Жан Расин
Федра (28) (Трагедия)

Трета поява

Тезей

Какво ви е? Защо изглеждате смутена?

А Иполит защо при вас се появи?

Арикия

Сбогуваше се с мен завинаги, уви.

Тезей

Пред вас се преклони това бунтовно чело

и първата му страст ще бъде ваше дело.

Арикия

Да крия няма как — признавам, че сте прав.

Не ви е наследил по безпричинен гняв

и в моето лице престъпник не открива.

Тезей

Кълне ви се в любов и вие сте щастлива?

Не вярвайте докрай на клетвите безброй,

че и на други тъй кълне се често той.

Арикия

Нима?

Тезей

        И аз дори успях да забележа.

А как търпите вий във любовта дележа?

Арикия

А как търпите вий подобна клевета

да помрачи живот, изпълнен с красота?

До днеска своя син не сте ли преценили?

Не виждате ли где се крият тъмни сили?

Ликът му докога за вас ще бъде скрит,

когато всеки тук почита Иполит?

Не давайте ухо на подлата измама

и поправете сам неправдата голяма;

че строгото небе нарочно би могло

да вземе присърце проклятието зло:

наказва често то желания такива,

като осъществи молбата нечестива.

Тезей

Напразно в тоя миг го браните от мен

със поглед, от любов напълно заслепен.

Свидетели съвсем непогрешими има

и сам съгледах плач от скръб неутешима.

Арикия

Пазете се, царю, до днеска с лекота

чудовища безброй сразихте по света,

ала остава пак едно — и то голямо…

Синът ви ме закле да спра дотука само,

ще удържа докрай свещения обет,

остава ми едно във тоя час проклет —

да съм далеч от вас, от дворцовата стража

и от съблазънта за всичко да разкажа.