Мел Гил
Метатайната (13)

Глава 9
Простотата на синхронността

Както си седях на бюрото и търсех подходящ символ за корица на „Метатайната“, моят нов помощник взе руната Ehwaz от мястото, където винаги я държах.

— Какво е това? — попита той, докато я въртеше между пръстите си и се опитваше да отгатне как би трябвало да бъде обърната.

Разсеяно му хвърлих поглед.

— Това е символ на моето пътуване в живота.

— Хъм — замислено се взря в камъка той. — Мисля, че има нещо общо с книгата ти.

— С книгата ми ли? Защо?

Той завъртя руната още веднъж и я постави пред мен.

— Защото изглежда като М от Метатайна.

Хладна тръпка на радост пропълзя по гръбнака ми. Това беше! Тя е била с мен през всичките тези години, но въпреки че бе важна за мен, никога не бях я свързвал със сегашната си работа. И изведнъж отново съзрях начина на действие на синхронността и на закона за привличането. Когато си дадеш свободата да се отпуснеш и просто се движиш по течението, те ще се проявяват непрекъснато.

Карл Юнг — прочутият швейцарски психолог, създава термина синхронността още през 20-те години на XX век. Според Уикипедия това е „преживяването на две или повече събития, които не са свързани причинно, но се случват едновременно по многозначителен начин. За да говорим за синхронност, би трябвало да няма вероятност нещата да станат случайно едновременно.“

Макар че енциклопедията ни казва, че те не са свързани, законите на Вселената ни помагат да разберем, че нищо не е случайно. Всичко има своя противоположност, връзка, причина и следствие. Съществува връзка дори ако не можем да я посочим. Въпросът е какво означават събитията и как бихме могли да имаме полза от тях.

Отговорът е да се успокоим достатъчно, за да се вслушаме в ритмите на Вселената и да осъзнаем, че много неща действат дори да не си даваме сметка за силите, скрити зад нашите преживявания.

Един от начините, по които можем да използваме законите на Вселената в ежедневието, са 21 подзакона. Чували сме за тях през целия си живот, но рядко сме спирали да разпознаем истинската им сила. Те са: стремеж към по-голяма власт, милосърдие, състрадание, смелост, посвещение, вяра, прошка, щедрост, милост, честност, надежда, радост, доброта, лидерство, ненамеса, търпение, възхвала, отговорност, самолюбие, благодарност и безусловна любов.

Вече се спряхме на много от тях, докато изучавахме седемте закона на Вселената. В следващите глави ще разясня как можем по-добре да използваме споменатите качества и какви могъщи дарове са те. Въпреки че може би ти звучи като клише, уверявам те, не е, защото, когато мислим по определен начин, означава, че ще действаме така и ще привлечем подобна енергия към себе си. Необходима е само малка промяна в мисленето.

Индианците хопи от американския Югозапад имат традиция, която им помага да променят мислите си, за да преодолеят разочарованията. Всеки ден се молят на Великия дух да им позволи да направят 20 грешки. Философията им е, че винаги можем да се поучим от заблужденията, грешките и провалите си. Колкото повече бъркаме, толкова по-добри ще станем, защото ще сме се научили от преживяното.

Като насочват вниманието си към по-положителна перспектива, те не само стават по-щастливи и по-здрави, а се съобразяват с универсалните закони и започват да привличат това, което искат, към себе си. Макар подобна философия да е в разрез с традиционните образователни системи, които ни учат, че провалът не е възможност, възприемането на положителна нагласа и следването на законите на Вселената ще намалят стреса и сърдечните мъки във всяко семейство, група или организация.

Това ми припомня още една метатайна, която споделих в предишната си книга „Необикновен смисъл“. В нея обяснявам, че има няколко начина на мислене — тъй като често не си даваме сметка, това води до нашата гибел. Наричам ги Дванадесетте убеждения, които причиняват проблеми! След всичките тези години те все още са си в сила и затова ги препечатвам за теб с няколко допълнения, които научих, като последвах собствения си съвет!

1. Всички трябва да ме обичат!

Това е представата, че постоянно се нуждаем от любовта и одобрението на другите. Понякога, когато не получаваме вниманието, което си мислим, че заслужаваме, започваме да се чувстваме зле. Ако продължи достатъчно дълго, се появяват сериозни проблеми. Но както научихме от Метатайната, колкото повече отрицателна енергия излъчваме навън, толкова повече ще привлечем към себе си. Способни сме да контролираме дали поддържаме духа си висок и оставаме на установеното ниво, което сме избрали за себе си между полюсите на любовта и омразата, или пък си позволяваме да се плъзнем надолу към по-отрицателни емоции.

Най-важното нещо, което трябва да помним, е, че не е нужно да заслужим любовта и одобрението на всички останали, докато обичаме и одобряваме себе си. В крайна сметка ние не харесваме и не одобряваме всички, които срещаме, защо тогава да очакваме от другите повече, отколкото от себе си? Всички имаме свободна воля, затова не би било честно да отнемаме на хората правото да избират своите чувства, както не би било правилно някой да ни отнема правото да харесваме или да не харесваме някого.

2. Аз трябва да съм добър във всичко!

Става дума за схващането, че се налага да правим всичко добре, за да имаме тежест и да мислим хубави неща за себе си. Понякога трябва да си позволим да не успеем. Запомнихте ли философията на хопите, за която преди малко говорихме? Ако не сме добри във всичко, имаме възможност да израснем и да се поучим от грешките си, което ще ни направи по-добри хора. Съсредоточаването върху страха от провал често ни пречи да си свършим работата.

Метатайната ни напомня толкова много неща, когато се стигне до подобно погрешно виждане. Всичко се случва, когато му дойде времето, по определена причина. В света настъпва равновесие, когато ни се позволи да блеснем със своите таланти, а ние позволим на другите да се отличат с техните.

3. Някои хора са лоши и трябва да бъдат наказани!

Понякога е трудно да разберем, че тъкмо защото някои имат различно становище от нашето, това не означава, че са „лоши“. Метатайната ни учи чрез закона за противоположностите, че няма такова нещо като „добро“ и „лошо“, а само степени на различие. Действията са просто енергия. Начинът, по който ги тълкуваме, ни кара да ги чувстваме като положителни или отрицателни. Единственото, което можем да сторим във всяко положение, е да променим себе си. Понякога това означава леко да нагодим схващанията си, в други случаи трябва да се отдръпнем от ситуацията или човека.

Аз не искам други да контролират моите действия, мисли и убеждения повече, отколкото те искат да контролирам техните. Всички ние заслужаваме уважение и добро отношение.

4. Нещата би трябвало да са различни!

Можем да се учим от миналото и да се подготвим за бъдещето, но живеем в момента. Затова вайкането за сегашното положение и посочването на другите и дори на съдбата с пръст за това, което вече се е случило, едва ли ще го промени.

Няма причина да се разстройвам, ако нещата не вървят точно по начина, по който искам. Аз не контролирам света и не е моя работа да го правя. Единственото ми задължение е да поемам лична отговорност за себе си и да направлявам живота и действията си.

5. Твоя е вината, че се чувствам така!

Никой не може да ни накара да чувстваме нещо, което не искаме. Егото ни реагира на казаното или направеното от другите, но те не са длъжни да се грижат за нашето благосъстояние. Нормално е да чувстваме каквото искаме, но трябва да си дадем сметка, че просто реагираме на външно събитие. Вместо това се налага да позволим на чувствата си да текат през нас, да запитаме вътрешната си направляваща система защо се чувстваме по този начин, после да оставим емоциите да отзвучат и да предприемем стъпки за внасяне на равновесие в ситуацията.

6. Просто знам, че скоро ще се случи нещо лошо!

Това е убеждението, че постоянно трябва да внимаваме, защото нещата ще тръгнат на зле. „Може да ме блъсне кола. Възможно е да ме ухапе куче. Не е изключено на път за училище да ме изяде… лъв. Трябва да съм нащрек за това, за да съм подготвен. Налага се да продължа да се озъртам, така че не мога да се отпусна.“

Повечето време нещата са просто чудесни. Всъщност прекарваме по-голямата част от живота си в състояние „всичко е наред“. Ние сме чисти, сухи, добре нахранени, сравнително здрави, не ни е твърде горещо или студено и т.н. Тревогите, че нещата ще тръгнат на зле, са похабяване на енергия. Метатайната гласи, че тъй като животът постоянно се променя, някои неща ще тръгнат надолу, точно както очакваме — затова никакви тревоги няма да попречат това да се случи. Всъщност самото безпокойство за нещо може да привлече събитията към нас!

7. По-лесно е дори да не опитвам!

Понякога наричаме това погрешно убеждение пораженство. Става дума за убедеността, че просто е по-лесно да избегнеш трудните задачи, отколкото да се нагърбиш с тях. В някои случаи вероятно си служим с нея, защото ни мързи. Друг път просто не поемаме отговорността, която е свързана с постигането на дадена цел.

Според автора на книгата „Мисли и забогатявай“ Наполеон Хил причината повечето хора да не успяват е, че стават жертва на подобно лъжливо убеждение. В книгата се обяснява, че едно от поразителните качества, което е общо за преуспели хора като Хенри Форд, Александър Греъм Бел и други, е способността да постоянстват дори в трудни времена.

8. Имам нужда от някого, който е по-силен от мен!

Метатайната гласи, че Вселената е единна и затова всичко, от което имаме нужда, вече е вътре в нас. Въпреки че може физически да не сме в състояние да направим някои неща — например да пренесем канапе нагоре по стълбите, способни сме да помолим за помощ. Ако не успяваме да намерим приятел, които да ни помогне, помислим ли, винаги ще ни хрумне ново решение: да наемем кран, който да го внесе през прозореца, да го съхраняваме временно някъде другаде или да го продадем.

Трябва да се научим, че макар да е хубаво понякога да разчитаме на помощта на друг човек, всичко необходимо вече е у нас. Ние сме напълно способни да се грижим за себе си и да вземаме собствени решения.

9. Не мога да попреча да бъде така!

Това е представата, че сме такива, каквито сме, заради нашето минало и нищо никога няма да промени начина, по който се държим — нашият живот е установен и е просто такъв. Ала всеки ден е нов и предлага нова възможност да се променим към по-добро.

10. Твоите проблеми ме разстройват!

Понякога бъркаме решаването на проблемите на другите хора с любовта и подкрепата. Мислим си, че за да им помогнем, трябва да им покажем, че техните проблеми са и наши. Всъщност това не е вярно. Всички трябва да се учат от собствените си проблеми. Можем да слушаме, да предлагаме съвети и помощ от време на време, но те са длъжни да се погрижат за себе си, както ние трябва да се грижим за нас самите.

Като правим всичко за другите, ние ги лишаваме от възможността да се учат, да израстват и да осъществят напълно заложеното в тях.

11. Има само един добър начин да се направи това!

Тук Метатайната гласи, че винаги има още един начин да постигнеш целта си. Някои начини може да са по-добри от други, но тъй като Вселената е ментална, броят на възможностите за изпълнение на една задача са ограничени само от въображението на тези, които работят върху нея. Имам приятелка, която често се шегува: „Има повече от един начин да одереш котка“ (става дума за почистване на морска котка, а не да си направиш яка за палтото от домашния любимец) и е права. Каквото и да си представите, Вселената ще ви го донесе. Колко е чудесен светът!

12. Чувствам се така, значи трябва да е вярно!

Случва се да си кажеш: „Чувствам се виновен. Трябва да съм направил нещо лошо.“ Това е пример как понякога нашите емоции сякаш са доказателство за мисълта, която ни минава. На разстроен човек рядко му хрумва да се противопостави на подобен модел на изопачено мислене и разсъждаване. Прилага се и при отношения, в които хората внезапно си казват: „Не се чувствам влюбен, сигурно не обичам този човек.“ И това може да бъде много опасно, тъй като повечето връзки се разпадат заради подобни убеждения. Хората си мислят, че би трябвало да се чувстват по определен начин, ако наистина са в ситуация, в която тези чувства „задължително са налице“. Любовта е доста сложно чувство, затова мнозина понякога казват неща от рода на: „Чувствам се малко неловко с този човек, сигурно е много объркан и ми действа смущаващо. Вътрешното ми аз сигурно не харесва такива хора.“ Нарича се емоционално разсъждение и отново е модел на мислене, който възприемаме, без дори да си направим труда да потърсим доказателства за противното, а това може да създаде убеждения, причиняващи сериозни проблеми… вътре в теб и около теб.

Сигурно едно от най-важните неща за всеки от нас е да знае и да разбира, че сме съвършени такива, каквито сме. Следователно сме точно там, където би трябвало да бъдем, правим това, което би трябвало, с най-подходящите тела, умствени способности, възраст, пол, финансово положение и т.н., каквито би трябвало да имаме точно сега, за да научим необходимите уроци в живота. ЦЯЛОТО в неговата безкрайна мъдрост ни е дало точните средства, от които имаме нужда, за да се справим със задачата, за която сме тук, каквато и да е тя. Ние все пак ще се променяме — всъщност предвидено е да се променяме, да работим по тези въпроси и да ги решаваме, — но част от това да бъдеш човек на Земята е да се научим да приемаме и да работим с това, което ни е дадено.

Останалата част от книгата е посветена на четири области, с които най-често се заемаме в търсенето си на идеален живот. Те са: здраве, богатство, любов и живот. Освен че разкривам моя опит, помолих водещи специалисти да споделят Метатайната на своята мъдрост и да предложат съветите си, после допълних информацията с няколко упражнения и положителни твърдения. Използвай ги, но помни, че за да проработят, трябва да ги направиш свои собствени!

Правилата за твърденията са прости. Винаги използвай положителни изречения. Така е, защото мозъкът не може да схване отрицанието за обект или мисъл. Опитай следния експеримент: НЕ мисли за знака STOP. За какво мислиш сега? Твоят мозък създава образ на знака, после го унищожава. Сякаш подсъзнанието разпознава само положителни фрази, то не разбира думите и фразите: „не“, „не ще“, „не мога“. Ако кажеш нещо такова: „Няма да кача тегло“, твоето подсъзнание може да си го преведе буквално като: „Качвам тегло.“ Вместо това е по-добре да опиташ с подобни фрази: „Аз се храня здравословно“ или „Ограничавам приема на калории“.

Важно е нещата да се изказват в сегашно време, като че ли вече са се случили или съществуват. Ако ги формулираш в бъдеще време: „Аз ще сваля от теглото си“, тогава твоята цел винаги ще бъде някъде там, в бъдещето, нещо, което ще постигнеш по-късно. Помни, че ние живеем в момента, затова нашите цели трябва да са изказани за настоящето, ако искаме мозъкът да ни подтикне към действие.

Твърденията действат, независимо дали вярваш в тях или не, защото са в съгласие със закона за привличането. Повтаряш ли ги много пъти през деня с емоционална сила, сигурност и вяра, те ще проработят. Ако от друга страна безгрижно ги изричаш, а после прекарваш остатъка от деня, проваляйки положителните си думи с отрицателни действия, като се тъпчеш след твърденията за загуба на тегло, законът за привличането ще привлече към теб още килограми, защото там са съсредоточени емоциите ти с по-голяма сила. Най-добре е да се мисли положително и да се действа по начини, подкрепящи целите, които искаш да постигнеш чрез твърденията.

Положителни твърдения

1. Моето въображение създава това, в което вярвам и замислям.

2. Лесно и без усилия постигам целите си.

3. Чувствам се все по-добре и по-добре с всеки изминал ден.

4. Използвам 100 процента от умствените си способности всеки ден.

5. Открит съм за мъдростта и знанието навсякъде около мен.

6. Напредвам изумително към моите цели всеки ден.

7. Придържам се само към убеждения, които подкрепят моите цели.

8. Виждам и чувствам своите цели като вече постигнати.

9. Творя собствения си успех всеки ден.

10. Привличам положителни преживявания в живота си.