Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хейнски цикъл
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Left Hand of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Уршула Льогуин. Лявата ръка на мрака

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1980

Библиотека „Галактика“, №20

Преводач: Борис Миндов

Рецензенти: Светозар Златаров, Кръстан Дянков

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Американска, I издание

Дадена за печат на 26.V.1980 г. Подписана за печат на 10.XI.1980 г.

Излязла от печат на 28.XI.1980 г. Формат 32/70×100 Изд. №1384

Печ. коли 17,50 Изд. коли 11,33 УИК 13,40. Цена 2,00 лв.

Страници: 280. ЕКП 95366 21431 5637–361–80

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 820 (73)-31

Ursula K. LeGuin. The Left Hand of Darkness

Panther Books, London, 1977

© Ursula K. LeGuin, 1969

© Борис Миндов, преводач, 1980,

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1980.

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1980

с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

7. ПОЛОВИЯТ ВЪПРОС

Из служебните бележки на Онг Тот Опонг, Изследовател от първата Вселенска експедиция на Гетен /Зима, 93 цикъл, 1448 вселенска година.

 

1448 г. 81-и ден. Изглежда, че те са били експеримент. Самата тази мисъл е неприятна. Но сега, когато има доказателства в смисъл, че Земната колония е представлявала експеримент за настаняване на една хейнска нормална група в свят с протохоминидно коренно население, тази възможност не е изключена. Несъмнено колонизаторите са прилагали човешко-генетична манипулация; с нищо друго не може да се обяснят хилфите на Ес или дегенериралите крилати хоминиди на Роканан; с какво друго би могла да се обясни гетенейската полова физиология? Със случайност може би; едва ли с естествен подбор. Тяхната двуполовост едва ли се дължи на приспособимост.

Защо са избрали за експеримент такъв суров свят? Не може да се отговори. Тинибосол мисли, че Колонията е била създадена през някой основен междуледников период. През първите 40 — 50 хиляди години, прекарани от тях тук, климатът, изглежда, е бил сравнително мек. Когато ледът започнал да настъпва отново, оттеглянето на хейнианците било завършено, колонистите — предоставени сами на себе си, експериментът — прекратен.

Ще теоретизирам върху произхода на гетенейската полова физиология. Какво зная фактически за нея? Съобщението на Оти Ним от областта Оргорейн разпръсна някои от първоначалните ми заблуди. Позволете ми да изложа всичко, което зная, а след това — и теориите си; ще подредя фактите по важност.

Половият цикъл трае средно от 26 до 28 дни (обикновено се говори за 26 дни, което е близо до лунния цикъл). В течение на 21 или 22 дни индивидът е сомър, полово неактивен, латентен. Към 18-ия ден хипофизният механизъм предизвиква хормонални изменения и на 22-ия или 23-ия ден индивидът встъпва в кемър, период на разпасване. През тази първа фаза от кемъра (на кархидейски сечър) той остава напълно хермафродитен. Пол и потентност не могат да се придобият в изолация. Гетенеец в първата фаза на кемъра, ако се държи усамотен или с други индивиди, които не са в кемър, остава неспособен за полов акт. Все пак половото влечение е извънредно силно в тая фаза, направлявайки цялата личност, подчинявайки на повелята си всички други нагони. Когато индивидът намери партньор в кемър, хормоналната секреция се засилва още повече (най-вече чрез досег — секреция? обоняние?), докато у единия от партньорите вземе връх мъжкият или женският хормон. Тогава другият партньор поема противоположната полова роля. (Без изключение? Ако има изключения, в резултат на които се явяват кемър-партньори от един и същи пол, те са толкова редки, че не бива да се вземат под внимание.) Тази втора фаза на кемъра (на кархидейски торхармен), взаимният процес на установяване на половостта и потентността, изглежда, се развива в течение на два до двайсет часа. Ако единият от партньорите е вече в пълен кемър, за по-новия партньор фазата може да бъде много краткотрайна; ако и двамата встъпят в кемър едновременно, възможно е тя да трае по-дълго. Нормалните индивиди нямат предразположение нито към едната, нито към другата полова роля в кемъра; те не знаят дали ще бъдат мъжът или жената и нямат избор в това отношение. (Оти Ним пише, че в областта Оргорейн е широкоразпространено използуването на хормонални препарати за създаване на предпочитаната половост; аз не съм виждал това да се прави в селските райони на Кархида.) Щом веднъж се определи полът, той не може да се промени през периода на кемъра. Кулминационната фаза на кемъра (на кархидейски токемър) трае от два до пет дни, през които половият нагон и способност са в своя максимум. Тя завършва сравнително внезапно и ако не е станало зачатие, за няколко часа индивидът преминава отново във фазата сомър (забележка: Оти Ним смята, че тази „четвърта фаза“ отговаря на менструационния цикъл) и цикълът започва наново. Ако индивидът е изпълнявал женската роля и е бил оплоден, хормоналната активност, разбира се, продължава и в течение на 8,4-месечния период на носене на плода и 6 до 8-месечния период на кърмене този индивид запазва женския си пол. С прекратяване на кърменето жената встъпва отново в сомър и става пак пълен хермафродит. Физиологически навик не се създава и майка на няколко деца може да стане баща на още няколко.

Социални наблюдения: засега много повърхностни; тъй като се движа много, не мога да върша методични социални наблюдения.

Кемърът не се изпълнява винаги от двойки. Чифтосването изглежда е обичайната практика, но в кемър-домовете на големите и малки градове понякога се образуват групи и стават безредни полови сношения между мъжете и жените от групата. Другата крайност, противоположна на тази практика, е обичаят да се дава обет за кемьр (на кархидейски оскиомър), който фактически представлява моногамен брак. Той няма законен статут, но социално и етично е стара и много здрава традиция. Цялото устройство на кархидейските кланове-огни-ща и владения несъмнено се основава на системата на моногамния брак. Не знам дали съществуват правила за развод изобщо; тук, в Осноринер, има развод, но след развода или смъртта на партньора няма втори брак: обет за кемър се дава само веднъж.

Разбира се, навсякъде из Гетен се взема под внимание произходът от майката, „родителя по плът“ (на кархидейски амха).

Кръвосмешение се позволява, с известни ограничения, между едноутробни братя и сестри, дори между децата на една заклела се в кемър двойка. На тях обаче не се разрешава да дават обет за кемър, нито да продължават да поддържат кемър след раждането на дете на единия от двойката. Кръвосмешението между родове е строго забранено (в Кархида и Оргорейн; но казват, че било позволено между жителите на Перунтер, антарктическия континент. Това може и да е клевета).

Какво друго научих със сигурност? Изглежда нищо повече не би могло да се каже.

Има една страна в тази ненормална система, която изглежда играе роля в приспособяването. Тъй като полово сношение става само през периода на плодовитост, възможността от оплождане е голяма, както у всички бозайници, които имат период на разгонване. При лоши условия, когато детската смъртност е висока, може би това спомага за оцеляване на расата. Понастоящем нито детската смъртност, нито раждаемостта са високи в цивилизованите райони на Гетен. Тинибозол изчислява населението на не повече от 100 милиона души на трите континента и смята, че най-малко едно хилядолетие то е останало непроменено. Въздържането по обредни и етични съображения и използуването на противозачатъчни средства, изглежда, е играло важна роля в поддържането на това постоянно равнище.

За някои страни на двуполовостта имаме само мимолетни впечатления или догадки, които може никога да не си изясним напълно. Феноменът кемър, разбира се, поразява всички нас, Изследователите. Поразява нас, ала направлява гетенейците, властвува над тях. Устройството на техните общества, управляването на тяхната индустрия, земеделие, търговия, размерът на селищата им, темите на разказите им — всичко е пригодено към цикъла сомър-кемър. Всеки си има свой празник по веднъж месечно; никой, независимо от положението си, не е задължен или принуден да работи, когато е в кемър. Никому не е забранено да влезе в кемър-дом, колкото и беден или непознат да е. Всичко е подчинено на настъпващите периодично мъки и радости на кемъра. Това е лесно обяснимо за нас. Много трудно ни е обаче да разберем, че през четири пети от времето си тези хора са независими от половия нагон. Място за пол има, много място; ала фактически отделно място. Гетенейското общество в ежедневната си дейност и в своята приемственост е безполово.

Вземете под внимание: Всеки е свободен да върши каквото си иска. Това звучи много наивно, но психологичните му последици са неизмерими. Фактът, че всеки приблизително от седемнайсет до тридесет и пет години може да бъде (както се изразява Ним) „обвързан да ражда деца“, означава, че никой тук не е „обвързан“ така цялостно, както би било другаде — психологически или физически. Тежестите и правата се делят горе-долу поравно; всеки е изложен на същия риск и има право на същия избор. Ето защо никой тук не е толкова свободен, колкото един свободен мъж където и да било другаде.

Вземете под внимание: детето няма никакви психосексуални взаимоотношения с баща си и майка си. На Зима няма Едипов мит.

Вземете под внимание: полови сношения без взаимно съгласие не съществуват, не съществува изнасилване. Както у повечето бозайници извън човека, полово сношение може да се извършва само по взаимна покана и съгласие; другряче е невъзможно. Безспорно прелъстяване е допустимо, но то трябва да става в извънредно точно избран момент.

Вземете под внимание: човечеството тук не се дели на силна и слаба половина, на покровители и покровителствувани, господари и подчинени, собственици и роби, активни и пасивни. Всъщност може да се констатира, че цялата тенденция към дуализъм, просмукала човешката мисъл, е отслабнала или се е променила на Зима.

В моите заключителни напътствия трябва да се има предвид следното: Когато срещнете генетеец, не може и не бива да се държите така, както естествено би се държало двуполово същество, т.е. да влезете в ролята на Мъж или Жена, а да възприемете спрямо него съответствуваща роля, в зависимост от вашите очаквания за моделните или възможни взаимоотношения между лица от един и същ или от противния пол. Цялата наша система на обществено-сексуални отношения не съществува тук. Те не могат да действуват по нашите правила. Не гледат един на друг като на мъже или жени. Нашето въображение почти не е в състояние да възприеме това. Кой е първият въпрос, който задаваме за едно новородено дете?

И все пак не може да смятаме един гетенеец за „то“. Те не са в среден род. Поради липса на кархидейско „човешко местоимение“, приложено за лица в сомър, трябва да казвам „той“ по същите причини, поради които сме си служили с местоимението за мъжки род спрямо някое висше божество: „то“ не е така определено, така специфично, както средният или женският род. Но тъй като използувам местоимението мислено, все забравям, че кархидеецът, с когото съм, не е мъж, а мъж-жена.

Първият Подвижен, ако се прати такъв, трябва да бъде предупреден, че чувството му за собствено достойнство ще пострада, освен ако не е много самоуверен или изкуфял. Мъжът иска мъжествеността му да бъде уважавана, жената иска женствеността й да бъде ценена, колкото и косвени и тънки да са проявите на уважение и оценка. На Зима те не могат да съществуват. Човек бива уважаван и оценяван единствено като човешко същество. Това е просто ужасно.

Да се върна на теорията си. Обмисляйки подбудите на подобен експеримент, ако действително е имало такъв, и опитвайки се може би да вдигна от нашите хейнски предшественици обвинението във варварство, че са се отнасяли към живи същества като към вещи, правя някои предположения относно техните цели.

Цикълът сомър-кемър ни се струва унизителен, връщане към цикъла на разгонването у по-низшите бозайници, подчиняване на човешките същества на механичния императив на половия нагон. Възможно е експериментаторите да са желаели да видят дали човешки същества, лишени от постоянна полова потентност, ще останат интелигентни и способни на култура.

От друга страна, ограничаването на половата активност до един непостоянен отрязък от времето и „изравняването“ й в двуполовост трябва да пречи до голяма степен както на експериментирането, така и на подтискането на тази активност. Трябва да има полово подтискане (макар че обществото, доколкото може, се бори срещу него; когато обществената единица е достатъчно голяма, за да бъде повече от едно лице в кемър едновременно, половото задоволяване е почти сигурно), но поне не може да се засилва; то свършва, когато свърши кемърът. Чудесно; по тоя начин си спестяват много напразно губене на сили и душевни терзания; но какво остава през сомъра? Какво би могло да се възвеличава? Какво би постигнало едно общество от евнуси? — Само че, разбира се, през сомъра те не са евнуси, а по-скоро могат да се сравнят с непълнолетни; не кастрирани, а латентни.

Друга догадка относно хипотетичната цел на експеримента: Премахването на войната. Мислели ли са древните хейнианци, че постоянната полова способност и организираната социална агресия, които не са присъщи на никой друг бозайник, освен на човека, са причина и следствие? Или, подобно на Тумас Сонг Ангот, са смятали войната за чисто мъжка работа на движение, изнасилване в широк мащаб, така че със своя експеримент премахват мъжествеността, която изнасилва, и женствеността, която бива изнасилвана? Бог знае. Истината е, че гетенейците, макар и извънредно склонни към взаимно съперничество (както проличава от силно развитите обществени възможности за борба за престиж и т.н.), не изглеждат много агресивни; очевидно поне никога досега не са имали това, което бихме могли да наречем война. Те с охота се избиват взаимно по един и по двама; рядко с десетки и двайсетици; никога със стотици и хиляди. Защо?

Може да се окаже, че това няма нищо общо с тяхната двуполова психология. В края на краищата те не са толкова многобройни. А важен е и климатът. Времето на Зима е толкова сурово, толкова близко до границата на търпимостта дори за тях, с всичките им нагаждания към студа, че сигурно изчерпват бойния си дух в борбата със студа. Страничните народи, расите, които просто остават незабелязани, рядко са воини. И най-после, доминиращият фактор в живота на гетенейците не е полът или някакъв друг човешки фактор: това е заобикалящата ги среда, техният студен свят. Тук човек има по-жесток враг дори от самия себе си.

Аз съм жена от мирния Чифеуар и не познавам нито привлекателността на насилието, нито природата на войната. Някой друг ще трябва да обмисли това. Но аз действително не виждам как някой би могъл да отдава особено значение на победа или слава, след като е прекарал една зима на Зима и е видял лика на Ледовете.