват се арестите.

Новоселският околийски управител А. Каракашев с писмо № 2957, от 28 март 1941 г. до кметовете в околията разпорежда да се забрани слушането на чуждите радиостанции в предаванията им на български език в общодостъпните заведения и да се създаде служба, която да следи за изпълнението на това разпореждане.

В донесението на полицейския разузнавач Ст. Любенов с писмо № 5056 от юни 1940 г. до околийския полицейски началник в Новоселци (Елин Пелин) се съобщава за политическото настроение в с. Лесново във връзка с предстоящите законодателни избори. Той пише, че на миналите законодателни избори опозиционният кандидат е получил мнозинство. Причините според него били, че мнозинството от населението поддържа БЗНС и БКП и е против днешния строй. Съобщава, че правителственият кандидат Г. Грозданов се посреща от повечето избиратели с недоволство. Една малка част от избирателите са за Демократическата партия. По-натам в донесението си същият разузнавач съобщава, че на длъжностните лица в общината не може да се разчита, тъй като в миналите избори не са проявили никаква дейност. Против правителствения кандидат, според него, ще работят Владо Велинов Неделков, Стоян Христосков Георгиев и Симеон Ангелов, членове на БРП, и Мито Трифонов (Шоле) и Христоско Георгиев — членове на дружбата. Директорът на училището Райчо Христов Николов ще работи за Янко Марков. За кмета на селото Петър Иванов Въжаров се съобщава, че не се ползва с много доверие, че прекарва времето си при лекарката, акушерката и агрономката и че това правело лошо впечатление.

С друго донесение от 6.I.1940 г. същият разузнавач уведомява околийския полицейски началник за настроението на населението от с. Богданлия и го характеризира като неблагоприятно за правителствения кандидат. Съобщава се, че населението поддържа БЗНС и ще гласува за неговите кандидати.

За съпротивата на населението срещу принудителните доставки се съобщава в месечния доклад на кмета на с. Лесново Петър Иванов Въжаров от декември 1941 г. В същия доклад се съобщава и за трудностите на властта при събирането на свинската мас и други селскостопански продукти. Не по-малка е съпротивата на населението и от другите съседни села като Нови хан, Новоселци (Елин Пелин), Голема Раковица, Гайтанево и др.^[6]

Със свой принос във въоръжената борба

На 2 юни 1942 г. в подножието на връх Готен над с. Бухово, Софийско, тримата нелегални партийни функционери Тоне Переновски (Цветан), Иван Шонев (Митрето) и Добри Джуров (Лазар), изпълнявайки решението на Софийския окръжен комитет на партията, поставят основите на нова партизанска единица — бъдещия отряд „Чавдар“. На 24 юни към групата се присъединява Стоян Хаджипенчев (бай Стоян), през август 1942 г. Костадин Трайков Петров (Калин). На 9.09.1942 г. групата приема за свой патрон легендарния Чавдар войвода. За командир на отряда е утвърден Тоне Переновски, за зам.-командир Иван Шонев и за комисар Добри Джуров.

Настъпва период на конкретна партийнополитическа работа и конкретни мерки за осигуряване на партизанския отряд с оръжие, храна, дрехи и сигурни връзки.

Партийната организация в Новоселци предприема конкретни мерки и въпреки трудностите изгражда яташка мрежа в Новоселци и околията. За изпълнение на задачите секретарят на околийския (тогава районния) комитет Илия Йорданов (Ико) обикаля селата, свързва се с местните партийни ръководители, установява връзка с партизанския отряд. Създават се два канала и скоро по тях започват да се изпращат от новоселския район храни, дрехи и оръжие.

Конкретни измерения започва да придобива и дейността на партийната и ремсовата организация в с. Лесново.

Като член на околийския комитет продължава да работи Райко Иванов Делибалтов, който осигурява и връзката на партийната организация с околийския център. За секретар на партийната организация е определен Мильо Богданов Илиев. За отговорник на РМС Никола Христов Колев, а по-късно Бранко Георгиев Попов. Определя се къщата на Никола Христов Колев за събиране на оръжие, хранителни продукти и дрехи. В къщата на Райко Делибалтов се провеждат нелегални срещи и се поставят конкретни задачи. Определят се и отговорници за събиране на храни и оръжие, и ятаци за свръзка. Събират се и се изпращат по каналите за отряда събраните вещи и продукти.

В своите спомени за този период (юли 1942 — март 1944) Стоянка Райкова, съпруга на Райко Иванов Делибалтов, пише: „Нашият скромен дом в с. Лесново се превърна в събирателен пункт на пари, храна, дрехи, цървули, медикаменти, циклостил, кибрит, карабини, фенерчета и пр. за подпомагане на съпротивителното движение. Освен това през нашата къща минаха десетки нелегални другари, които отнасяха събраните материали за съответните места. Връзка сме поддържали с Иван Димитров и Пенка Михайлова, функционери на ЦК на БКП, Недялко Переновски, отговорник от Новоселския околийски комитет на партията за с. Лесново, Кръстан Раковски, активен партиен функционер на ЦК на партията, с партийните и ремсовите дейци от селото Мильо Богданов, Цвятко Андонов, Никола Зашев. Бранко Попов и др.“

Дейността на партийната и ремсовата организация в селото се засилва още повече след решенията на втората партийна конференция на отряда Чавдар, състояла се на 10 и 11 октомври 1943 г. с участието на члена на Окръжния комитет на БРП Тодор Живков и началника на Първа военнооперативна зона Здравко Георгиев. На конференцията се взема решение за създаване на Чавдарски районен комитет на БРП и РМС. За член на партийния комитет и отговорник за Новоселския район е определен Благой Николов Бонков от с. Доганово, а за ремсов отговорник Димитър Георгиев.

Благой Николов Бонков става партизанин в отряда Чавдар през лятото на 1943 г. При опит да бъде арестуван в неговия дом, където е бил с Георги Христов Стоев, негов нелегален другар, успяват да се изтръгнат от обкръжението и отиват в отряда. При завързалата се престрелка е убит един от местните фашисти.

Същата нощ е трябвало да стане срещата им с партийни и ремсови дейци от с. Лесново. На срещата дошли Мильо Богданов (секретар на партийната организация), Стоян Миленов Натов, Йордан Григоров Колев и Стефан Трифонов Панков. Срещата не се е състояла поради посочените причини.^[7]

С определянето на Благой Бонков за отговорник на Новоселска околия дейността на партийната и ремсовата организация се активизира още повече.

Една от първите задачи на определените партийни и ремсови отговорници на отряда била да посетят съответните селища и да уточнят партийните и ремсовите отговорници за селата, куриерите и хората за връзка.

В Лесново такава среща се провежда през декември 1943 г.

На срещата присъствуват от отряда „Чавдар“ Благой Николов Бонков (партиен отговорник) и Прокопи Хаджисотиров (ремсов отговорник) с партизанското име „Стоянчо“, а от Лесново Мильо Богданов Илиев (партиен секретар) и Никола Христов Колев (негов заместник). Присъствуват също така Христо Трайков Велинов и Асен Гюров Цветков, членове на РМС. По указание на представителя на РМС от отряда „Чавдар“, на Христо Трайков Велинов е възложено да изпълнява куриерска дейност по канала София-Лозен-Априлово и същевременно да поддържа връзката с отряда по линия на РМС. Асен Гюров Цветков е определен за отговорник на РМС в селото. По такъв начин се уточняват отговорниците по партийна и ремсова линия и започва още по-конкретна работа за изпълнение на поставените задачи.

Христо Трайков Велинов и Асен Гюров Цветков са ученици в Пета мъжка гимназия — София. Там се включват в редиците на РМС и развиват активна дейност в същата гимназия. Там учи и Стоянчо Трайков Спасов, чиито родители са от Лесново, но живеят в София. Той също е организиран член на РМС в гимназията, а през 1942–1943 г. е отговорник на гимназиалното ръководство. За прикриване на ремсовата му дейност, ръководството на РМС в гимназията възлага на Христо Трайков да стане член на Бранник, защото като такъв по-свободно ще може да изпълнява възложените му ремсови поръчения.

В началото на януари 1944 г. се провежда нова среща на представители на отряда „Чавдар“ с представители на партийната и ремсовата организация от селото в източната част на селото в овощната градина на Веселин Стоименов Манолков. На нея присъствуват Благой Николов Бонков и Прокопи Хаджисотиров от отряда, и Мильо Богданов Илиев, Никола Христов Колев, Христо Трайков Велинов, Асен Гюров Цветков, Бранко Георгиев Попов и Георги Станилов Митов от с. Лесново. На срещата се дава отчет за извършената работа по поставените задачи и се поставят нови за осигуряване на храна и оръжие за отряда, подготовка за масовизирането на отряда през пролетта и др.

На 10 януари 1944 г. София и преди всичко нейната централна част е почти разрушена от бомбардировките на англо-американската авиация. Животът в столицата е парализиран, транспортът и комуникациите — извадени от строя, снабдяването — разстроено. При тази фактическа обстановка столичани започват масово да се евакуират. Само за няколко дни градът е изпразнен. Правителството дава указание за евакуиране на държавните учреждения. Промишлените предприятия също прекратяват производството. Учебните заведения са затворени. Значителна част от войските в София също се евакуират. Част от войските от Софийския гарнизон се настаняват в селищата на територията на окръга, включително и в с. Лесново. Същевременно в селото пристигат и много софиянци, в резултат на което снабдяването е значително разстроено. Засилват се мерките на властите и реквизиционните комисии за задължително изземване на селскостопански произведения. Училището в селото също е закрито. В него се настанява част от личния състав на бронирания полк. Друга част се разквартирува в двора на Зарчо Илиев Апостолов.

Една противовъздушна батарея се разполага в западната част на селото. Тази обстановка затруднява още повече работата на партийната и ремсовата организация. Поставени са постове, улиците се обхождат от войници по двойки, които задържат всички подозрителни лица. Някои от по-фашизираните офицери, като капитан Венци Петров, поручик Пушков и др., заедно с кмета на селото Георги Димитров Найденов, тероризират населението, пиянствуват в кръчмите и задължават селяните да насипват ангария улиците, разбити до краен предел от военните машини.

Въпреки усложнената обстановка борбата продължава.

На 17 януари 1944 г. в дома на Цветко Андонов Митов (коларо-железарската работилница) се провежда среща на Благой Николов Бонков и Илия Христов Генов от отряда „Чавдар“ с Христо Трайков Велинов, Асен Гюров Цветков и Иван Велинов Недялков от ремсовата организация. На срещата се поставя задачата за активизиране на работата по събиране на средства и храна за отряда.

На следващия ден се провежда среща на представителите на отряда с представители на партийната организация в дома на Стоян Миленов Натов. На нея от страна на партийната организация присъствуват Никола Христов Колев, Стоян Миленов Натов и Стоян Младенов Иванов. Там отново се обсъждат мерките за подобряване на работата за събирането на храна и оръжие. Поставя се и задачата за създаване на комитет на Отечествения фронт. На 19 януари Мильо Богданов се опитал да установи връзката с Никола Зашев от Нови Хан, но не успял поради блокиране на селото. Същата вечер Благой Николов Бонков и Илия Христов Генов (Огнян) остават да нощуват у Стоян Миленов и на другата вечер ги препращат в с. Априлово. Придружават ги Никола Христов, Бранко Попов и Стоян Младенов.

През първата половина на февруари 1944 г. се провежда следващата среща на представители на отряда с партийни и ремсови дейци при моста на пътя за с. Априлово. От отряда на срещата присъствува Благой Николов Бонков, а от Лесново Мильо Богданов Илиев, Никола Христов Колев, Христо Трайков Велинов, Асен Гюров Цветков, Найден Петров Младенов, Стоянчо Трайков Спасов и Кирил Петров Стамов. Обсъждат се главно въпросите, свързани с разрастване на съпротивителното движение и засилване на помощта за отряда.

Особено отговорна и рискована е работата по осигуряване на пребиваването на нелегалните дейци в селото. Въпреки големите рискове, които поемат другарите Асен Гюров Цветков, Цветко Андонов Митов, Кирил Петров Стамов, Стоян Миленов Натов, в своите домове те дават подслон и храна на редица нелегални другари.

Така например в коларо-железарската работилница Цветко Андонов редовно е приютявал за нощуване Благой Николов Бонков и други негови другари, в дома на Асен Гюров Цветков също са нощували Благой Николов Бонков, Прокопи Хаджисотиров, представител на ОК на РМС, идващ по канала София-Лозен-Априлово. В дома на Стоян Миленов са нощували Благой Николов Бонков и Илия Хр. Генев, в дома на Кирил Петров Стамов — представител на РМС, идващ по същия канал, и т.н.

За изпълнение на поставените задачи партийната и ремсовата организация вземат практически мерки.

В дома на Никола Христов Колев започват да се събират брашно, сланина, сухари, дрехи, фасул и други продукти за отряда, както и оръжие.

Започва разпространяването на ремсови марки, които се получават от Христо Трайков и Асен Гюров, и се разпространяват сред най-сигурните членове на РМС. Събраните средства се предават на отряда.

Изнасят се също така вечеринки и събраните средства се предават по съответния канал на партизанския отряд. Организирано е бране на фасул от църковните ниви, който също е изпратен за отряда. В събирането вземат участие Стефан Трифонов, Цветан Н. Делев, Ане Трайков и др.

Значителни средства за партизанския отряд предават Цветко Андонов Митов и неговата група, която работи по електрифицирането на селата Богданлия и Караполци.

Стефан Трифонов и Ане Трайков Петков закупуват пистолет от Цветан Митов Яков. Мильо Богданов и неговият брат Цветан Богданов също закупуват пистолет от евакуиран офицер — пенсионер в дома на Стоян Петров и ги предават за отряда. Петко Младенов Иванов, член на РМС, като войник предава патрони на Стоянчо Трайков Спасов. Иван Георгиев Велинов предава две платнища, а войник от поделението предава две одеяла. Асен Гюров и Костадин Митов, маскирани като евакуирани, на Ивановден също събират пари и ги предават за отряда. Стоян Младенов също дава 1000 лв. Иван Трайков и неговият брат Ане получават от Стойко — кандидат-подофицер от бронирания полк, една конска торба патрони и ги предават на Асен Гюров и Кирил Петров Стамов за партизанския отряд.

Първата каруца с продоволствие е предадена от Станил Митов Яков в края на 1943 г. Междувременно в дома на Никола Христов Колев продължават да се събират нови количества продукти и дрехи.

Дейността на партийната организация и РМС не остават скрити от полицията, която с помощта на своята агентура полага всички усилия за сломяване на съпротивителното движение. В края на 1943 г. и първите месеци на 1944 г. тя предприема ново настъпление срещу антифашистките сили в околията. В началото на декември е разкрит Кривинският партиен и ремсов район. Арестувани са и жестоко инквизирани в Новоселското околийско управление над 80 души.

През есента на 1943 г. е арестуван и членът на Околийския комитет на партията Райко Иванов Делибалтов. След жестока инквизиция в полицейското управление в Новоселци, поради липса на достатъчно доказателства го освобождават. През февруари 1944 г. е арестуван и секретарят на партийната организация в с. Лесново Мильо Богданов Илиев, но и него го освобождават поради липса на доказателства. Това внася известно успокоение сред партийния и младежкия актив, поради което не се предприемат мерки за преминаване в нелегалност.

На 20 февруари 1944 г. полицията в Новоселци със съдействието на войскови части организира блокада на селата Новоселци, Байлово, Саранци, Огняново, Гайтанево, Белопопци, Лесново, Осоица, Богданлия и Караполци. Задържани са 138 души.^[8]

Започват и арестите в с. Лесново.

Най-напред са задържани около 20 февруари 1944 г. членовете на РМС Христо Трайков Велинов, Асен Гюров Цветков и Найден Петров Младенов — първите двама като ученици в Пета мъжка гимназия — София, а третият като ученик в техническото училище „Хр. Ботев“ — София. След разпитите и инквизициите в Новоселското околийско управление те са изпратени в Софийския централен затвор, откъдето, без да бъдат съдени (поради развитието на политическите събития в нашата страна), са изпратени в Сливенския затвор, където на 8 септември 1944 година са освободени.

На 20 март 1944 г. в с. Лесново са арестувани отново Райко Иванов Делибалтов, Мильо Богданов Илиев и Никола Христов Колев — активен партиен деец, ятак на отряда, Никола Сашев Лазаров — активен партиен член, Бранко Георгиев Попов — активен деец на РМС, участник в редица нелегални срещи, ятак на партизанския отряд. Същият ден в дома, където нощуват два дни партизаните Благой Николов и Илия Христов Тенев, е арестуван и Стоян Миленов Натов — член на партийната организация, активен ятак и помагач на партизаните.

На 23 април 1944 г. е арестуван Цветко Андонов Митов, един от най-активните членове на партията, опитен конспиратор, активен ятак и помагач на партизаните, чийто дом се бе превърнал в постоянна явка за срещи на Благой Николов Бонков и други партизани с партийни и ремсови дейци от селото. Придружаван от двама полицаи е доведен в общината в кабинета на кмета Георги Д. Найденов. Проявявайки съобразителност, той предава на намиращата се по това време в кабинета Мария Стоянова Младенова една пачка с книжни банкноти, около 100 000 лв., с молба да ги предаде на дядо Андон — баща му. Същевременно извадил единия от двата пистолета, които носел, и го подал на кмета. Това обстоятелство успокоило полицаите и те не извършили допълнителен обиск. Минути след това Цветко Андонов помолва кмета да му разреши да отиде до тоалетната, която се намирала на двора. Придружавал го единият полицай. Той го помолил да почака на двора, докато излезе. При излизането си от тоалетната Цветко установява, че на двора няма никой, освен полицая, изважда другия пистолет, стреля в него, и през оградата, намираща се до тоалетната, изчезва в глухите улици. По-късно, след редица препятствия и трудности, той успява да се добере до отряда и става партизанин с партизанското име „Доктора“.

През април 1944 г. е арестуван и закаран в Новоселското околийско управление активният член на РМС, ученик в Пета мъжка гимназия в София Стоянчо Трайков Спасов. След разпитите в Новоселци той е изпратен в Курило, но скоро е освободен и продължава да работи като ремсов деец.

През май 1944 г. е арестуван поради провал в казармата членът на РМС Стефан Трифонов Георгиев (Панков). При следствието е инквизиран, но не издава интересуващите следствените органи сведения. Предявен му е обвинителен акт с предложение на прокурора за най-тежко наказание и е изпратен в гарнизонния затвор. До съд не се стига и той е освободен на 8 септември 1944 г.

По същото време пак в казармата е арестуван членът на РМС Нено Иванов Ненов. След приключване на следствието е изпратен в Сливенския затвор, където дочака 9 септември.

През декември 1943 г. в София като работник в инженерната работилница е арестуван членът на РМС от с. Лесново Кирил Петков Тонев. След приключването на следствието и инквизициите е осъден и изпратен в Плевенския затвор.

В София е арестуван и съден членът на РМС Борис Миленов Натов за разпространяване на позиви. Освободен е на 8 септември 1944 г.

На 17 април 1944 г. става партизанин в Трънския партизански отряд Илия Филипов Гатов, роден в с. Лесново, но живеещ в София, член на БКП.

С извършените арести беше нанесен тежък удар на партийната и ремсовата организация. Най-активните и най-смелите дейци на партията и РМС бяха задържани.

С разрастването на партизанското и съпротивителното движение в страната, фашистката власт пристъпва към още по-крути мерки за неговото смазване. Особени надежди се възлагат на създадената „Обществена сила“, чиято главна задача е да предава на властта всички активни борци против фашизма и капитализма, да участвува със свои въоръжени отряди в борбата срещу партизаните, да разяснява сред населението установения фашистки ред.

Такива задачи са били поставени и пред създадената на 7 май 1944 г. „Обществена сила“ в с. Лесново.

От учредителния протокол, изготвен на посочената дата, личи, че подготовката за създаването на организацията е извършена много старателно. За ръководство, съветници и членове — учредители са привлечени най-активните привърженици на фашистката власт, членуващи в буржоазните управляващи партии. В състава на организацията са включени и редица по-известни и заможни селски стопани, за да ѝ се придаде по-голям демократизъм.

За председател на организацията е избран Иван Георгиев (Даскалчето), син на стария учител Георги Иванов Джоров. Иван Георгиев, или Даскалчето, както го помнят в селото, е един от активните привърженици на фашистката власт. Поддържал е тесни връзки с полицията, пиянствувал в кръчмата на Косто Стоянов Делкин и заедно с кмета Георги Найденов обсъждали въпросите за определяне на нарядите на стопаните, реквизиране на добитък, информирали Новоселското околийско управление за действията на антифашистите, и т.н. Не по-маловажна е била ролята на касиера на организацията Димитър Цветанов Тричков. Вместо да се занимава само с финансовите проблеми на организацията, той също участвува с кмета и Иван Георгиев в обсъждането и решаването на тези въпроси.

Кметът Георги Найденов често се среща с него и обсъждат положението на редица жители на селото, за които се искат различни сведения от полицията или от войската. При опит на полицията от Новоселци да запали къщата на Цветко Андонов Митов, Димитър Цветанов Тричков направил изявление пред шефа на полицията, че този дом не е полезен за държавата. Друг по-активен сътрудник в Обществената сила е Димитър Костадинов Карагошков, който също е участвувал в събитията в селото през периода от май до септември 1944 г.

Събитията в с. Лесново през този период се развиват така, че не дават възможност за по-активна обществена изява на тази организация в отделни акции срещу партизани, нелегални или други прогресивни дейци. Една от причините за това е обстоятелството, че в Лесново са разположени постове, а през нощта подвижни военни постове обикалят и не допускат никакво движение, че селото се намира само на 4 км от Новоселци, което позволява на полицията да пристигне незабавно при повикване, и т.н.

След 9 септември 1944 г. нито един от членовете на Обществената сила не е подведен под отговорност. Не е извършвано и разследване на нейната дейност, макар да се говори, че ръководството на Обществената сила е дало своето съгласие за арестуването, а по-късно и за убийството на арестуваните партийни и младежки дейци от Лесново.

Скоро след това през близките няколко години много от тях с гузни съвести скоропостижно умират, а други, притихнали и кротки, стават членове на ТКЗС, където изживяват последните си години.

След извършените арести полицията предприема мерки за интерниране на семействата на арестуваните в други краища на страната.

Интернирани са семействата на Райко Иванов Делибалтов и Цветко Андонов Митов.

Непосредствено след опита за арестуването на Цветко Андонов Митов е направен опит за запалване на неговата къща, но в последния момент командирът на I танкова дружина майор Чакъров се противопоставя и къщата не е запалена.

Безсилна да изтръгне нужните ѝ сведения от арестуваните, полицията, съгласно получените указания на правителството, предприема мерки за тяхното физическо унищожение.

На 12 април 1944 г. след жестоки инквизиции в Новоселското околийско управление е убит без съд и присъда Райко Иванов Делибалтов. Ето как се е опитал да представи убийството околийският управител П. Трифонов в доклада си до Областния полицейски началник и до началника на Държавна сигурност П. Кюстебеков.

„На 12 април 1944 г. били отведени опасните комунисти Райко Иванов Анев от с. Лесново и Стефан Пешев от с. Нови хан да покажат скривалището над с. Осоица, но когато били в Балкана, същите побягнали на различни посоки и били убити от конвоиращите ги.“

На 11 май 1944 г. полицията след безуспешни разпити и инквизиции на арестуваните, от които не получава никакви сведения, откарва в Радомир Мильо Богданов Илиев, Никола Христов Колев, Бранко Георгиев Попов и Никола Зашев Лазаров, и ги разстрелва в местността „Голо бърдо“ без съд и присъда.

На 13 юни същата година в неравен бой с полицаи и местни фашисти край с. Гайтанево е убит Благой Николов Бонков („Кочо“), отговорник от Чавдарския партиен комитет за Новоселска околия. Арестуван е и придружаващият го партизанин Георги Христов Стоев от с. Вакарел.

С убийството на Благой Бонков партийната организация в с. Лесново се лишава от опитно партийно ръководство и връзката с отряда е прекъсната за определен период.

На 12 май 1944 г. в боровата гора край с. Осоица като партизанин от отряда „Чавдар“, оставен да придружава ранения партизанин, героя на отряда Димитър Георгиев Цветков („Васко“), е убит в бой с жандармерията Цветко Андонов Митов („Доктора“).

На 23 май същата година в неравен бой с жандармерията край село Батулия е убит като партизанин от Трънския партизански отряд Илия Филипов Гатов.

Независимо от тежките удари, нанесени от властта върху партийните и ремсовите организации, и от временното разстройване на работата, Окръжният комитет на БРП взема незабавни мерки за поправяне на положението.

Към края на юни и началото на юли 1944 г. връзките между отделните групи и чети на бригада „Чавдар“ са възстановени.

На 22 юли 1944 г. под ръководството на Ангел Гешков е проведено специално съвещание, на което е приет план за по-нататъшната дейност на бригада „Чавдар“. Попълнени са чавдарските районни комитети на БРП и РМС. За Новоселска околия е утвърден за отговорник по линия на партията Недялко Переновски от с. Столник, а за отговорник по линия на РМС Христо Ганев.^[9]

Новото попълнение на районните комитети на БРП и РМС, проведените акции на партизаните в района (Саранци, Негушево, Долно Камарци, Ботунец, Бърдо, Байлово, Гайтанево, Огняново и др.), решаващите победи на Съветската армия при Курската дъга вдъхновяват партийните и ремсовите дейци и населението за последната и решителна схватка с врага.

В Лесново незасегнатите от арестите партийни и ремсови членове насочват своята масово-политическа работа към разясняване на събитията от източния фронт, провеждат индивидуална работа сред селските стопани за борба срещу реквизициите, популяризиране на проведените от партизаните в района акции и др. Младежката дейност през този период е насочена към провеждане на масови мероприятия на открито, спортни прояви, увеселения, вечерни срещи по главната улица, където се обменят последните новини и се поддържа духът и бодрото настроение. Започват да се оформят отделни групи от по няколко души, между които се разпространяват новините за последните събития в страната и на фронтовете. Събирането на боеприпаси за партизаните се извършва строго конспиративно.

Победата

През лятото на 1944 г. въоръжената борба на българския народ навлиза в своята последна и най-решителна фаза. Тя се разгръща в обстановка на бурно развитие на военно-политическите събития около България и на все по-силно изостряне на социално-политическите противоречия в страната. На 1 юни 1944 г. регентите назначават нов кабинет начело с Иван Багрянов. Георги Димитров своевременно предупреждава Централния комитет на БРП за появилата се опасност. „Съставът и характерът на правителството на Багрянов — разяснява той в директивата си от 5 юни 1944 г. — несъмнено свидетелствуват за опит да се излъже временно народът и да се парализира развиващото се въстаническо движение и растящото недоволство против германците.“^[10]

На среща в двора на училището пред група младежи, в която участвуват Ане Трайков, Костадин Митов, Цветан Палев, Иван Трайков и др., Стоянчо Трайков Спасов (който носи у себе си вестник Отечествен фронт) разяснява противонародната политика на това правителство и посочва, че борбата срещу него трябва да продължи.

На 6 юни съюзниците откриват втори фронт, а на 10 юни Червената армия започва своята грандиозна лятно-есенна офанзива. Разгромът на фашистка Германия и на нейните съюзници наближава. Правителството на Багрянов обещава, че ще бъдат разпуснати концлагерите и ще бъде дадена амнистия на политическите затворници и на партизаните. Повишени са частично цените на селскостопанските произведения, заплатите на служителите и на някои категории работници. Същевременно правителството продължава и кървавия терор. По време на тримесечното управление на Багрянов са убити без съд и присъда над 300 антифашисти — партизани, ятаци, функционери на БРП и РМС.^[11]

Междувременно събитията около нашата страна се развиват с главоломна бързина. На 2 август Турция скъсва дипломатическите отношения с Германия. На 23 август Румъния отпада от хитлеристката коалиция. На 26 август регентите решават да обявят, че България ще пази неутралитет, ще изтеглят окупационния корпус от Сърбия, ще помолят Хитлер да изведе германските войски от България, и т.н. Това е нова маневра за запазване на властта.

На 26 август 1944 г. Централният комитет на партията призова народа към въстание. Издадено е Окръжно № 4, в което се казва, че за България е ударил дванадесетият час.

В с. Лесново окръжното беше разгледано в началото на септември на среща с група младежи — Димитър Биров, Цветан Палев, Костадин Митов, Илия Трайков, в горния край на селото до реката. То е прочетено от Стоянчо Трайков Спасов. Уточнено е да се предприемат конкретни мерки за подготовката на въстанието.

На 2 септември е съставено ново правителство с прозападна ориентация, начело с десния земеделец Константин Муравиев, което обещава, че ще пази неутралитет и че ще възстанови демократичните права на народа.

На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Това бе събитие с изключително значение. То изиграва решаваща роля за прерастване на антифашистката съпротива в широко народно въстание.^[12] Вестта за обявената война се разнася бързо из цялата страна, включително и в с. Лесново.

На 4 септември, в изпълнение на декларацията на правителството на Муравиев, че ще скъса отношенията си с Германия и ще пристъпи към обезоръжаване на немските войски, един български войнишки патрул в с. Лесново обезоръжава немски офицер, който се е отправил по посока към с. Новоселци. Непосредствено след това на мястото на събитието се озовава поручик Пушков, който след кратък разговор разпорежда да бъде дадено оръжието на немския офицер. Това показва за сетен път, че декларацията на правителството на Муравиев е чиста демагогия.

На 8 септември Червената армия прекоси нашата северна граница, посрещната с изключителен възторг, с червени знамена, цветя, хляб и сол.

Същата вечер в селото група младежи под ръководството на Стоянчо Трайков Спасов и Петко Младенов Гогошов отпечатват и разпространяват позиви за смъкване на правителството на Муравиев.

На 9-ти септември 1944 г., веднага след прокламацията на Кимон Георгиев, че е съставено правителство на Отечествения фронт, властта в селото е завзета. Събитията на Девети септември се развиха така:

Към 6:30 часа група младежи от долния край на селото започват да издигат лозунги за Отечествения фронт, партията и народната власт. Кметът Петър Димитров Атанасов от София е напуснал селото. Към 8:30 часа на площада пред кафенето на Тодор Бозаджийски започват да се събират младежи. Между тях са и членовете на РМС Стоянчо Трайков Спасов, Велин Владимиров Недялков, Иван Трайков Петков, Ангел Симеонов Ангелков, Костадин Николов Митов и редица други.

Групата продължава да расте, привлечена от съобщението по радиото. В същото време пред магазина на кредитната кооперация „Съгласие“ са се събрали около 20 души, които чакат да получат раздадените нарядни стоки. На отсрещната страна на улицата близо до фурната до двора на Трендафил Ботов стои поручик Пушков.

Напрежението расте с всяка изминала минута. След кратко съвещание е решено Стоянчо Трайков Спасов да прочете възванието на Окръжния комитет на партията за завземане на властта. Площадът затихна. Неговият глас прозвуча смело и възторжено: „Да живее правителството на Отечествения фронт!“ Мощно ура подкрепя думите на оратора. Поручик Пушков се приближава към множеството и с разтреперан глас предлага участниците да се разпръснат. В гласа му звучи обаче обърканост, страх и нерешителност. Ново ура заглушава неговите думи и той бърза да се оттегли.

Това е първата легална и ефективна масова изява на партийната и ремсовата организация в селото, която отприщва бента на насъбралите се в продължение на повече от четири години гняв и възмущение, и същевременно радост от постигнатата победа.

Въпреки работното време, по площада и улиците на селото започват да излизат хора, някои от които тихо, а други по-смело, и открито да коментират съобщението по радиото за образуването на правителство на Отечествения фронт и за първите мероприятия на правителството.

РМС застава начело в подготовката на митинга, който предстои да се проведе на 10 септември. Вечерта бяха окачени червени знамена по стълбовете на главните улици. След дълго търсене, най-после бе намерено у стария партиен член Иван Зафиров червеното знаме. Започва и подготовката за посрещането на политзатворниците. На 10 септември към десет часа площадът започва да се пълни с народ. Селската музика свири маршове и революционни песни. Още сутринта общината е завзета от група ремсисти. С намиращите се в общината десет италиански карабини се образува и първият въоръжен отряд от членове на РМС.

На този първи свободен митинг участвуват не по-малко от 1000 души местни жители и евакуирани софиянци.

Малко преди митинга, на електрическия стълб в центъра на площада ремсистите Петко Младенов и Костадин Митов издигат червеното знаме. На специална маса е донесена и разтворена голяма подвързана книга с илюстрация на съветски комбайн. Тя предизвиква много голям интерес сред присъствуващите. На митинга говорят Цвятко Йорданов Стоянов, Петър Иванов Манолов, Димитър Биров и др. другари. Избран е селски комитет на Отечествения фронт, в който влизат Цветко Йорданов, Петър Ив. Манолов, Димитър Биров, Христоско Георгиев, Павел Богданов Илиев и др.

Тържеството продължава до вечерта. С голям възторг и въодушевление са посрещнати някои от политическите затворници, които се връщат на 10 септември.

С победата на 9-ти септември десетилетните борби на трудещите се от селото под Ръководството на партията се увенчават с пълен успех.

В открития бой с монархофашизма селото заплаща скъп кървав данък. Загиват 7 души членове на БКП и РМС и 1 член на БЗНС.