Серия
Децата от село Шумотевица (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mera om oss barn i Bullerbyn, (Пълни авторски права)
Превод от шведски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 5 гласа)

Тръгваме на училище и правим номера на Госпожицата

Когато коледната ваканция свърши, снегът все още ставаше за пързаляне и ходехме на училище с шейни. Имахме три. Понякога ги връзвахме една за друга и ставаше дълга шейна с повече места.

Госпожицата каза, че се радва да ни види отново. И аз се радвах да видя пак Госпожицата. Толкова е мила! Тя почерпи всички деца с бонбони, защото било първият учебен ден. Тези бонбони бяха купени в Стокхолм. Госпожицата била там през коледната ваканция. Това е единственият път, когато съм яла бонбони, купени в Стокхолм.

Освен това се зарадвах да видя пак всички деца от Голямо село. През междучасията си разменяме картинки — е, момчетата не, естествено. В нашия клас има едно момиче, което се казва Ана-Грета. Тя има страшно много картинки. В първото междучасие след коледната ваканция разменях с нея. Дадох й една кошничка с цветя и едно джудже срещу една принцеса. Това е почти най-хубавата картинка, която съм виждала. Та смятам, че направих добра замяна.

През междучасията момчетата обикновено играят на война със снежни топки. Зимно време. Напролет играят на топчета. Ние пък тогава играем на дама. Когато момчетата не знаят какво друго да правят, почват да се бият. А в часовете вършат какви ли не безобразия — и през зимата, и през пролетта. Госпожицата казва, че според нея има нещо, от което момчетата ги засърбяват ръцете, та не могат да се стърпят да не вършат пакости. Мисля, че Ласе особено много го сърбят ръцете. Познайте какво направи веднъж! Бусе му беше подарил на Коледа едно смешно гумено прасенце. То можеше да се надува, а когато му се изпускаше въздухът, прасето квичеше силно и пискливо. И един ден Ласе донесе прасето в училище. Ласе не ходи в един клас с мен, но тъй като сме само 23 деца в цялото училище, всички седим в същата класна стая. А то и без това има само една класна стая. И една Госпожица.

Затова знам какво се случи с прасето. Нашият клас имаше четене. За мен това е най-забавният предмет в училище. Тъкмо дойде мой ред да чета. Беше нещо за крал Густаф Васа.

„Тогава кралят се разрида“ — прочетох аз. И в следващия миг прозвуча едно страшно тъжно квичене, та човек би рекъл, че Густаф Васа квичи. Но не беше той. А прасето в чина на Ласе. Защото той беше мушнал ръката си в чина и извадил запушалката отзад на прасето, за да му излезе въздухът. Всички деца се закискаха. Госпожицата изглеждаше, сякаш и тя ще се разсмее, но не го направи. Изпрати Ласе да стои целия час в позорния ъгъл. Заедно с прасето.

Обаче не само Ласе прави лудории. Всички момчета са почти еднакви. Веднъж Госпожицата щеше да ходи на събрание, а ние трябваше да смятаме и рисуваме. Госпожицата каза на Брита да седне отпред на катедрата вместо нея. Защото Брита е много силна ученичка.

nie_detsata_ot_shumotevitsa_47.png

Но Госпожицата едва беше излязла през вратата и момчетата се разбесняха.

— Госпожице, Госпожице! — крещяха и размахваха ръце към Брита.

— Какво искате? — попита Брита.

— Искаме да излезем! — викнаха всички. А едно момче, дето се казва Стиг, дигна ръка и изкрещя:

— Госпожице, колко бифтека стават от една крава?

Пък Бусе попита:

— Госпожице, чухте ли, че картофите растат добре тази година?

Брита отговори:

— Да, чух.

Тогава Бусе каза:

— Страшно остър слух имате, Госпожице!

Ласе дигна ръка и попита дали може да покаже на Госпожицата какво е нарисувал. И отиде при Брита с блокчето си. Но целият лист беше покрит с черна боя.

— Какво представлява това? — попита Брита.

— Представлява петима черни негри в тъмен дрешник — отговори Ласе.

Така че на Брита никак не й се хареса да бъде учителка. Зарадва се, когато нашата истинска Госпожица се върна. А тя попита дали децата са слушали. Тогава Брита отговори:

— Момчетата не!

И Госпожицата се скара на момчетата и им каза, че всички трябва да останат след часовете и да решават задачи още цял час. Но, представете си, в междучасието онзи Стиг отиде при Брита и извика „Портаджийка, бум-бум“ и я удари с училищната си чанта по главата. Не беше справедливо, нали?

Като се прибирахме, Брита каза на Ана и мен, че за нищо на света не искала повече да бъде учителка.

Обаче из целия път се бавункахме колкото може повече, за да успеят Ласе, Бусе и Уле да ни настигнат. Ако бяха се прибрали цял час след нас, майките щяха да питат защо, и тогава щяха и те да им се скарат. А ние смятахме, че им стига цялата караница, която им дръпна Госпожицата.

Веднъж стана страхотно весело в училище. Беше на първи април. Тогава излъгахме Госпожицата. Както трябва да се прави на първи април. Е, може би не точно трябва, обаче бива и не те наказват за това.

Обикновено часовете ни започват в осем часа сутринта. Но в деня преди първи април всички деца се наговорихме на другия ден да бъдем в училище в шест. На стената в класната стая виси часовник. Тъкмо преди Госпожицата да заключи стаята след последния час, Ласе изтича пак вътре и сложи часовника с два часа напред.

И на другия ден всички пристигнахме в училище в шест часа. Но часовникът на стената в класната стая сочеше осем, разбира се.

Тропахме и блъскахме с всички сили в преддверието, за да ни чуе Госпожицата. Нали живее в училището на горния етаж. А Ласе изтича догоре и почука на вратата й. Тогава Госпожицата попита сънливо:

— Кой е?

— Аз съм, Ласе — отговори Ласе. — Днес няма ли да има училище?

— Ох, деца, като че ли съм се успала — каза Госпожицата. — Ей сега ще дойда.

Госпожицата има часовник в стаята си, разбира се, но сигурно така се е разбързала, че не го е погледнала.

Когато часовникът в класната стая показваше осем и двайсет, Госпожицата дойде и ни пусна да влезем.

— Не мога да разбера защо будилникът ми не е звънял — каза Госпожицата. — Много съжалявам!

Едва се сдържахме да не прихнем. Първия час щяхме да имаме смятане. И както си смятахме, изведнъж чухме будилника да звъни горе в стаята на Госпожицата. Защото тогава според всеки точен часовник беше седем часа. Обаче часовникът в класната стая сочеше девет.

— Това пък какво значи? — учуди се Госпожицата.

— Април, април, да не ти пука, че хвана се като шаран на кука! — разкрещяхме се всички.

Само на първи април може да се каже такова нещо на Госпожицата.

— Ей, какви дечурлига! — извика тя.

След като свършиха всички часове по програмата, мислехме, разбира се, че ще можем да си тръгнем, макар да беше едва един часа. Но тогава Госпожицата каза:

— Април, април ви казвам аз, ще учим още един час!

И трябваше да останем още един час. Ама не се разсърдихме, защото Госпожицата ни чете смешни разкази.

На връщане Уле изведнъж каза на Ласе:

— Яаа, Ласе, ами че ти имаш голяма дупка отзад на гащите си!

Ласе почти си изкълчи врата, докато се мъчеше да види дупката, и след като се въртя сума време, Уле извика:

— Април, април!

Уле беше страшно доволен, че е успял да излъже Ласе. Малко по-нататък срещнахме онзи злобен обущар, дето живее насред път между Голямо село и село Шумотевица. Уле така се беше увлякъл по своите лъжи, че му каза:

— Гледайте, господин Добриак, там в храста седи една лисица!

Но Добриак дори не погледна нататък и само рече:

— А по пътя върви банда сополанковци, това виждам!

Тогава Ласе се изсмя.

Следобед, когато си бяхме научили уроците, Ласе изтича до Южната и каза на Уле:

— Уле, в Северната е дошъл един вехтошар. Изкупува камъни.

— Камъни ли изкупува? — попита Уле, който съвсем беше забравил, че е първи април. — Какви камъни?

— Ей такива, каквито има тук из вашата градина — отговори Ласе.

И Уле се залови да събере колкото може повече камъни в един чувал. Сетне повлече чувала към Северната. Там наистина имаше един дядка, но той изкупуваше само празни бутилки и парцали.

— Ето още камъни, чичко — каза Уле. Подаде чувала на дядката и изглеждаше много възхитен от себе си.

— Камъни?! — рече дядката и го погледна като гръмнат. — Камъни ли каза?

— Ами да! — отговори Уле с още по-възторжен вид. — Първо качество гранитни камъни. Сам ги събрах от нашата градина.

— Я виж ти! — каза дядката. — Значи здравата си ударил на камък, приятелче!

Чак тогава Уле си спомни, че е първи април. Изчерви се, взе си чувала и без да продума, го повлече обратно към къщи. Но Ласе стоеше зад оградата и почна да крещи „Април, април“, та проглуши цяло село Шумотевица.