Към текста

Метаданни

Данни

Серия
И заживели щастливо (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kiss at Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 191 гласа)

Информация

Форматиране
Xesiona (2012)

Редактори: mariet, kristy_34, hrUssI

Корица: Ralna

История

  1. — Добавяне

Глава 34

На горния етаж Кейт се изсуши, разгледа съсипаната си долна риза, вдигна смачканата рокля, сложи я върху един стол и най-накрая си облече копринената роба, окачена на стената. Чувстваше я като екзотична ласка върху кожата си. Тя уви колана два пъти около талията си, за да го задържи затворен.

Гейбриъл все още не идваше.

Кейт вдигна вестника за йонийските съкровища, прелисти го и развеселено откри нападателно писмо в научен стил от Гейбриъл сред статиите. Вдигна Аретино и веднага го остави обратно. Онези гравюри изглежда нямаха нищо общо с буйната нежност, с която Гейбриъл я беше докосвал.

И просто така, тя осъзна, че е взела решение.

Имаше намерение да спи с Гейбриъл. Беше алчна, полудяла от алчност, ако трябваше да е честна. Искаше това — искаше него — за себе си, за да компенсира за седемте години, в които нито една жива душа не я бе докосвала по любящ начин.

Щеше да му даде девствеността си, а после да замине за Лондон. Краката й се разтрепериха при тази мисъл и тя почувства как бузите й се зачервяват. Това бе единственото нещо, което за първи път от години искаше яростно.

Вратата се отвори и Гейбриъл прекрачи прага. Имаше нещо унило в изражението му, в погледа му.

— Какво е станало? — попита го от другия край на стаята. А после се приближи, за да застане пред него. — Гейбриъл, какво е станало? Добре ли си?

Той погледна надолу към нея. Очите му бяха пълни с емоция, която не можа да разчете.

— Знаеш ли какво правех в балната зала, Кейт? Имаш ли някаква представа?

Тя положи длан върху сакото му, с желание да почувства солидната му топлина, докато слуша хладната ярост в гласа му.

— Танцувал си.

— Не просто танцувах — уточни Гейбриъл. — Танцувах с бъдещата си съпруга, Татяна.

Кейт никога не бе мислела, че болката може да разкъса сърцето сякаш е рана, но сега го разбра. Тя бе успяла да забрави за Татяна, преструвайки се, че Гейбриъл просто е… другаде. Цялото й тяло се напрегна и замръзна, точно, както когато бе влязла в стаята на майка си и бе видяла само мъртвото й тяло.

За щастие Гейбриъл продължи да говори:

— Седях с нея по време на вечерята. Тя има трапчинки и говори пет езика. Танцувахме първия танц. Изключителна танцьорка е. Помолих я за един валс.

— Разбирам — отвърна трепетливо Кейт и протегна ръка, за да отметне косата си.

— Не разбираш — отвърна той сурово. — Не знаеш достатъчно за проклетото общество, за да разбереш. Да танцуваш валс с жена означава да я вземеш в прегръдките си и да обикаляш дансинга, докато кракът ти е опрян в нейния.

— Звучи много интимно — успя да изрече Кейт, горда от контрола над гласа си.

— Много — потвърди Гейбриъл. — Ако ти и аз… — той се извърна и заговори на потъмнелия прозорец. — Ако ти и аз някога бяхме танцували валс, всички в стаята щяха да узнаят, че сме любовници. Не можеш да прикриеш нищо, не и с жена в прегръдките си и под музиката на валса.

Кейт беше объркана и започваше малко да се ядосва. Не беше правилно Гейбриъл да навира в лицето й годежа си.

— Вероятно не е подходящо от моя страна да поднеса поздравленията си.

Той се завъртя и се втренчи в нея. Очите му приличаха на черни въглени.

Смееш ли да ми поднесеш поздравления?

Кейт приглади предницата на копринения халат, който носеше.

— Трябва… трябва да се върна в покоите си.

Той пристъпи към нея като хищник.

— Няма да ме оставиш!

И тогава тя осъзна каква бе емоцията в очите му. Беше отчаяние и ярост… и любов. Любов.

— Гейбриъл — промълви с тихо ахване.

— Да не си посмяла… — започна той отново.

— Шшт — каза Кейт и постави длан върху бузата му. — Тихо.

Той преглътна.

— Вероятно не бих те обичала толкова много, ако не беше мъжът, който си.

Мускулите на гърлото му яростно се раздвижиха.

— Ти…

— Обичам те — тя кимна. — С цялото си сърце — Кейт приближи лицето му до своето и го дари с най-нежната целувка в живота си. — Ти си мой — прошепна му. — По някакъв начин, в някаква част от сърцето ми, ти винаги ще си с мен.

Със стон, той я притисна в прегръдките си. Тя обви ръце около талията му, улавяйки лекия мирис на неговия сапун от портокалови цветчета, примесен с парещата необузданост, която си беше единствено на Гейбриъл.

След известно време той се размърда. Кейт постави длан върху устата му, преди да успее да заговори. Ръцете му се отместиха от раменете й и тя отстъпи назад — без сълзи и с високо вдигната глава.

— Не можеш да се ожениш за мен. Ще се ожениш за Татяна, защото тя е избрана за теб, но най-вече, Гейбриъл, защото ти заслужаваш някоя, която говори пет езика и танцува като ангел, и носи със себе си кралско съкровище.

— Ако светът беше различен… — гласът му се пречупи.

— Но не е — заяви тя твърдо. — Светът е какъвто е и ти имаш да храниш, обличаш и да се грижиш за цял замък. Да не споменаваме лъва.

Той не се усмихна.

— Никога няма да обърнеш гръб на отговорностите си — каза му Кейт. — Не си като брат си, Гейбриъл.

— Бих го направил заради теб — отвърна той с болка.

— По-скоро бих те обичала сега — изрече тя яростно, — отколкото да те взема като мъж, пречупен заради това, че е обърнал гръб на семейството си.

— Ти си много плашеща жена — каза той след миг. Но очите му бяха загубили онова диво отчаяние.

Кейт сложи длани върху възела, държащ робата.

— Как наричаш тази дреха? — попита го.

— Роба.

— Доста е топло — тя бавно развърза възела. — Виждаш ли, Гейбриъл, докато ти беше долу, взимайки решение, подобаващо за крал, аз също взех свое собствено.

Той вдигна поглед, с голямо нежелание, от дланите към лицето й.

— Така ли?

— Каквото и да стане с Татяна — каза му нежно, — тук то няма значение, не и тази вечер. Тази вечер е за нас. Утрото принадлежи на света, на Татяна, на зестрите и на всичко останало. Ще дойда на бала ти с Алджи, а после ще замина за Лондон с Хенри. Изобщо няма да се върна при Мариана. Там няма нищо за мен, макар да ми отне години, за да го осъзная.

— Хенри ще се погрижи за теб.

Тя се усмихна.

— Да, така е. Тя се е влюбила в баща ми, знаеш ли. Наистина се е влюбила в него. Но той се е оженил за майка ми. Така че тя е изживяла живота си без него. И е била щастлива.

Гейбриъл внезапно направи рязко движение.

— Не искам дори да си помислям за възможността да си с някого другиго.

Това бе толкова типично по мъжки, помисли си Кейт. Той говореше с лекота за Татяна, но обратната ситуация, бъдещия й съпруг, не бе толкова лесна тема.

— Хенри ме вижда като дъщерята, която никога не е имала — изрече тя. — Ти ще си тук, а аз ще съм в Лондон. Но тази вечер… — Кейт развърза колана и го остави да се плъзне от пръстите й. Той падна на пода с тих звук. — Тази вечер искам теб, искам те целия.

— Какво ми казваш? — лицето му беше потъмняло от глад.

Тя позволи на робата да се разтвори, коприната се отмести настрани, разкривайки едната й гърда.

— Давам ти девствеността си, такава каквато е — отвърна просто. — Това е подарък, Гейбриъл, такъв, какъвто имам правото да връча, на когото пожелая. Това не значи, че няма да се кача в каретата след бала и няма да напусна този замък, защото ще го сторя.

Той клатеше глава, така че тя позволи на другата част от робата да се отвори, разкривайки и двете си гърди пред погледа му.

— Аз и само аз мога да дам този подарък — каза му, прокарвайки длан по извивката на гърдата си. — Това няма да промени нищо помежду ни. Очаквам да използваш предпазното средство.

За нейно облекчение, челюстта му леко се отпусна.

— Звучиш като съдържателката на особено строг бордей.

— Не много ласкателно сравнение — каза тя, без да може да възпре ухилването си, — но ще ти простя — робата се свлече до лактите й. — Разбрахме ли се, Гейбриъл? Ще имаме ли тази вечер за себе си?

— Не бива — отвърна той дрезгаво. — Като джентълмен…

— Тази вечер не си джентълмен — напомни му тя. — Ти си мъж, Гейбриъл. А аз съм жена. Без титли или обществото, или глупости помежду ни.

— Убиваш ме — промълви Гейбриъл, привличайки я към себе си толкова внезапно, че тя затаи дъх. — Лишаваш ме от мъжество.

От това, което можеше да почувства, определено не беше вярно.

— Наистина? — попита тя и в гласа й имаше провокативна нотка. После съзнателно се отърка в него. Дрехата й бе загубила битката и бе паднала на земята. Имаше нещо сладостно в контраста между нейната голота и неговото официално облекло.

Не че му се наслади за дълго.

С приглушен стон, той отстъпи крачка назад, докато очите му я изяждаха жива и започна да маха дрехите си. Разхвърчаха се копчета. Връзката му се плъзна през масата и се приземи в малката купчина керамични отломки. Бричовете му изчезнаха, докато тя все още бе погълната от гърдите му.

— Много си мускулест — каза тя, опитвайки се да го изрече спокойно.

— Ловувам — отвърна той.

— Не ми казвай, че ти осигуряваш всичкото месо, което ядем.

Устата му се изви.

— Едва ли. Виж, от друга страна, подаръкът от майка ми, която милостиво ми остави изумруда Звездата на Индия върши тази работа. Стойността му ще поддържа замъка още шест месеца, дори при екстравагантностите от тази седмица.

Тя стана сериозна, приближи се и постави пръст върху рамото му.

— Гейбриъл? — в шепота й имаше болезнен глад и той отговори веднага, вдигна я на ръце и се насочи към леглото.

Положи я върху него и после, без повече церемонии, преметна крак върху нея и се снижи, бавно, върху тялото й.

Кейт издаде неволен писък заради тежестта му, заради топлината му, заради любопитното чувство за мускулесто тяло срещу своето. Той не помръдна, просто чакаше там, с лакти от двете страни на главата й.

Тя отвори очи и срещна неговите.

— Няма ли да…

— Какво? — попита я. Очевидно се опитваше да изглежда невинен, но се проваляше.

Кейт облиза устни. Не очакваше, че трябва да инструктира него.

— Знаеш — настоя тя.

— Не, кажи ми — изрече той с глас, гладък като коприна. — Имаше цялото време на света да изучиш Аретино, докато аз бях долу.

— Не съм погледнала книгата — призна Кейт, заизвивайки се, за да се нагласи по-удобно. Не беше лек като перце, все пак. Странно изражение премина през лицето му. — Какво?

— Това… чувство е хубаво — каза той и дрезгав кратък стон се откъсна от устните му.

— А — промълви Кейт доволна. Заизвива се отново, изучавайки как твърдостта му пасва на извивката на бедрата й. — Искаш ли да знаеш какво правих, докато ти беше долу?

— Какво? — Гейбриъл бе свел глава и ближеше ключицата й. Грапавият му език изпрати леки тръпки към нервите й.

— Не съм гледала Аретино, но прочетох вестника за йонийските антики — каза тя и прокара пръсти надолу по рамото му, плъзна ги по широкия му гръб и надолу по линията от мускули там. — Прочетох писмото ти до редактора. Беше много интелигентно. Много аргументативно също. Помислих си, че нямаше нужда да наричаш автора безмозъчен идиот. Или да казваш, че не пише нещо повече от глупости.

— Кейт.

— Да?

— Млъкни.

Главата му се плъзна по-надолу и устата му се затвори около зърното й.

Тя не млъкна. Не можеше. Когато пое зърното в устата си, тя стреснато извика. Сякаш електричество премина през тялото й, сякаш беше кукла на конци, тялото й се изви към неговото, чувстваше се мека, топла и отчаяна. Внезапно ерекцията, притисната между бедрата й беше… различна.

— Гейбриъл!

Той засмука по-силно и тя забрави думите, които се оформиха в ума й, преди да успеят да достигнат до устните й. Сграбчи раменете му, но той се отдръпна. Преди Кейт да успее да се съвземе, Гейбриъл се подпря на лакът и освободи дясната си длан, която се плъзна надолу по крака й към…

Там.

— Не мисля, че това е… — успя да изрече Кейт.

Но пръстите му затанцуваха из къдриците й и той сведе глава към другата й гърда. Тя не можа да отговори, не можа да изрече абсолютно нищо.

По краката й започнаха да се плъзгат искри и тя се загърчи, дланите й го сграбчиха, отчаяно плъзгайки се надолу по ръцете му, по гърдите му.

— Искам — задъха се тя.

— Какво?

Той звучеше прекалено мързеливо, прекалено спокойно и прекалено овладяно. Гласът му прониза мозъка й и тя отвори очи. Тя просто лежеше по гръб като глупачка и го оставяше да й доставя удоволствие.

Пренебрегвайки с усилие това, което той правеше с пръстите си, тя започна да целува бузата му. Когато Гейбриъл не повдигна глава, Кейт го облиза като котка, точно по начина, по който той я бе облизал и измърка, когато Гейбриъл потръпна при ласката й.

Най-накрая той вдигна глава, така че тя облиза очертанията на устните му, а после ги захапа, защото току-що й бе хрумнало и устните му изглеждаха толкова вкусни.

Гейбриъл не възрази.

Тя позволи на ръцете си да се плъзнат надолу по гърба му и по извивката на задника му, откривайки мускулите, изучавайки възвишенията и долините, и малките трапчинки, които бележеха лявата и дясната страна.

Можеше да го почувства как се размърда срещу нея и реши, че това вероятно е добър знак.

— Целуни ме — нареди тя и отново облиза устните му. — Моля те.

Гейбриъл яростно покри устата й със своята и ръцете й литнаха отново към врата му, сякаш само като се държеше здраво за него щеше да се задържи сред огнената буря на целувката им. След дълъг упойващ момент, той се откъсна от нея, само за да каже:

— Искам да направя така, че това да продължи цяла вечер, но Кейт…

— Какво?

— Ако не спреш да се отъркваш в мен така, това ще е много кратък и разочароващ първи път.

— Харесва ми — каза тя с усмивка и се размърда. — Кара ме да се чувствам… топла… И мека… И… — бузите й порозовяха — влажна.

Той обгърна лицето й в дланите си, милвайки устните й със своите и внезапно Кейт почувства онази част от него да я побутва.

— Да — издиша тя. — Моля те — всичко в тялото й се напрегна, сякаш цялата й концентрация се бе насочила към това пламтящо място между краката й.

Очите му бяха потъмнели от желание.

— Трябва да сложа предпазното средство, както ми нареди — каза той и грабна нещо от нощната масичка. А после, миг по-късно…

Той беше по-голям и по-горещ, отколкото би могла да си представи. Плъзна се наполовина в нея и спря, шепнейки нещо, което не можеше да разбере.

Тя зарови длани в косата му и се изви към него.

— Не е достатъчно — задъхано изрече тя и чу стон, който беше почти като смях… а после той отново се тласна напред.

Кейт изкрещя, но не от болка. Беше от чувството да е притежавана, завладяна и превзета, чувството за друг човек, не просто който и да е друг, а Гейбриъл. Гейбриъл.

Той се отдръпна.

— Боли ли? — попита я. — Говори ми, Кейт. Няма нужда да продължаваме. Можем да…

— Моля те — задъхано изрече тя.

— Моля те, спри? — беше се надвесил над нея, със стиснати зъби и очи, потъмнели от страст. — Твърде много ли боли, любима?

— Не мога…

— Не можеш да го понесеш — довърши той и се отдръпна още повече. — Разбирам. И преди са ми казвали, че съм прекалено голям.

— По дяволите — извика Кейт, най-накрая възвръщайки гласа си. — Върни се, Гейбриъл. Ела… ела веднага! — тя се пресегна и го дръпна яростно към себе си.

Усмивката му изгря с чиста дива радост.

— Това е моята Кейт — изгука той и се плъзна напред.

Тя изви гръб инстинктивно и го посрещна. Беше прекалено едър, прекалено голям, прекалено съвършен. На ръба на поносимостта.

— Отново — ахна тя, убеждавайки тялото си да го приеме.

Той се подчини.

И отново.

И отново, отново, отново, отново, отново. Тласкаше се в нея, докато дъхът му не бе нищо повече от дрезгав хрип и пот не покри и двама им.

— Мила — каза Гейбриъл, — ти трябва да… имам нужда ти да… — но изгуби гласа си и тя не знаеше как да последва горещината и лудостта, на която тялото й искаше да се предаде. Докато…

Докато не откри, че ако стегне… ако притисне…

Той издаваше дрезгав вой.

Всеки път.

А тя… това караше пламъци да се спускат надолу по краката и нагоре в центъра на тялото й, и отново изви гръб, посрещайки радостта и необуздаността, потта и удоволствието, и тогава… това беше.

Вълна след вълна от горещина заля тялото й, докато не извика с невъздържано удоволствие и впи пръсти в него, за да се задържи.