Мел Гил
Метатайната (6)

Глава 2
Всичко е възможно

Скоро след злополуката, когато бях излекуван, възобнових пътуването си, но този път не се оплитах в мисли за смисъла на живота си, аз имах мисия! В дълбините на моята същност си давах сметка за цялото прекрасно знание, което бях усвоил отвъд. Сякаш отговорите на въпросите защо и как за Вселената бяха на върха на езика ми, но все пак не можех още напълно да ги формирам. Бе подлудяващо да съзнавам, че знам, и въпреки това нямам достъп до данните. Тази енергия подхранваше моята страст да ги открия и отговорите да изкристализират в информация, която бих могъл напълно да използвам тук, да я споделя с други хора и да помогна животът им да стане по-лесен. Започнах да назовавам тази информация Метатайната, защото тя наистина бе тайна над всички тайни, някога разбулена, после отново скрита, за да бъде разбрана, когато се разкрие чрез опито. Установих, че мнозина дори след като четат и узнаят за нея, не могат да разберат проявлението й и тя си остава тайна за тях!

Това бе урокът на другата страна — нещата, които там идват при нас автоматично, но тук трябва да се научат и преживеят, за да се разберат. Едно е да знаеш нещо в главата си и съвсем друго да го осъществиш със сърцето си. И аз проучвах най-големите библиотеки в света, посещавах екзотични места и разговарях с водещи специалисти в усилието си да разкрия Метатайната.

Не съм сигурен какво бе точно, но нещо продължаваше да ми казва да вярвам на своя инстинкт, да позволя на интуицията си да ме води и сведенията, които търся, ще ме намерят. На този етап не знаех, че това е законът за привличането в действие — прост закон на Вселената, който гласи, че подобните неща винаги се привличат. Затова положителното привлича положително, отрицателното — отрицателно.

Първият ключ в моето изследване се появи, когато се запознах с херметичните закони преди много години. Известно ми бе, че са били много важни, но разбирането на тяхното истинско значение щеше да ми отнеме време. Както казах, струва си да знаеш нещо, но често опитът наистина е най-добрият учител.

Щом започвам да споделям информацията с теб, предлагам пълно разкриване: Метатайната никога няма да промени твоя живот, ако всичко, което планираш да направиш, е единствено да прочетеш тази книга. За да промениш наистина своя живот, трябва да приемеш това знание, да го направиш свое собствено да го приложиш. Разбери, че за повечето хора това няма да бъде усещане за една нощ — то е постепенен процес от малки промени с течение на времето. Виртуозите цигулари не стават блестящи за една нощ; бейзболистите тренират, за да станат отлични играчи; лекарите трябва да следват години наред и да стажуват, преди да направят първата си операция — така ще бъде и с теб. Знай, че няма бързи решения. Но ако ти си достоен да вложиш усилия в това, а аз мисля, че си, си струва да се направи. Ще бъде вълнуващо пътуване и аз имам честта да бъда част от него.

Сънувал ли си някога сън, който ти е изглеждал толкова истински, че не си бил сигурен къде свършва сънят и къде започва действителността? И въпреки че никога не си срещал преди героите в него, те ти изглеждат много познати? Подобен сън донякъде е като закона за менталността — първия от седемте херметични закона. Той гласи: „Цялото е ум: Вселената е ментална.“ Въпреки че в началото може да ти звучи абсурдно, помни, че древните херметици са искали да изглеждат леко смахнати, в случай че ги открият! По-добре да бъдат смятани за безвредни луди, вместо да бъдат обесени като еретици!

Нашите сънища са добра аналогия за първия закон, защото, когато сънуваме, ние ставаме като „Цялото“. Създаваме светове, изпълнени с пейзажи, сгради, хора и всичко друго, което можем да си представим. Докато сънуваме, тези неща ни изглеждат съвсем реални и все пак отделени от нас самите — всъщност те са наши творения. И така, технически погледнато, всички споменати неща са просто наши версии. Затова, макар сънуването да е аналогия, то е и част от по-широкото схващане, в което будните ни мисли помагат да творим нашата действителност.

Ние виждаме доказателства за това всеки ден. Всеки, в чиято глава се завърти определена мисъл и след това действа в съответствие с нея, създава своя собствена реалност. Чудесен пример ни дава Бил Гейтс. През 70-те години на XX в. в Харвард той и Пол Алън работят върху ранна версия на компютърни програми. Чрез този проект той стига до убеждението, че всеки дом и фирма би трябвало да има компютър. Затова се заема да открие начин да го постигне. През първите си години в колежа той бира достатъчно информация и средства, за да осъществи мечтата си. Изоставя учението и основава „Майкрософт“. Не нужно да ти казвам, че мечтата му се превръща в действителност. Почти всеки в развитите страни е използвал един или повече от неговите продукти.

Законът за менталността е влязъл в действие за Бил Гейтс. Но законът е действал само защото, независимо дали го е съзнавал или не, той е приложил и другите закони на Вселената в съзвучие с него. Той не казва просто: „Надявам се някой ден хората да намерят начин да разполагат с компютри в своите домове и компании“ и после да забрави за това, а предприема допълнителни стъпки, за да превърне мислите си в действителност.

Да насочим това схващане към нашия собствен живот. Колко от вас са постигнали големи неща в живота си, като не са вярвали особено в себе си или са мислели, че мечтите им са невъзможни? Вероятно не твърде много. Всичко, което правим или не правим, се дължи на закона за менталността. Ако вярвате, че можете да карате велосипед, ще се научите. Ако вярвате, че можете да издържите изпит, ще го вземете. Ако вярвате, че можете да изпечете кейк, ще го направите. Така е, защото когато сме убедени, че нещо е вярно или невярно, действаме по определени начини, които водят до осъществяването на замисъла.

Когато казваме на децата си: „Можеш да бъдеш какъвто поискаш“, това наистина е вярно. Твърдим ли: „Всичко е възможно“ — това е истина. Така е, защото умът винаги твори и няма нищо, за което да не можем да си помислим. Следователно, ако можем да си мислим за него, то е възможно — може би не днес или утре, но някъде някой ще прегърне тази идея и ще я осъществи. През 60-те години на XX в. героите от телевизионния филм „Стар Трек“ използваха трикордери, за да общуват помежду си, да преглеждат важна информация и да съхраняват данни. По онова време подобни уреди изглеждаха като чудесна измислица, но днес ние ги наричаме „Блекбъри“ или мултимедийни устройства!

Хермес си служи с дедуктивни разсъждения при написването на закона на менталността. Той доказва, че единственото постоянно нещо е промяната. Вселената или цялото винаги се променя, защото за да съществува, трябва да създава. И тъй като всички ние сме част от нея, променяме света около нас, като непрекъснато създаваме. Средството, което използваме, за да осъществяваме промяна, са нашите умове. Затова мислите ни творят нашата реалност.

Авторите на „Кибалион“ са убедени във важността на този закон до такава степен, че му посвещават първите четири глави, като прибавят само по още една за другите закони. Без разясняването му е трудно да се разберат останалите закони. Но макар да ти звучи малко мъгляво, вероятно знаеш много повече за него, отколкото предполагаш. Така е, защото законът за менталността може да се открие в цялата история и поп култура.

Спомняш ли си песента от 80-те години на XX в. „Ние сме светът“, в която няколко американски изпълнители се обедняват в една супергрупа, за да помогнат за събирането на помощи за Африка? В нейния припев се казва: „Ние сме светът, ние сме децата, ние правим деня по-светъл…“ За по-младите в песента от класическия филм на Дисни „Цар Лъв“ се пее нещо подобно: „Това е кръгът на живота и той ни води през отчаяние и надежда, през вяра и любов…“ И двете песни казват, че всички сме част от една и съща енергия — енергията, която създаваме чрез своите действия.

Според първата част от закона за менталността всички ние сме свързани помежду си. Това е тема, с която сме съпричастни. Президентът Барак Обама дори използва лозунга: „Ние сме едно“ при своето встъпване в длъжност. Усещането за единство витае във въздуха за американците след нападенията на 11 септември срещу Световния център и Пентагона. Други чувстват завладяващо единение, последвало земетресението в провинция Съчуан, индонезийското цунами или катастрофата в Чернобил. Изброявам само няколко случая. В такива периоди отстраняваме защитните си обвивки и се виждаме един друг, каквито сме всъщност. Можем да погледнем в лицето на мъж или жена, независимо от тяхната възраст, и да видим уязвимо дете. Ще прегърнем напълно непознат или ще го потупаме по гърба просто за да осъществим връзка помежду си. В подобни моменти си даваме сметка, че не сме толкова различни. В самата си същност сме еднакви. Всички дишаме един и същ въздух, всички трябва да имаме подслон, да се храним, да спим и накрая никой от нас не излиза жив от това земно преживяване!

Идеално би било винаги да виждаме това. В действителност по такъв начин идваме на света. Като новородени първото ни осъзнаване не е за нас самите, а за другите около нас. Малките деца не виждат себе си отделно от своите майки. За пръв път започваме да забелязваме как малчуганите развиват собствено съзнание на около две години. На шега наричаме този етап „ужасните две“, защото никой вече няма да е в състояние да контролира напълно детето отново!

Само си представи колко приятни щяха да бъдат нещата, ако можехме да продължим усещането за единство с нашите деца, докато станат на 18. Разбира се, после щяхме да имаме ужасните 20, което сигурно нямаше да е толкова практично. Най-малкото, когато двегодишните внезапно се раздразнят и проявят нрава си, можем да ги вземем на ръце и да ги отдалечим от сцената. Но повечето от нас просто няма как да измъкнат порасналите си синове от магазина за играчки, ако не получат каквото са искали.

С течение на времето започваме да формираме съзнание за себе си, основано на нашите преживявания, свързани със света. Преживяванията ни помагат да оформим схващанията си за това какво харесваме или не харесваме, както и да се сдобием с надежди, мечти и спомени. С тази информация решаваме къде да живеем, с кого да живеем, с какво да си изкарваме прехраната и т.н. Твърде скоро започваме да определяме себе си чрез собствените си преживявания. Аз съм лекар, майка, сърфист и т.н. Тези неща дават основата на нашата личност или нашето его, но повечето хора бъркат преживяванията със своята същност. Разликата е, че макар да те описват, това не си ти. Ястието не е меню!

Докато вървим през живота, ние толкова силно се отъждествяваме с всички неща, вплетени в нашето его, че губим от поглед истинската си същност — частта от нас, която долавя връзката с всички и всичко друго. Авторът и преподавател Джон Брадшоу обяснява това с думите: „За истинската същност егото е това, което е джобното фенерче за прожектора.“

Бедствията по някакъв начин „събличат“ отново нашето его, за да разбудят кои сме всъщност. В основата си нашите истински същности все още са свързани и когато се случи нещо ужасно, ние се обединяваме. Във филма „Магьосникът от Оз“ Дороти изразява това чувство, повтаряйки много пъти във филма: „Аз само искам да си отида у дома.“ Много от нас изричат нещо подобно, когато се изправяме пред несигурност или опасност. Просто искаме да се върнем у дома. Защо? Защото домът означава сигурност. Инстинктивно знаем, че нашата истинска същност е най-сигурното място, където можем да бъдем. На това ниво ние сме чиста любов, покой и радост. Нищо лошо не може да се случи там, защото ние сме създателите на нашата вселена и инстинктивно знаем, че именно там трябва да отидем, за да сме в безопасност, когато стане нещо страшно. Инстинктивно долавяме, че всички останали боклуци, с които егото (тази част от нас, която ни казва, че никога не бива да бъдем приятели с някой различен или да му отделяме от времето си, че моята работа е много по-престижна от твоята, че моята религия води до далеч по-голямо просветление от твоята, че аз съм много по-изтънчен от теб) ни кара да се заобикаляме, в крайна сметка нямат никакво значение. Не са важни, защото според законите на Вселената ние сме еднакви, тъй като всички сме подвластни на едни и същи сили. И когато ни разлюлее земетресение или ни нападнат терористи, или се случат различни други бедствия, нашето съзнание става еднакво и ние сме неразличими един от друг. Същността и съзнанието ни са идентични. В основата си всички ние сме част един от друг (цялото), защото споделяме недоловимо съзнание (умът), което формира основите на всичко съществуващо (Вселената).

 

„Според мен стресът възниква, когато преливаме нашата сила в проблема. А ние искаме да поддържаме силата. АЗ ВЛАДЕЯ СЕБЕ СИ и силата ще остане с мен! Няма да позволя на някакво условие, обстоятелство или предизвикателство, пред което е възможно да се изправя, да ме контролира! Може да вземеш веднага решението, че възнамеряваш да поддържаш властта си. Така ще позволиш на всичко външно да си остане отвън. Просто помни, че когато си в напълно отпуснато състояние, решението на твоя проблем идва само!

Не използвай заплетени начини за овладяване на стреса. Освободи го! Позволи му да те напусне. Ти владееш тялото си. Просто кажи: «Спокойно, успокой се.» Визуализирай как прекрасна бледолилава енергия се влива направо през темето ти, циркулира в тялото ти, а после си представи, че всяка твоя молекула вибрира в идеална хармония с Божиите закони. Ти си напълно отпуснат. Ти владееш себе си. Няма стрес, където има релаксация. Поеми контрола върху живота си — той започва от ума. Това е Метатайната.“

 

ЦЯЛОТО има много имена. Да, ние сме част от ЦЯЛОТО, но то е много повече. То е животът и умът. Някои го наричат дух, други казват, че е Бог, абсолютната истина, създателят, бащата, майката природа и дори енергия. Обобщената философия, която извежда херметичната мъдрост, нарича цялото „съюз между нищото и всички възможности, крайните противоположности, без начало и без край, които просто се пораждат взаимно, за да формират неограничения жив ум“.

Както и да го назовеш, понятието „отделен и все пак един“ е малко трудно за разбиране. То е нещо като разглеждане на генерираните от компютър рисунки от 90-те години на XX в., които най-напред приличат на куп точки, но после, които се научиш да се отпускаш и ги погледнеш с по-разширено зрение, разбираш, че са триизмерен образ.

Един от най-лесните примери за това как законът за менталността винаги действа около нас идва от световните религии. Юдейството си служи с доктрината: „Бог е Бил, Е и винаги ще Бъде.“ Християнството описва Бог като три в едно — Отец, Син и Светия дух. По подобен начин много езичници виждат трите страни на създателя като девойка, майка и старица. В още по-далечното минало древните египтяни също са имали такава троица в лицето на Озирис, Изида и Хор. Прилика откриваме и в индуизма, според който Брама е бог с хиляди въплъщения (аватари) като Кришна, Кали и Вишну, представящи различни негови страни.

Интересно е, че понятието за отделен и все пак единен се среща и в науката. Макар Айнщайн да не успява да докаже своята универсална теория, квантовата плетеница, принципът за неопределеността на Хайзенберг и някои други теории на субатомно ниво, които следват подобни твърдения, са доказани като верни.

Да бъдеш отделен и все пак единен е трудно за възприемане понятие. Авторите на „Кибалион“ го обясняват, посочвайки, че стъпалото е част от тялото, но не е цялото тяло. Може дори да се каже, че в известен смисъл стремежът да се изясни законът за менталността е един от най-старите въпроси на Земята, защото е изследване, насочено към разбирането на самите себе си и как всички си съответстваме — с други думи на нашата единност. Това може да се види в истории като „Илиада“, „Легендите за крал Артур“ и „Алиса в Страната на чудесата“.

 

„Според традицията, от която произхождам, щастието е функция на приемането на действителността. В Тората се казва, че щастливият, човек е доволен от съдбата си. Но това по никакъв начин, в никакъв вид или форма не бива да се бърка с пасивното приемане на установеното положение или с примирението.

Съществува и призив за действие. Получава се нещо като парадокс. Би трябвало непрекъснато да работиш за подобряване на своя живот, за подобряване на света, на отношенията, на финансите, и всички видове мислимо усъвършенстване на микро- и макрониво действително да бъдат на дневен ред за теб.

Но ако не си доволен от сегашното положение на нещата, то твоето щастие постоянно ще се бави, очаквайки условие, което все още не съществува. Ако постъпваш по такъв начин, никога няма да бъдеш щастлив.“

 

В „Пътеводител на галактическия стопаджия“ героите се заемат с едно на пръв поглед невъзможно търсене, възложено им от луд президент, който иска от тях да открият отговора за смисъла на живота, на Вселената и всичко в нея. Героите се сблъскват с редица трудности и участват в няколко битки, преди да попаднат на суперкомпютър, който би трябвало да им даде отговор за смисъла на живота. Компютърът категорично им казва, че отговорът е 42! Това, разбира се, не ги устройва, защото няма никакъв смисъл, привидно нещата вървят от лошо по-лошо, когато научават, че техният свят е бил създаден от двойка мишки за забавление. Но накрая преживяното приключение ги учи, че всичко това няма значение, защото са открили щастието.

Моя приятелка заведе своите синове да гледат тази комедия. Докато се връщали обратно към колата, 9-годишният й син казал: „Според мен това означава, че смисълът на живота е такъв, какъвто ти го вложиш в него.“ Неговият по-мъдър 13-годишен брат поклатил глава в несъгласие: „Ако е вярно, защо всички превръщат живота в нещо, което не искат?“

Защо наистина? И двамата са прави. Законът за менталността гласи, че тъй като Вселената е в нашите умове, можем да сътворим каквото пожелаем. Спънката е в това, че законът за привличането ще привлича към нас всичко, което мислено си представяме. Затова, ако искаме дълготрайна романтична връзка, но вярваме, че всички жени са златотърсачки или всички мъже са авторитарни, съсредоточаваме енергията си върху качества, които не искаме. Законът за привличането не взема предвид харесването и нехаресването. Просто ни носи това, което излъчваме. Отрицателните мисли ще привличат още отрицателни преживявания, положителните мисли ще привлекат положителни преживявания. Затова, ако се съсредоточим върху излъчването на представата за свои качества, които искаме да открием у партньора, такава личност ще дойде при нас. При този сценарий е лесно да се види как законите на Вселената започват да работят съвместно. Нашият ум създава каквото поискаме, което на свой ред ни помага да действаме по определени начини, водещи до получаването на желаното от нас.

Тъй като постоянно създаваме и следователно постоянно променяме, ние и постоянно се учим. Понякога промените стават с големи скокове, а друг път — много бавно. От време на време спираме, за да оценим процеса на промени и да решим дали сме доволни от мястото, където творенията на нашия ум са ни отвели. Както споменахме по-рано, ние се опитваме за пръв път като малки деца да се разграничим от своите майки, после като юноши се стремим да определим къде именно е мястото ни в света и много често отново го правим в средата на живота си. Може да не знаем точно какво правим през периодите на преценка, но законът на Вселената инстинктивно ни насочва как да извършим огледа. Макар че понякога е по-лесно да обвиняваме други хора или поредица от обстоятелства за всичките си злополуки и нещастия, щом разберем, че законът за менталността дава пълна власт върху нашето бъдеще и съдба, действително сме свободни да сътворим живота, който винаги сме желали.

Това ни навежда на съмнението, че ако ние създаваме всичко и същото правят и останалите, някои неща вероятно не са истински. „Или аз съм прав, или те са прави.“ Всъщност опираме до вселенския закон на парадокса, който гласи, че всичко във Вселената е илюзия и същевременно е истинско. Тук стигаме до друг от седемте закона, наречен закон на противоположностите, според който противоположностите на практика са различни степени на едно и също нещо. Ще разгледаме това в следващата глава. Засега е важно да разберем, че има голяма разлика между абсолютната истина и личната истина.

Цялото познава абсолютната истина, но като индивиди ние имаме лични истини, постигнати чрез опита ни. Затова хора, които са свидетели на нещастен случай, разказват по различен начин за станалото и всички са прави. Ние сме убедени, че сетивата ни казват кое е реално и кое не. Трябва да вярваме в това, защото иначе би било много трудно да преживеем и един ден като физически същества на планетата Земя. Възприятията са ни необходими, за да научим уроците си и да продължим да създаваме нашия свят. Можете ли да си представите какво би станало, ако всички вярвахме, че торнадата са илюзия и се втурвахме към тях? Или да решим, че не ни е нужно да дишаме въздух, и отидем да се гмуркаме без достатъчен запас от кислород? Не бихме стигнали много далеч, нали? Придобиваме истинска власт над живота, като приемем, че физическият свят съществува и ние действаме в него. После прилагаме вселенските закони и ги използваме едновременно, за да постигнем индивидуалните си цели.

 

„Едно от най-важните неща, които е нужно да сториш в живота, е да откриеш своята цел. Вярвам, че всеки се ражда с индивидуална и уникална цел, и когато живееш с нея, когато я изразяваш и осъществяваш, ти си щастлив.

Толкова много хора говорят за щастието да бъдеш свой собствен водач, който ти казва, когато си се отклонил от целта: «Ти не си щастлив, не си радостен.» А радостта, вътрешното усещане за щастие те кара да кажеш: «О, аз съм на прав път, аз правя нещата, които трябва»

Помисли за това по този начин. Розата трябва да бъде роза; хризантемата — хризантема; здравецът — здравец — те не могат да бъдат глухарчета или нещо друго. И все пак, на нас като на хора ни е даден избор. Изборът да се стремим към различни неща и да правим каквото поискаме, но уви, мнозина са далеч от своята цел.“

 

Тримата посветени обясняват този процес по следния начин:

„Ако хората действат и живеят, сякаш Вселената е сън, те са като сомнамбули, постоянно препъващи се в живота. Принудени са обаче да се пробудят, когато природните закони, които се опитват да пренебрегнат, ги застигнат. Насочвай ума си към звезда, но позволи на очите си да наблюдават твоите стъпки, за да избегнеш падането, щом фокусът ти е толкова високо. Факт е, че сега си на Земята и трябва да се съобразяваш с нейната природа и закони. Можеш да се радваш на своя живот, ако работиш в съзвучие с духовните закони, които са по-висши от материалните.“

По-нататък те добавят, че трябва да променим начина, по който гледаме на света и да използваме вселенския закон, а не тичането, за да създаваме действителността. Единственият начин да сътворим собствената си реалност е чрез използването на нашето его. За да сме сигурни какво е вярно, трябва да узнаем какво не е вярно. С други думи, опознаваме действителността чрез разбирането на онези неща, които не са истински. С помощта на знанието кое е фалшиво истината накрая ни се разкрива.

И човешкият дух работи с тази противоположност. Ти идваш на света като същество, свързано с всички и всичко друго, както и със своята истинска същност, после развиваш своето его чрез възприятията. За да се върнеш към истинската си същност и към чувството за свързаност и единство, трябва да минеш през период на освобождаване от егото. Това е период, през който отново трябва да обърнеш внимание на външната страна на нещата. Да си послужим с един стар пример. Представи си, че си момче скаут, помагащо на възрастен човек да пресече улицата. Ако го правиш за признание, тъй като се надяваш да получиш знака за заслуги, или защото така се чувстваш по-добре, ти се ръководиш от своето его. Ако го правиш, защото човекът действително има нужда от помощ и това ще го улесни, го вършиш за своята истинска същност.

За откриването на истинската същност индийският мистик Ошо казва: „Щом веднъж се приближиш до нея, всичко се променя, всичко се подрежда наново. Но подреждането вече не се прави от другите. Сега всичко става Космосът, измества хаоса, възниква нов ред. Това е редът на същинското съществуване.“

Сега може да попиташ: „Каква е ползата от подобни алтруистични постъпки?“ Животът е достатъчно труден. Едва успявам да се справя със себе си, камо ли да помагам на останалите. Но това е и част от вселенския закон и проявление на противоположността. Позволиш ли си да вървиш и просто го правиш, навлизаш в потока на живота и се доближаваш до истинската си същност. Когато откриеш тази част от себе си, която е свързана с Вселената, ще постигнеш покой. И щастието, любовта, радостта, всички хубави неща в живота лесно ще идват при теб.

Интересното е, че това отново вкарва в играта закона за парадокса. Вече сме истински и се налага да приемем, че сме напълно съвършени такива, каквито сме. Ключът е, че трябва да се научим къде да насочваме съзнанието си в своя ум, тяло, в света или във всичките три едновременно. Така стигаме до най-висшето разбиране как да използваме законите. Изисква се обаче известна практика!

Когато Хермес пише: „Каквото горе, това и долу“ върху Изумрудения скрижал, това е начин да позволи на хората да узнаят, че ако разберат и седемте закона в едно ниво на съществуване, биха могли да ги разберат във всички останали. Ще разгледаме тази идея по-подробно в следващата глава, но тя помага за обясняването на закона за менталността. Когато създаваме реалност с нашите мисли, използваме менталността. Ако ние като хора го правим, осъзнаваме, че Цялото също го прави, което ни връща по целия кръг в началото на Втора глава. Може би това, което си прочел, е само приличащ на живота сън?! В крайна сметка Вселената и всичко в нея е творение на ума. Цялото е ум, Вселената е ментална.

 

„Когато говорим за метафизичното, говорим за онова, което е отвъд физическото. Налага се да навлезем навътре. Програмирани сме да живеем отвън навътре. Позволяваме на това, което става отвън, да владее ставащото вътре.

За да навлезем в метастраната на собствената си личност, трябва да се освободим от физическия инструмент, който имаме, да навлезем в по-висшата страна на своята личност и да започнем да си даваме сметка, че живеем едновременно в три нива на съзнание. Така се насочваме от по-висшия потенциал към по-низшия. Ако работиш с електричество, всеки електротехник или инженер ще ти каже, че трябва да вървиш от по-висш потенциал към по-низш. Ако тръгнеш по обратния път, няма да стигнеш до никаква полезна цел или до използване на електричеството.

Но когато работиш с ума, не започваш от физическото и не се насочваш нагоре. Започваш от мисълта и действаш надолу. Мислите имат духовен характер. Духовността присъства навсякъде. Там, където са мислите. А мислите са навред.

Сто процента присъстват на всички места по едно и също време. Аз може да съм под водата и да мисля. Може да съм в самолет и да мисля.

Имах удоволствието да работя с двама астронавти, които са били от обратната страна на Луната и са могли да мислят. И не само са мислили на другата й страна, но са успели да предават мислите си на някого тук, на Земята! Това е просто форма на телепатично общуване“