Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Allen Carr’s Easy Way To Stop Smoking, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 38 гласа)

Информация

Корекция
pechkov (2012 г.)

Издание:

Алън Кар. Не пуша вече!

Второ издание

 

Преводачи: Красимира Христовска, Ирина Манушева

Редактори: Анета Мечева, Сирма Велева

Графичен дизайн: Красимира Деспотова

Коректор: Милена Александрова

Компютърна обработка: Кибеа

 

© Издателска къща „Кибеа“, 1998, 2007, 2009, 2010, 2012

© Красимира Христовска, Ирина Манушева, превод, 1998, 2007

© Красимира Деспотова, графичен дизайн, 1998, 2007, 2012

 

Издателска къща „Кибеа“

София 1000, П.К. 161

Тел.: (02) 9805063, (02) 9880169

[email protected]

Търговско представителство на „Кибеа“

София, ул. „Искърско шосе“ №19, тел. (02) 9737537

Център за книги и здраве „Кибеа“

София, ул. „Д-р Г. Вълкович“ №2А

Фирмена книжарница: тел. (02) 9880193

ISBN 954-474-134-8

 

Allen Carr

ALLEN CARR’S EASY WAY TO STOP SMOKING

Copyright © Allen Carr, 1985, 1991 All rights reserved

 

First published privately in 1985,

first published in Penguin Books, 1987

История

  1. — Добавяне

Финал: Да сложим край на това скандално положение

По мое мнение наред с ядреното оръжие, пушенето е най-скандалното нещо в западното общество.

Безспорно цивилизацията и прогресът на човечеството се дължат на факта, че сме в състояние да предаваме знанията и опита си не само един на друг, но и на бъдещите поколения. Дори и видовете от по-нисък разряд намират за необходимо да предупредят малките си за капаните в живота.

Ако ядрените оръжия не избухнат, няма проблем. Тогава привържениците на ядреното въоръжаване могат да продължават да твърдят самодоволно: „Те поддържат мира“. Ако избухнат, автоматично ще бъде разрешен проблемът с пушенето, както и всички други човешки проблеми, а единствената утешителна мисъл за политиците е, че тогава няма да има кой да им каже: „Сгрешихте“ (може би затова някои все още подкрепят ядреното въоръжаване).

Колкото и да съм против ядрените оръжия, поне допускам, че такива решения са продиктувани от добри намерения, от искреното убеждение, че те ще помогнат на човечеството. Докато при пушенето всички факти са ясни. Може би през последната война хората наистина са вярвали, че цигарите вдъхват кураж и увереност. Днес властите знаят, че това не е вярно. Погледнете само днешните реклами на цигари. В тях не се твърди, че цигарите разтоварват или доставят удоволствие. Споменава се само дължината на цигарите и качеството на тютюна. Защо трябва да се интересуваме от размера и качеството на една отрова?

Това нагло лицемерие е невероятно. Обществото се безпокои за хората, които дишат лепило или се пристрастяват към хероина. В сравнение с тютюнопушенето тези проблеми изглеждат незначителни. Шестдесет процента от населението са пристрастени към никотина, по-голямата част харчат почти всичките си джобни пари за цигари. Всяка година десетки хиляди хора разбиват живота си, защото пушат. Пушенето несъмнено е най-големият убиец в западното общество и все пак най-големият монополист в тютюневата индустрия е финансовото ни министерство. То печели по 5 000 000 000 лири годишно от нещастието на никотиноманите, а на тютюневите империи е позволено да харчат по сто милиона на година за реклама на тази гадост.

Производителите на цигари хитроумно поставят на пакетите етикетче с предупреждение, че пушенето е вредно за здравето; от друга страна, правителството отпуска оскъдни суми за предавания по телевизията, предупреждаващи за опасността от ракови заболявания, лошия дъх и ампутирането на краката, само за да си намери морално оправдание с думите: „Предупредихме ви за опасността. Останалото е ваш избор“. Пушачът може да избира толкова, колкото и наркоманът, пристрастен към хероина. Пушачите не решават да бъдат пристрастени, тях ги подмамват в коварен капан.

Ако те наистина имаха избор, утре единствените пушачи щяха да бъдат подрастващите, които пропушват с убеждението, че могат да се откажат от цигарите, когато пожелаят.

Защо са тези фалшиви стандарти? Защо пристрастените към хероин наркомани се считат за престъпници, а в същото време имат право да се регистрират като наркомани и да получават безплатно хероин, както и подходящо медицинско лечение, за да се откажат от него? Но я се опитайте да се регистрирате като никотиноман. Ще получите безплатно цигари на кукуво лято. Цената на цигарите, която ви се налага да плащате, е три пъти по-висока от реалната им стойност, освен това правителството все по-силно ви притиска при всяко приемане на бюджета. Като че ли пушачът си няма достатъчно други проблеми!

Ако се обърнете за помощ към лекар, той или ще ви каже: „Престанете да пушите, защото това ви убива“, което вие и без това знаете, или ще ви предпише дъвка, за която ще трябва да плащате и която всъщност съдържа наркотика, от който искате да се отървете.

Кампаниите против раковите заболявания също не помагат на пушача да зареже тютюна. Напротив, правят това още по-трудно. Единственият им резултат е, че плашат пушачите и ги подтикват да пушат още повече. Тези кампании не могат да опазят дори и младежите от тютюна. Те знаят, че цигарите убиват, но им е ясно, че това няма да стане от една цигара. И понеже масово се пуши, рано или късно, под натиска на обществото или от любопитство, юношата ще си запали цигара. И тъй като вкусът и е отвратителен, той вероятно наистина ще пропуши.

Защо позволяваме това скандално положение да продължава? Защо правителството не започне една наистина ефикасна кампания? Защо не ни каже, че никотинът е наркотик и смъртоносна отрова, че той не ни помага да се отпуснем, не ни дава увереност, а разстройва нервите ни? Защо не ни каже, че понякога за пристрастяването е достатъчна само една цигара?

Спомням си „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс. В книгата се описва един инцидент през далечното бъдеще. Един човек пада в реката. Другарите му седят на брега като добичета, без да обръщат внимание на отчаяните му викове. Бях потресен от тази пълна липса на хуманност. Безразличието на обществото към проблема с тютюнопушенето е също толкова нехуманно. Позволяваме спонсорирани от производители на цигари състезания със стрелички да бъдат давани по телевизията в най-гледаното време. Някой се провиква: „Сто и осем“. И показват играча, който си пали цигара. Представете си какъв фурор ще настъпи, ако турнирът се спонсорира от мафията и ни покажат как играчът — пристрастен към хероина наркоман — сам си слага инжекцията.

Защо позволяваме на обществото да кара всички тези здрави юноши и младежи, чийто живот е бил толкова пълноценен, преди да пропушат, да плащат прескъпо цял живот само заради привилегията да разрушават психиката си и физическото си здраве, прекарвайки цял живот в робство, болести и мръсотия?

Може би смятате, че прекалено драматизирам нещата. Не е така. Баща ми си отиде едва петдесетгодишен заради тютюна. Беше силен човек и ако не пушеше, може би още щеше да е жив.

Мисля, че аз също бях на косъм от смъртта някъде след четиридесетата си година, макар че ако бях умрял, в смъртния ми акт щеше да пише, че причината за смъртта ми е мозъчен кръвоизлив, а не пушенето на тютюн. А сега давам консултации на осакатени от това заболяване хора или вече навлезли в последния му стадий. Ако се замислите, вероятно ще установите, че и вие познавате немалко такива хора.

В обществото вече се чувства вятърът на промяната. Началото е поставено и се надявам, че книгата ми ще бъде полезна за окончателното осъществяване на тази промяна.

Вие също можете да помогнете, като разпространявате посланието.