Жан Расин
Федра (18) (Трагедия)

Пета поява

 

Тезей

Защо ме срещат тъй? Кажете ми веднага.

 

Иполит

Да обясни това на Федра се полага.

А моята молба дано да ви склони:

да ида във една от чуждите страни,

да бъда по-далеч от вашата съпруга

и с нея занапред да нямам среща друга.

 

Тезей

Сина ми — по-далеч от мен?

 

Иполит

                                                Не исках аз

със нея среща — тук доведохте я с вас.

След туй, когато сам напуснахте Трезена,

със Арикия тя ми беше поверена:

задача моя бе да бдя над тях добре.

Но има ли сега какво да ме възпре?

Достатъчно бях тук; сред горската пътека

със жалки врагове изпробвах сили; нека

и по-достойна кръв да рукне най-подир

по копията ми, ръждясали във мир.

От мен по-млад сте бил, когато храбростта ви

със не един тиран успяла да се справи

и с не един злодей или ужасен змей;

на злото преследвач успешен бил Тезей,

край две морета мир осигурил и вече

пътували без страх кервани надалече;

отдъхнал Херкулес — отмяна му била

ръката на Тезей и нейните дела.

А аз живея все посредствено и бледо —

на тъй прочут баща съм неизвестно чедо!

Ще позволите ли и аз да вдигна меч?

Ако ли някой змей, макар и надалеч,

е оцелял от вас, безстрашие ще вложа

и ще ви донеса одраната му кожа

или загинал в бой със някой исполин,

ще убедя света, че съм Тезеев син.

 

Тезей

Какво да мисля аз? Небе, защо веднага

семейството ми тъй от мен самия бяга?

За всички щом съм тъй опасен, нежелан,

да бях останал там — в затвора, окован.

Единственият мой приятел грабна смело

омъжена жена; това опасно дело

осъждах, но по дълг отидох с Пейритой;

Епирският тиран (съпругът беше той)

във миг, когато спях, безпомощен ме хвана.

Оплаках Пейритой, захвърлен от тирана

между чудовища, които всеки ден

се хранят със кръвта на хора, взети в плен.

Затворен в пещера, не виждах аз небето;

край ада е това подземие проклето.

Едва след половин година най-подир

измъкнах се отдам. Тирана на Епир

възнаградих със смърт — плътта му да нахрани

чудовищата зли, от него насъбрани.

И щом пристигам тук, щастлив и окрилен,

при съществата, най-обичани от мен,

когато излетя от мрачната си клетка

самата ми душа при тая мила гледка,

какво да видя тук — жена ми, моя син

прегръдките ми все отбягват до един;

и стреснат от това, че стряскам всички хора,

неволно пожелах да бъда пак в затвора.

От Федра чух, че съм обиден, но не знам

виновника. Нима не е наказан? Срам!

Със подвизи спасих от зло Елада цяла,

нима на моя враг убежище е дала?

Мълчете! Моя син — нима и той можа

да крие врагове? Кое не е лъжа?

Не мога да стоя в минути като тия —

злодейство и злодей ще трябва да открия.

Да каже Федра смут защо я бе обзел.