Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Allen Carr’s Easy Way To Stop Smoking, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 38 гласа)

Информация

Корекция
pechkov (2012 г.)

Издание:

Алън Кар. Не пуша вече!

Второ издание

 

Преводачи: Красимира Христовска, Ирина Манушева

Редактори: Анета Мечева, Сирма Велева

Графичен дизайн: Красимира Деспотова

Коректор: Милена Александрова

Компютърна обработка: Кибеа

 

© Издателска къща „Кибеа“, 1998, 2007, 2009, 2010, 2012

© Красимира Христовска, Ирина Манушева, превод, 1998, 2007

© Красимира Деспотова, графичен дизайн, 1998, 2007, 2012

 

Издателска къща „Кибеа“

София 1000, П.К. 161

Тел.: (02) 9805063, (02) 9880169

[email protected]

Търговско представителство на „Кибеа“

София, ул. „Искърско шосе“ №19, тел. (02) 9737537

Център за книги и здраве „Кибеа“

София, ул. „Д-р Г. Вълкович“ №2А

Фирмена книжарница: тел. (02) 9880193

ISBN 954-474-134-8

 

Allen Carr

ALLEN CARR’S EASY WAY TO STOP SMOKING

Copyright © Allen Carr, 1985, 1991 All rights reserved

 

First published privately in 1985,

first published in Penguin Books, 1987

История

  1. — Добавяне

31. Избягвайте фалшивите стимули

Използвайки волевия метод за спиране на цигарите, много пушачи се опитват да си намерят фалшиви стимули, за да устоят на решението си.

Примерите в това отношение съвсем не са малко. Типичен е следният случай: „Мога да изкарам една чудесна ваканция заедно със семейството си с парите, които ще спестя“. На пръв поглед този подход изглежда разумен и логичен, но не е така, защото всеки уважаващ себе си пушач по-скоро би пушил през всичките петдесет и две седмици на годината, отколкото да отиде на почивка. Във всеки случай пушачът е обзет от съмнения, защото не само ще трябва да се въздържа петдесет седмици, но не е и сигурен, че почивката без цигари ще му хареса. Това засилва убеждението му, че прави жертва, и цигарите му се струват още по-ценни. Вместо това е добре да съсредоточи вниманието си върху другата страна на въпроса: „Какво ми дават цигарите? Защо изобщо трябва да пуша?“ Ето и друг пример: „Ще мога да си купя по-хубава кола.“ Вярно, че тази мисъл ще ви стимулира да се въздържате от цигарите, но щом купите колата, ще се почувствате ощетен и рано или късно пак ще се озовете в капана.

Друг типичен пример са договорите, сключвани с колеги от службата или с членове на семейството. Те помагат на пушача да устои на изкушението през известна част от деня. Но обикновено се провалят поради следните причини:

1. Тези договори са фалшив стимул. Защо ви е да се отказвате от цигарите, само защото другите го правят? Така се получава допълнителен натиск, който засилва чувството ви, че правите жертва. Би било чудесно, ако изведнъж всички пушачи решат да спрат цигарите едновременно. Но не можете да ги принудите да го направят. И макар че всички пушачи тайно искат да зарежат тютюна, ако не са готови за тази стъпка, такъв пакт само ще създаде допълнително напрежение у тях, което ще изостри желанието им да пушат. Те ще започнат да пушат тайно и чувството им на зависимост от никотина ще се усили.

2. Теорията за „гнилата ябълка“ или зависимостта един от друг. При волевия метод за отказ от цигарите пушачът се самонаказва, като междувременно чака желанието му за пушене да премине. Ако се поддаде на изкушението, започва да го гризе съвестта, че се е провалил. При използването на волевия метод рано или късно някой от участниците в договора се предава. И ето, че другите вече имат извинението, което са чакали. Вината не е тяхна. Те биха издържали. Само че Фред ги е измамил. Истината е, че повечето от тях са започнали да хитруват, още преди Фред да се издъни.

3. „Споделяне на престижа“ е обратният случай на теорията за „гнилата ябълка“. Споделен с другите, срамът от провала се понася по-леко. Когато спреш да пушиш, изпълва те прекрасното чувство, че си постигнал нещо. Ако го направиш сам, одобрението на приятели, роднини и колеги повдига духа ти и ти помага да устоиш на изкушението през първите дни. Но когато и другите се откажат едновременно с теб, ти споделяш престижа си с тях и въодушевлението ти вече не е така силно.

Друг класически пример за фалшив стимул е подкупът (например, родителят предлага на юношата известна сума пари, за да престане да пуши, или пушачът се хваща с някой на бас: „Ако се проваля, ще ти дам 100 лири“). Веднъж гледах по телевизията нещо подобно. Един полицай се опитваше да откаже цигарите и постави в пакета с цигари банкнота от 20 лири. Той сключи сделка със самия себе си. Може да пропуши отново, но първо трябва да запали банкнотата от 20 лири. Издържа няколко дена, но накрая я запали.

Не се самозалъгвайте. Ако сумата от 30 000 лири, които един пушач средно изхарчва през живота си за цигари, или фактът, че един от всеки четирима пушачи е изложен на риск да се разболее от някоя страшна болест, лошият дъх в устата, психическото и физическото изтезание, робията, презрението на обществото и самопрезрението не могат да ви накарат да спрете да пушите, фалшивите стимули изобщо няма да ви помогнат. Те само ще засилят чувството ви, че правите жертва. Трябва да подходите към проблема по съвсем друг начин:

Какво ми дават цигарите?

АБСОЛЮТНО НИЩО.

Трябва ли да пуша?

НЕ ТРЯБВА. ТАКА ВИЕ ПРОСТО СЕ САМОНАКАЗВАТЕ.