Алън Кар
Не пуша вече! (38)

33. Абстинентният период

До три седмици след последната си цигара може би ще страдате от абстинентен синдром. За това допринасят два различни фактора.

1. Синдромът, съпровождащ отказа от никотина, това подобно на глад чувство за празнота и несигурност, което пушачите определят като непреодолимо желание за цигара или инстинкт да правят нещо с ръцете си.

2. Психологичните „отключващи“ моменти, например, разговор по телефона.

Именно поради неразбирането и неразграничаването на тези два фактора на пушачите им е толкова трудно да постигнат успех чрез волевия метод. Много оставили цигарите пушачи отново падат в капана по същата причина.

Въпреки че абстинентният синдром не е свързан с физическа болка, не трябва да го подценявате. Когато изкараме цял ден без храна, получаваме „спазми от глад“, усещаме „къркорене в червата“, но физическа болка няма. Въпреки това гладът има силно въздействие върху нас, и когато сме лишени от храна, ставаме доста раздразнителни. Подобно е положението с никотиновия глад. Разликата се състои в това, че организмът ни има нужда от храна, но не и от отрова, така че при правилна психическа настройка абстинентният синдром лесно се преодолява и изчезва много бързо.

Ако пушачът използва волевия метод и си наложи да не пуши няколко дена, никотиновият глад бързо изчезва. Но нещата се усложняват при намесата на втория фактор. Пушачът е свикнал да облекчава абстинентния синдром в определени моменти или случаи, което води до изграждането на асоциативни връзки (например: „Пиенето без цигари не ми е приятно“). Това може би ще ви стане по-ясно от следния пример.

Имате кола от няколко години. Да приемем, че лостчето за мигачите е вляво от волана. Купувате си нова кола, но тук то е вдясно (по закона за всемирната гадост). Вие знаете, че е вдясно, но в продължение на няколко седмици вместо мигача, включвате чистачките.

Нещо подобно се получава, когато спрете да пушите.

През първите дни отключващият механизъм се задейства в определени моменти. „Искам цигара“ — мислите си в такива моменти. Много е важно да се противопоставите на зомбирането още в самото начало, защото така автоматичният механизъм на отключването бързо ще бъде елиминиран. При волевия метод пушачът се чувства потиснат, тъй като вярва, че прави жертва. Той чака желанието за пушене да му мине и вместо да премахне отключващия механизъм, всъщност го затвърждава.

Такъв отключващ момент е, например, храненето, особено в ресторант с приятелска компания. Бившият пушач се чувства зле, защото вече не пуши. Приятелите му палят по цигара и той започва да чувства липсата им още по-остро. Храната не му харесва, компанията, която преди му е била приятна — също. Той прави асоциация между цигарата и храненето или компанията и това го кара да страда тройно повече, при което зомбирането се засилва. Ако прояви твърдост и издържи достатъчно дълго време, в крайна сметка, се примирява със съдбата си и продължава да живее. Но до известна степен мозъкът му си остава зомбиран. Мисля, че другата голяма трагедия на пушача е, че след като е отказал цигарите по здравословни или финансови причини, в определени случаи той продължава да си мечтае за една цигара, въпреки че от няколко години вече не пуши. Той продължава да живее с една илюзия и така ненужно се измъчва.

Дори и при моя метод отключващите механизми са най-честата причина за неуспех. Бившият пушач е склонен да приема цигарите като успокоително средство или като захаросано хапче. „Знам, че от цигарите полза няма, но ако аз си мисля, че има, в определени случаи пушенето може да ми помогне“ — казва си той.

Макар че не помага физически, що се отнася до психиката захаросаното хапче помага за облекчаването на истинските болестни симптоми, следователно е полезно. Цигарата обаче съвсем не е захаросано хапче. Именно тя води до симптомите, които облекчава, а след време престава да ги облекчава напълно, „хапчето“ е болестотворно, освен това то се оказва най-смъртоносната отрова, унищожаваща западното общество.

Може би ще ви е по-лесно да разберете до какво води пушенето, ако разгледаме въздействието му върху един непушач или пушач, отказал се от цигарите преди няколко години. Да разгледаме следния пример: Жената е загубила съпруга си. В такъв момент обикновено винаги се намира някой пушач, който и казва с най-добри намерения: „Запали си една цигара. Това ще ти помогне да се успокоиш“.

Жената може да приеме цигарата, но няма да се успокои, защото не е пристрастена към никотина и не страда от абстинентнен синдром, който се налага да облекчи. В най-добрия случай цигарата за момент ще отвлече мислите и от нещастието. Щом обаче я угаси, тя отново ще започне да изживява трагедията си с пълна сила. Фактически мъката и ще е още по-голяма, защото сега се наслагва действието на абстинентния синдром и жената е изправена пред алтернативата или да го изтърпи, или да го облекчи като си запали друга цигара, слагайки началото на една верижна реакция на страданието.

Единственият ефект от цигарата е временно разтоварване на психиката. Същият резултат може да се постигне с утешителни думи или едно питие. Немалко непушачи и бивши пушачи са станали зависими от тютюна в резултат на подобни обстоятелства.

Важното е да се преборите със заблудата още в самото начало. Разберете: цигарите не са жизнена необходимост, вие само продължавате да се самоизтезавате с мисълта, че те ви помагат и ще повдигат духа ви.

Не е нужно да страдате. Цигарите не правят яденето по-вкусно, нито пък общуването ви с другите по-приятно; напротив, ефектът им е разрушителен. Не забравяйте, че след като се нахранят, пушачите не палят цигара заради удоволствието. Те пушат по принуда.

Пушат, защото са наркомани. Те не са в състояние да се наслаждават на храната и живота без цигара.

Не се заблуждавайте, че само по себе си пушенето е приятно. Мнозина пушачи си мислят: „Ех, защо няма цигари без никотин“. Такива цигари има. Всеки пушач, опитал билковите цигари, скоро разбира, че да ги пуши е загуба на време. Разберете, че единствената причина, която ви кара да пушите, е никотиновият глад. След като никотиновият глад изчезне, ще изчезне и необходимостта да поставяте цигара било в устата си, било в ухото си.

Независимо дали мъчителното чувство е породено от абстинентния синдром (чувството на празнота) или от отключващи фактори, приемете го. То не е свързано с физическа болка и при правилна психическа нагласа липсата на цигари престава да бъде проблем. Това, че сте се отказали от пушенето, не трябва да ви безпокои. Чувството, породено от този факт, никак не е лошо. Проблемът идва от асоциативното свързване на цигарата с определена ситуация и мисълта, че човек се лишава от нещо.

Вместо да се измъчвате, кажете си: „Знам за какво става въпрос. Това е синдромът на никотинова абстиненция. Пушачите страдат от него цял живот и именно това ги принуждава да пушат. При непушачите няма абстинентен синдром. Това е още едно зло, което ни носи наркотикът. Не е ли прекрасно, че ще освободя тялото си от това зло?“

С други думи, през следващите три седмици ще изживеете лека телесна травма, но през това време, както и през останалата част от вашия живот ви чакат само хубави неща. Ще се отървете от една ужасна болест. Ще бъдете възнаградени пребогато за мъките си и всъщност периодът на отказването ще ви бъде приятен. Преодоляването на абстинентния синдром за вас ще бъде удоволствие.

Приемете отказа от цигарите като една вълнуваща игра. Никотиновото чудовище е като тения в стомаха ви. Когато го оставите да гладува три седмици, то ще се опита да ви накара да запалите цигара заради собственото си оцеляване.

На моменти ще се мъчи да ви накара да страдате. В някои случаи ще ви хване неподготвени. Ще ви предложат цигара и може би ще забравите, че вече не пушите. Когато си спомните, ще усетите липсата на цигарите, но чувството няма да е така силно. Подгответе се предварително за клопките, които ви очакват. Каквото и да е изкушението, трябва да сте наясно, че чудовището ви тласка към него и че всеки път, когато успеете да устоите, вие му нанасяте още един смъртоносен удар.

В никакъв случай не се опитвайте да забравите пушенето. Това е едно от нещата, които докарват на пушачите, прилагащи волевия метод за отказ от цигарите, часове на депресия. Те се мъчат да преживеят всеки следващ ден с надеждата, че в крайна сметка, ще забравят цигарите.

Същото се получава, когато не можеш да заспиш. Колкото повече се измъчваш, че не можеш да спиш, толкова по-трудно заспиваш.

Така или иначе, няма да можете да забравите пушенето. През първите няколко дни малкото чудовище непрекъснато ще ви го напомня — няма начин да го избегнете. Останалите пушачи и рекламите на цигари, които ви атакуват отвсякъде, непрекъснато ще ви го напомнят.

Работата е там, че не е необходимо да го забравяте. Няма нищо лошо, че помните всичко. С вас става нещо прекрасно. Дори да се сещате за пушенето по хиляда пъти на ден,

НАСЛАЖДАВАЙТЕ СЕ НА ВСЕКИ МИГ.

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ КОЛКО Е ХУБАВО ОТНОВО

ДА БЪДЕТЕ СВОБОДНИ.

ПОМНЕТЕ КАКВО УДОВОЛСТВИЕ

Е ДА НЕ СЕ ЗАДУШАВАТЕ ПОВЕЧЕ.

Както вече споменах, ще се убедите, че синдромът на отказа може да бъде приятен. Вероятно ще се изненадате колко бързо ще забравите, че сте пушили някога.

В никакъв случай

НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПОД ВЪПРОС

РЕШЕНИЕТО СИ ДА СПРЕТЕ ДА ПУШИТЕ.

Щом веднъж ви налегнат съмнения, ще се чувствате потиснати и положението ще стане още по-лошо. Вместо да унивате, използвайте момента, за да повдигнете духа си. Ако причината за настроението ви е депресия, припомнете си, че виновни за това са цигарите. Ако някой приятел ви предложи цигара, гордо заявете: „Радвам се да ти кажа, че нямам повече нужда от цигари“. Той може и да се обиди, но когато види, че това не ви притеснява, вероятно ще се замисли да последва вашия пример.

Помнете, че имате сериозни основания да спрете да пушите. Помислете си колко скъпа ще ви излезе отново запалената първа цигара и си задайте въпроса дали наистина сте готови да поемете риска да се разболеете от някоя ужасна болест. Най-вече помнете, че дори да се чувствате зле, това е нещо временно, и че с всяка минута се приближавате до целта си.

Някои пушачи се страхуват, че ще трябва до края на живота си да се борят с отключващите механизми. С други думи, те са жертва на убеждението, че цял живот ще им се налага да се самозалъгват психически, че всъщност цигарите не са им нужни. Това не е така. Не забравяйте, че според оптимиста бутилката винаги е наполовина пълна, докато за песимиста тя е наполовина празна. При пушенето бутилката е празна, но в очите на пушача тя изглежда пълна. Мисленето на пушача е нереалистично. Щом започнете да си повтаряте, че пушенето за вас не е необходимост, много скоро вече няма да ви се налага да си го казвате, защото чудесната истина е… че няма нужда да пушите. Това е последното нещо, от което се нуждаете, постарайте се то да не бъде последното нещо в живота ви.