Великолепна книга, поне за мен най доброто писано от Ле Гуин.
Взех я от сергия за 1 лв. и си признавам, че ме привлече поетиката на името първоначални — и представа нямах, че е награждавана книга и пр. В началото малко трудно я започнах, но като се настроих за всички особености на създадения от Ле Гуин свят лесно я довърших. Повествованието и фабулата сами по себе си са много добри и заслужават адмирации, но паузите за разкриване на душевността на измисления от авторката свят чрез сказания и предания си бяха crème de la crème. След като я прочетох главите с тях + стиховете за лявата ръка на мрака още няколко пъти. Митологията е сборен жанр с неясни граници между реалното и и-реалното, обогатяван от устното начало, където всяко следващо поколение влага нещо о себе си, поради което е адкси трудно да се имитира успешно/правилно (ака фентъзи). Ле Гуин се справя доста добре обаче…
Любима книга, прекрасна!
„Гетенейците биха могли да направят колите си по-бързи, но не ги правят. Когато ги запиташ за причината, отговарят: «Че защо?» Все едно да запиташ земляните защо всичките ни коли трябва да се движат толкова бързо; ние отговаряме: «Че защо не?» Всеки с вкуса си. Земляните смятат, че трябва да напредват, да се развиват. Жителите на Зима, които живеят винаги в Година първа, смятат, че присъствието е по-важно от прогреса. (…) Зима не е успяла да постигне за тридесет века дори това, което Земята постигнала някога за три десетилетия. Нито пък Зима е заплатила с това, с което е заплатила Земята. Зима е враждебен свят; наказанието за грешките е сигурно и бързо: смърт от студ или смърт от глад. (…) Затова са се придвижвали много бавно. За всеки момент от историята им един повърхностен наблюдател би казал, че целият технологически напредък и развой е спрял. А никога не е спирал. Сравнете потока и ледника. И двата достигат целта си.“
Шедьовър. Една от най-прекрасните книги, които съм чел.
Съгласен съм. Безпрецедентен шедьовър, надскачащ жанра си.
Интелигентно написана книга с оригинални идеи (за времето си).Сивотата в книгата идва от света в който се развива действието — планетата Зима/Гетен с почти постоянни зимни условия без много цветност ,населяван от ограничен вид животни и хермафродитни хуманоиди.Темите които са зесегнати те карат да се замислиш за това какво би било ако…,за възприемането на различните от теб,за половата принадлежност,за приятелството и политическата изменчивост в зависимост от къде духа вятъра и съмнителната и служба на обществото.За хора които са свикнали с по описателните „мудни“ книги тази ще им допадне много,но на мен на места доста ми доскучаваше и едва ли я бих препрочел.
Напълно съм съгласен с предния коментар. Изчерпателно препокрива и моите усещания.
Аз лично харесах най-много „Градът на илюзиите“ от целия „Хейнски цикъл“. Другите ми бяха или твърде хаотични, или откъснати някъде във времето и пространството, или пък твърде мудни.
Но пък има хора, които биха им се насладили, и които харесват точно това у тях ?!
Въпрос на вкус.
струва си БОРИС МИНДОВ, автор на предисловието и преводач от английски, да преразгледа термини, описващи личностни качества като „самомнение“, „мнителност“, „усет“, „интелигентност“ и други подобни, и след това да се хвърли един поглед на един клас рефлективни повърхности, известни още като „огледала“, както и житейско-темпорални дейности като „писане на предисловия“, и да преразгледа въпроса със съчиняването им. Предисловия от този сорт (написани с недостатъчно внимание, ми се струва) са подвид на дейност на митичен библейски персонаж, за когото всички, мисля, се досещат.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.