Астрид Линдгрен
Още за нас, децата от село Шумотевица (4)

Новогодишното бдение

Сутринта в деня срещу Нова година, докато си ядях кашата в кухнята, пристигнаха Брита и Ана. Изглеждаха много запалени за нещо. Брита каза:

— Лиза, искаш ли да направим заедно бдение и да дочакаме Новата година?

— О, да! Как да не искам! — отговорих. Защото предложението ми се стори много хубаво. Но първо трябваше да попитам мама бива ли да остана будна до 12 часа, когато идва Новата година. Тя ми позволи. Веднага решихме да бдим в моята стая. Мама каза, че ще ни даде ябълки, орехи и хвойнова лимонада, с които да се угощаваме.

Подир малко дойдоха Ласе и Бусе и им казах:

— Довечера Брита, Ана и аз ще направим новогодишно бдение!

Тогава Ласе рече:

— Бусе, Уле и аз също. Отдавна сме го намислили.

Обаче съм съвсем сигурна, че го съчини в момента и че момчетата щяха да си направят новогодишно бдение само защото ние щяхме да го правим.

Хукнахме при дядо и го попитахме дали иска да участва в нашето бдение. Но дядо каза, че вечер винаги много му се доспивало. Дядо е толкова добричък! Отиде до дрешника си и извади цял куп дребни оловни парчета, и ни ги даде.

— Няма да е истинско новогодишно бдение, ако не топите олово — каза.

Обясни ни, че като разтопиш олово и го излееш в студена вода, може да узнаеш какво ще ти се случи през новата година. Например, ако оловото прилича на пара, това значи, че през новата година ще получиш много пари. Даде ни и един черпак, който момчетата използват, за да си леят оловни войници.

Не казахме на момчетата, че дядо ни е дал олово.

Ех, колко весело беше тази вечер! Подредих си чудесно стаята. Извадих всички черги навън и ги изтупах, избърсах праха навсякъде и взех един много красив свещник с пет свещи. Сложих го насред масата, а наоколо наредих купата с ябълките, каната с хвойновата лимонада и купата с орехите. Когато дойдоха Брита и Ана, свещите вече горяха красиво и зиданата печка стоеше отворена, за да се вижда огънят.

— Обичам новогодишни бдения — каза Ана.

Ласе, Бусе и Уле щяха да бдят в стаята на момчетата. Между нея и моята има един голям тъмен таван. Тъкмо почнахме бдението, и чухме тихи стъпки по тавана. И след малко гръмна страхотен пукот, но не му обърнахме внимание. Сетихме се, че момчетата искат да ни подлъжат да излезем на тавана. А познавахме вече бомбичките на Ласе.

Но след това не стана нищо повече и тогава взехме да любопитстваме. Надникнахме през вратата. Навън беше съвсем тъмно и тихо. Решихме да се прокраднем през тавана и да погледнем през ключалката на момчетата, за да видим какво правят.

— Нищо не виждам — каза Брита, която погледна първа. — Май не са тук.

— Няма да се учудя, ако са легнали и спят — каза Ана.

— Чудесни новогодишни бдители, няма що! — рекох. — Елате, ще влезем да вземем една от бомбичките на Ласе и ще ги събудим.

Бум, изтрещя нещо точно зад нас. А ние подскочихме до небето, така се стреснахме.

— Тия разбойници са се скрили тук на тавана! — писна Ана.

Изтичах да си взема фенерчето и почнахме да осветяваме навред из ъглите и зад всички стари сандъци и дрехи. Обаче не се виждаха никакви момчета.

— Много странна работа — каза Брита.

Бум, изтрещя пак нещо точно зад нас. Беше друга бомбичка. Още малко и щяхме да повярваме, че вилнеят призраци.

— Ех, само да ми падне тоя Ласе — закани се Брита. — Така ще го напердаша, че да ме помни.

— Хайде да те видя как ще го направиш! — чухме гласа на Ласе високо над главите си.

И горе, на гредите под покрива, седяха Ласе, Бусе и Уле. Страшно се ядосахме.

— Как върви вашето тъпо бдение? — попита Ласе.

— Добре, благодаря — казах. — Тъкмо почваме да леем олово, за да видим какво ще ни се случи догодина.

Ей, много бяха любопитни! Дойдоха в моята стая и като видяха колко ни е хубаво със свещи и открит огън, и всичко останало, решиха да пренесат своето бдение при нас. Бусе изтича и донесе техните ябълки и орехи, и хвойновата лимонада.

После стопихме оловото в черпака на огъня в печката и всеки от нас изля по малко олово във водата в моя леген. Ласе сипа пръв. След като бучката олово се втвърди, той я извади и внимателно я огледа. Сетне каза:

— Изглежда, че ще стана крал. Защото това е същинска кралска корона.

— Ха-ха! — изсмя се Ана. — Това е същинска книга, не виждаш ли?! И значи, че догодина ще ходиш на училище.

Моята бучка олово изглеждаше много странно.

— Струва ми се, че прилича на колело — каза Уле.

Страшно се зарадвах, защото мечтая да си имам колело.

След като всички бяха излели своите бучки, седнахме на пода пред огъня и си разказвахме приказки. Брита много я бива да разказва приказки! Ядохме много ябълки и орехи и пихме хвойнова лимонада. И орехувахме. Брита и Ана знаят чудесен начин да орехуват. Ето как беше.

Първо Брита каза:

— Печката дими!

Ана отговори:

— Ще изтичам на тавана!

Тогава Брита попита:

— Колко момчета ще вземеш със себе си?

— Пет — каза Ана. И тъй като Брита имаше точно пет ореха в ръката, трябваше да й ги даде, защото Ана беше спечелила орехуването. След това орехувахме и по много други начини. И на Ана така й вървеше, че като свършихме, имаше два пъти повече орехи от когото и да било от нас.

Не щеш ли, Бусе взе страхотно да се прозява. Най-сетне каза, че ще си легне на леглото ми да бди оттам. И го направи. Но не минаха дори две минути и той вече спеше. Мама и татко се качиха да ни кажат лека нощ, защото нямаха намерение да бдят, докато дойде Новата година.

Попитахме Ласе колко е часът.

— Десет и половина — отговори той.

Струва ми се, че новогодишната нощ е по-дълга от другите нощи. Вече си мислех, че никога няма да стане дванайсет часът. Но най-после все пак стана! Тогава се опитахме да събудим Бусе, ама беше просто невъзможно. Угасихме лампата, застанахме до прозореца и се загледахме навън в тъмната нощ да видим дали ще дофучи Новата година. Обаче нищо не видяхме. След това пихме хвойнова лимонада и крещяхме:

— Да живее Новата година!

Решихме всяка година да правим новогодишно бдение, защото беше толкова весело.

Накрая не исках вече нищо друго, освен да си легна. А Бусе спеше в леглото ми. Хванахме го всички заедно за ръцете и краката и го замъкнахме в неговото легло. И той изобщо не се събуди. Ласе го съблече и му нахлузи нощницата. После му върза в косата една от моите панделки.

— Нека стои там до утре, та Бусе да разбере, че се е веселил на новогодишното бдение — каза Ласе.