Мел Гил
Метатайната (10)

Глава 6
Движете се по течението

Нека направим пътешествие назад във времето. Виждаме големи подплънки за раменете и тесни вратовръзки. Миниполите и зелената коса са задължителни! Годината е 1991-ва. Първата война в Персийския залив тъкмо започва, новата видеоигра „Соник Таралежа“ току-що е представена на света и американската Сенатска комисия за стареенето е на път да получи урок по петия херметичен закон от барабаниста на „Грейтфул Дед“ Мики Харт. Издокаран със светлокафяво сако и риза на тънки райета, перкусионистът прилича на дипломат, а не на световноизвестна рок звезда, какъвто е. С повече от 40 години опит музикантът започва да учи комисията на закона за ритъма и как той помага на хората. Внимателната публика замлъква, докато барабанистът леко потропва с ръка върху бюрото, обяснявайки:

— „Всичко, което съществува във времето, има ритъм и модел. Нашите тела са многоизмерни машини на ритъма и всичко пулсира в синхрон, от храносмилателната дейност на червата ни до активизирането на определени неврони в мозъка ни. Основният ритъм в тялото се налага от сърдечносъдовата система, сърцето и белите дробове. Сърцето бие с шестдесет до осемдесет удара в минута, а белите дробове се изпълват и изпразват с около една четвърт от тази скорост, като всичко това става на подсъзнателно ниво. С възрастта обаче не е изключено ритмите да излязат от синхрон. И тогава се оказва, че няма по-важен и съществен въпрос от възвръщането на изгубения ритъм.“

Той разказва на строго облечените политици, че ритъмът може да се види и в природата, в миграцията на птиците, в смяната на сезоните, в цикъла на живота и смъртта. Ритъмът е тактът, по който промяната се движи напред във времето. Чрез разбирането на ритъма и съобразяването с неговия поток ние поддържаме умственото, физическото и духовното си благосъстояние.

Докато музикантът продължава урока, аз се удивлявам как без никакво усилие законът за ритъма обединява законите на съответствието, вибрацията и противоположностите — всеки се нуждае от другия, но все пак отделно прииждат и се оттеглят в унисон с Вселената.

Древните шамани са осъзнавали този ритъм още преди тридесет хиляди години. Биенето на барабани се смята за една от най-старите форми на лечение. Телесната връзка с ритъма е използвана във всички култури по цял свят. Простите, повтарящи се удари помагали на шамана деликатно да промени вибрацията на своя пациент чрез резонанс с неговата физическа, емоционална и духовна същност. Както камертонът дава знак на струнните инструменти да започнат да трептят с определена честота, така и ритмичното биене на барабаните „настройва“ тялото.

Науката вече е потвърдила, че ритъмът на много музикални инструменти има терапевтично въздействие. Известно е, че барабаните стимулират имунната система и носят облекчение на болните от Алцхаймер и на децата с аутизъм. Доказано е, че по подобен начин арфите понижават мозъчните вълни до състояние алфа, освобождавайки ни от безпокойството, депресията и страха.

През 1994 г. музикалният терапевт Бари Бърнстейн става един от основателите на здравната програма „Единение с такта!“, за да помогне за разпространяването на учението за ритъма и здравето. Неговата програма за общо оздравяване е използвана от такива големи компании като „Байер Агрикълчърал“, „Новус енд Монсанто“, „Шел Ойл Къмпани“ и „Спринт“.

Макар че главната цел на ритмичните терапии е да подобрят физическото здраве, много хора отново се вслушват в своя вътрешен ритъм и са привлечени от прастария такт на барабаните по психични и духовни причини. Както вече научихме, вибрацията е единственото нещо, което разделя нивата на съществуване. И биенето на барабани е „Добър начин да повишите своите вибрации до по-високи нива на съзнанието. Научихме също и че груповата енергия е заразителна. Затова положителното взаимодействие на барабаните може да подтикне човека към нови висоти на съзнанието. В своята книга «Шаманизъм: Неутралната екология на съзнанието» Майкъл Уинкълман обяснява, че биенето на барабани синхронизира предната и по-ниските зони на мозъка, за да смеси несловесна информация и прозрението по задълбочен начин, който надминава обикновеното вникване в даден проблем.“

Както кучетата могат да чуват звуци доста по-високи от човешкия диапазон, а радиочестотите невидимо се носят наоколо, и законът за ритъма постоянно пулсира край нас по много невидими начини. Той ни помага да разберем защо имаме колебания в нашите преживявания, чувства и настроения. Тримата посветени обясняват процеса по следния начин:

„Винаги съществуват действие и реакция, напредване и отстъпване, издигане и потъване, проявяващи се във всички нива на Вселената. Слънца, светове, хора, животни, растения, минерали, сили, енергия, ум, материя и дори духът следват този принцип. Ритъмът се долавя в сътворяването и разрушаването на световете, във възхода и упадъка на нациите, в историята на живота на всички неща и в психичните състояния на хората.“

„Ако си напълно сигурен в себе си и някой те критикува, това няма да те притесни. Ако обаче си несигурен и го сторят, ще се разтревожиш. В девет от десет случая човекът, който те критикува, наистина иска да помогне, просто не се е научил как да общува резултатно, а би могъл просто да ти даде няколко добри съвета. Не го ли прави с цел да помогне, тогава е разрушител. Изобщо няма да ти се иска да си край такива хора.

Да не позволяваме чуждата критика и опитите да ни помогнат да ни разтърсват. Ако сме стабилни и разбираме себе си, можем да се справим и това няма да бъде проблем. В случай че критиката сериозно разтърсва твоята същност, не тя те потиска, не мнението на другия човек те разстройва, а начинът, по който ти самият реагираш. Ако си наистина твърд, няма да се поддадеш.“

Законът за противоположностите вече ни научи, че на двата емоционални полюса са нашето висше аз, което знае кое е най-доброто за нас и може да се издигне над сегашното положение дори когато сме толкова сигурни в света, и егото, което се чувства наранено и прибързва със заключенията и това обикновено води до неприятности. Докато не си дадем сметка напълно за двата края, емоциите ни са като махало, люлеещо се напред-назад без контрол. Законът за ритъма гласи, че е нормално да очакваме промени в емоциите си, защото първият закон на Вселената ни напомня, че животът винаги се променя. Не бива обаче да възприемаме колебанията в двете крайности — все едно се носим на крилете на ангели в рая или пък сме повлечени в морето от настървени акули. С известна практика можете да се отървете от акулите във време на грижи и леко да се понесете по вълните.

Откриването на центъра на равновесието понякога се нарича принцип на неутрализирането. Херметиците привиквали да го правят, като отказвали да се плъзгат надолу към който и да е полюс, когато нещата видимо тръгвали на зле. Те се издигали над положението и се поддавали на егото си, което можело да ги кара да се чувстват оскърбени, наранени или доведени до апатия. Разбирали, че е нормално да изпитват каквито и да е емоции, но трябва да им позволят да протекат през тях, да ги преживеят и после да ги оставят да отзвучат, за да могат да продължат нататък.

Прилагането на закона за ритъма донякъде прилича на игра с китайски капан. Обикновено притежателят му подлъгва нищо неподозиращ човек да сложи по един пръст от всяка ръка в плетен от бамбук цилиндър. Колкото повече той се опитва да издърпа пръстите си, толкова по-стегнат става капанът. Ключът за освобождаване е да се отпуснеш и да вървиш по посока на плетката, като движиш пръстите си един към друг. Колкото повече се бориш с чувства като страх, гняв и болка, колкото повече ги пренебрегваш, толкова по-трудно се освобождаваш от тях.

Точно това се случва на семейство Хартфийлд и семейство Маккой в края на XIX век. Двете семейства живеят на границата на Западна Вирджиния и Кентъки. И двете са част от първата вълна заселници в района и за кратко цари разбирателство. Семейство Хартфийлд дори наема няколко души от фамилия Маккой в своята фирма за добив на дървен материал. Ала после избухва Гражданската война и Хартфийлд се бият на страната на Юга, а Маккой — на Севера. Към края на войната един Маккой е убит на път за дома си. Водачът на клана Хартфийлд е заподозрян в убийството на младежа. По-късно се доказва, че обвиняваният Хартфийлд е лежал болен у дома си по това време, но вече няма връщане назад. В продължение на 26 години семействата враждуват помежду си, палейки имущество, проваляйки бизнеса си взаимно, сплашвайки отделни членове на противниковото семейство и дори убивайки съпруги и деца. Събитията ескалират в такава кървава баня, че губернаторите на двата щата свикват своите запасни армии, за да сложат край на конфликта.

Йогите вярват, че законът за ритъма се проявява в третата чакра или слънчевия сплит. Западняците, когато казват „свива ми се стомахът“, имат предвид нещо подобно. Когато потискаме истинските си емоции, те неминуемо ни измъчват и у нас се надига негодувание. Започваме да обвиняваме другите с фрази като: „Само ако беше…“ или „Твоя е вината, че аз…“. Част от личната отговорност е да признаеш, че си си виновен за това как се чувстваш. Никой друг не може да те „накара“ да чувстваш каквото и да било.

Всички сме срещали хора, които отказват да признаят какво действително мислят. „Какво става?“, може да попиташ ти. А те ще ти отговорят: „Нищо, нищо. Не се тревожи.“ Ти обаче се досещаш по странния начин, по който се държат, или по лекото потрепване, появило се над дясното им око, че наистина става нещо. И опитваш отново: „Наистина бих желал да знам.“ „Не е важно.“ Сега вече е очевидно, че е много важно, затова ти пак питаш: „Моля те, просто ми кажи.“ А те отвръщат: „Не искам да ставам досаден.“

Или може би си срещал хора, които просто не казват нищо и очакват другите да се държат по определен начин и просто да им дават желаното.

Независимо каква е причината чувстваш, че другият би трябвало да знае, не искаш да се превръщаш в товар, искаш да избегнеш сблъсък и т.н., но ако не говориш и не отстояваш себе си, избягваш отговорността. Не правиш на никого никаква услуга. Това няма да ти спечели точки за шоколадови сладки по пътя, докато пътувате заедно, или ще ти помогне да бъдеш канонизиран за светец. От теб зависи да позволиш на хората да научат какво мислиш или чувстваш.

Освен това трябва да приемеш чувствата си като нормални и да разбереш, че в ритъма на живота всеки има върхове и спадове. Ако си малко тъжен и не ти се иска да общуваш днес в работата, позволи си почивка. Бъди любезен, но не е задължително да бъдеш разговорлив. Това може да отстрани част от напрежението и да повдигне с една или две степени емоциите по посока на полюса на щастието. Когато вървиш по течението, т.е. в съответствие със закона за ритъма, животът става по-лесен.

Не плуваш срещу течението на реката, опитваш се да не вървиш срещу вятъра, така че защо да действаш срещу закона за ритъма? Тук смисълът на Метатайната не е да оставиш нещата да ти се случват, а да си достатъчно умен да позволиш на себе си да дрейфуваш към целите си. В крайна сметка знаем, че внасяме в живота си това, върху което се фокусираме. Ако се съсредоточим върху движението срещу течението, ще стигнем ли някога там, закъдето сме тръгнали?

Няма как да се избавим от собствените си кошмари в уединение, трябва открито да поканим другите да ни изслушат и да споделим с тях нашите надежди и мечти. По този начин ще можем да си помогнем взаимно за пробуждането в по-спокойна и щастлива действителност.

Подобно на закона за противоположностите, законът за ритъма ни напомня, че люлеенето на махалото в едната посока се компенсира с еднакво отклонение в другата. Личност, преживявала голяма горчивина, ще познае и голямата любов. Много хора бъркат практикуваното от херметиците неутрализиране с притъпяването на емоциите, така че махалото не стои в средата между емоционалните полюси. Както ни учи законът за противоположностите обаче, за да успеем истински да оценим такива дарове като щастието, любовта и покоя, трябва да познаваме техните противоположности. Но щом веднъж сме преживели тези неща, нужно е да се отдръпнем с една стъпка назад, когато махалото се залюлее в посока, на която не държим, и да си напомним, че много скоро то ще се люшне в обратната. Ако се движим по течението, дори когато нещата ни изглеждат мрачни, можем да се примирим, че не са такива, каквито сме се надявали, и да се отпуснем, защото законът за ритъма ни казва, че скоро желанието ще дойде.

„Ключът към изобилието е да действаш въпреки страх.

Да действаш въпреки съмнението

Да действаш въпреки безпокойството.

Да действаш въпреки неудобството.

Да действаш въпреки несигурността.

Да действаш въпреки всичко!“

Аборигените разказват една такава история за ритъма и надеждата за по-добри времена в бъдеще. В прастари времена имало племе аборигени, които живеели в планините. Тяхната околност била богата и с буйна растителност, но на Запад се виждала равна, суха и гола земя, а планините на изток били трудни за изкачване. Хората започнали да се безпокоят, защото дълго време нямало дъжд и кладенецът им почти пресъхнал. Скоро трябвало да вземат решение за напускане на това хубаво място, ако не започнело да вали. Ала старците ги успокоявали и им казвали да бъдат оптимисти, защото нещата скоро ще се променят.

Една нощ, докато хората спели, двама мъже решили да откраднат последните запаси вода. Налели водата в голям съд, който трябвало да носят от двете страни.

Когато останалите се събудили, много се ядосали. Ала старците ги предупредили, че ядът няма да утоли жаждата им, и ги накарали да променят обстоятелствата. Скоро била организирана група за издирване на крадците.

Тъй като съдът бил тежък, крадците оставяли ясни следи в пръстта и се оказало лесно да бъдат проследени. Скоро преследвачите ги настигнали. Когато мъжете видели съплеменниците си да идват, за да вземат водата, започнали да тичат. За да ги спрат, преследвачите взели да мятат копия. Едно от копията пробило дупка в съда. Крадците обаче не забелязали, че водата изтича, докато бягат. Не след дълго преследвачите ги настигнали. Въпреки че били разочаровани, откривайки толкова малко вода, те запазили положителната си нагласа, защото старците им били казали, че нещата ще се променят скоро.

Това се случило в ония времена на вълшебства, когато доста често се случвали странни неща. Така че когато мъжете тръгнали обратно по стъпките си заедно с крадците, от изворчета и езерца започнали да бликат струи всеки път, когато от съда капнела вода. Зарадвани от водното изобилие, мъжете се завърнали триумфално в своето село.

Там старците наказали крадците, като превърнали единия в първото ему, а другия — в първия гущер със син език!

Как да използваш закона за ритъма като свое предимство? Вместо да съдиш другите с прибързани изводи, отпусни се и се дистанцирай от ставащото. Може би забележката, която приемаш за обида, не е целяла това. Сигурно има основателна причина приятелите ти да не дойдат навреме. Възможно е те да правят нещо, от което по-късно и ти ще имаш полза. Отказването от пристрастеността и подминаването на някои събития ще накара времето да ни предложи обяснения, които нашето его не е взело предвид. Метатайната ни помага да разберем, че чрез освобождаване от дребнавостта, обвиненията и критиката и отварянето ни за закона за ритъма ставаме по-спокойни. Въпреки че може да е трудно да се отървем от чувства, на които сме позволили да ни станат навик, една индианска мъдрост ни кара да погледнем на повечето поводи за оплаквания в перспектива. Тя гласи: Запитай се какво ще донесат твоите действия след седем дни, седем месеца, седем години и седем поколения оттук нататък?

Можем да приложим знанието за закона за ритъма в ежедневния си живот. Вземете например двойка, опитваща се да зачене дете. Ритъмът на живота трае девет месеца, така че двамата бъдещи родители планират действията си в съответствие с това. Може да започнат да подготвят стая за бебето и да купуват необходимите неща. По-късно биха могли да се запишат на родителски курсове или на такива за безпроблемно раждане, а после да изберат име за бебето.

По подобен начин, когато става дума за нов бизнес, разбираме, че е необходимо време, за да започне да ни носи печалба. Освен ако не си голям късметлия, не можеш да окачиш своята табела и да очакваш поток от клиенти. Ще е нужно време и упорита работа. Много предприемачи обаче стават нетърпеливи и се опитват да пришпорват нещата. Прилича на желанието да изпечеш хляб, но да отваряш вратата на фурната на всеки пет минути, за да видиш дали вече е готов. Същото би могло да се каже и за опитите да се сприятелиш или да усвоиш ново умение. В живота съществува ритъм и стремежът да го измамиш само мами теб.

Също както съществува ритъм за овладяване на физическото ниво, и овладяването на психичното и духовното изисква време. Осъзнаването на това кой си, какво искаш и как да действаш заедно с другите, за да го постигнеш, няма как да стане бързо. Но когато се вслушваме в нашата вътрешна мъдрост и спокойна същност, за да чуем биенето на сърцата си, започваме да разбираме света, както никога преди.

Има една австралийска мъдрост, която чудесно обобщава това. Тя гласи: Всички сме гости на това място. Просто минаваме през него. Нашата цел тук е да наблюдаваме, да се учим, да израстваме, да обичаме… и да се върнем у дома.

Или както Мики Харт казва в заключителните бележки към Сенатската комисия по въпросите на стареенето: „Като вид ние обичаме да си играем с ритъма. Прибягваме до него във всяка секунда от нашия живот до самия му край. Когато ритъмът спре, спираме и ние.“