Урсула Ле Гуин
Лявата ръка на мрака (11)

11. МОНОЛОЗИ В МИШНОРИ

Мишнори. Стрет Сусми. Обезсърчен съм и все пак всички събития показват, че има основания за надежда. Обсъл спори и се пазари със своите колеги-сътрапезници, Йегей си служи с ласкателства, Слоз привлича привърженици и броят на последователите им расте. Те са хитри хора и държат партията си под юзда. Само седмина от тридесет и тримата са надеждни сподвижници на Партията на свободната търговия; от останалите Обсъл смята да спечели несъмнената подкрепа на десетима, което ще му осигури съвсем незначително мнозинство.

Един от тях като че ли наистина проявява интерес към Пратеника: сътрапезникът Итепен от окръга Ейниен, който се интересува от Чуждоземната мисия, откакто, работейки за Сарфа, бил натоварен да цензурира радиопредаванията ни от Ерхенранг. Той, изглежда, носи на съвестта си бремето на тези ограничения. Предложи на Обсъл тридесет и тримата да оповестят поканата си до звездния кораб не само на своите сънародници, но едновременно и на Кархида, като помолят Аргавен да присъедини към поканата гласа на Кархида. Чудесен план, но неизпълним. Няма да поканят Кархида да се присъедини към каквото и да било.

Хората на Сарфа, измежду тридесет и тримата, разбира се, настояват да не се обръща никакво внимание на присъствието и на мисията на Пратеника. Що се отнася до безразличните и необвързаните, които Обсъл се надява да привлече, мисля, че те се боят от Пратеника, кажи-речи, колкото Аргавен и повечето от придворните му; с тази разлика, че Аргавен го смяташе за луд като себе си, а те го смятат за лъжец като самите тях. Страх ги е да не се поддадат открито на една голяма измама, измама, вече отхвърлена от Кархида, измама може би дори скроена от Кархида. Те отправят поканата си, отправят я открито; но къде е тогава шифгреторът им, щом не пристига никакъв звезден кораб?

Всъщност Генли Ай иска от нас безусловно доверие. За него то явно не е безусловно.

А Обсъл и Йегей смятат, че ще успеят да убедят едно мнозинство от тридесет и тримата да му се довери. Не зная защо не споделям напълно техните очаквания; може би наистина не искам Оргорейн да се покаже по-просветен от Кархида, да поеме риска, да спечели славата и да остави Кархида в сянка. Дори и тази завист да има патриотични подбуди, тя е закъсняла; щом разбрах, че Тайб скоро ще ме измести, аз направих всичко възможно Пратеникът да дойде в Оргорейн и в изгнание тук сторих каквото можах, за да ги спечеля на негова страна. Благодарение на парите, които той ми донесе от Аш, сега живея отново самостоятелно, като „единица“, а не като „поставен под покровителство“. Не ходя вече на банкети, не ме виждат публично с Обсъл или други поддържници на Пратеника, а и самия Пратеник не съм виждал повече от половин месец, от втория му ден в Мишнори.

Той ми предаде парите на Аш така, както би дал възнаграждение на наемен убиец. Рядко съм се ядосвал толкова и нарочно го наругах. Той знаеше, че съм ядосан, но, изглежда, не разбра, че го наругах; като че приемаше съвета ми въпреки начина по който го дадох; когато ядът ми се уталожи, разбрах това и пак се ядосах. Възможно ли е през всичкото време в Ерхенранг той да е търсил съвета ми, но да не е знаел как да ми каже, че го търси? В такъв случай трябва да е разбрал погрешно половината и изобщо да не е разбрал другата половина от това, което му казах край камината си в двореца вечерта след церемонията при арката. Неговият шифгретор сигурно съвсем се различава по основа, състав и опора от нашия; дори когато мислех, че съм най-прям и откровен с него, той може да ме е считал за най-мъгляв и неясен.

Несхватливостта му е признак на невежество. Дързостта му е също признак на невежество. Той не познава нас, а ние — него. Той ни е абсолютно чужд, а аз сглупих, че позволих сянката ми да затъмни светлината на надеждата, която той ни носи. Аз подтискам ужасната си суета. Страня от него: защото той явно желае това. И има право. Един прокуден кархидейски предател не е актив за каузата му.

Според орготейския закон всяка „единица“ трябва да бъде заета в някаква работа, аз работя от осем часа до пладне във фабрика за пластмаси. Лека работа: управлявам машина, която сглобява и споява чрез нагряване парчета пластмаса, така че се образуват малки прозрачни кутии. Не зная за какво са предназначени тези кутии. Следобед, за да не скучая, се занимавам с някогашните упражнения, които научих в Ротерер. Радвам се, като гледам, че не съм загубил умението си да събирам дот-сила или да влизам в нетранс; но имам малка полза от нетранса, а колкото до уменията да стоя неподвижен и да постя, все едно че не съм ги учил и трябва да започвам всичко отначало като дете. Постих един ден, а коремът ми курка: „Една седмица! Един месец!“

Сега нощем замръзва; тази нощ острият вятър носи вледенен дъжд. Цяла вечер мисля непрекъснато за Естър, и воят на вятъра тук ми прилича на воя на вятъра, който вее там. Тази вечер написах на сина си дълго писмо. Докато го пишех, от време на време като че все усещах присъствието, на Арек, сякаш ако се обърнех, щях да го видя. Защо си водя такива бележки? За да ги чете синът ми ли? Малко полза биха му принесли. Правя това може би, за да пиша на родния си език.

Хархахад Сусми. Все още нито намек, нито дума за Пратеника по радиото. Питам се дали Генли Ай разбира, че в Оргорейн, въпреки широкия видим управленчески апарат, нищо не се върши видимо, нищо не се казва високо. Машината крие машинациите.

Тайб иска да научи Кархида да лъже. Той взема уроци от Оргорейн: добра школа. Но аз мисля, че трудно ще се научим да лъжем, щом толкова отдавна практикуваме изкуството непрекъснато да заобикаляме истината, без да лъжем или да я докосваме.

Вчера е имало голямо орготейско нападение през Ей; изгорили хамбарите на Текембер. Тъкмо каквото желаят и Сарфът, и Тайб. Но как ще свърши това?

Слоз, използувайки йомешкия мистицизъм по повод изказванията на Пратеника, тълкува идването на Вселенския съюз на нашата земя като настъпване на Царството на Меш между хората и изпуска от очи нашата цел. „Ние трябва да прекратим това съперничество с Кархида, преди да са дошли Новите хора — казва той. — Трябва да пречистим душите си за тяхното идване. Трябва да се откажем от шифгретора, да забраним всякакви актове на отмъщение и да се обединим без завист, като братя от едно Огнище.“

Но как да стане това преди идването им? Как да се разчупи обръчът?

Гуирни Сусми. Слоз възглавява комитет, чиято цел е да спира неприличните пиеси, играни в тукашните публични кемър-домове; те трябва да бъдат като кархидейския хухут. Слоз е против тях, понеже са тривиални, вулгарни и сквернословни.

Да се противопоставяш на нещо, значи да го подкрепяш.

Тук казват, че „всички пътища водят към Мишнори.“ Разбира се, ако обърнеш гръб на Мишнори и се отдалечаваш от него, пак си по Мишнорийския път. Да се обявяваш против вулгарността, значи неминуемо да си вулгарен. Трябва да отидеш някъде другаде; да имаш друга цел; тогава вървиш по друг път.

Йегей в Залата на Тридесет и тримата днес: „Аз съм неизменно против тази блокада върху износа на зърнени храни за Кархида и духа на конкуренция, който я подбужда.“ Правилно, но ако кара така, няма да се отдели от Мишнорийския път. Той трябва да предложи някаква алтернатива. Оргорейн и Кархида трябва да престанат да вървят по пътя, по който са тръгнали в едната и другата посока; те трябва да поемат трета посока и да разчупят обръча, Йегей, мисля, трябва да говори за Пратеника и за нищо друго.

Да бъдеш атеист, значи да поддържаш бога. Съществува ли той или не съществува, това е почти едно и също от гледна точка на доказателството. Доказателство например е дума, неупотребявана често от ханддарейците, които предпочитат да не разглеждат бога като факт, подлежащ на доказателство или на вяра: те са разчупили обръча и са свободни.

Да научиш на кои въпроси не може да се отговори и да не им отговаряш: това е най-необходимото умение във времена на напрежение и мрак.

Торменбод Сусми. Тревогата ми расте: радиото на Централното бюро все още не е казало нито дума за Пратеника. Нито помен от новините, които предавахме за него от Ерхенранг, а слуховете, предизвикани от тайното слушане на радиоемисиите през границата и разказите на търговци и пътници, изглежда, не са получили широко разпространение. Сарфът има по-пълен контрол върху съобщенията, отколкото знаех или предполагах. Изгледите са страшни. В Кархида кралят и киоремията има значителен контрол върху постъпките на хората, но много малък върху това, което те чуват, и никакъв върху онова, което говорят. Тук правителството може да контролира не само действията, но и мисълта. А никой човек не бива да притежава такава власт над други.

Шусгис и останалите развеждат Генли Ай открито из града. Интересно дали се сеща, че тази откритост крие факта, че го крият. Никой не знае, че той е тук. Питам колегите си във фабриката, те не знаят нищо и смятат, че говоря за някакъв смахнат йомешки сектант. Никакви сведения, никакъв интерес, нишо, което да подпомогне каузата на Ай или да предпази живота му.

Жалко, че той прилича толкова на нас. В Ерхенранг хората често го сочеха по улиците, защото бяха чули част от истината или от мълвата за него и знаеха, че се намира там. Тук, където присъствието му се пази в тайна, личността му остава незабелязвана. Сигурно го виждат горе-долу такъв, какъвто го видях аз за пръв път: необикновено висок, едър и мургав младеж. Миналата година проучих докладите на лекарите за него. Той се различава коренно от нас. Различията не са външни. Човек трябва да го опознае, за да разбере, че е чуждоземец.

Защо го крият тогава? Защо никой от сътрапезниците не повдигне въпрос и не се изкаже за него в публична реч или по радиото? Защо дори Обсъл мълчи? От страх.

Нашият крал се страхува от Пратеника; тия хора се страхуват един от друг.

Мисля, че аз като чужденец съм единственият човек, комуто Обсъл се доверява. Той изпитва известно удоволствие от компанията ми (както и аз от неговата) и няколко пъти отхвърли всякакъв шифгретор и ме помоли искрено за съвет. Но когато го подканвам да се изкаже, да събуди интереса на обществеността като защита срещу партийни интриги, той не ме слуша.

— Ако цялото Сътрапезничество насочи вниманието си върху Пратеника, Сарфът няма да смее да го пипне — казвам аз, — нито да пипне и теб, Обсъл.

Обсъл въздъхна.

— Да, да, но не можем да сторим това, Естравен. Радиото, печатните бюлетини, научните списания, всичко е в ръцете на Сарфа. Какво да правя. Какво да правя, да държа речи по уличните ъгли като някой фанатичен жрец?

— Е, би могъл да говориш на хората, да предизвикваш слухове; аз вършех нещо подобно миналата година в Ерхенранг. Карай хората да задават въпроси, на които можеш да отговориш, например за самия Пратеник.

— Да би могъл той да докара тук тоя проклет кораб, та да имаме какво да покажем на народа! А то…

— Но няма да докара кораба си, докато не се убеди, че действувате честно.

— Аз не действувам ли честно? — вика Обсъл, угоен като голяма риба. — Не използувах ли всеки час от последния месец за тази работа? Честно, а! Той иска да повярваме във всичко, което ни разправя, а после за отплата не ни се доверява!

— А трябва ли да ви се доверява? Обсъл пухти и не отговаря.

Тойепо-близо до честността от всеки друг орготейски правителствен функционер, когото познавам.

Одгетени Сусми. За да станеш висш чиновник в Сарфа, изглежда, трябва да бъдеш глупав под някаква сложна форма. Гаум е пример в това отношение. Той ме смята за кархидейски агент, който се опитва да подведе Оргорейн да претърпи огромна загуба на престиж, като го накара да повярва в измамата на Пратеника от Вселенския съюз; мисли, че като министър-председател съм подготвил тази измама. Бога ми, аз си имам по-важна работа от играта на шифгретор с тая измет. Но тази проста истина той не е способен да проумее. Сега, когато Йегей явно ме е изоставил, Гаум мисли, че съм станал продажник и може да ме подкупи по своеобразния си начин. Самият той ме следи или е наредил да не ме изпушат от очи.

Наистина ли мисли, че ще се продам на дребно? Сигурно смята, че се чувствувам в много неудобно положение; а това действително ме кара да се чувствувам неудобно.

Проклети да бъдат тия нечестни хора. Между тях няма нито един честен човек.

Одсордни Сусми. Днес следобед Генли Ай говори в Залата на Тридесет и тримата. Не допуснаха нито публика, нито предаване по радиото, ала по-късно Обсъл ме повика и прослу-шах направения от него запис на заседанието. Пратеникът говореше добре, с вълнуваща искреност и настойчивост. У него има някаква наивност, която ми се струва просто чужда и глупава; ала в друг момент тази привидна наивност разкрива солидност на знанията и широта на целите, които ми вдъхват благоговение. Чрез него говори един умен и великодушен народ, народ, който е сплел в една мъдрост дълбокия си, отколешен, страшен и невъобразимо разностранен житейски опит. Но самият той е млад: нетърпелив, неопитен. Стои по-високо от нас, вижда по-надалеч, но самият той не е по-висок от един обикновен човек.

Сега говори по-добре, отколкото говореше в Ерхенранг, по-просто и по-умело; и той като нас с време е усвоил тая работа.

Речта му бе често прекъсвана от членове на Партията на господството, които искаха от председателя да спре този безумец, да го изгони и да пристъпи към дневния ред. Сътрапезникът Йегей беше най-несдържан и може би най-непринуден. „Ще лапнете ли това гичимичи?“ — крещеше той на Обсъл отсреща. Умишлените апострофирания, поради които на места записът трудно се следеше, ставали, казва Обсъл, главно по инициатива на Кархарозил. — По памет:

Алшел (председателствуващ): Господин Пратеник, вашите сведения и предложенията, направени от г-н Обсъл, г-н Слоз, г-н Итепен, г-н Йегей и други, са според нас много интересни… много насърчителни. Нужно ни е обаче още малко, за да можем да действуваме (Смях). Щом кралят на Кархида държи вашето… превозно средство, с което сте дошли, заключено на място, където не можем да го видим, ще ви бъде ли възможно, както бе намекнато, да докарате вашия… звезден кораб? Как го наричате?

Ай: Звезден кораб е сполучливо название, господине.

Алшел: Така ли? А как му казвате вие?

Ай: Ами, от техническа гледна точка, това е пилотиран междузвезден сетийски модел НАФАЛ-20.

Глас: Сигурен ли сте, че не е шейната на свети Петър? (Смях).

Алшел: Моля. Да. Е, ако можете да докарате тоя кораб тук, на земята — на твърда земя, както бихте казали, — тъй че да имаме нещо веществено…

Глас: Веществени рибешки черва!

Ай: Аз много искам да докарам този кораб, господин Алшел, като доказателство и свидетелство за нашето взаимно доверие. Чакам само предварителното ви официално съобщение за това събитие.

Кахарозил: Не виждате ли, сътрапезници, какво е всичко това? Не само глупава шега. То е по умисъл публична подигравка с нашата доверчивост, нашата наивност, нашата глупост — скроена с невероятно безочие от този човек, който днес стои тук пред нас. Знаете, че той иде от Кархида. Знаете, че е кархидейски агент. Виждате, че е полово ненормален, от оня тип, който в Кархида поради влиянието на Тъмния култ не лекуват и понякога дори изкуствено създава за оргиите на Гадателите. И въпреки това, когато казва: „Аз съм от космоса“, някои от вас всъщност си затварят очите, принизяват се умствено и вярват! Никога не бих предположил, че това е възможно, и т.н., и т.н.

Ако се съди по записа, Ай изтърпял спокойно насмешките и нападките. Обсъл казва, че се държал добре. Аз се въртях пред залата да ги видя като излизат от заседанието на Тридесет и тримата. Ай изглеждаше мрачен и замислен. Другояче не можеше и да бъде.

Безпомощността ми е нетърпима. Аз бях тоя, който задействува тази машина, а сега не мога да я управлявам. Прокрадвам се през улиците със смъкната качулка, за да зърна поне за миг Пратеника. Заради този безполезен потаен живот се отказах от властта, състоянието и приятелите си. Какъв глупак си ти, Терем!

Защо не мога никога да се заловя с нещо постижимо?

Одепс Сусми. Предавателният уред, който сега Генли Ай е предал на Тридесет и тримата, на съхранение у Обсъл, няма да промени ничие мнение. Несъмнено уредът върши това, което според думите му върши, но достатъчно е кралският математик Шорст да каже: „Не разбирам принципите му“ — и всички орготейски математици и инженери ще го последват, и нищо няма да се докаже, нито да се опровергае. Чудесен резултат, ако този свят беше крепост на ханддарейците, но, уви, трябва да вървим напред, като тъпчем по новия сняг, доказваме и опровергаваме, питаме и отговаряме.

Още веднъж се помъчих да убедя Обсъл във възможността Ай да се свърже по радиото със своя звезден кораб, да събуди хората на борда му и да ги помоли да говорят със сътрапезниците, като установят радиовръзка със залата на Тридесет и тримата. Този път Обсъл веднага намери оправдание.

— Слушай, драги ми Естравен, както вече си разбрал, Сарфът контролира всичките ни радиоемисии. Дори аз нямам представа кои от служителите в Съобщенията са хора на Сар-фа; сигурно повечето, защото зная с положителност, че те контролират предавателите и приемателите на всички равнища, чак до техниците и ремонтьорите. А биха могли да заглушат и сигурно ще заглушат — или фалшифицират — всяка емисия, която приемем, ако изобщо приемем такава! Можете ли да си представите тая сцена в Залата? Ние, „космическите“, жертва на собствената си измама, заслушани със затаен дъх в хаотичното бучене, пращене — и нищо друго — никакъв отговор, никакво Послание?

— Но нямате ли пари да наемете няколко честни техници или да подкупите техните? — запитах аз; ала безполезно. Той се бои за собствения си престиж. Държането му към мен вече се е променило. Ако отмени тазвечерното посещение на Пратеника, нещата вървят зле.

Одархад Сусми. Отложи посещението.

Тази сутрин отидох да се видя с Пратеника, досущ по орготейски. Не открито, в къщата на Шусгис, където персоналът сигурно гъмжи от агенти на Сарфа, към които спада и Шусгис, а на улицата, случайно, по маниера на Гаум, тайно и крадешком.

— Господин Ай, ще ме изслушате ли за момент?

Той се огледа смаян, а като ме позна — разтревожен. След миг избухна:

— Каква полза, господин Харт? Знаете, че не мога да вярвам на думите ви… след Ерхенранг…

Това беше белег на откровеност, макар и не на прозорливост; и все пак имаше елемент на прозорливост: той знаеше, че желая да го посъветвам, а не да му искам нещо, че говорех, за да спася достойнството си.

Казах:

— Тук е Мишнори, а не Ерхенранг, ала опасността за вас е една и съща. Ако не сте в състояние да убедите Обсъл или Йегей да ви позволят да установите радиовръзка с кораба си, тъй че екипажът му, оставайки в безопасност, да може да подкрепи някак изявленията ви, тогава, мисля, ще трябва да си послужите с вашия уред, ансибъла, и да заповядате на кораба да слезе веднага. Рискът, на който ще бъде изложен той, е по-малък от риска, на който в момента сте изложен сам.

— Разискванията на сътрапезниците върху съобщенията ми се пазеха в тайна. Отде знаете за моите „изявления“, господин Харт?

— Защото цял живот, работата ми е да зная…

— Но това не е ваша работа тук, господине. То е работа на сътрапезниците на Оргорейн.

— Заявявам ви, че животът ви е в опасност, господин Ай — казах аз; на това той не отговори нищо и го оставих.

Трябваше да му кажа това преди няколко дни. Сега е много късно. Страхът отново проваля неговата мисия и моята надежда. Не страх от чужденеца, от неземния, не тук. Тия орготейци нямат нито достатъчно ум, нито достатъчно широка душа, за да се страхуват от нещо наистина и изключително странно. Те не могат дори да го видят. Гледат човек от друг свят, ала какво виждат? Шпионин от Кархида, извратен тип, агент, жалка дребна политическа единица като самите тях.

Ако не повика веднага кораба, ще бъде много късно; може и да е вече късно.

Аз съм виновен. Нищо не свърших както трябва.