Сали Ан Тейлър
Подпечатано с целувка (5)

* * *

Кристин седеше във всекидневната и си пийваше шери, когато Андре слезе. Бе го събудила в шест. Направи й впечатление, че му бе необходим цял час, докато се освежи и облече. Но чакането си струваше — ако преди, в непретенциозния си панталон и спортно яке, с които бе пътувал, изглеждаше впечатляващо, то видът му сега бе просто поразяващ. Носеше тъмносин костюм, чиито фини, светлосини ивици пасваха с цвета на очите му. На бялата риза бе сложил цветна вратовръзка, а маншетите се подаваха от ръкавите на сакото. Погледът на Кристин се спря на копчетата му за ръкави, които явно бяха от платина — малки и изящни. Елегантни обувки придаваха на картината завършен вид.

— Изглеждаш прекрасно! — отбеляза тя.

— Ти също! — той си наля шери. В тона му сега нямаше и следа от онзи цинизъм, с който се отнасяше към нея неотдавна. Очевидно сънят бе направил необходимото.

Кристин бе положила особени старания за външния си вид, защото интуитивно усещаше, че и той ще е облечен добре. Бе облякла черна рокля и подходящи към нея обувки, които подчертаваха прелестите на добре оформените й крака. Единственото й украшение беше перлената огърлица, която вуйчо й Бил й бе подарил. Изглеждаше елегантна и ефектна. Двамата бяха изключително красива двойка, след която хората щяха да се обръщат. Предположението на Кристин се оправда.

Час по-късно двамата прекрачиха прага на венецианската зала на хотел Феърмонт в центъра на Далас. Кристин бе горда от факта, че я придружава така добре сложен и с толкова вкус облечен мъж като Андре. Никак не бе чудно, че толкова погледи се устремиха към тях, когато метр д’отелът им предложи маса до самата сцена. Това бе любимото място на Кристин, което тя и тази вечер бе резервирала. Тъй като беше редовна клиентка, молбата й бе незабавно изпълнена — едно от множествата дребни предимства, които носеше роднинството й с Бил Робъртсън. В Далас имената бяха от голямо значение.

Поръчаха си аперитив и свободно се облегнаха назад. Андре я погледна усмихнат.

— Трябва да ти се извиня за грубото си държане днес! — каза той уж между другото. — Бях ужасно изморен.

— Простено ти е.

Кристин твърдо бе решила да не нарушава вътрешното си равновесие заради него, каквото и да й говореше. Тя се чувстваше приятно отпусната и в добро настроение. Шампанското бе превъзходно. Даже Андре не можа да скрие изненадата си.

— Човек може да помисли, че се намираме в Ница или Кан. Тук наистина е изискано.

— И скъпо — добави Кристин.

— Така ли…? — сви рамене той. — В днешно време всички добри ресторанти са скъпи — Андре взе менюто. — Какво ще желаеш?

— Разчитам изцяло на твоя вкус — отвърна небрежно тя. — Вече съм опитала от всичко и трябва да призная, че всичко ми харесва.

Той я погледна въпросително.

— Често ли идваш тук?

— Да, доста често.

— С… — Андре се поколеба за миг — с някой мъж ли?

— С твоя баща. Доставя му удоволствие да води партньорите си тук и да ги впечатлява. Особено ако идват от друго място. Според него това е един от малкото ресторанти в Тексас, където човек може добре да се нахрани и да бъде любезно обслужен.

— Хм, звучи ми така, сякаш баща ми много си пада по Тексас.

— Никога не съм забелязала в него подобен патриотизъм. Често сме си говорили за това — имам предвид Тексас. Винаги съм си мислила, че вуйчо Бил отдавна би напуснал града, ако сделките му не го задържаха тук.

— Вярно е. На времето, когато още бях дете, майка ми искаше да се върнем във Франция. Но… бизнесът преди всичко — Андре я погледна с любопитство. — Кажи ми, Кристин, как така се пресели тук, в Далас?

— Той ме помоли за това.

— Но… все пак ти сигурно си имала и други планове за живота си, освен да му станеш частна секретарка?

— Отначало възнамерявах да се занимавам с реклама, но след като разбрах колко е трудна тази работа, се отказах. После родителите ми починаха — тя сви рамене. — Беше ужасно… Тогава баща ти ми предложи да дойда тук за известно време, за да преодолея шока. Когато ме покани да работя за него, веднага се съгласих, мислех, че това може да е много интересно. Между другото трябва да призная, че харесвам работата си. Освен това за мен е удоволствие да бъда с вуйчо Бил. Той е чудесен мъж. Винаги съм го харесвала.

Андре кимна.

— Бива си го — съгласи се той.

Кристин замислено отпи от шампанското.

— Животът ми тук доста се отличава от онзи, който водих преди. И както баща ти обича да казва, в този град има много неща, но все нещо липсва. Винаги е така — нищо не е съвършено. Невъзможно е да се намери кътче на земята, където всичко да е сто процента наред — тя го погледна внимателно. — Сигурно и в Европа има неща, които не ти харесват?

— Естествено. Убеден съм, че щях да намразя Франция, ако не говорех френски. В противен случай бих се чувствал като повечето американци, които отиват там да прекарат отпуската си и се сблъскват с куп трудности, докато се разберат — Андре се засмя. — Французите не изпитват особени симпатии към американците — призна той, — но ги търпят заради парите им.

Кристин се усмихна.

— Странно признание. Мислех, че обожаваш Франция.

— И това е вярно, защото за щастие успях да свикна, както е направил и татко в Далас. Той остана тук заради сделките си. Ако не беше така, сигурно отдавна щеше да се е преселил в Европа, което впрочем майка ми винаги е желаела.

— Не съм много сигурна. Всъщност той е един изключително реалистичен и трезв човек, изцяло погълнат от работата си. Вуйчо Бил например никога не би прекарал цял ден, лежейки в някоя яхта в Кан — тя хвърли към Андре многозначителен поглед. — Това не е в стила му. По-важно за него е да поддържа тялото и духа си. Мисля, че затова, въпреки възрастта си, изглежда все така млад.

Андре се засмя тихо.

— С други думи, не би могъл да живее като мен — Кристин не отговори, само кимна утвърдително. — Тогава чуй какво ще ти кажа — продължи той рязко. — Татко се отнася критично към мен само защото не останах вкъщи и не поех работата му. Можеш да ми вярваш — не си пилея времето напразно на плажа.

— А в такъв случай с какво го запълваш?

— Създавам контакти. Както в Тексас много бизнес контакти се създават на приемите, във Франция същите възникват често и на плажа. Запознаваш се с някои хора и докато се усетиш, вече си сключил сделка.

— Например?

— О, това засяга всичко, което буди интерес и носи печалба. Пък и в крайна сметка, най-важното нещо във всяка професия днес е именно печалбата.

— Но… — Кристин се поколеба. — Не предполагах, че парите те интересуват толкова много.

— Защо?

— Защото притежаваш повече, отколкото би могъл да похарчиш.

Андре се засмя високо:

— Изглежда имаш доста лошо мнение за мен — каза той, — но, повярвай ми, богатството не е причина, за да не работя.

— Защо тогава не го правиш?

— Защо не работя ли?

Той я наблюдаваше с любопитство.

— А ти откъде знаеш, че не работя?

Кристин се въртеше нервно на стола си.

— Винаги съм имала впечатлението, че прекарваш по-голямата част от времето си на плажа, в казиното и…

— И че оставям на произвола на съдбата един добър мъж, нали? — той се разсмя. — Това е само една част от моя живот, Кристин.

— Така ли?

— Е, известно време се забавлявах в Клуба на богатите, но винаги с една определена цел — Андре стана сериозен. — Много са пътищата, които водят към успеха. Татко избра трудния, докато аз мисля, че съм открил по-приятни възможности, макар и те понякога да изискват много усилия и обмисляне.

— Означава ли това, че не искаш да поемеш работата на баща си?

— Не, не, твърдо не, но ме интересуват в по-голяма степен областите, в които спечелените от него пари могат да бъдат вложени по-нататък, и при това без проблемите, които носи със себе си петролният бизнес.

— Проблеми? Какво имаш предвид? — Кристин го погледна любопитно. — Нефтът е енергия, а тя винаги е била нужна.

— Да, но запасите се изчерпват, а за откриването на нови нефтени находища са необходими все повече средства. Все по-често се случва за един сондаж да се вложат куп пари и след това да се установи, че на въпросното място няма нефт, при което милиони долари отиват на вятъра. Всичко това е твърде рисковано и несигурно. Единственото разумно нещо според мен е да се търсят методи, предлагащи по-малко рискове.

— Разбирам.

— Вече ти стана ясно, нали? — той се наведе и я погледна сериозно. — Татко ми е разказвал, че си много хитра. В такъв случай трябва да си разбрала, че нефтопроизводството крие много рискове.

Кристин кимна.

— Наистина, но никога не ми е минавало и през ум, че баща ти ще преотстъпи тази работа току-така на някой друг.

— Разбира се, че не. Татко вече доста време е в този занаят. Дълбоко в сърцето си всички търсачи на нефт са играчи. Възбужда ги мисълта за някой нов сондаж и постоянно хранят надежда, че ще открият огромно находище. Винаги е било така в Тексас. Тук всичко се върти само около големия удар с нефта. Това е и една от причините да изчезна от страната.

Кристин свъси вежди.

— Чух, че си напуснал колежа и оттогава безделничиш в Европа.

Лицето на Андре стана сериозно.

— Не е съвсем така. Признавам, че напуснах преждевременно колежа, но едва след като говорих за това с майка си. Тя одобри решението ми. Според нея от живота бих могъл да науча най-малко също толкова, колкото и в колежа. И се оказа права.

— Но ако не бяха парите на баща ти, щеше да бъдеш принуден да работиш като всички останали.

Той кимна.

— Да допуснем, че е така, но все пак не съм го молил за пари. Още при раждането ми двамата с майка ми са открили сметка на мое име. Аз умно вложих тези средства, можеш да ми вярваш, макар татко да смята, че е невъзможно. Запознах се с влиятелни хора и научих какво е необходимо, за да успееш в големия бизнес. Оказа се, че съществуват много добри професии, които нямат нищо общо с петрола — добави Андре с иронична усмивка.

— Значи работиш по някакъв проект?

— Не пряко. Но се надявам, че това скоро ще се уреди. Татко нищо не знае относно този план, затова все още ме смята за изгубения син, който няма нито умения, нито амбицията да му помага — Андре замълча за момент. — Останах с впечатлението, че споделяш неговото мнение.

— Нищо подобно. Съвсем бегло те познавам.

— Но това, което чу от мен, не бяха празни приказки.

Кристин кимна.

— Вярвам ти. Но винаги съм готова да обмисля становището си, ако се окаже, че съм се заблудила.

— Така ли било! Значи ли това, че трябва да се обоснова още веднъж?

— Не повече от всеки друг.

Погледите им се срещнаха. Сърцето на Кристин трепна. Не можеше да се отрече, че личността му силно я привличаше. Особено в моменти като този, когато разговорът им ставаше по-интимен. Кристин знаеше, че не би могла да се състезава с него по остроумие и интелект. Андре бе контактувал с хора, за които тя само беше слушала. Той бе с няколко години по-възрастен от нея. Впрочем нормално е една жена да се среща с мъж, който е с пет или десет години по-възрастен. Тя никога не бе мислила за това, но сега сметна, че си струва да погледне на въпроса по-сериозно. Нали някой все пак трябваше да управлява кораба на брака… Брак! Какво за бога я наведе на подобни мисли? Кристин се върна към действителността. Андре все още говореше:

— Предполагам, че скоро ще си промениш мнението за мен. Така става с повечето жени, но след като ме опознаят по-добре — добави той с насмешка.

Кристин го погледна с упрек:

— Сигурно в живота ти е имало много жени.

— Вярно е — отвърна той равнодушно. — Като започнеш от продавачката и стигнеш до графинята.

— О! — Кристин вирна брадичката си. — Спести ми, ако обичаш, подробности около завоеванията си.

Андре се засмя тихо.

— Извинявай — измърмори той, — но наистина нямах такова намерение. Само ти казах истината. Мисля, че така е по-добре, отколкото да го увъртам.

— Може би, но някои неща все пак трябва да се премълчават.

— Говориш също като онези набожни тексаски матрони, които предпочитат всичко да е скрито-покрито.

— Съвсем не. Дори разполагам с голяма лична свобода.

— Тогава защо се ядоса, когато ти споменах за „завоеванията“ си, както ти ги нарече?

— Престани да си играеш с мен, Андре! Вече не съм дете!

— В такъв случай и ти престани да се държиш така! — той се обърна към келнера, който се приближаваше към тях, за да приеме поръчката им.

— Един момент! — погледът на Андре пробягна по менюто. — Патешко печено не звучи лошо. Какво ще кажеш за това, Кристин?

Тя кимна мълчаливо.

— Добре, значи ще вземем патица. Също и салата. Освен това коктейл от омари. Донесете ни и бутилка рейнско вино, много ще подхожда.

Келнерът изчезна. В този момент оркестърът изсвири „туш“. Всякакъв разговор стана невъзможен. От микрофона се разнесе гласът на водещия:

— Дами и господа! Щастливи сме да ви представим и тази вечер една звезда. Познавате я от филмите, от Бродуей и от концертите й в страната… Рита Морено!

Завесата се вдигна и под светлината на прожекторите блесна с поразяващата си красота латиноамериканската певица. Тя грациозно застана на сцената, благодари за бурните овации и запя. Кристин разпозна една песен от „Уестсайдска история“.

Андре и Кристин се облегнаха назад, наслаждавайки се на прекрасното изпълнение. Когато мис Морено се скри зад кулисите, бе изминал цял час. Двамата бяха приключили с яденето и пиеха кафе. Кристин се чувстваше приятно отпусната. Споменът за лекото спречкване с Андре бе избледнял и тя твърдо реши да избягва всякакви намеци и забележки, които биха могли да доведат до по-нататъшни конфликти.

— Искаш ли да танцуваш?

— С удоволствие!

Кристин му подаде ръка и тръгнаха към дансинга.

Андре танцуваше добре. Тя чувстваше силата, която струеше от ръцете му. Сърцето й биеше по-бързо от обикновено. Височината му бе много подходяща за ръста й — стигаше точно до раменете му. „Една идеална двойка!“ — мислеше си Кристин със задоволство и се наслаждаваше на завистливите погледи на другите жени.

Когато мелодията свърши, Андре отведе Кристин отново до масата им.

— Ще ми кажеш ли, че съм ужасен кавалер, ако ти предложа вече да се прибираме? — попита я. — Страшно съм изморен.

— Разбира се, че няма.

Той се засмя малко смутено.

— Обикновено са ми нужди един или два дена, докато свикна с промяната — добави. — Понякога се питам дали си струва изобщо да пътувам.

Андре извади пачка банкноти от джоба си, хвърли няколко върху масата за келнера и изведе Кристин навън. Докато чакаха да дойде колата им, Кристин продължи разговора:

— Когато реша да пътувам, предпочитам с кораб. Не мога да си представя нищо по-хубаво от едно спокойно пътуване по море.

— Да, имаш право — съгласи се Андре, — това е и една от причините да имам яхта. Често пътувам с нея до Монако или Ница. Не съм голям почитател на полетите.

— Аз също.

— Била ли си някога в Европа?

Кристин поклати глава:

— Не, но с удоволствие бих наваксала пропуснатото.

— Накарай татко да те прати за един месец там. Ще ти покажа всичко — Андре й отвори вратата на колата. — Сигурен съм, че ще ти хареса.

— Надявам се — отвърна тя.

След малко потеглиха по магистралата към къщи. Кристин се отпусна назад и въздъхна. Опря главата си на рамото на Андре и се загледа в профила му.

Той й хвърли един бегъл поглед. Лека усмивка заигра върху устните му:

— Добре ли се чувстваш?

— Да, много. Благодаря ти, Андре! Чудесно се забавлявах тази вечер. Ти си чудесен партньор!

— Не го чувам за първи път.

— Непременно ли трябваше да кажеш това?

Андре я погледна изпитателно, но веднага отклони погледа си.

— Струва ми се, че си твърде чувствителна, а това засяга начина ми на живот — каза той замислено. — Щеше ли да ти е по-добре, ако се държах като тези грубияни от Тексас?

Кристин поруменя.

— Не, разбира се, но имам чувството, че си прекалено самонадеян.

— Съжалявам, не исках да прозвучи така! — Андре въздъхна. — Честно казано, изморен съм не само от полета, но и от неизвестността за какво татко иска да говори с мен. Само зная, че е свързано със завещанието му. Имам чувството, че се опасява да не умре.

— Не е вярно — отвърна светкавично Кристин. — Той ще оздравее. Моля те, не говори за това, Андре! Особено пред него!

— Разбира се, че няма. Но защо трябваше да ме вика чак тук? Можеше да ми се обади по телефона или да ми пише.

— И аз не знам. Не е говорил с мен за това.

— Нали каза, че се грижиш за всичките му сделки? — пристигнаха и Андре спря колата.

— Вярно е, но по този въпрос той почти нищо не е споделял с мен. Все пак съм само негова секретарка.

— Глупости! Ти принадлежиш към семейството.

— Въпреки това нищо не ми е казвал, Андре!

Кристин слезе.

— И двамата ще узнаем утре.

Тръгнаха към къщи.

— Искаш ли да пийнем нещо? — погледна я въпросително Андре, когато влязоха в хола.

— Не, благодаря, отивам да спя. Вечерта беше прекрасна, Андре! — тя погали леко ръката му. — Още веднъж ти благодаря!

Преди Кристин да разбере какво става, той я прегърна. Устните му я докоснаха нежно. Тя инстинктивно се притисна до него. Целувката им бе топла, чувствена. После Кристин се освободи от обятията му и двамата мълчаливо се вгледаха в очите си.

— Не само си хубава — промълви тихо той, — но и се целуваш добре.

Андре понечи отново да я целуне, но тя се обърна рязко настрани.

— Да не се увличаме, за да не сбъркаме! — Кристин му обърна гръб и тръгна нагоре по стълбата.

Той я последва бавно до спалнята й.

— Съгласен съм!

— Лека нощ, Андре!

— Лека нощ!

Тя затвори вратата след себе си и се облегна на стената. Сърцето й биеше лудо. Все още усещаше неговите устни върху своите. Въздишайки, Кристин се съблече и легна в леглото. Пред очите й постоянно изплуваше образът на Андре. Мина доста време, докато заспи.