Коста Митов
Село Лесново (5) (кратък исторически очерк)

Глава четвърта
Лесново през двадесетте години

Развитие на капиталистическите производствени отношения и разслоение в селското стопанство

Едновременно с окончателното ликвидиране на едрото турско феодално стопанство и с установяване на дребнособственическите форми на владение и производство се развива, макар и бавно, обратният процес — разлагане на дребната собственост и първоначално натрупване на капитала. Главните фактори, които способствуват за първоначалното разлагане на дребнособственическите отношения, са данъчната политика на държавата и силното развитие на лихварството. Лихварите, бирниците и търговците играят ролята на гробокопачи на простите стокови отношения и активно съдействуват за утвърждаване на новото капиталистическо общество. Тези процеси не отминават и Лесново.

Още през първото десетилетие на двадесетия век в селото вече се утвърждават редица фамилии, които притежават значителна част от имотите. Подпомогнати от държавата, тези стопани започват да купуват по-съвременни оръдия за обработване на земята. Появяват се първите конски жътварки, плугове, брани, валяци.

Започват насажденията на първите по-големи площи с овощни дървета. Този период се характеризира и с масово закупуване на ниви и ливади от по-заможните селски стопани, което съдействува за по-нататъшното обедняване на малоимотните и средни стопани. По-нататъшно развитие бележи търговията със зърнени храни. На гара Новоселци (Елин Пелин) се формира посредническа кантора, в която работи едрият земевладелец и търговец на зърнени храни Манол Спасов от фамилията на Спасовци, който закупува зърното от по-едрите производители от Орманлия и съседните села и го продава на търговци за износ или за задоволяване на нуждите на страната. Като по-едри зърнопроизводители през този период се утвърждават Манол Спасов Велинов, Велин Спасов Велинов, Станислав Спасов Велинов, Георги Ганев Гьоков, Фердинанд Бонев Стоименов, Яне Златков Манолов, Веселин Стоименов Митрин, Никола и Георги Цветанови Кръстеви и др.

Необходимостта от своевременно обработване на имотите принуждава по-едрите селски стопани да търсят наемни работници. Така се появява ратайството. Ратаите били наемани срещу определено скромно възнаграждение със задължение да работят определен период в стопанството на чорбаджията, след което сменяли своите господари или оставали за по-дълго време у тях. Така например Косто Стоянов Делкин наел за ратай Иван (дългия), който му аргатувал почти до края на живота си и вече на пределна възраст бил изпъден. Като останал без хляб и подслон, той се отчаял и се удавил в собствения си кладенец. Ратаи са наемани от Фердинанд Бонев, Тодор Стоименов, Яне Златков, Иван Георгиев Даскалов, Цветан Стоименов Тричков, а Станислав Спасов (Ико) и братята Гане и Найдо Банкови (Бонковчетата) имали, освен ратаи и наети слугини. Масово било разпространено и ратайството всред учениците през летните периоди, когато те били наемани да пасат добитъка на чорбаджиите. Особено широко било разпространено наемането на временни работници по време на жътва, коситба и други важни селскостопански работи. Това особено се отнася за циганите в селото, които не притежавали собствени имоти и почти през цялата година през отделните периоди били наемани от по-едрите стопани срещу хляб, стари дрехи и жито или брашно. Наемни работници, особено по време на жътва, били наемани от съседните села. Това били предимно девойки, набирани от Вакарелските махали, които, групирани по 7–8 души, идвали в селото за около 10 дена, настанявали се в дома на собственика и от изгрев-слънце до залез жънели.

Данъчната политика на държавата също много допринася за разслоението в селското стопанство. Многобройните и тежки данъци не били по силите на бедните и средни селяни и те били принуждавани да продават част от имотите и добитъка си или да вземат заеми от банката или местните чорбаджии и лихвари. Това още повече утежнявало положението и заробвало тези стопани, тъй като те едва смогвали да изплатят лихвите от взетите заеми. Особено високи били лихвените проценти на заемите, предоставяни от местните лихвари. Това допринасяло имотите на бедните и средни селяни да стават лесна плячка за лихварите.

Особено безкомпромисни и груби били бирниците при събирането на държавните данъци. Никакви молби и обещания не склонявали бирниците да отложат събирането на данъците. Затова като от чума се разбягвали селяните, когато чуели, че в селото идва бирник. При невъзможност да се изплати данъкът в пари, бирникът пристъпвал към опис на по-ценното имущество от покъщнината на длъжника или продавал на търг добитъка му. В селото още се помнят редица покъртителни случаи на такива описи и продажби на добитък, които поставяли отделните семейства в безизходно положение. Много от селяните, изпаднали в тежки задължения и икономическа зависимост от едрите земевладелци, започнали да търсят утеха в пиянството и комарджийството. Добре известна по онова време била кръчмата на Христо Бранков, където се играело най-много комар и където богатите ставали още по-богати, а бедните още по-бедни.

Социалистическа пропаганда и първите социалисти

Началото на социалистическата пропаганда в с. Лесново започва в края на миналия и началото на нашия век.

Това е периодът на Втория конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия, в решенията на който пропагандата на социализма и селският въпрос се поставят на дневен ред. Това е периодът на укрепналото вече и ръководено от партията синдикално движение, всред което идеите на социализма намират благоприятна почва.

Засилването на експлоатацията на работническата класа и укрепването на капиталистическото селско стопанство все повече разоряват дребните селски стопани и ги превръщат в наемни работници или ратаи. По своето класово и социално положение тези слоеве все повече възприемат социализма като своя идеология. От друга страна, лихварството и зеленичарството все повече си пробиват път и съдействуват за обедняване на безимотните и дребните селски стопани.

Определена роля за разпространяването на социалистическите идеи в селата от Елинпелинския (Новоселския) район има откритата през 1895 г. керамична фабрика „Изида“, към работническия колектив на която Централният комитет на партията и по-специално Димитър Благоев, а по-късно и Георги Димитров, проявяват специален интерес. Те посещавали „Изида“, провеждали събрания с работниците, разяснявали политиката на партията и по такъв начин съдействували за разпространяване на социалистическите идеи сред местното население. За такава среща на Георги Димитров с работниците от фабриката през 1908 г. си спомнят Йордан Тонев Марин и Петър Ганев Перушански. Според техните сведения, срещата била проведена при доскоро съществуващия до фабриката гьол. Не е безинтересно да се знае, че дядо Петър Перушански е работил около 20 години като ратай на Спас Манолов и е изпитал униженията на ратайския живот. Останал още от малък без майка, а по-късно и без баща, той бил принуден да носи скъсани дрехи. Случило се така, че по някое време той носил панталони с различен цвят на двата крачола. От тук и неговият прякор — „Перестио“ или „Перушано“.

Подобно е било положението и на други безимотни или малоимотни селяни, като Йордан Тонев Марин, Стоимен Танев, Велко Стаменов Баров, Зарин Стоянов и др., които са били и първите носители и разпространители на идеите на Социалдемократическата партия.

Влиянието на Самоковската комуна от 1910 г. било пренесено от дядо Петър Стамов — „Самоковецо“, който открил обущарска работилница, където със селяните коментирали политиката и разговаряли за своето положение. Така последователно — първоначално малко приглушено, по-късно с по-ясни позиции, Социалдемократическата партия печелела все повече привърженици. Нагледен пример в това отношение били провежданите през този период избори. За такива първи прояви съобщава и Работнически вестник от 1913 г. Събрания от Социалдемократическата партия били проведени в Богданлия, Караполци и Гюреджия (Огняново). Вестникът съобщава, че през същата година се е състояло първомайско събрание на работниците от фабрика „Изида“. Съобщава се също така за предизборно събрание на гара Новоселци (Елин Пелин) и др.

Голям успех привържениците на БРСДП имали в с. Караполци и в с. Богданлия на изборите през 1913 г. Работнически вестник от 7 ноември 1913 г. съобщава, че и в двете села Социалдемократическата партия спечелила повече от половината от гласовете на избирателите.

Масовите политически събития, които стават в района и се отразяват в централните работнически вестници, играят положителна роля както за пропагандирането на социализма, така и за укрепване на позициите на БРСДП. Това дава своето отражение и сред населението на с. Лесново. За такава масова проява Работнически вестник съобщава в броя си от 27 ноември 1913 г. Група работници — керамици и тухлари от фабрика „Изида“, свикали събрание в една кръчма. Когато ораторът започнал да говори, стражарят от полицейското управление Г. Миленков и кметът ги предупредили, че не могат да правят събрание в кръчмата. Работниците излезли на улицата, където пред събралите се селяни ораторът продължил да говори. Властта се опитала да разтури събранието, но не успяла. На събранието били раздадени позиви и бюлетини във връзка с предстоящите избори. В същия вестник се съобщава, че на 17 ноември 1913 г. лидерът на демократическата партия Рашко Маджаров поискал да говори в една от кръчмите на с. Доганово. Селяните обаче започнали да негодуват и му казали, че не искат да го слушат, поради което той напуснал селото. Проведени били и други предизборни събрания и масови акции, в резултат на което на изборите за XVI обикновено народно събрание БРСДП получила 52 137 гласа, което ѝ осигурило 18 народни представители. В Софийски окръг за партията били подадени 5500 гласа и били избрани за народни представители Димитър Благоев и Борис Хаджисотиров.^[1]

БРСДП печели все повече привърженици. През 1908 г. за нея гласуват 2600 гласоподаватели, 1911–12 000, 1913–52 137, 1914–50 000, 1919–122 000 и 1920–182 000. Данните са за парламентарните избори за обикновено народно събрание и за велико народно събрание през 1911 г.

Така в резултат на създадените благоприятни икономически и политически условия в с. Лесново била създадена първата група на комунистическата партия.

Основаване на първата комунистическа група

Основаването на първата комунистическа група в с. Лесново е повратна точка в историята на селото и начало на организирана и целенасочена борба на трудещите се за по-добър живот, за създаване на условия и предпоставки за победа на социалистическата революция.

За създаването на партийната група съществуват вече всички необходими обществено-политически, икономически и социални предпоставки и условия.

Вследствие на разрухата, която настъпва след войните, икономическото положение на селяните става още по-тежко. Обемът на селскостопанската продукция продължава да намалява, а цените непрекъснато растат. Лихварството получава още по-голямо развитие. Броят на задлъжнелите селяни продължава да расте. При невъзможност да върнат взетия заем лихварите често прибягвали до продажба на движимото и недвижимото им имущество. Това още повече влошава положението им и ги подтиква за борба против установения ред.

Широко развитие в селото получава кръчмарството. Съществуването на кръчмите обективно допринася за още по-голямо обедняване на безимотните и малоимотните селяни и за увеличаване на печалбите на кръчмарите. Периодът на двадесетте години от нашия век е наситен с много примери за икономическо разорение на селяни, разпродали своите имоти за изплащане на заеми, лихви и данъци, или пропилели имота си в кръчмите.

Не по-добро е положението на дребните служители от с. Лесново, които работят в София като работници по чистотата, разсилни, куриери и др. Мизерната заплата, която получават, не им давала възможност да свържат двата края, поради което те също търсят опора в левите партии. Най-големи трудности обаче понасят наемните работници и ратаите, чийто брой в селото се увеличава. Много от безимотните и малоимотните селяни, за да си осигурят допълнителен доход, отивали на работа във фабрика „Изида“. Там влиянието на БРСДП било значително, а това дава отражение и в с. Лесново.

Успоредно с икономическите условия съществува и много благоприятна политическа ситуация, която ускорява революционизирането на масите.

Между тези условия най-важна роля изиграва Октомврийската социалистическа революция, която разпалва освободителната борба на работническата класа в целия свят. Тя тласна напред и българските работници и селяни, които под ръководството на комунистическата партия записват светли страници в своята героична история.

Решаващо значение за масовизирането на партията в нашата страна изиграва XXII конгрес на БРСДП, който бил обявен за I конгрес на Българската комунистическа партия — 1919 г. След конгреса цялата страна била покрита с мрежа от партийни организации и групи.

Между причините, създали благоприятна обстановка и условия за масовизиране на Българската комунистическа партия в страната, в това число и в с. Лесново, е управлението на земеделците. През декември 1918 г. е образувано коалиционно правителство, в което влизат представители на социалистическата партия и земеделския съюз. През 1920 г. на проведените парламентарни избори БЗНС получава най-много гласове, следван от БКП със 185 000 гласа. Това дава възможност на Александър Стамболийски да състави самостоятелно правителство.^[2]

Независимо че БЗНС е дребнобуржоазна партия, в която членуват бедни и средни селяни, нейното ръководство в лицето на правителството на Стамболийски не пречи на БКП да укрепи своите редове и да увеличи броя на партийните организации. Същевременно правителството на БЗНС провежда редица демократични реформи, които засягат чувствително интересите на банкерите, търговците и спекулантите. Приет е закон за трудовата поземлена собственост, който предвижда да се отчуждят срещу заплащане частните обработваеми земи над 300 дка. и да се раздадат на малоимотните и безимотните селяни със задължение да ги изплатят в течение на 20 години. Гласувани са закони за трудовата повинност, за прогресивно подоходния данък, за отчуждаване на недвижимите имоти на едрите градски собственици, за конфискация на незаконно придобитите по време на войната имущества, за съдене на виновниците за националната катастрофа.

Важна роля за учредяването на нови партийни организации в Софийския район има извършената огромна организаторска работа от партийни функционери на Централния и Окръжния комитет на БКП. Специална заслуга за създаването на партията в с. Лесново има Окръжният комитет на партията — неговият секретар Антон Иванов, Христо Халачев, както и членовете на ЦК на БКП Борис Хаджисотиров, Тодор Воденичаров, Йосиф Хербст и др.

Непосредствено влияние и конкретна помощ за създаването на БКП оказва Георги Вурдов от с. Богданлия. Той е роден на 1 април 1891 г. в с. Богданлия. Завършил право в Софийския университет, попада под влияние на идеите на социализма и става ревностен техен проповедник. През 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия и се включва още по-активно в нейната борба. Като адвокат в Елин Пелин (Новоселци) развива активна дейност за създаване на нови партийни организации, включително и в с. Лесново. След преминаване на партията в нелегалност Георги Вурдов продължава партийната си дейност, но към 1938/39 г. се разболява и се премества в София. През 1957 г. умира.

Положително роля за образуването на Комунистическата партия в с. Лесново изиграва и създадената през 1913 г. организация на БКП в Елин Пелин (Новоселци), членовете на ръководството на която в лицето на Сотир Зеленков, Иван Пешев, Истилиян Попстанков, Георги Стоянов и други развиват активна пропагандаторска и организаторска работа сред своите съмишленици от околията.

При такава политическа и икономическа обстановка на 24 септември 1919 г. е образувана първата партийна група в с. Лесново. Събранието се провежда в шивачницата на Серафим Младенов, която се намирала в сградата в двора на Христоско Апостолов. На събранието присъствува и Георги Вурдов, който изнася доклад по вътрешното и международното положение. Учредители на партийната организация са Трайко Петков Делибалтов, Стоян Велинов Лазов, Христо Димитров, Петко Андонов Танев, Саве Стаменов Баров, Мито Стаменов Баров, Димитър Петров, Темелин Ганев Перушански, Стойно Стоянов Дулев, Стойно Василев Ценев, Трайко Тодоров Андов, Зарин Стоянов, Серафим Младенов Танев и др. За председател на партийната организация е избран Трайко Петков Делибалтов, а за секретар-касиер Серафим Младенов Танев.

Трайко Петков Делибалтов е роден през 1894 г. в с. Лесново в средно селско семейство. Още от малък проявява голям интерес към книгите. Като завършва четвърти клас (четвърто отделение) напуска училище и помага на родителите си в селскостопанската работа. През 1914 г. е взет в казармата, но се разболява и постъпва на лечение в дивизионната болница в София. Там бил приет от д-р Рачо Ангелов, който му разяснява събитията, които тогава стават в страната. Това още повече засилва неговото убеждение, че социалистите се борят против монархията. Този разговор го подтиква да проявява по-голям интерес към дейността на БРСДП и да търси прогресивна литература. Също така чете и прогресивния печат Работнически вестник, Балканска трибуна, Камбана и др.

По време на стачката на трамвайните работници през 1914 г. Трайко Делибалтов с други войници е изпратен да охранява депото. Те преминават на страната на стачниците и осуетяват потушаването на стачката.

Голямо влияние за оформяне на неговите възгледи оказва срещата му с Димитър Благоев. Това става през 1915 г. По това време той служи в една рота, взводен командир на която бил синът на Димитър Благоев. Когато бил пуснат в отпуск от казармата, синът на Д. Благоев му предал писмо и го помолил да го предаде в дома на Благоев. Трайко Петков отнесъл писмото, където бил посрещнат много топло от Дядото, и му разказал за положението на фронта и за настроението на войниците. Димитър Благоев го изслушал внимателно и накрая му дал указания какво трябва да правят за по-скорошното свършване на войната и за работата на село.

След освобождаването му от казармата Трайко Петков се завръща на село и започва заедно със свои съмишленици подготовка за създаване на партийна група. През 1919 г. постъпва на работа като стрелочник на жп гара Милковица (Побит камък). Там взема заедно със свои другари железничари участие в железничарската стачка, като разпръскват позиви и неутрализират дейността на изпратените войници за нейното предотвратяване. През периода 1920–1923 г. до Септемврийското въстание Трайко Петков взема активно участие заедно с партийната организация в провеждането на редица акции и масово-политически мероприятия. През 1923–1944 г. продължава да подпомага дейността на партията до края на своя живот. Особено активна дейност той развива след 9-ти септември 1944 г. Като член на ТКЗС, като общински, околийски и окръжен съветник, като член на постоянни комисии при тези органи, като председател на движението за мир той работи с енергия и ентусиазъм. За неговата дейност е награден от Държавния съвет с орден „За народна свобода“. Почива на пределна възраст през 1983 г.

С учредяването на партийната група в с. Лесново се поставя началото на организирана и целенасочена масово-политическа работа сред населението за още по-широко популяризиране на идеите на социализма и увеличаване на нейните привърженици. Като застава начело на борбите на безимотните, бедните и средните селяни за по-добър живот, партията провежда редица мероприятия и инициативи в подкрепа на линията на централния комитет и на земеделското правителство, насочени към подобряване на положението на народа. Някои от тези мероприятия на партийната организация и земеделската дружба са отразявани през този период в Работнически вестник.

Особено активна е тази дейност по време на кампанията за съдене на виновниците от двете военни катастрофи и в борбата против реакцията и Врангеловия заговор. Следвайки тактиката на единния фронт, утвърдена от Четвъртия конгрес на БКП, партийната организация оглавява борбата на селяните, в резултат на което на референдума за приемане на закон за съдене на виновниците е получено одобрение с голямо мнозинство. Голямо политическо отражение в селото има организираното от партийната организация публично събрание през ноември 1922 г. за съдене на виновниците от войните. На събранието е изнесен доклад от партийния функционер Б. Бабеков, който е изцяло одобрен от присъствуващите. Все през същия този период в селото са проведени и други политически събрания сред трудещите се селяни от партийните функционери Т. Икономов, Г. Вурдов, Д. Златаров и др.

За успешните мероприятия на партийната организация през този период допринася в значителна степен обстоятелството, че начело на управлението е земеделското правителство, оглавявано от водача на БЗНС Александър Стамболийски. Изградената земеделска дружба в селото също дава своя принос в тази дейност.

Тя подкрепя активно мероприятията на земеделското правителство, насочени към преодоляване на трудностите, резултат на войните. Особено остро се разразява схватката между земеделската дружба, оглавявана от Христоско Георгиев, среден земеделски стопанин с прогресивни разбирания, подкрепян от неговите съмишленици Георги Иванов Гогошов, Григор Атанасов Стоянов (Готе), Никола Трифонов Симонов (Колче), Младен Иванов Гогошов, Павел Богданов Илиев и др., и ръководството на Народняшката партия, оглавявано от Косто Стоянов Делкин, активен привърженик на реакцията и фашизма.

Пример за единодействие между комунисти и земеделци е избирането на Ноче Иванов Велев — представител на комунистическата партия, за кмет на селото за периода от май до септември 1922 г.

Важно политическо мероприятие, проведено съвместно със земеделската дружба и подкрепено от трудещите се селяни, е провеждането на местен референдум (допитване) за затваряне на кръчмите. Както беше изтъкнато по-горе, развитието на кръчмарството в селото допринася още повече за разслоението на селското население и разоряване на отделни малоимотни селски стопани. По това време в селото има около 12 кръчми, което за едно население от 2000 души е значително много. Особено активни по време на допитването са жените, които масово гласуват за тяхното затваряне. Кръчмите били затворени, но след Деветоюнския преврат били отворени отново.

На 4 март 1923 г. в София в един от салоните на партийния дом на ЦК се провежда поредната околийска конференция на БКП (по това време с. Лесново и другите села от Елинпелинския район административно се числели към Софийска околия). На конференцията присъствуват 136 делегати от 52 партийни групи и 36 делегати от 13 младежки дружества. На конференцията Антон Иванов, секретар на околийския комитет, изнася доклад за решенията на ЦК за създаване на работническо-селско правителство, а Хр. Халачев докладва за организационното състояние на партията. На конференцията е констатирано непрекъснатото увеличаване на броя на партийните и младежките групи и увеличаване на техния числен състав. Поставена е задачата за по-нататъшно укрепване на партийните и младежки организации, за разкриване на собствени клубове, за разширяване на масово-политическата работа. От партийната група в с. Лесново на конференцията присъствуват председателят на групата Трайко Петков и Иван Зафиров.

Решенията на Централния комитет на БКП и на околийската конференция разкриват още по-широко поле за изява на партийната организация. В проведените на 22 април 1923 г. избори за народни представители, кандидатите на Българската комунистическа партия получават 45 гласа, което е доказателство за по-нататъшното нарастване на нейното влияние.

В голямата акция на Централния комитет на партията за събиране на храни за гладуващото население от Поволжието — СССР, партийната организация развива голяма разяснителна и политическа работа, а събраните жито и пари предава на акционните комитети.

През този период под влияние на извършващите се в страната демократични и прогресивни преобразования е създадено и читалище „Безсмъртие“. Закупени са първите томове прочитна и друга литература, които били поставени в два-три шкафа в читалищната библиотека, постоянно местени от едно на друго място.

За членове на читалището се записали почти всички учители, гимназисти и други прогресивни младежи и селяни. За ръководство на читалището били избирани предимно активни учители, които развивали голяма масово-културна дейност. Особено активни по време на създаване на читалището били учителите Георги Иванов Георгиев (Даскала), Райко Ив. Делибалтов, Цветко Й. Стоянов, Райчо Христов Николов и др. Най-активна дейност читалището развивало през зимните месеци, когато се организирали много вечеринки, повечето от които с прогресивна тематика.

Влиянието и авторитетът на партийната организация непрекъснато растял. Това вбесявало представителите на буржоазните партии и те всячески се стараели да я оклеветят. Особено злостна агитация те развили по адрес на партийните членове, представяйки ги сред населението като мързеливци, готованци и т.н. Остри били споровете през зимните вечери в селските кръчми. Не липсвали, разбира се, и весели случки. Така например при едно спречкване в кръчмата между водача на Народняшката партия Коста Делкин и стария социалист дядо Петър Перушански, Коста Делкин му казал: „Ако вие комунистите някога вземете властта, аз ще си забия един клинец в петата“. И двамата доживели победата на социалистическата революция, но когато дядо Петър напомнил на Коста Делкин за този случай, той отказал да изпълни облога.