Читателски коментари (за „Лявата ръка на мрака “ от Урсула Ле Гуин)

Великолепна книга, поне за мен най доброто писано от Ле Гуин.

Взех я от сергия за 1 лв. и си признавам, че ме привлече поетиката на името първоначални — и представа нямах, че е награждавана книга и пр. В началото малко трудно я започнах, но като се настроих за всички особености на създадения от Ле Гуин свят лесно я довърших. Повествованието и фабулата сами по себе си са много добри и заслужават адмирации, но паузите за разкриване на душевността на измисления от авторката свят чрез сказания и предания си бяха crème de la crème. След като я прочетох главите с тях + стиховете за лявата ръка на мрака още няколко пъти. Митологията е сборен жанр с неясни граници между реалното и и-реалното, обогатяван от устното начало, където всяко следващо поколение влага нещо о себе си, поради което е адкси трудно да се имитира успешно/правилно (ака фентъзи). Ле Гуин се справя доста добре обаче…

Любима книга, прекрасна!

„Гетенейците биха могли да направят колите си по-бързи, но не ги правят. Когато ги запиташ за причината, отговарят: «Че защо?» Все едно да запиташ земляните защо всичките ни коли трябва да се движат толкова бързо; ние отговаряме: «Че защо не?» Всеки с вкуса си. Земляните смятат, че трябва да напредват, да се развиват. Жителите на Зима, които живеят винаги в Година първа, смятат, че присъствието е по-важно от прогреса. (…) Зима не е успяла да постигне за тридесет века дори това, което Земята постигнала някога за три десетилетия. Нито пък Зима е заплатила с това, с което е заплатила Земята. Зима е враждебен свят; наказанието за грешките е сигурно и бързо: смърт от студ или смърт от глад. (…) Затова са се придвижвали много бавно. За всеки момент от историята им един повърхностен наблюдател би казал, че целият технологически напредък и развой е спрял. А никога не е спирал. Сравнете потока и ледника. И двата достигат целта си.“

Шедьовър. Една от най-прекрасните книги, които съм чел.

Интелигентно написана книга с оригинални идеи (за времето си).Сивотата в книгата идва от света в който се развива действието — планетата Зима/Гетен с почти постоянни зимни условия без много цветност ,населяван от ограничен вид животни и хермафродитни хуманоиди.Темите които са зесегнати те карат да се замислиш за това какво би било ако…,за възприемането на различните от теб,за половата принадлежност,за приятелството и политическата изменчивост в зависимост от къде духа вятъра и съмнителната и служба на обществото.За хора които са свикнали с по описателните „мудни“ книги тази ще им допадне много,но на мен на места доста ми доскучаваше и едва ли я бих препрочел.

струва си БОРИС МИНДОВ, автор на предисловието и преводач от английски, да преразгледа термини, описващи личностни качества като „самомнение“, „мнителност“, „усет“, „интелигентност“ и други подобни, и след това да се хвърли един поглед на един клас рефлективни повърхности, известни още като „огледала“, както и житейско-темпорални дейности като „писане на предисловия“, и да преразгледа въпроса със съчиняването им. Предисловия от този сорт (написани с недостатъчно внимание, ми се струва) са подвид на дейност на митичен библейски персонаж, за когото всички, мисля, се досещат.

Имам една малка забележка, относно превода — на места е отрязан текстът, когато става въпрос за кемъра и тн. Имам чувството, че е умишлено и не разбирам защо. Открих го по случайност, тъй като започнах книгата на английски и правех сравнение. Така се крие определен аспект, който нито е натрапен, нито е нещо прекалено графично или неподходящо за широка публика. Не мисля, че е много редно да се прави, сега трябва да препрочета няколко глави на английски да съм сигурна, че не изпускам нещо.

Книгата е доста добра, иначе. Историята, идеята и описанията. Спрямо доста от класическите сай-фай антиутопични, които чета напоследък, хареса ми пътуването и описанието му, въпреки леда, студа и прочее, не е толкова мрачна. Харесва ми и как се редуват събитията през погледа на двамата периодично.