Жан Расин
Федра (21) (Трагедия)

Втора поява

 

Тезей

Ах, ето го. С такъв достоен вид е той,

че кой не би го взел за истински герой?

Защо се случва тъй, че над престъпно чело

лъчът на доблестта се появява смело?

Защо по някой знак на хорските лица

не си личи какви са техните сърца?

 

Иполит

Да ви задам въпрос почтително ви моля:

защо тежи над вас безименна неволя?

Не мога ли в това да бъда посветен?

 

Тезей

Подлецо, как посмя да се явиш пред мен?

Чудовище си ти, като едно от тия,

които аз едва насмогнах да избия,

покварено дотам сърцето ти било,

че ти посегна чак към бащино легло,

а смееш след това да идваш тук, където

за твоя страшен грях крещи дори небето!

Защо не се укри далече, в някой кът,

където за насам да не познават път!

Изменнико, върви! За тебе прошка няма!

Недей притурва гняв със дързост тъй голяма;

достатъчен позор светът ми завеща —

това, че на такъв престъпник съм баща,

не бих желал сега смъртта на твар такава

с петно да помрачи геройската ми слава.

Върви! Ако не ти харесва участта

на всеки, който аз премахнах от света,

пази се ни веднъж кракът ти да не стъпи

под тия небеса, които са ми скъпи.

Върви, ти казвам. Тъй омразен звяр си ти —

земите ми от теб веднага очисти!

А ти, Нептун могъщ, спомни си, че когато

очистих твоя бряг от шайките сърцато,

в отплата обеща, че ще осъществиш

каквото най-напред поискам. Ето, виж:

в затвора издържах със твърдост упорита,

ала не призовах мощта ти за защита,

като скъперник стар я пазех във запас,

за по-достойна цел я определях аз.

Сега ме чуй: за мъст сърцето ми зове те.

Презряния злодей предавам ти в ръцете,

в кръвта му удави престъпния копнеж,

жесток бъди — на мен утеха да дадеш.

 

Иполит

Та Федра, значи, мен пред вас е обвинила!

Пред тъй голяма злост загубвам сетна сила…

Да вярвам ли сега на своите уши?

Немея, тази вест гласа ми задуши.

 

Тезей

Очаквал си, нали, че Федра ще немее,

за да не разбера престъпника къде е.

Ала за да е тъй, защо не си прибра

оръжието? То е улика добра.

Или като венец на твоята поквара

да млъкне с тоя меч защо не я накара?

 

Иполит

Със право възмутен от тоя удар зъл,

във истината щит да диря бих могъл,

ала ще премълча една зловеща тайна —

мълча заради вас, от обич всеотдайна.

Но не търсете сам за себе си тъга,

какъв съм, по-добре спомнете си сега.

Големият злодей започва с малка грешка,

след нея идва ред и на простъпка тежка,

престъпникът така напредва като сляп

към престъпление етап подир етап,

а пък не би могла една невинност блага

към крайно зли дела да полети веднага;

порядъчен човек в един-единствен ден

не би могъл в злодей да бъде променен.

От амазонка бях възпитан в строги нрави

и си останах тя какъвто ме направи.

Известният мъдрец Питей подир това

добре ме просвети със своите слова.

Не си приписвам сам почтеност несравнима,

ала поне едно предимство в мене има —

че аз не ставам роб на мъжката си плът,

че мразя тъкмо туй, в което ме винят.

Познават Иполит такъв навред в Елада:

за добродетелта готов е да пострада,

до грубост стига чак, ала по чистота

сърцето му сега е първо на света.

И да се каже днес, че след като отдавна…

 

Тезей

Та тъкмо за това вината ти е явна.

Защо си бил студен, разбра се най-подир:

че Федра е била единствен твой кумир —

безсрамно закопнял за моята съпруга,

със безразличие си гледал всяка друга.

 

Иполит

Не, татко, чак до днес не издържах такъв

и мене ме обзе любовен порив пръв,

действителната си вина ще ви открия:

обичам, да! За мен е скъпа Арикия

и зная, че с това престъпих ваш запрет,

но от такъв копнеж изцяло бях обзет,

че днес от все сърце, доколкото умея,

въздишам и горя единствено за нея.

 

Тезей

Обичаш нея? Не, това е пак лъжа:

вината със вина да скриеш не можа.

 

Иполит

Шест месеца страня от нея, но накрая

реших да дойда днес при вас — да ви призная…

От страшна грешка как да ви спася, не знам!

Ако е нужно — да, и клетва ще ви дам!

В какво да се кълна? Сърцето ме съветва…

 

Тезей

Злодеят с лекота би дал лъжлива клетва.

Млъкни и престани да дразниш моя слух,

щом няма изход друг лъжливия ти дух.

 

Иполит

Духът ми според вас съвсем осакатен е,

но Федра и до днес не мисли тъй за мене.

 

Тезей

Не ме вбесявай пак с безочие сега!

 

Иполит

Ще тръгвам. Но къде, кажете, и кога?

 

Тезей

Отвъд колоните на Херкулес^[1] не стига.

Отивай по-далеч със своята квадрига.

 

Иполит

Във най-ужасен грях напразно набеден,

къде ли бих открил приятели за мен?

 

Тезей

Приятели за теб ще бъдат само тези,

които нямат чест — коварни главорези,

преследвани навред, където грее Феб,

достойни за такъв престъпник като теб.

 

Иполит

В прелюбодейство все ми сочите вината.

Ще замълча. Но знам, добре ви е позната

на Федра майката^[2]. С това й потекло

в кръвта на Федра бих съзрял такова зло…

 

Тезей

Какво? Нима дотам си се забравил вече?

За сетен път: върви оттука надалече,

веднага се махни, не чакай с гняв голям

от родната земя да те изтръгна сам!