Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Allen Carr’s Easy Way To Stop Smoking, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 38 гласа)

Информация

Корекция
pechkov (2012 г.)

Издание:

Алън Кар. Не пуша вече!

Второ издание

 

Преводачи: Красимира Христовска, Ирина Манушева

Редактори: Анета Мечева, Сирма Велева

Графичен дизайн: Красимира Деспотова

Коректор: Милена Александрова

Компютърна обработка: Кибеа

 

© Издателска къща „Кибеа“, 1998, 2007, 2009, 2010, 2012

© Красимира Христовска, Ирина Манушева, превод, 1998, 2007

© Красимира Деспотова, графичен дизайн, 1998, 2007, 2012

 

Издателска къща „Кибеа“

София 1000, П.К. 161

Тел.: (02) 9805063, (02) 9880169

[email protected]

Търговско представителство на „Кибеа“

София, ул. „Искърско шосе“ №19, тел. (02) 9737537

Център за книги и здраве „Кибеа“

София, ул. „Д-р Г. Вълкович“ №2А

Фирмена книжарница: тел. (02) 9880193

ISBN 954-474-134-8

 

Allen Carr

ALLEN CARR’S EASY WAY TO STOP SMOKING

Copyright © Allen Carr, 1985, 1991 All rights reserved

 

First published privately in 1985,

first published in Penguin Books, 1987

История

  1. — Добавяне

38. Трябва ли да избягвам изкушаващи ситуации?

Досега бях категоричен в съветите си и бих ви помолил да ги приемете не като препоръки, а като строги инструкции. Категоричен съм първо, защото има солидни практически основания за тези препоръки и второ, защото резултатът от спазването им се доказва от анализа на хиляди случаи.

За съжаление, не мога да бъда така категоричен по въпроса дали по време на абстинентния период трябва да избягвате ситуации, които могат да ви изкушат. Всеки пушач трябва сам да решава за себе си. Все пак имам няколко предложения, които се надявам да ви помогнат.

Повтарям, че причината да продължаваме да пушим е страхът и този страх има две ясно разграничени фази.

1. Как ще живея без цигари?

Този страх е чувството на паника при мисълта, че вече е късно, а цигарите ти свършват. Причината за този страх не е абстинентният синдром, а физиологичният страх на зависимостта — няма да можеш да живееш без цигари. Всъщност той достига своя връх в момента, когато допушваш последната си цигара; по това време абстинентният синдром е в най-ниската си точка.

Това е страхът от неизвестното, онзи страх, който хората чувстват, когато се учат да скачат във вода. Трамплинът е висок само трийсетина сантиметра, но ти се вижда извисен на два метра. Водата е дълбока два метра, но ти се струва съвсем плитка, едва трийсетина сантиметра. Трябва ти смелост, за да скочиш. Убеден си, че ще си разбиеш главата. Скачането е най-трудното. Ако събереш достатъчно кураж, за да скочиш, останалото е лесно.

Това обяснява защо много пушачи, които иначе са хора със силна воля, или никога не са се опитвали да се откажат от пушенето, или успяват да издържат без цигари само няколко часа. Има пушачи, които пушат по двадесет цигари на ден, но когато решат да ги откажат, започват да пушат много повече, отколкото преди да вземат решението си. Решението им предизвиква паника, а тя, от своя страна, води до стрес. Това е едно от обстоятелствата, при които мозъкът отключва инструкцията: „Запали си цигара“. Но ти си решил да не пушиш и не можеш да си запалиш. Усещаш, че нещо ти липсва и това засилва стреса. Отключващият механизъм отново се задейства — бушоните гръмват и си палиш цигара.

Нека това да не ви тревожи. Паниката е психическо състояние. Това е страхът, че си зависим. Чудесната истина е, че зависимостта не съществува, дори и все още да сте пристрастени към никотина. Не се паникьосвайте. Повярвайте ми и скочете.

2. Втората страхова фаза продължава по-дълго.

Това е страхът, че занапред на бившия пушач някои ситуации няма да са му приятни без цигара, или че няма да успее да преодолее евентуална травма, ако не пуши.

Не се безпокойте. Ако намерите сили за скок, ще видите, че ще бъде точно обратното.

Що се отнася до избягване на изкушението, общо взето, отказалите цигарите пушачи се разделят на две категории.

1. Ще си държа един пакет цигари под ръка, въпреки че няма да пуша. Ако знам, че имам цигари, ще се чувствам по-спокоен.

Хората, които постъпват по този начин, се провалят по-често от онези, които направо захвърлят цигарите. Според мен това се дължи преди всичко на факта, че ако по време на абстинентния период ви се случи някаква неприятност, лесно ще се изкушите да си запалите цигара, щом пакетът ви е под ръка. Ако трябва да изживеете унижението да излезете, за да си купите пакет цигари, вероятността да устоите е по-голяма, а и от друга страна, желанието ви ще премине, докато стигнете до магазина.

Все пак мисля, че главната причина за по-големия процент провали е липсата на категорично решение за отказ от пушенето. Помнете, че двете най-важни предпоставки за успех са следните:

Убеденост.

„Не е ли чудесно, че няма нужда да пуша повече?“

Така че за какъв дявол са ви цигарите? Ако все още изпитвате нужда да държите цигари в себе си, съветвам ви да прочетете книгата още веднъж, защото явно нещо ви е убягнало.

2. Трябва ли да избягвам стресовите ситуации и компаниите по време на абстинентния период?

По отношение на стресовите ситуации, отговорът ми е „Да“. Няма смисъл да се подлагате на излишно напрежение.

Що се отнася до компаниите, отговорът ми е отрицателен. Не стойте у дома, забавлявайте се. Цигарите не са ви нужни, дори и когато сте все още пристрастени към никотина. Съберете се с компания и се радвайте на факта, че не трябва да пушите. Така бързо ще се уверите в чудесната истина, че без цигари животът е по-хубав. Мислете си колко прекрасен ще бъде той, когато освободите тялото си от малкото чудовище и натрупалата се отрова.