Жан Расин
Федра (7) (Трагедия)

Пета поява

Енона

Разбрах, че няма кой от смърт да ви откаже

и мислех в гибелта да ви последвам даже,

да ви разубедя не знаех вече как,

но новата злина променя всичко пак.

На сана ви сега скръбта не отговаря —

извикана сте днес на мястото на царя.

Помнете своя син във тоя миг суров:

без вас ще бъде роб, а с вас — владетел нов.

В бедата от кого да търси той опора?

Да го крепи нима ще се намери втора?

Ще е неутешим и с плач ще убеди

във вашата вина деди и прадеди.

Живейте! Отсега за укор място няма

във вашата любов; вината ви голяма

отпадна, щом Тезей умря и прекрати

съюза, който тъй жестоко ви гнети.

Не трябва Иполит от днеска да ви плаши,

сама сте господар на всички чувства ваши.

В омразата ви той ако е убеден,

навярно срещу вас ще тръгне тоя ден:

че враг не сте му, той ще трябва да узнае,

в Трезена той е цар и нека пак така е,

но за сина ви днес да потвърди права

над селището, що Минерва основа.

Един и същи враг крои да ви ограбва:

да вземете превес над Арикия трябва.

Федра

Добре! Съвета твой приемам, но, уви,

не стига само той, за да ме съживи.

Дългът към моя син във тежката минута

ме води, но духът ми още в мрак се лута.