Мел Гил
Метатайната (4)

Въведение

Беше тъмната нощ на 19 декември 1976 г., когато светът се промени за мен. На тази дата аз умрях.

Бях мъртъв в продължение на 19 минути и по всички признаци не би трябвало да съм жив днес. Не би трябвало да мога да говоря, а какво остава да се движа. Но аз надживях сериозното падане и последвалата операция, при която лявата ми ръка бе ампутирана над лакътя. Казаха ми, че се налага да се борим с газовата гангрена, която бе обхванала цялото ми тяло. Буквално усещах как органите ми започват да отказват един по един, сякаш някой гасеше лампите в стаята. Най-напред бъбреците, черният ми дроб, сърцето, после белите дробове. В този миг се отделих от тялото си и предприех пътуване до място, което едва сега си припомням малко по малко.

Предадените ми уроци бяха проникновени и онова, което ми изглежда като дни, се бе случило в проблясъка от 19 минути. Уроците се превърнаха в съзнателно знание с течение на годините, а аз бях ощастливен с някои „дарове“, за които знаят само най-близките ми приятели. По-късно станах терапевт и лектор по въпросите на мотивацията.

В продължение на 7 години имах собствено радиопредаване. То се излъчваше по 3 часа на ден, 5 пъти в седмицата, и се оказа, че аз „раздавам“ мъдростта, на която бях научен в онова царство на учители (моят термин за многото „учители“, на които бях ученик). През всичкото това време, докато водех напълно „нормален“ живот, пътувайки от Сиатъл до Ню Йорк (сега имам свой дом в Чикаго и кабинети чак в Далечния изток), не се чувствах различен от моите братя и сестри или своите приятели. Ала съществуваше „дистанция“ — дразнещото усещане, че не принадлежа… на нито едно място.

Всяка среща, всяка емоция бе преживявана сякаш някой друг я преживяваше. Чудодейното единение се осъществи в Далечния изток през 1999 г., където всички мои противоположности спонтанно се разпаднаха… и се превърнаха в единство. Нямаше вече добро или зло, горе или долу, горещо или студено, близо или далече, вътре или вън, изток или запад, мъж или жена, тъжен или щастлив… Повече от петстотин противоположности изчезнаха и се превърнаха в едно, а аз вече не бях Аз-ът, когото познавах. Станах нещо друго. Вече не виждах приятел или враг, а само братя и сестри в дългото пътуване, направлявано от непознаваема сила, която не може да се опише, за която няма думи. Продължавах „да си спомням“ свитъци, плочки и книги, които бяха „живи“. Искам да кажа книги, в които думите биха се променили, докато ги държиш, и всичко, което знам, продължава да се изменя и еволюира!

Споделих онова, което успях да изкажа на разбираем език, и запазих мълчание за останалото. По-мъдро бе просто да кажа „Не знам“, отколкото да предизвиквам насмешка. Знаех само, че по-велика сила отваряше цялата вселена пред мен. И това бе точно така! Започнах да привличам всички неща и хора, от които имах нужда, само като задържах една мисъл. Но нямах пълен контрол върху тази си способност. Тя внесе истинска бъркотия в живота ми! Вселената не правеше разграничение между „добро“ и „зло“, освен ако аз не я помолех да го стори. Бях разбрал принципите на хипнозата и подсъзнателното препрограмиране, докато работех като преподавател и майстор хипнотизатор.

И продължение на много години. Но вече, волю-неволю, проявленията се повтаряха ежедневно. Научих се да „контролирам“ и „обуздавам“ моите мисли и чувства и се заех да предавам на другите усвоеното. После спонтанно отново започнах да си спомням царството, ученията и истините, които ми бяха разкрити. Вях „помолен“ да направя филм и ми предложиха заглавието „Метатайната“. Много хора, елементи и сили, които ще оставя неназовани засега, се опитаха да ме спрат и да направят невъзможна появата на филма и на тази книга.

Бях доведен до ръба на фалита, преминах през болезнен развод, разделиха ме с двете ми хлапета, които бяха целият ми свят, понесох предателството на приятели, сблъсках се със сили, които искаха да ми навредят, и станах по-наплашен, отколкото повечето обикновени хора имат основание да бъдат.

Все пак през цялото време „нещото“ оставаше на моя страна и бавно ми разкриваше силата си. Внезапно осъзнах, че НЕ съм сам. Но това е друга история и същевременно друга книга. Въпреки онова, което изпитваха някои хора към мен, аз знаех, че трябва да помогна на всички, независимо дали се смятаха за мои „врагове“ или приятели. Чувствата на любов и състрадание просто извираха неудържимо в неудобни моменти — посред разгорещени бизнес преговори или при нарушаване на договор. Започнах да усещам човека, с когото бяхме в състояние на война. Започнах да виждам и долавям страховете, болката, нуждите и бъдещето на хората! Изготвих и специален плакат, за да онагледя поразителното си чувство. Написаното звучеше така:

„НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО. Ако можехме да прочетем тайните мисли на нашите врагове, щяхме да открием в живота на всеки човек скръб и страдание, достатъчно дълбоки, за да обезоръжат напълно всяка враждебност.“

Тогава МЕТАТАЙНАТА започна да ми се разкрива. Всички неща се проясняваха пред погледа ми. Разбрах кой съм, къде съм и какво трябва да правя. Нормалните начини на мислене започнаха да ми се струват недостатъчни. Новата гледна точка ме изпълни с надежди и радост.