Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (27)

Глава 26

Както се оказа, словесната офанзива на лейди Дагоберт определено беше по-ефикасна от предвижданията. Кейт научи за позора на Бекам още на сутринта, щом Розали й донесе горещото какао. Слухът се потвърди, когато по покана на лейди Арабела, тя се срещна с група дами в розовата гостна за демонстрация как се прави дамска чантичка от маншон от лебедов пух, представена от прислужницата на Ефи.

Никой не си направи труда да си играе с маншони, какво остава да ги оформя в чантичка. Бяха прекалено заети да се съгласяват, че никога не са вярвали на Бекам и да уверяват Ефи, че е светица.

— Покажи ни как си държала вилицата — каза Хенри и грабна една от масата за чай. — По-скоро бих се научила как да пробивам дупки в мерзавец като Бекам, отколкото да превърна любимия си маншон в чантичка. Така ли? Или така?

Кейт избухна в смях, наблюдавайки как Хенри мушка вилицата си във въздуха като мъж, който се учи да се фехтува.

— Наистина не бих могла да кажа — отвърна Ефи. Бузите й бяха порозовели от вълнение. — Всичко се случи толкова бързо. Разбрах, че трябва да се спася, така че го сторих.

— Само се надявам, че не съм на възраст, на която мъжете ще се поколебаят да ми предложат нещо неприлично — заяви Хенри. — Мисля, че съм овладяла захвата съвършено. Сигурна съм, че мога да нанеса съществени поражения, само ако някой ми даде възможност. Може би бих могла да убедя съпруга си, че се нуждая от тренировки.

Лейди Дагоберт вдигна поглед от малкото писалище, където пишеше писма на, както тя се изрази, всеки, който имаше значение.

— Смятам, че да намушкваш с вилица съпрузи показва липса на морал — обяви тя.

— Това е, защото би набила със сопа Дагоберт, ако поиска — измърмори Хенри на Кейт.

— Да поговорим за утрешния бал — извика Арабела, след бърз поглед към майка си. — Госпожице Далтри, какво ще облечете? Имате толкова безупречен вкус… ще носите ли чифт стъклени пантофки?

Кейт отвори уста, но Хенри се намеси:

— Стъклени пантофки? Какви са те? Нещо, което съм пропуснала заради това проклето пътуване в чужбина миналата пролет, сигурно.

— Те са най-прекрасните пантофки на света — изпадна във възторг Арабела. — И госпожица Далтри ги въведе на мода. Иска ми се само да имах чифт такива, но мама е много безсърдечна по въпроса.

— Със същия успех може да са направени от диаманти, защото струват почти толкова — каза лейди Дагоберт, отново вдигнала глава. — И са загуба на пари.

— Вероятно ще се счупят и ще ти порежат пръстите ли? — попита Хенри с интерес. — Мисля, че навярно съм твърде пищна, за да се напъхам в стъкло.

— Не са наистина направени от стъкло — каза Кейт и разрови в паметта си, опитвайки да си спомни какво бе казала Розали за тях. — И да, ще ги нося.

— Всичко изключително модерно е ужасно скъпо — поясни Хенри. — Гардеробната ми беше отрупана с щраусови пера след тази луда година в двора. Струват доста, а с тежестта на седем от тях получавам ужасно главоболие.

— Аз ще нося бяла сатенена фуста със златна драперия от брюкселска дантела на бала — обяви графинята. — С осем бели щраусови пера. Изглежда не страдам от неприятните ефекти на подобно оперение.

— Бяло, бяло, бяло — измърмори Хенри. — Човек да си помисли, че е булка. Някой трябва да й каже, че с толкова много сняг разораното поле винаги изглежда десет пъти по-широко.

— Хенри! — възкликна Кейт и лудо се закикоти.

— Права си да ме поправяш — отвърна кръстницата й. — Това поле не е било разоравано от години.

— Аз ще нося туника с драперия на бала — обади се Ефи. — Кажи ми какво ще носиш, Виктория. Намирам те за такова вдъхновение.

Кейт нямаше ни най-малка представа.

— Донесох три или четири тоалета с мен — каза тя нехайно. — Никога не решавам до последната минута.

— Косата ви в гръцки или в римски стил ще бъде? — попита лейди Арабела.

— Наистина не знам — отвърна Кейт и сръга Хенри в безмълвна молба да смени темата на разговора. — В момента съм увлечена от перуките си.

— Донесох с мен великолепна перука — каза Арабела.

— Джентълмените не се интересуват от перуките на момичетата — намеси се графинята и отново вдигна поглед. — Казвала съм ти отново и отново, Арабела, един джентълмен поглежда към косата на една жена, за да види какъв цвят коса ще предаде на децата си.

Последва миг на мълчание.

— Хубаво е, че харесвам перуки — каза Хенри. — Иначе тримата ми съпрузи можеха да гледат в друга посока.

— Извинявам се заради майка си — тихо промълви Арабела.

— Чух те, дъще — изрече графинята. — Ако има нужда от извинения, аз сама ще ги изкажа — тя погледна към канапето. — Съжалявам, Хенри. Не ми е работа да говоря за деца пред теб.

— Минаха години от тогава — отвърна Хенри и леко сви рамене. — Но знаеш ли, Мейбъл, мисля, че това е първият път, в който ме наричаш с името, което предпочитам.

— Няма да го направя отново — каза графинята, връщайки се към писмото си. — Ужасно вулгарно е да се използват малки имена в разговор, какво остава за подобни прякори.

— Знаех си, че имам определена причина да харесвам името — възкликна Хенри. — Заради неизличимата ми вулгарност е.

— Ще ти кажа какво е вулгарно — каза графинята. — Вулгарен е начинът, по който госпожица Емили Джил прави мили очи на този принц. Е, той все пак наистина е принц.

— И при това изключително привлекателен — намеси се Хенри.

— Не е неприятен — призна графинята. — Но е чужденец и е принц, както и наш домакин. И се предполага, че има принцеса, която пристига днес, за да се омъжи за него. Емили Джил се взираше в него сякаш е бог или нещо подобно.

— Със сигурност не е — каза Хенри дълбоко шокирана. — Тези богове никога не носят дрехи, поне не и някой от мраморните статуи на лорд Елджин. Прекарах много време да ги изучавам, така че знам.

— Приеми го, както искаш — заяви графинята.

— Тя е омаяна — намеси се Арабела. — Каза ми, че принцът й се усмихнал миналата нощ и сърцето й забило толкова бързо, че едва не припаднала.

— Дори той да не чакаше принцеса, никога не би се оженил за нея. Поддръжката на този замък трябва да е цяло състояние — каза лейди Дагоберт и се огледа. — Само разходите за поддържането на персонала сигурно са няколко хиляди лири годишно.

— Иска ми се да имах състояние — въздъхна Арабела. — Той е толкова красив.

— Няма да те омъжа за зестрогонец — заяви майка й, довършвайки последното писмо със замах. — Ето… — тя повика един лакей. — Изпрати ги със следобедната поща, ако обичаш.

— Много мило от ваша страна — срамежливо каза Ефи. — Знам, че майка ми би ви казала същото, но беше толкова разстроена от новините за заминаването на лорд Бекам, че се оттегли в леглото.

— Майка ти има куража на мокро пиле — отвърна графинята. — Това ще свърши работа — в тона й имаше сурова увереност. — Дори този негодник да избяга от кораба, на който принцът го е качил, няма да посмее да си покаже лицето пред възпитаното общество отново. Писах на всеки, когото познавам. А онези, които не познавам, не си струва да се познават.

— Наистина е много мило — повтори Ефи.

— Включително — продължи графинята — на някогашната госпожица Уодърспуун. Била е една от първите дами, които е прелъстил. За щастие годеникът й е бил уговорен от люлката… знаете ли коя е сега?

Хенри се намръщи. Арабела, Ефи и Кейт поклатиха глави.

— Херцогиня Калвърт — каза графинята триумфално. — Писах на нея и на херцога. Познавах го, когато беше момче, разбира се. Помислих си, че е по-добре да знае истината за съпругата си.

— По мое мнение — обади се Хенри, — истината за нечий брачен партньор става ясна само след няколко седмици брак. Ако не и няколко часа.

— Съгласна съм — каза графинята. — Но не може да навреди. Ако Бекам посмее да си покаже носа в Англия, херцогът ще го отреже. Има само едно нещо, което бих искала да знам.

Те я загледаха безмълвно. Графинята убеждаваше всички, че знае всичко, така че разкритието за невежество беше забележително.

— Защо го е направил? — попита тя.

— Мъжете от този тип не могат да се спрат — отвърна Хенри с неудоволствие. — И преди съм попадала на тях. Бекам не се е справял, така че е унищожил тези, които са имали смелостта да откажат авансите му, както нашата госпожица Ефи.

— Не той — прекъсна я лейди Дагоберт. — Принцът. Защо принцът го е подгонил така?

— Негово Височество е като крал — каза Арабела с благоговение. — Вижда несправедливост и я поправя, като крал Соломон.

— Мисля, че съвестта му не може да търпи несправедливост — включи се Ефи и гласът й придоби драматична нотка. — Като ангел на отмъщението, той слиза с небесен меч и покосява злодея.

— Не си научила тези безсмислици в Свети Андрю — каза графинята, мръщейки се на Ефи. — Не ме карай да мисля, че трябва да си поговоря с майка ти. Ще те накара да прочетеш Библията още тази вечер.

— Моля ви, не казвайте нищо на майка — отвърна разтревожено Ефи. — Тя вече изрази притесненията си, че танците тази вечер ще бъдат прекалено изнурителни за мен. Нямам търпение да видя руската принцеса. Очевидно се очаква да пристигне преди вечеря.

— Танци тази вечер, така ли? — рече графинята — И бал утре. По-добре да се оттеглим за една хубава почивка, Арабела. Напълно изтощена съм от цялото това драскане по хартията. Ефронзия, ти идваш с мен.

Ефи и Арабела послушно се изправиха на крака и излязоха от стаята като кралски кораб, теглен от две малки лодки.