Джек Слейд
Път към ада (12)

* * *

Три чифта искрящи очи наблюдаваха двамата конници от един прозорец на горния етаж на сградата на банката.

— Все по-ясно усещаме, че тук има заговор — каза Причърд и изгледа братята Булок почти враждебно. — А знаете ли кой е виновен за всичко? Според мен, вие двамата прекалихте. Обзе ви манията да убиете този Ласитър. Бяхте решени на всяка цена да заграбите тази жалка ферма. Не се наситихте. Преминахте всякакви граници. Затова се стигна дотук.

— А кой искаше да се отърве от жена си, Джон? — отвърна Албърт заплашително. — Мери си приказките, иначе ще ти се случи нещо!

И двамата бяха силно изнервени. Изглеждаха така, като че ли в следващия миг щяха да се сграбчат за гушите.

Уилям застана помежду им.

— Успокойте се най-сетне — каза той меко. — По всичко изглежда, че нещата се уреждат сами. Ще ги пратим всичките на оня свят. Слизам при Финерти. Ще му кажа да нападне с всичките хора. Струва ми се, че няма да мине без кръвопролитие. Шерифът и съдията няма да се измъкнат. Най-сетне ще си разчистим пътя напред. Разбирате ли? Виновни ще бъдат хората от фермата Мадник.

Брат му Албърт и банкерът се успокоиха.

— Искам само да знам кой е оня маскиран негодник, който измъкна двамата от кафеза — изръмжа Албърт.

— Някой от техните приятели от фермата, разбира се. — Уилям се засмя с чувство на превъзходство. — Сигурно е успял някак си да се промъкне в града въпреки нашата обсада.

На никого не му и минаваше през ума мисъл за Ласитър. Отдавна го смятаха за мъртъв.

— Отивам при Финерти. Хората трябва да ударят с всички сили. Шерифът и съдията ще отидат на оня свят заедно с хората от фермата.

Уилям Булок излезе от стаята.