Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Liebesromanze in Dallas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Сали Ан Тейлър. Подпечатано с целувка

САЩ. Първо издание

ИК „Слово“, Велико Търново, 1992

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–056–1

История

  1. — Добавяне

* * *

Андре се беше облегнал на канапето и пушеше с наслаждение цигарата си, докато Бил говореше за новите си планове в нефтобизнеса.

Кристин бе чула всичко. Мислите й блуждаеха. Тя отново се замисли за краткия разговор между Андре и баща му, който бе стигнал до ушите й. Не я смущаваше толкова онова, което бе изрекъл Андре, колкото начинът, по който го бе казал. Звучеше така, сякаш ставаше дума за някаква сделка, а не за брак с жената, която уж обичаше. Беше й казал, че би могъл да се влюби в нея, но на колко ли жени преди нея е обещавал същото? Дали това не беше дежурният му репертоар? „Но какво иска? — мислеше си ядосана Кристин. — Той не ме обича. Само си играе с мен.“ Все пак вроденото й чувство за почтеност я възпря да прави окончателни изводи от разговора, който не беше предназначен за нейните уши. Майка й все й повтаряше старата поговорка: „Който подслушва до стената…“

Андре и баща му навярно се досещаха, че е чула част от разговора им, когато влезе с кафето. Двамата изглеждаха като заговорници. Тя можеше да приеме, че Андре я е измамил, но мисълта, че и чичо й участвува в тази игра, й причиняваше болка.

Независимо от разочарованието си, Кристин все още чувстваше, че Андре я привлича силно. Ако й се закълнеше във вечна любов и я помолеше още същия ден да му стане жена, трудно би й се отдало да откаже. Въпреки всичко, което се беше случило, сърцето й започваше да бие лудо, щом го видеше и си спомняше целувките в неговите прегръдки.

Кристин се сепна. Вдигна поглед — Андре беше станал и се готвеше да напусне стаята. Усмихна й се.

— Нямаше край отсъствието ти — отбеляза той.

— Съжалявам. Аз… мислех си…

Руменина изби по бузите й.

— Доскучало й е — засмя се Бил — Кристин ми призна веднъж, че понякога й е много трудно да остане будна на заседанията на контролния съвет. Трябва да призная, че наистина говоря прекалено много — той стана и се протегна.

— Татко и аз искаме да отскочим за малко до града — съобщи Андре.

— В бюрото? — Кристин погледна въпросително вуйчо си.

— Да, но имаме и други неща за уреждане. Остани тук и се погрижи за пощата и документите на Свенсън. Искам най-късно в края на седмицата да бъдат изпратени — добави рязко той.

— Добре, вуйчо. Ще се върнете ли скоро?

— Съмнявам се. Нахрани се без нас. Вероятно ще се върнем късно след обяд.

— Добре!

Кристин автоматично беше влязла в задълженията на секретарка. Тя усети, че Андре забеляза промяната в държанието й с учудване.

— Приятно печатане! — пожела й той, като й намигна на сбогуване.

Кристин се заслуша как двамата мъже напускат къщата. Малко след това лимузината избръмча надолу по пътя.

Тя си пое дъх с облекчение. Най-сетне бе сама и можеше да обмисли на спокойствие всичките събития от сутринта в пълно спокойствие. Почувства се като онези арабски или май бяха индийски принцеси, които бяха продавани от родителите си на някой мъж. Какво ли значеха откъслечните думи от разговора, който бе подслушала? Кристин тръгна нагоре с въздишка и се залови за работа. За щастие тя бе в състояние да потисне неприятните мисли, щом се занимаваше с нещо по-важно.