Жан Расин
Федра (16) (Трагедия)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Phèdre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
maket (2012)
Компютърен набор на предисловието и бележките, допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Пиер Корней, Жан Расин

Френски театър на класицизма

 

Пиер Корней: Илюзията. Сид

Жан Расин: Андромаха. Британик. Федра

 

Превел от френски: Пенчо Симов

Народна култура, София, 1974

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

Дадена за набор: 30.V.1974 г.

Подписана за печат: октомври 1974 г.

Излязла от печат: ноември 1974 г.

Печатни коли 25.

Издателски коли 19.

Цена 2,82 лв.

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Трета поява

Федра, Енона

 

Енона

Сърцето ви това ще трябва да забрави,

спомнете си дълга, съпружеските нрави:

невярна е вестта, Тезей не е убит

Тезей пристига тук, при вас и Иполит.

Видях събран народ — възторга си споделя…

Запътила се бях по вашата повеля,

когато изведнъж отекна вик щастлив…

 

Федра

Енона, стига, чух: съпругът ми е жив,

а аз го опетних; не трябва да се знаят

подробности безброй — за мен това е краят.

 

Енона

Какво?

 

Федра

        Предвиждах аз завършека, но ти

готовия ми план със плач осуети.

В зори да бе, за мен би плакала Трезена,

сега умирам пак, ала опозорена.

 

Енона

Умирате?

 

Федра

                Небе! Какъв ужасен ден!

Със своя син Тезей ще се яви пред мен!

Свидетелят, уви, на моята измяна,

ще наблюдава как с баща му съм засмяна,

но с натежала гръд от неизплакан плач,

пред който той стоя като жесток палач!

Тезеевата чест за да не помрачава,

дали ще премълчи каквото бе тогава?

Пред своя цар нима ще изрече лъжи?

Омразата към мен доколко ще сдържи?

Напразно би мълчал; срама си как да крия,

когато аз съвсем не съм като ония,

които на греха поддават се безспир,

ала не се червят и си живеят в мир.

Сама ще разглася за всичко без пощада!

О, сякаш всеки свод, стена или аркада

посочват вече кой в Трезена е злодей

и ще ме предадат веднага на Тезей.

Спасение за мен в живота вече няма,

нима да се умре е мъка тъй голяма?

Нещастникът не се страхува от смъртта.

Но споменът за мен какъв ще е в света?

Какво ще наследят децата ми? Позора?

Кръвта на Юпитер[1] ги прави лични хора,

но въпреки това престъпните дела

на майка им за тях вещаят участ зла.

Треперя да не би и тях да съдят строго

с натякване, че аз съм прегрешила много.

Треперя да не би под тежкия товар

да си останат те без близък, без другар.

 

Енона

Безспорно ще е тъй, оплаквам ги и двете,

във злата им съдба уверена бъдете.

Ала защо натам ги тласкате сама?

Смъртта ви би била признание — нима

светът не би твърдял, че Федра гузна бяга

от среща със Тезей? Умирайки, веднага

признавате сама, че прав е Иполит —

за ваша сметка той ще бъде най-честит.

Какво ще кажа аз, като ви обвинява?

Безсилна бих била пред Иполит тогава.

Като го видя как празнува тържество,

какво ще сторя аз, кажете ми — какво?

Да бе ме изгорил сега небесен пламък!

Обичате ли пак това сърце от камък?

Какво изпитвате към него в тоя миг?

 

Федра

Чудовищен за мен е неговият лик.

 

Енона

Защо тогава той да чествува победа?

Не чакайте това объркана и бледа,

вдигнете първа глас, че е виновен той

А доказателства ще имате безброй:

и меча, който той за щастие забрави

във вашите ръце, и объркаността ви,

и най-подир това, че искахте сама

да бъде той изгнан от родната земя.

 

Федра

Да го очерня? Тъй невинен Иполит е!

 

Енона

Не искам друго аз, а само да мълчите.

Гризе ме съвестта; самата аз без страх

приела бих смъртта, но губя вас, разбрах,

пропусна ли това спасение едничко —

а вашия живот за мен стои над всичко.

Ще действам. А Тезей ще се ограничи

отново Иполит далеч да заточи.

Наказвайки дори, баща е пак бащата:

не би могъл Тезей да измени нещата,

и не бойте се, че той младежа би убил,

живота на сина за таткото е мил.

Каквото и да е, почтително ви моля

за вас да е закон Тезеевата воля

и за да се спаси честта ви от провал,

пожертвайте дори и съвестта без жал.

Но ето го Тезей.

 

Федра

                                Ах! Иполит! И вече

в очите му чета каквото ти предрече.

На теб ще поверя съдбата си сега,

сломена съм съвсем от ужас и тъга.

Бележки

[1] По бащина линия Федра произхождала от самия Юпитер.