Коста Митов
Село Лесново (6) (кратък исторически очерк)

Глава пета
От септември 1923 до юни 1941 г.

Събитията през юни и септември 1923 г.

На 9 юни 1923 г. чрез преврат е свалено правителството на БЗНС, а неговият водач Александър Стамболийски е убит няколко дни по-късно в околностите на Ветрен (с. Славовица).

Партийната организация в селото, следвайки указанията на ЦК за запазване на неутралитет, не предприема почти никакви мерки в подкрепа на земеделското правителство. Това дава възможност на местните превратаджии, ръководени от Коста Делкин и Христоско Манолов (Църньов) да завземат безпрепятствено властта, а по-изявените членове на БЗНС да арестуват. С помощта на група войници, изпратени от „шпицкомандите“ за потушаване на евентуална съпротива от страна на БЗНС, били арестувани Христоско Георгиев Митрин, председател на дружбата, Георги Иванов Гогошов, Никола Трифонов Анев, Григор Атанасов Стоянов, и ги подкарали за полицейското управление в Елин Пелин. Някъде към края на селото по пътя за Елин Пелин те били посрещнати от Зарчо Митов Дейков, тогава околийски пристав, член на Радикалната партия, който се застъпил енергично пред войниците, като изтъкнал, че те са добри стопани и нямат никаква вина, в резултат на което били освободени.

През септември 1923 г. трудовият български народ се вдига на борба за смъкване на фашизма и за създаване на работническо-селско правителство. Редом с комунистите рамо до рамо вървели и сдружени земеделци. Събитията по време на Септемврийското въстание не са обхванали Новоселския район, включително и Лесново, главно поради разкриване на организацията в София и арестуването на неговите ръководители. Поради това и сформираната бойна група от осем членове на БКП за участие във въстанието не могла да вземе никакво участие.

Със Закона за защита на държавата Народното събрание на 4 януари 1924 г. разтурва комунистическата партия заедно с нейните поделения и младежки организации. Партията минава в нелегалност и продължава борбата с най-смелите свои членове.

Деветоюнският преврат и неуспехът на Септемврийското въстание показват още по-ясно необходимостта от съвместни усилия и действия на БКП и БЗНС. До такъв извод стигат и партийната организация и земеделската дружба в Лесново. В резултат на това укрепването на единния фронт намира практическа изява в отделни акции и мероприятия, като провеждането на изборите, укрепването на кредитната кооперация, активизиране на дейността на читалището и др. Междувременно реакцията продължавала да нанася удари по дейци на партията и БЗНС. Вестник „Знаме на труда“ в броя си от 18 март 1924 г. помества съобщение за убийството на активния член на БЗНС Илия Апостолов. „В неделя, на 16 март 1924 г. — пише вестникът — народният представител М. Дилянов, поканен от селяните на с. Орманлия, Софийско, говорил на публично събрание в кръчмата на Илия Апостолов, 65-годишен активен деец на БЗНС, дал двама сина убити във войната. След отпътуването на народния представител организирана шайка влиза в кръчмата, напада Илия Апостолов и един от агентите, Георги Брадата от с. Столник, стреля с револвер по него и по един селянин. Убит е Илия Апостолов, а тежко ранен — Петър Савов“. Преди престъплението групата пиянствува в кръчмата на Коста Делкин. За същия инцидент съобщава и в. „Земеделска защита“ в броя си от 18 март същата година. Отразявайки безчинствата на властта в с. Лесново, в. „Земеделска защита“ в бр. 88 от 21 май 1924 г. помества дописка от Христоско Георгиев, член на БЗНС, в която се съобщава, че той е бил арестуван, откаран в кръчмата на кмета Коста Стоянов, където е бил обискиран, иззети намерените у него бюлетини и заплашен, че ще бъде откаран в Обществена безопасност, ако не гласува за Сговора. Изобщо през този период, пък и по-късно до 1944 г., Коста Стоянов Делкин било като кмет (1913–1914, 1923–1924, 1928–1929 г.), било като ръководител на управляващата Народняшка партия и на Сговора, е стоял в центъра на събитията.

Заклет враг на социализма и идеите на БЗНС, произхождащ от чорбаджийски род, той бил привърженик на Консервативната партия, ръководител на Народняшката партия и на Сговора. Избиран за общински и окръжен съветник, той имал решаващата дума по най-важните общоселски въпроси. В неговата кръчма са отсядали почти всички представители на буржоазните управляващи партии и властници от Новоселци и София. Там са били обсъждани планове за спечелване на избори и за преследване на прогресивните слоеве от селото.

Независимо от репресиите на властта, партията и дружбата продължават съвместната работа и в изборите на 4 май 1924 г. получават общо 79 гласа. За управляващите партии били подадени 280 гласа.

Учредяване и дейност на партийната група на Българската работническа партия и Работническия младежки съюз

В края на 1926 г. била създадена Работническата партия като легална форма на забранената Комунистическа партия. На 5 март 1927 г. започва да излиза в. „Работническо дело“ — орган на партията. На 24 май 1928 г. е създаден и Работническият младежки съюз — РМС.

Следвайки указанията на ЦК на БКП за изграждане на легални партийни организации на Работническата партия, ръководството на нелегалната околийска партийна организация в Новоселци пристъпва към изграждане на легални партийни организации и организации на РМС. На 6 май 1927 г. са създадени легални организации на БРП(к) в селата Кривина и Новоселци. Същевременно се извършва конкретна работа за изграждане на трудовия блок. Изграждат се нови партийни организации. Укрепва дружбата между комунисти и земеделци. На 6 май 1927 г. ЦК на БРП дава конкретни указания за изграждането на Трудовия фронт. На 14 август 1928 г. се провежда околийска конференция на Работническата партия в с. Долни Лозен. На конференцията присъствуват секретарят на околийската партийна организация Никола Милев — впоследствие изобличен като предател, и К. Попов. Дадени са указания за ускоряване на процеса на изграждане на нови партийни организации.

На 2 декември 1926 г. в с. Лесново е създадена новата партийна организация на Работническата партия. Първоначално нейният състав бил от пет партийни членове, а впоследствие нараснал на 12. За секретар на партийната организация е избран Иван Зафиров, беден селски стопанин, работник във фабрика „Изида“^[1]

Изграждането на новата легална партийна организация на Работническата партия довежда до по-нататъшно активизиране на политическия живот в селото и до засилване на борбата на трудещите се против беззаконията на властта. На събрание на партийната група, проведено през април 1929 г., е обсъден и изпратен протест до в. „Работническо дело“, в който се казва: „Долу ЗЗД, дайте пълна и безусловна амнистия. Държавна издръжка на пострадалите от белия терор и гражданските войни. Властници, пуснете на свобода арестуваните софийски работници.“^[2]

В същия вестник са публикувани съобщения за изграждане на нови партийни организации на работническата партия в селата Богданлия, Огняново, Казичене, Кациляне и др.

На 13 юни 1929 г. в с. Кривина се провежда околийска конференция, на която е разгледан въпросът за борбата против опортюнизма и ликвидаторството. Разглеждането на този въпрос имало голямо значение, тъй като се наблюдавал известен упадък и смут у отделни партийни членове, настъпил след Септемврийското въстание. Редица партийни организации, включително и тази в с. Лесново, увеличават своя състав. Активна дейност извършват и младежките дружества. Обединени в своята младежка организация — РМС, те участвуват в редица политически акции в Новоселци и Доганово през 1931 г. От проведените младежки конференции в тези села са изпратени искания за премахване на кървавия закон за защита на държавата, за освобождаване на задържаните затворници, за оставка на министрите Ляпчев, Цанков, Малинов, Мушанов, Гичев, В. Димов и др. Отправени са искания и за изпращане на делегации на трудещите се в СССР.

На 5 декември 1931 г. в с. Доганово се провежда районна конференция на младежките дружества от околните села, включително и на младежта от с. Лесново. На конференцията е разискван въпросът за изграждането на работнически младежки съюзи в селата, където не били изградени. Участващите в конференцията младежи присъствували на голямо публично събрание в селото, организирано от Трудовия блок, в което взели участие повече от 400 души.

Същият ден се провежда и районна партийна конференция, на която са обсъдени редица актуални задачи през този период. Изпратена е дописка до в. „Работническо дело“.

Още по-ясно и определено е поставена задачата за по-нататъшно организационно укрепване на младежките организации на окръжната конференция на РМС, която се провежда на 19 юни 1932 г.

Непосредствено след провеждането на районната конференция на РМС в с. Доганово, на 20 декември 1931 г. в с. Лесново е изградено дружество на Работническия младежки съюз с 10 членове. През януари 1932 г. се провежда конференция, на която била приета и протестна резолюция до правителството.^[3]

А ето и текста на протокол № 1:

„Ние, бедните и малоимотни селяни, на брой единадесет души, се събрахме на конференция и разменихме мисли върху тежкото положение, в което се намира работническата и селската младеж, и намираме, че само под борческото знаме на РМС под ръководството на класово осъзнатата младеж ще можем да водим борбата по-успешно за смъкване веригите на капитализма, за създаване на работническо-селско правителство. Конференцията иска: 1. Даване на пълна амнистия на политическите затворници и емигрантите; 2. Премахване на ЗЗД; 3. Премахване на екзекуциите; 4. Даване помощ на всички безработни“.^[4] Следват подписите на Павел Петров Стамов, Петко Велинов, Веселин Григоров Влъчков, Георги Найденов, Костадин Петров, Спас Богданов Илиев, Стоян Христосков, Методи Стефанов Спасов, Георги Георгиев и др.

В. „Младежка трибуна“ в бр. 21 от 19 март 1932 г. помества дописка, че в Новоселска околия са били образувани нови работнически младежки съюзи в селата Осоица (на 9.I.1932 г.), Долни Богров (на 28.III.1932 г. със седем членове), Бухово (18.II. същата година с 24 членове), Новоселци (през 1931 г. с 55 члена) и др. С образуването на работническите младежки съюзи в околията, включително и в с. Лесново, се влива нова струя, която обогатява и разширява още повече партийнополитическата работа.

През този период са проведени в околията редица политически събрания и други инициативи — две конференции на Работническата партия, предизборни събрания. Партийни функционери посещават отделни села. През 1931 г. партийната организация организира и провежда голямо публично предизборно събрание на улицата, което преминава при голям успех. Че авторитетът на партийната организация нараства, личи и от материала в партийния архив, че в Лесново се предвиждало да бъде изграден партиен район на Работническата партия.^[5]

Между многото акции, проведени от партийната и ремсовата организации в селото, важно значение придобива акцията, когато за пръв път се развява червеното знаме в центъра на селото. Това става на 1 август 1930 г. Знамето се окачва на едно от най-големите акациеви дървета в двора на Яне Златков Манолов. Ето какво си спомня един от участниците в тази акция Павел Петров Стамов — секретар на ремсовата организация през този период.

„По решение на РМС беше възложено на мен, на Спас Богданов Илиев и на Илия Методиев — всички членове на РМС, да окачим червено знаме в центъра на селото в знак на протест срещу агитацията на буржоазните партии по адрес на работническата партия и РМС. Намерихме червен плат и решихме да поставим знамето в двора на Яне Златков Манолов, който се намираше почти в центъра на селото. През нощта, след полунощ, влязохме в двора и се покачихме със Спас Богданов на дървото. Той се катереше напред, а аз след него със знамето, прикачено на един върбов прът. Илия Митов остана долу да пази. Окачихме знамето на най-високия клон и си отидохме. На следващия ден знамето гордо се развяваше над селото и вбесяваше нашите противници. След като не можеха да откачат, те отрязаха клона и по такъв начин го свалиха“^[6]

Друга акция на РМС, която привлича вниманието на населението, е изписването на лозунги на черквата. Това става през 1932 г. на Великден, когато богомолците са в черквата и слушат словото на свещеника. Когато излизат да я обиколят, виждат, че тя е изписана с много лозунги с червени букви. Това им прави силно впечатление и дълго време се говори за този случай, за извършителите и за партийната и ремсова организация, чийто авторитет все повече нараства.

Успоредно с активизиране на борбата на партията се засилва и терорът от страна на властвуващите партии и реакцията. Независимо че правителството на Народния блок идва на власт с помощта на партията и ръководената от нея борба на трудещите се, то не само че не прекратява терора и преследването на партийните кадри, но дори преминава към още по-крупни мерки. За такава жестока разправа над членовете на Околийския комитет на работническата партия в с. Новоселци съобщава в. „Работническо дело“ от 23.XII.1932 г.

„На 5.X.1932 г. Новоселската партийна организация на Работническата партия устроила публично събрание, което било разтурено от полицията. Полицията извършила масови арести и нанесла жесток побой на Кръстан Раковски, Петър Иванов, Димитър Лулчев, Георги Николов и др. Всички са били бити с пушки и парабели, Кръстан Раковски е смазан от бой, счупени са му ребрата, главата и лявата ръка. В коридора на околийското управление побоищата продължили. Петър Иванов — секретар на партийната организация и др. също са били инквизирани. В окръжната полицейска инспекция 35 души са престояли 12 дни, от които 13 души са пратени в затвора.“

Това публично събрание се провежда по решение на околийския комитет на партията от август 1932 година и става известно на населението от Новоселския район като „Грънчарската революция“.

Ето какво се случило на този ден.

На 5 октомври 1932 г. в с. Новоселци денят бил слънчев и приветлив. Още от сутринта към площада пред районната потребителска кооперация „Развитие“ започнали да се събират стотици хора. Това били отрудени селяни, които идвали от околията пеша, на коне, с каруци, за да участвуват в събранието. Всички заемали определените им места. Новоселските комунисти и ремсисти също заели своите места. Те се ръководели от Илия Йорданов, Лазар Димитров, Мине Иванов и други. Съгласно предварителния план точно в 8 часа Филип Станков, член на партийното ръководство, се отправил в околийското управление и уведомил заместник-началника на полицията за предстоящото събрание. Заявили му, че в 9 часа ще му отговорят. При повторното му отиване в околийското управление, на Филип Станков било отговорено категорично, че събранието не трябва да се провежда и че полицията ще вземе необходимите мерки. Филип Станков заявил, че събранието се провежда съгласно закона и че той идвал в полицията не да иска разрешение, а да ги уведоми. Като излязъл от управлението, той се отправил към площада, където се намирали членовете на околийския комитет на партията и РМС. Взето било решение на събранието да говори Кръстан Раковски, активен партиен функционер. Пръв се изкачил на трибуната Филип Станков, който открил митинга и дал думата на Кръстан Раковски. Мощният глас на оратора се разнесъл над притихналия площад. Всяка дума, казана от Кръстан Раковски, била зов за борба. В най-напрегнатия момент от околийското управление излезли въоръжени полицаи и се насочили към събранието. Те настъпили към множеството, но никой не се помръднал. Отекнала стрелба, но не настъпила никаква уплаха. Новите залпове също не дали резултат. Като видели, че по такъв начин не могат да разпръснат събраното множество, полицаите се разпределили на групи и се опитали да се вмъкнат между хората. Една част от тях били обезоръжени от отряда за охрана. Друга част обаче се добрала до трибуната, където говорел Кръстан Раковски. Започнал ръкопашен бой. На трибуната се изкачил друг партиен ръководител — Петър Иванов Божичков — и обявил, че полицията ще носи отговорност за извършения произвол. Даден бил сигнал за обезоръжаване на полицаите. Към тях полетели тухли, керемиди, домати и грънци. Оттам дошло и наименованието на протестния митинг „Грънчарска революция“. По повод на митинга в. „Утро“ в броя си от 15 октомври 1932 г. пише: „Дошли полицаи да разпръснат тълпата, но работниците ги обезоръжили и набили“. А при следствието следователят твърдял, че 20 полицаи били в болницата поради тежки наранявания.

Полицаите били принудени да напуснат „полесражението“. Направени били импровизирани трибуни, на които говорили Димитър Лулчев, Илия Йорданов и Ганчо Апостолов. Към 14 часа ръководителите на митинга дали указание за оттегляне на хората към селата. В същото време от София дошли два камиона полицаи и агенти и започнали арести и обиски на околните къщи и дори в някои от селата.

Битката на площада завършила. Морален победител бил народът и работническата партия.^[7]

„Грънчарската революция — пише в спомените си Петър Божичков^[8] — допринесе в много голяма степен за утвърждаване на авторитета на партийната организация в околията.“

„Грънчарската революция“ била оценена положително и от задграничното ръководство на партията в лицето на Васил Коларов. Такава оценка дала и балканската секция на Коминтерна.

Важен момент от дейността на партийната организация и РМС в Лесново била акцията по окачването на второто червено знаме на една от върбите в южния край на селото до шосето за гара Елин Пелин срещу първи май 1932 г.

Подготовката на акцията за окачване на знамето била замислена от партийното и младежко ръководство дълго време преди това. Било решено знамето да бъде поставено на една от най-високите върби, за да се вижда отдалече и да не може да бъде свалено лесно от местната власт. Непосредствени изпълнители на акцията били младежите Никола Христов Колев и Цветан Димитров, които през нощта срещу 1-ви май 1932 г. го поставят на една от върбите. Селото осъмнало с развято червено знаме и населението с радост посрещнало тази новина, а много от селяните и младежите се запътили към този край на селото, за да го погледат и му се порадват. Едва привечер на местните властници се удало да го свалят, но то вече било изиграло своята роля и дълго време след събитието било тема на разговор и коментари.

Периодът от 1923 до 1934 г. се характеризира с по-нататъшно разширяване на авторитета на партията в село и на нейното влияние сред населението. Постигнати са значителни изборни успехи при провеждането на различните избори. Проведени са много масови и политически мероприятия, насочени против буржоазията и беззаконията на властта. Подобрено е организационното състояние на партията и това ѝ позволило да продължи борбата с нови сили и кадри през нелегалния период.

Превратът на 19 май 1934 г. и след него

На 19 май 1934 г. бе извършен военнофашистки преврат. На власт идва правителството на Кимон Георгиев, което има политическата подкрепа на Военната лига и кръга „Звено“. По това време Софийската окръжна партийна организация, както и цялата партия, бе насочила своето внимание към разобличаването на БРСДП и БЗНС като профашистки организации. Това я лишава от нейните естествени съюзници в борбата против надигащия се фашизъм и за защита на непосредствените интереси на трудещите се, поради което в решителния момент партията не успява да мобилизира масите за борба против преврата.^[9]

Партийната организация и земеделската дружба в с. Лесново също не предприемат каквито и да било мерки против преврата. За кмет е назначен Никола Илиев Гатов, безпартиен, но само след един месец той е освободен и на негово място е назначен Боян Йорданов Василев (Боянчо), запасен офицер, изпратен от София.

По заповед на ръководството на Военния съюз, войсковите части овладяват положението в страната. Правителството на Народния блок е съборено. В страната е установена военнофашистка диктатура. Всички политически партии са разтурени. Народното събрание е разпуснато.^[10]

Новата власт насочва своите удари срещу работническото и земеделското движение. Бесилките и разстрелите осветяват пътя на новите реформи. Особена бруталност властта проявява при издирването на нелегалните дейци.^[11]

Арестувани са секретари на партийни и ремсови групи и земеделски дружби. През юни 1934 г. е инсценирана т.нар. „Новоселска конспирация“, което дава възможност на властта да арестува и жестоко да инквизира най-активните комунисти и ремсисти в околията (включително и целия районен комитет), 22-ма от които са изпратени в затвора. Масови арести са извършени и в другите райони на окръга.^[12]

Левосектантският курс на ЦК на партията и издадената директива за подготовка на въоръжено въстание и установяване на съветска власт допринасят още повече за откъсването на ЦК от партията и народните маси, тъй като не съществуват обективни условия за това. Левосектантското ръководство претърпява сериозно поражение. Намаляла е значително активността на партийната работа по места.

Настъплението на политическата реакция се придружава и с икономическо настъпление срещу жизнените интереси на трудещите се. В селата разорението на дребните селяни продължава за сметка на крупните земевладелци.

Аналогични процеси през този период се развиват и в с. Лесново. Броят на малоимотните селски стопани се увеличава. Увеличава се и броят на работниците във фабрика „Изида“. Това са предимно бедни селяни като Иван Зафиров, Спас Зафиров, Григор Зафиров, Никола Стоименов (Козоко), Трифон Мишов и неговата жена Славена Трифонова, Георги Мишов, Ноне Делев, Софрони Бечов, Симеон Ангелков, Станоил Андонов (Танко) и др., които ежедневно прехождали по 5 км от селото до фабриката на гара Новоселци (Елин Пелин), за да си осигурят допълнителен доход.

Увеличавал се и броят на дребните служители и наемните работници в София, като Цветан Димитров (Цецката), Трайко Найдов (попо), Веселин Александров, Манол Стоилков, Георги Ночев Делев, Георги Велков, Спас и Мильо Богданови, Никола Христов Колев (Колче) и редица други, много от които вземат активно участие в борбите на партията в по-късния период.

Същевременно доходите на отделни по-едри земевладелци, както и на кръчмарите, непрекъснато растат. По-крупни стопани по това време са Манол Спасов Велинов, Стефан Спасов Велинов, Велин Спасов Велинов, Косто Стоянов Делкин, който още повече увеличава своите доходи, Яне Златков Манолов, който през този период закупува вършачка, Фердинанд Бонев Стоименов, Веселин Стоименов Митрин и др. Размерът на владяната от средните стопанства земя непрекъснато намалява. Ако по време на Освобождението и след това тя е около 80–100 дка., през 1934 г. тя намалява на 60–80 дка.

По-важни мероприятия на властта в селото през този период са разработването на регулационен план и начални опити за неговото приложение, засилване на санкциите срещу пияниците и алкохолизма.

Като възприема новия ленински курс, Централният комитет на партията насочва своите усилия за преграждане на пътя на фашизма. Шестият пленум на ЦК на БКП, който се състоя през февруари и март 1936 г., набелязва мерки за създаване на широк народен фронт, ръководен от партията, за борба против фашизма и надвисналата война. Борбата на трудещите се е насочена за осъществяване на платформата на Народния фронт, приета на Шестия пленум, чието съдържание обхваща четири основни искания:

— Възстановяване на Търновската конституция и на гарантираните от нея права и свободи на гражданите;

— Провеждане на парламентарни избори;

— Отмяна на противоконституционните закони и наредби, приети след 19 май;

— Разтуряне на всички организации, които се обявяват против възстановяването на конституцията.

Тези искания стояли в основата на работата на преминалите в нелегалност партийни организации и дружества на РМС. Следвайки указанията на ЦК, партийната организация в село и РМС насочили своите усилия за възприемане на легални форми на борба. Такива удобни форми за легална проява са кредитната кооперация „Съгласие“, читалище „Безсмъртие“, въздържателното дружество, спортният клуб „Шоп“ и други.

За активизиране на работата на партийната организация и на РМС допринася много подобряването на кадровия състав на двете организации.

През 1934 г. партийната организация в селото се оглавява от Райко Иванов Делибалтов, убеден комунист антифашист, притежаващ големи организаторски способности, а ремсовата организация — от активния младежки ръководител Мильо Богданов Илиев, шивашки работник, и Никола Христов Колев (Колче), работник — металик.

За подобряване на организационното състояние на партията има определен дял и новосъздаденият околийски комитет на партията, в който представител на партийната организация от с. Лесново е Райко Иванов Делибалтов.

Ново попълнение постъпва в партийната организация от по-младото поколение. В нейните редове се включват нови членове — Павел Петров Стамов, Стоян Христосков Георгиев, Борис Спасов, Никола Зашев Лазаров, Станоил Митов Яков, Иван Донев Бочов, Стоян Миленов Натов, Манол Стоилков, Спас Богданов Илиев, Цветан Димитров и др., които под ръководството на Райко Иванов Делибалтов допринасят за изживяване на сектантския период и насочват своите сили към укрепване на връзките си с масите.

В резултат на извършената организационна работа от ръководителите на РМС Мильо Богданов и Никола Христов Колев, организацията заработва още по-активно.

По-съществени мероприятия и по-активна дейност през периода 1934–1941 г., извършени от партийната организация и РМС, са:

— Разпространяване на позиви и бюлетини по време на провеждането на избори;

— Съгласуване на съвместни действия със земеделската дружба и приемане на единни позиции при гласуването;

— Участие на младежи от с. Лесново (Цветан Димитров, Никола Христов Колев, Манол Стоилков, Стоян Младенов и Антон Димитров) в ремсова сбирка на Витоша — Черни връх;

— Нелегално събрание на БКП и РМС, състояло се през 1936 г. на гара Милковица (Побит камък) с участието на Райко Иванов, Мильо Богданов, Никола Стоименов, Стоян Миленов и представители от Нови хан, на което Неделко Переновски от околийския комитет на БКП поставя въпроса за работа в нелегални условия и задачата за събиране на пари за марки за издръжка на организацията;

— Нелегални събрания и срещи на партийната и ремсовата организация в обущарницата на Борис Спасов Василев, шивачницата на Мильо Богданов Илиев и други.

Кметове през този период са били Боян Йорданов Василев 1934–1935 г., Йордан Панайотов Николов 1935–1938 г., Петър Иванов Въжаров 1938–1942 г., всички от София, активни привърженици на Деветомайския военнофашистки преврат.

Една от главните задачи на партийната и ремсовата организация в селото през този период е привличането на трудещите се селяни за създаване на единен фронт. Усилията в тази насока се свеждат до организиране на борбата на селяните за защита на кредитната кооперация, за справедливи цени на селскостопански произведения.

Така през периода 1936–1339 г. Българската комунистическа партия постигна сериозни успехи в осъществяването на новия си курс.

Изграден е Народният фронт. С това е завършен започналият още след Великата октомврийска социалистическа революция процес на болшевизация на партията и тя се превръща окончателно в партия от нов ленински тип, годна да подготви и ръководи борбите на масите за сваляне на капитализма.