Към текста

Метаданни

Данни

Серия
И заживели щастливо (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kiss at Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 191 гласа)

Информация

Форматиране
Xesiona (2012)

Редактори: mariet, kristy_34, hrUssI

Корица: Ralna

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Яроу хаус

В стаята настъпи миг изпълнен със студена тишина, също като тази, след изстрел на ловци в гората.

Виктория не каза нищо. Кейт хвърли един поглед към нежните й, объркани очи и разбра, че изявлението на майка й не бе стигнало до съзнанието й.

— Виктория е моя сестра — повтори Кейт.

— Да, затова по-добре отиди там и се увери, че венчавката ще се състои, преди да бъде опозорена. Защото Виктория е твоя сестра.

Леко облекчение плъзна по вените на Кейт. Сигурно не бе разбрала правилно, трябваше да е…

— Тя ти е полусестра — поясни Мариана сурово.

— Но… тя е… — Кейт се обърна към Виктория. — На колко години си?

— Знам на колко съм — отвърна момичето и леко подсмръкна, докато поглаждаше долната си устна. — По-малка съм от теб с почти пет години.

— На осемнадесет си — промълви Кейт. Сърцето й биеше забързано в гърдите.

— Което означава, че ти си на зрялата възраст от двадесет и три — с удоволствие заяви Мариана. — Или може би двадесет и четири. На твоите години е лесно да се забрави.

— Съпругът ти, полковникът…

Мащехата й сви рамене.

Кейт откри, че й бе трудно да диша. Чувстваше се така, сякаш целият й живот се разгръща пред нея, пълен с въпроси, които не бе знаела, че съществуват. Шокът причинен от баща й, прибрал се у дома, само две седмици след погребението на майка й, който й съобщава, че планира да се ожени със специално разрешително.

Майка й, на легло от години, и баща й, подаващ глава през вратата на стаята от време на време, за да й каже ободряващи думи и да прати целувки в нейна посока, но никога да не седне до съпругата си.

Защото очевидно се бе измъквал, за да седи до Мариана.

— Чувствам се така, сякаш пропускам нещо — заяви Виктория и погледна първо едната, а после и другата. — Ще заплачеш ли, Кейт?

Кейт се ужаси. Тя никога не плачеше, не и след погребението на баща си.

— Разбира се, че не! — рязко й отвърна.

В стаята отново надвисна мълчание.

— Защо ти не й обясниш? — предложи Кейт най-накрая, поглеждайки към мащехата си. — В очакване съм да науча подробностите.

— Подробностите не са твоя работа — заяви Мариана. После се обърна към дъщеря си. — Слушай, скъпа, нали си спомняш как виждахме милият Виктор, дори преди да дойдем да живеем в тази къща?

Виктор! Кейт никога дори за миг не бе помисляла, че името на баща й има каквато и да било връзка с това на доведената й сестра.

— Да — съгласи се Виктория. — Така беше.

— Защото майка ти е била негова любовница — обясни Кейт. — Предполагам, че е посещавал къщата ви поне единадесет години, преди майка ми да умре. Въобще имаше ли полковник? Виктория незаконородена ли е? — попита тя Мариана.

— Едва ли има значение — отвърна студено тя. — Мога да й осигуря достатъчно средства.

Кейт го знаеше. Обичният й, глупав баща, беше оставил всичко на съпругата си… и Мариана го бе превърнала в привлекателна зестра за Виктория, а имението, което се нуждаеше от средствата, можеше да върви по дяволите. Сега всичко принадлежеше на Виктория.

Която не само беше бременна, но и незаконородена. Кейт допускаше, че полковникът, предполагаемият първи съпруг на Мариана, никога не бе съществувал.

Мащехата й стана и загаси пуретата си в съд, препълнен с полуизпушени фасове.

— Извънредно съм шокирана, че двете не сте скочили на крака и не се прегръщате с момичешки ентусиазъм. Но след като не го правите, ще бъда кратка. Ти ще отидеш до замъка Помрой, Катрин, защото сестра ти носи дете и се нуждае от одобрението на принца. Ще се облечеш като нея, ще вземеш проклетите мелези с теб и ще си изиграеш ролята.

Мариана изглеждаше сурова и по-уморена от обикновено.

— В такъв случай ти ще оставиш семейство Крабтрий в къщата им — заяви тя.

Мащехата й сви рамене. Съвсем не я бе грижа какво щеше да стане с тях, осъзна Кейт. Беше въвлякла семейство Крабтрий в този проблем, в случай че силата на кръвната връзка не подействаше.

— Повиках същия мъж, който подстригва косата на Виктория — продължи Мариана забързано. — Ще бъде тук утре сутрин, за да окастри растителността по главата ти. Ще дойдат и три шивачки. Имаш нужда от преправяне на поне двадесет рокли.

— Ще останеш в замъка три или четири дни — допълни Виктория.

Тя се изправи на крака и за пръв път Кейт осъзна, че сестра й наистина носи дете. В начина, по който се движеше, се забелязваше лека тромавост.

— Съжалявам — продължи тя, като се приближи и застана до Кейт.

— Ти няма за какво да съжаляваш! — намеси се Мариана.

— Да, има — настоя тя. — Съжалявам, че баща ни е бил, какъвто е бил. Не съжалявам, че се е оженил за майка ми, но… просто съжалявам за всичко. За това, което сигурно си мислиш за него сега.

Кейт не искаше да мисли за баща си. Бе опитвала да потисне спомена за него през последните седем години, откакто почина. Бе твърде болезнено да си припомня начина, по който се смееше, как стоеше до камината и й разказваше забавни истории за Лондон, а огънят се отразяваше и проблясваше в чашата му за вино.

Сега имаше съвсем различна причина да не мисли за него.

Тя учтиво отвърна на прегръдката на Виктория, а после се освободи от нея и се обърна към мащехата си.

— Защо трябва да сляза за вечеря днес?

— Лорд Димсдейл се съмнява, че двете си приличате достатъчно, за да заблудиш някой, който може да е срещнал сестра ти.

— Но косата ми…

— Не става дума за косата — отвърна Мариана. — Ще те облечем в прилична рокля и сама ще видиш приликата помежду ви. Виктория е известна с красотата си, с кучетата си и със стъклените си пантофки. Стига да държиш грубия си език зад зъбите, ще минеш за нея.

— Какво, за бога, е стъклена пантофка? — попита Кейт.

— О, те са удивителни! — възкликна Виктория и плесна с ръце. — Сама ги въведох на мода този сезон, Кейт, и всички започнаха да ги носят.

— Стъпалата ви са почти еднакъв размер — каза Мариана. — Ще ти станат.

Кейт погледна износената си сива рокля, а после и мащехата си.

— Какво щеше да сториш, ако баща ми беше жив? Ако бях направила дебюта си, когато трябваше, и хората видеха приликата между мен и Виктория?

— Не се тревожех за това — отвърна Мариана, свивайки рамене.

— Защо? Нямаше ли да има риск някой да ни види заедно и да се досети?

— Тя е пет години по-млада от теб. Щях да я задържа в класната стая, докато ти се омъжеше.

— Можеше да не се омъжа. Да не си намеря съпруг. Баща ми щеше да…

Мариана изви ъгълчето на устата си в лека усмивка.

— О, щеше да го направиш. Изобщо ли не се поглеждаш в огледалото?

Кейт се втренчи в нея. Разбира се, че се оглеждаше. Там се отразяваха най-обикновени черти. Не виждаше влажните очи на Виктория или светлите й къдрици, нито чаровната й усмивка, защото не притежаваше нищо подобно.

— Ти си проклета глупачка — заяви мащехата й и посегна към кутията с пурети, а после отново я пусна. — Пуша прекалено много, за което вината е изцяло твоя. За бога, облечи си прилична рокля до осем часа вечерта. По-добре веднага отиди при прислужницата на Виктория. Тази дрипа, която си навлякла, не е подходяща дори за чистене на камини.

— Но аз не искам Алджи да види устната ми така — промълви Виктория, подсмърчайки.

— Ще наредя на Черидери да постави само един свещник на масата — отвърна майка й. — Димсдейл няма да успее да види и плъх, дори да скочи в чинията пред него.

Така че въпросът отново се върна към плъховете, което бе съвсем подходящо, защото точно от там започна историята.