Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (7)

Глава 6

На следващата сутрин

На следващата сутрин френският фризьор и двамата лондонски доктори пристигнаха едновременно — първият, готов да отреже косата на Кейт, а другите двама — да цепнат устната на Виктория. И двете сестри категорично отказаха. Мариана изпадна в истерия, започна да размахва пуретата около главата си и да крещи като продавачка на риба.

Но времето прекарано с Розали предишната вечер бе помогнало на Кейт да подреди мислите си. Тя нямаше да стане по-млада, а единственото нещо, с което се гордееше беше косата й. И сега бе твърде слаба, почти мършава, а без гъстата коса, лицето й вероятно щеше да изглежда още по-зле.

— Отказвам! — обяви тя и повиши глас, заглушавайки хлиповете на Виктория.

Странното бе, че рядко отказваше нещо. Беше се борила с мащехата си със зъби и нокти през последните седем години. Бори се с нея, когато изгони иконома и нареди на Кейт да ръководи имението. Бори се, когато освободи управителя и прехвърли сметките на нея с разпореждането да се занимава с тях нощем.

Но никога не бе отказвала да направи каквото и да било.

Беше приела счетоводните книги, сметките и управлението, казвайки сбогом на гувернантката си, на многобройните прислужници, на управителя и на иконома.

Намираше за доста иронично, че заради някаква суета, най-накрая показваше твърдост.

— Няма да го направя — повтаряше тя, отново и отново.

Мосю Берние вдигна ръце във въздуха и обяви с трепетлив френски акцент, че една сполучлива прическа би я направила да изглежда с десет години по-млада, а — както намекна той — мадмоазел се нуждаела от всяка една от тези години.

Кейт остана непреклонна.

— Благодарна съм за съвета ви, мосю, но не.

— Ще го съсипеш — извика Мариана почти обезумяла от ярост. — Ще съсипеш всичко. Сестра ти няма да може да се омъжи и детето й ще бъде незаконородено.

Кейт видя как очите на мосю Берние се разширяват и го изгледа предупредително. За седем години управление на имението бе усъвършенствала изключително ефикасен поглед. Той трепна.

— Всичко е наред, майко — намеси се Виктория, подсмърчайки. — Кейт просто ще трябва да носи перуки, това е всичко. Ще й бъде топло, но е въпрос само на няколко дни.

— Перуки — повтори Мариана със задавено ахване.

— Имам във всички цветове, така че да подхождат на роклите ми — каза Виктория. — Ако Розали сплита косата на Кейт всяка сутрин, а после я прикрепя плътно за главата, тя ще бъде съвсем по модата и всички просто ще предположат, че обичам перуки.

— Вярно — отвърна майка й и силно дръпна от пуретата.

— Дори ще ти дам моята черкезка перука — добави Виктория.

Кейт сбърчи нос.

— Да, тя е прекрасна, елегантна бледосиня и много си отива с рокли в синьо и зелено. Освен това, ще ти дам диадемата ми със скъпоценните камъни, която да носиш заедно с нея. Ще я държи стабилно върху главата ти.

— Хубаво — каза мащехата й. — Сега лекарите ще цепнат устната ти, Виктория, и това е последното, което искам да чуя от вас двете до края на деня.

Виктория изпищя и заплака, но най-накрая зловещата процедура бе извършена.

Мариана се оттегли в леглото с главоболие, Виктория се оттегли в своето обляна в сълзи, а Кейт взе кучетата със себе си и излезе, за да посети семейство Крабтрий.