Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Азиатска сага (5)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Noble House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2012 г.)
Разпознаване и корекция
maskara (2012 г.)

Издание:

Джеймс Клавел. Търговска къща — част I

Преводачи: Росен Сиромахов, Мария Мандаджиева, Емилия Николова, Светлана Ахчийска

Редактор: Миглена Герова

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Олга Александрова

Коректор: Петрана Старчева

ИК „ПЕТЕКС“

 

 

Издание:

Джеймс Клавел. Търговска къща — част II

Преводачи: Росен Сиромахов, Мария Мандаджиева, Емилия Николова, Светлана Ахчийска

Редактор: Миглена Герова

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Олга Александрова

Коректор: Петрана Старчева

ИК „ПЕТЕКС“

История

  1. — Добавяне

2

23:48 часа

— Всички богове са ми свидетели, че тази вечер хич не върви — каза Фор Фингър Уу и се изплю на палубата. Беше застанал на най-високата част на кърмата на своето океанско плоскодънно корабче, пуснало котва заедно с купища други лодки, на южния бряг на остров Хонконг. Нощта бе гореща и влажна и той играеше ма-джонг с трима свои приятели. Стари и загорели като него те всички бяха капитани на собствените си лодки. Въпреки това бяха част от неговия флот и изпълняваха заповедите му. Истинското му име бе У Санг Фанг, но го наричаха Фор Фингър Уу[1] — нисък, неграмотен рибар, с оредели зъби и без палец на лявата ръка. Корабчето му бе старо, разбито и мръсно. Беше шеф на морския превоз Уу, капитан на флотите, а неговият флаг „Сребърният Лотос“, кръстосваше и четирите морета.

Когато отново дойде редът му, той взе една от костните плочки. Погледна я и, тъй като не му вършеше работа, шумно я изхвърли и отново се изплю. Плюнката му блесна върху палубата. Носеше парцалив стар потник и черен работнически панталон като приятелите си, и само от тази игра беше загубил вече десет хиляди долара.

— Тю — възкликна Покмарк Танг, правейки се на ядосан, въпреки че плочката, която току-що бе вдигнал, го приближаваше още повече до печелившата комбинация /играта наподобяваше джин-рум/. — Да таковам всички майки, освен нашите, ако не спечеля! — И с елегантен жест изхвърли една плочка.

— Таковай твоята, ако спечелиш ти, а не аз! — каза друг и всички се изсмяха.

— Таковай и онези чужди дяволи от Голдън Маунтън, ако не пристигнат тази нощ — добави Гудуедър Пуун.

— Ще пристигнат — каза уверено фор Фингър Уу. — Чуждите дяволи са маниаци на тема разписания. Въпреки това изпратих Седмия син на летището, за да провери. — Той понечи да вдигне една плочка, но спря, погледна през рамо и изгледа критично една рибарска лодка, която с тихо пухтене преминаваше бавно покрай тях, промъквайки се през криволичещия, тесен канал към нея. Имаше светлини само на мачтата, на десния и левия брод. Привидно тази лодка се връщаше от риболов, но това бе една от неговите лодки, която бе излязла да посрещне тайландски траулер, носещ опиум. След като спокойно отмина, той отново се съсредоточи в играта. В момента имаше отлив, но повечето, от пристанищните острови бяха обградени с дълбока вода. От брега и плитчините се носеше вонята на гниещи водорасли, миди и лайна.

Повечето от лодките вече бяха тъмни. Тук-там мъждукаха няколко газени лампи. Корабчета с най-различни размери се бяха закотвили несигурно едно до друго, на пръв поглед безразборно, оставяйки тесни водни канали между плаващите селца. Това бяха домовете на племената Танка и Хакло — корабните обитатели — които прекарваха целия си живот в морето, раждаха се в морето и умираха в него. Много от тези корабчета никога не бяха мърдали оттук. Стояха, плътно прилепнали едно към друго, докато потънат или се разпаднат, или ги отнесе някой тайфун, или изгорят в някой от големите зрелищни пожари, които често избухваха тук.

— Дядо! — извика момчето.

— Какво има? — попита Уу.

— На кея, виж! Седмият син! — момчето, на не повече от дванадесет, сочеше към брега.

Уу и останалите станаха и се загледаха към брега. Младият китаец освобождаваше едно такси. Беше с джинси, чиста тениска и гуменки. Таксито бе спряло близо до стълбичката на един от големите плаващи ресторанти, закотвени на новите кейове на около сто метра от тях. Имаше четири такива натруфени плаващи дворци — три, четири или пететажни — облени в светлина, разкош в червено, зелено и златно, с надиплени китайски покриви, с богове, фантастични фигури и дракони.

— Добре виждаш, Трето внуче. Добре. Иди да посрещнеш Седмия син.

Детето моментално припна със сигурни стъпки по разхлопаните дъски, които свързваха лодката с останалите. Фор Фингър Уу наблюдаваше как неговият Седми син се отправи към един от кейовете, където бяха скупчени лодките, обслужващи пристанището. Щом видя, че лодкарят, когото беше изпратил, го посрещна, той се обърна с гръб към брега и седна отново.

— Хайде да си довършим играта — таза мрачно. — Това е последната ми шибана ръка. Тази вечер трябва да сляза на брега.

— Йеее! — нададе вик Покмарк Танг щом видя плочката, която току-що бе изтеглил. Той я удари с тържествуващ жест върху масата с лицевата й част нагоре, а след това подреди и останалите тринадесет плочки от печелившата комбинация. — Вижте, за Бога!

Уу и останалите изгледаха глупаво плочките.

— Мамка му! — каза Уу и се изкашля шумно. — Пикая на цялото ти поколение, Покмарк Танг! Какъв късмет!

— Още една игра? Двайсет хиляди, Фор Фингър Уу? — рече Танг ликуващо, убеден, че тази вечер старият дявол Чи Кунг, богът на комарджиите, е кацнал на рамото му.

Уу понечи да поклати глава, но в този момент с жален вик над тях прелетя птица.

— Четирийсет — каза веднага той, променяйки решението си, мислейки, че този вик е знак от боговете за късмета му. — Четирийсет хиляди или нищо! Но ще играем на зарове, защото нямам никакво време.

— За Бога, аз нямам четирийсет хиляди в брой, но ти ми дължиш двайсет хиляди, а утре, щом отворят банката, ще ипотекирам лодката си и освен това ще ти дам цялата си шибана печалба от следващата ни доставка на злато или опиум, така че мога да ти платя, а?

Гудуедър Пуун каза кисело:

— Това е прекалено много. Вие, стари развратници, съвсем сте откачили!

— По-голям сбор от едно хвърляне? — попита Уу.

— Еха, наистина сте полудели, и двамата — каза Пуун. И все пак бе също толкова възбуден, колкото и останалите. — Къде са заровете?

Уу ги извади. Бяха три.

— Хвърляй за шибаното си бъдеще, Покмарк Танг!

Покмарк Танг плю в дланите си, промълви тиха молитва, а след това ги хвърли с крясък.

— О, о, о — изплака той от мъка. — Четири, три и още едно четири. Единайсет! — Останалите гледаха с притаен дъх.

Уу плю върху заровете, изпсува ги, благослови ги и хвърли. Шест, две и три.

— Единайсет! О, вси светии, малки и големи! Отново! Хвърляй отново!

Възбудата на палубата нарасна. Покмарк Танг хвърли „Четиринайсет!“

Уу се съсредоточи, напрежението го опияняваше. После хвърли заровете. „Айейа!“ изригна от гърдите му и всички около него извикаха. Шест, четири и две.

— Иий — Покмарк не можа да изрече нищо повече, докато се държеше за корема, смеейки се тържествуващо, а останалите го поздравяваха и изказваха съчувствието си на губещия.

Уу сви рамене.

— Проклети да са всички птици, които прелитат над главата ми в такъв момент!

— Затова ли промени решението си, Фор Фингър Уу?

— Да — заприлича ми на знак. Колко птици викат докато летят нощем?

— Прав си. И аз бих постъпил като теб.

— По дяволите! — Уу се ухили. — Все пак чувството, което човек изпитва при комара е по-хубаво и от облаците, и от дъжда, а?

— Но не и на моята възраст!

— На колко години си, Покмарк Танг?

— Шейсет или може би седемдесет. Почти колкото теб. — В племето Хакло нямаха постоянен регистър за ражданията, както в наземните села. — Чувствам се на не повече от трийсет.

— Разбра ли, че в „Лъки медсин шоп“, на пазара в Абърдийн са получили нова пратка корейски сен-сен. Казват, че част от него бил стогодишен! Това чудо ще направи оная ти работа огън!

— Много му е добре оная работа, Гудуедър Пуун! Третата му жена пак чака дете! — Уу демонстрира беззъбата си усмивка и извади дебела пачка от 500-доларови банкноти. Започна да брои. Пръстите му бяха сръчни, въпреки че палецът на лявата ръка липсваше — отсечен преди години по време на схватка с речни пирати при една контрабандна експедиция. Той спря в момента, в който Седмият му син стъпи на борда. 26-годишният младеж бе висок за китаец. Той прекоси борда тромаво. Приземяващ се самолет премина с вой над тях.

— Пристигнаха ли, Седми сине?

— Да, татко, да пристигнаха.

Фор Фингър Уу удари радостно с юмрук по преобърнатото буре.

— Много добре. Вече можем да започваме!

— Ей, Уу — каза замислено Покмарк Танг и махна към заровете. — Шест, четири и две прави дванайсет, което значи три, магическото три.

— Да, да забелязах.

Покмарк Танг се усмихна широко, посочи на север и леко на изток, към мястото, където бе летището Кай Так — зад планината Абърдийн, през пристанището на Каулуун, на шест мили от тях:

— Може би късметът ти наистина е проработил, а?

Бележки

[1] Буквално Четирипръстият Уу. — Б.пр.