Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Allen Carr’s Easy Way To Stop Smoking, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 38 гласа)

Информация

Корекция
pechkov (2012 г.)

Издание:

Алън Кар. Не пуша вече!

Второ издание

 

Преводачи: Красимира Христовска, Ирина Манушева

Редактори: Анета Мечева, Сирма Велева

Графичен дизайн: Красимира Деспотова

Коректор: Милена Александрова

Компютърна обработка: Кибеа

 

© Издателска къща „Кибеа“, 1998, 2007, 2009, 2010, 2012

© Красимира Христовска, Ирина Манушева, превод, 1998, 2007

© Красимира Деспотова, графичен дизайн, 1998, 2007, 2012

 

Издателска къща „Кибеа“

София 1000, П.К. 161

Тел.: (02) 9805063, (02) 9880169

[email protected]

Търговско представителство на „Кибеа“

София, ул. „Искърско шосе“ №19, тел. (02) 9737537

Център за книги и здраве „Кибеа“

София, ул. „Д-р Г. Вълкович“ №2А

Фирмена книжарница: тел. (02) 9880193

ISBN 954-474-134-8

 

Allen Carr

ALLEN CARR’S EASY WAY TO STOP SMOKING

Copyright © Allen Carr, 1985, 1991 All rights reserved

 

First published privately in 1985,

first published in Penguin Books, 1987

История

  1. — Добавяне

39. Моментът на откровение

Моментът на откровение обикновено настъпва три седмици след като човек спре да пуши. Небето изглежда по-синьо, това е времето, когато настъпва краят на психическата зависимост, когато вместо да си казвате, че не трябва да пушите, внезапно осъзнавате, че и последната нишка вече е прекъсната и можете да се наслаждавате на живота, който ви остава, без да изпитвате нужда от цигари. Обикновено от този момент нататък започвате да се отнасяте към другите пушачи със съжаление.

Пушачите, прилагащи волевия метод, обикновено не изживяват такъв момент, защото макар и да се радват, че вече не пушат, те живеят с мисълта, че правят жертва.

Колкото повече си пушил, толкова по-прекрасен е този момент и той продължава цял живот.

Провървя ми в живота и съм имал някои хубави моменти, но най-чудният бе моментът на откровението. Що се отнася до другите радостни моменти, спомням си, че съм бил щастлив, но не мога да възкреся чувството, което съм изпитвал тогава. Но никога няма да забравя радостта, че не трябва да пуша вече. Дори сега, когато съм в лошо настроение и имам нужда от нещо, което да повдигне духа ми, аз просто си мисля колко е хубаво, че не съм зависим от ужасния плевел. Половината от хората, които ми се обадиха, след като са престанали да пушат, също казват, че това е най-прекрасното нещо в живота им. Ах! Какво удоволствие ви чака!

От отзивите на читатели за книгата ми и от анализа на резултатите от моите сеанси за период от пет години разбрах, че в повечето случаи моментът на откровението настъпва не след три седмици, както посочих по-горе, а само след няколко дни.

При мен това стана, преди да съм угасил последната си цигара. Нерядко в самото начало на консултациите, които провеждам на четири очи, още преди да съм приключил със сеанса, пушачите обикновено казват нещо от този род: „Не говори повече, Алън. Виждам го толкова ясно и знам, че вече никога няма да пуша“. При груповите сеанси съм се научил да познавам кога настъпва този момент и без да ми го казват. От писмата, които получавам, разбирам, че книгата дава резултати.

В идеалния случай, ако следвате всички инструкции и вникнете в психологическата страна на проблема, моментът на откровението ще дойде незабавно.

Сега, по време на сеансите си, обяснявам на пушачите, че абстинентният синдром се преодолява физически приблизително след около пет дена, а за пълното освобождаване са необходими около три седмици. Не обичам много да определям такива срокове, защото това може да създаде два проблема. Първо, така внушавам на хората, че мъките им ще продължат от пет дни до три седмици. Второ, бившият пушач е склонен да си мисли: „Ако издържа пет дни или три седмици, накрая наистина мога да очаквам нещо много хубаво“. Обаче е възможно тези пет приятни дни или три приятни седмици да бъдат последвани от някаква катастрофа, дължаща се на влиянието на други житейски фактори, които нямат нищо общо с пушенето и засягат еднакво както непушачите, така и пушачите. И ето че вместо да изживее очаквания момент на откровение, нашият бивш пушач изпада в депресия. Това може да разбие вярата му в себе си.

От друга страна, ако не дам никакви индикации, бившият пушач може да изживее живота си без да чака да му се случи нещо хубаво. Подозирам, че именно така се получава при огромен брой пушачи, които спират да пушат чрез волевия метод.

По едно време се чудех дали да не кажа на пациентите си, че моментът на откровението настъпва незабавно. Но пък ако това не се случи, бившият пушач би изгубил своята сигурност и ще си мисли, че такъв момент никога няма да настъпи.

Хората често ме питат защо са толкова важни тези пет дни или три седмици. Дали не съм си ги измислил? Не. Макар че не става въпрос за строго определени дати, опитът ми доказва, че съм прав. Около пет дни, след като е спрял цигарите, бившият пушач престава да е обсебен от мисълта за пушенето. Повечето бивши пушачи изживяват момента на откровението някъде след този период. Ето какво става обикновено: Попадате в стресова ситуация, с която преди не сте били в състояние да се справите без цигара, или в компания, в която не ви е било приятно, ако не пушите. Изведнъж осъзнавате, че не само компанията ви е приятна, и че не само можете да преодолеете стреса, но изобщо не ви идва наум да си запалите цигара. От този момент нататък няма проблеми. Именно тогава разбирате, че можете да бъдете свободни.

От собствените си опити да спра цигарите по волевия метод, както и от потърсилите съветите ми пушачи, знам, че и най-сериозните намерения за отказ от цигарите са застрашени от провал именно след около три седмици. Според мен се получава следното. След три седмици човек усеща, че желанието му да пуши вече го няма. За да го докаже сам на себе си, той пали цигара. Вкусът и е странен. Човекът е доказал, че вече няма да пуши. Но е вкарал отново никотин в тялото си, а през тези три седмици организмът му е изпитвал никотинов глад. Щом угаси цигарата, организмът започва да се освобождава от никотина. И се чува слаб гласец: „Не си се отказал от цигарите. Иска ти се да изпушиш още една“. Човекът не пали веднага друга цигара, защото не желае да се пристрасти отново. Минава достатъчно дълго време. Следващия път, когато отново е изправен пред изкушението, той си казва: „Ето че не пропуших, значи няма нищо лошо, ако си запаля още една цигара“. И се плъзва надолу към ямата.

Ключът към разрешаване на проблема е да не чакате момента на откровението, а да разберете, че щом сте загасили последната си цигара, това е краят. Вече сте направили всичко необходимо. Прекъснали сте подаването на никотин. Никаква земна сила не може да ви отнеме свободата, освен ако не съжалявате за взетото решение или просто чакате откровението. Вървете и се наслаждавайте на живота, ликвидирайте проблема още в самото начало. Така ще изживеете момента на откровение.