Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Децата от село Шумотевица (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mera om oss barn i Bullerbyn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Астрид Линдгрен

Ние, децата от Шумотевица

 

Шведска. Първо издание

 

Rabén & Sjögren, Stockholm

 

Илюстрации: Илун Викланд

Оформление: Любомир Михайлов, 1998

Предпечатна подготовка: Мишлена ООД

Издателство САМПО, София, 1998

Печатница Полипринт-ЕАД, Враца

 

ISBN 954-8048-37-X

История

  1. — Добавяне

Сестричката на Уле

Понякога ми писва от Ласе и Бусе и тогава си мисля, че щеше да е по-добре, ако нямах никакви братя. Вечно се заяждат с мен, когато играя с куклите си. Освен това непрестанно удрят с юмруци, и то много силно. И винаги твърдят, че е мой ред да избърша съдовете. Веднъж Ласе каза на мама, че не можел да разбере за какво й е притрябвало да роди момиче. Щяло да е много по-добре, ако беше родила още девет момчета освен него и Бусе, та да станел цял футболен отбор. Но тогава мама каза:

— Много се радвам, че си имам моето момиченце. А още девет момчета — опазил ме Бог! Стигат ми двама пакостници.

Та Ласе не постигна нищо с глупавото си предложение.

Но понякога мисля, че е хубаво да имам братя. Когато вечер правим битки с възглавници и когато идват при мен да разказват истории за призраци, и когато е Коледа, и други такива неща. Веднъж Бусе беше много мил. Едно момче от училището ме удари, понеже без да искам го блъснах и то изтърва книгите си. Но тогава Бусе го зашлеви и каза:

— Да не си посмял да го направиш пак!

— А тя защо се блъска? — попита Бенгт. То така се казва това момче.

— Тя не беше виновна. Изобщо не те видя. Да не мислиш, че има очи на гърба си, глупендер такъв! — викна Бусе.

Ех, колко обичах тогава Бусе! Освен това и Ласе, и Бусе винаги ми дават бонбони, когато си купуват. Та всъщност не е чак толкова тъпо да имаш братя. Но, разбира се, щеше да е по-хубаво да имах сестри — това е ясно.

— Важното е да имаш някого, или брат, или сестра — казва Уле. Преди да се роди сестричката му, направо беше бесен, задето нямаше ни брат, ни сестра.

— Другите хора си раждат деца, ама тук, в нашата къща, не можем да си родим дете — казваше Уле сърдито.

Но после все пак му се роди сестричка. Колко беше щастлив! В деня, когато тя се роди, той дофуча и каза, че трябва веднага да отидем да я видим. И отидохме.

— Ето я! — каза Уле, сякаш ни показваше същинско чудо. — Нали е сладка? — попита още и я гледаше като захласнат.

Но тя никак не беше сладка, а съвсем червена и набръчкана и според мен изглеждаше направо ужасна. Обаче ръчичките й бяха доста сладички, това е вярно.

Никога не съм виждала някой така да се втрещи, както Ласе, когато видя сестричката на Уле. Ококори очи и зяпна, и така си остана с отворена уста. Обаче нищо не каза.

— Да, много е сладка — обади се Брита. И после си отидохме.

По-късно Ласе каза на Бусе:

— Горкият Уле! Представи си да имаш такава сестра! Не че Лиза е красавица, ама поне донякъде прилича на човек. Ами когато тази хлапачка тръгне на училище, как ли ще се срамува Уле заради нея! По-грозно момиче не са виждали в нашето училище!

След това мина повече от седмица и през това време не бяхме ходили в Южната. Уле разправяше по цял ден колко била сладка сестричката му и всеки път лицето на Ласе ставаше много особено. Но после ни поканиха всички в Южната, защото щяха да кръщават сестричката на Уле.

— Ох, горкото дете — каза Ласе, когато отивахме натам. — Сигурно ще е по-добре за него да умре, докато е още малко.

Гостната на Южната беше много хубаво подредена. Имаше много цветя, защото сестричката на Уле се роди сега, напролет, когато цъфтяха игликите и момините сълзи. В камината имаше ваза с пресни клонки и масата бе сложена като за гощавка. А Уле носеше най-хубавите си дрехи. Пасторът стоеше и чакаше. Изведнъж вратата се отвори и влезе леля Лиза със сестричката на Уле на ръце. Да знаете само колко сладко беше станало това бебе! Имаше големи тъмносини очи и розово личице, а устата — просто не мога да опиша каква сладка устица имаше! И беше облечено с дълга, красива бяла кръщелна рокличка.

Ласе се втрещи също както тогава, когато го видя за първи път.

— Ново ли сте си взели? — пошепна той на Уле.

— Ново? Какво искаш да кажеш? — попита Уле.

— Ново хлапе — отговори Ласе.

— Какви ги говориш?! Да не си забравил, че ми се роди сестричка? — викна Уле, защото не разбра, че Ласе помисли бебето за някакво друго дете. И Ласе не каза нищо повече.

Пасторът кръсти сестричката на Уле с името Шещин.

Ох, колко обичам Шещин! Тя е най-сладкото бебе на света. Ана, Брита и аз почти всеки ден тичаме в Южната да гледаме, когато леля Лиза я къпе и повива. Олеле, как ритка и размахва ръчички тогава — е, не леля Лиза, разбира се, а Шещин. Изглежда толкова сладко! Понякога Уле се опитва да я имитира как рита и размахва ръце, но тогава не изглежда никак сладко. Тя ритка най-много, когато я къпят в голямото корито. Много обича да я къпят. Понякога, докато лежи в леглото си, тя почти говори. Звучи като „гуу, гуу“. Уле мисли, че Шещин скоро ще може да казва каквото си иска. Но леля Лиза смята, че дотогава сигурно ще мине още доста време, защото Шещин е само на пет месеца. Когато Уле отива до леглото да гледа Шещин, тя се ухилва като че ли страшно много му се радва. Свип ревнува малко Уле от Шещин. Той иска Уле да обича само него, разбира се. Но Уле гали Свип много често и му казва, че е добро и хубаво куче, и тогава Свип престава да ревнува.

Веднъж Ана и аз трябваше да изкъпем Шещин. Леля Лиза имаше много работа, защото беше напалила пещта и печеше хляб. За наш късмет Уле не си беше вкъщи. Иначе сигурно щеше да иска той да свърши тази работа. Ех, колко беше весело! Ето какво стана. Шещин лежеше в леглото си и ревеше до небето точно когато леля Лиза допичаше хлябовете. Беше напишкана и гладна, и сърдита — Шещин, разбира се, не леля Лиза. И тогава леля Лиза каза:

— Мислите ли, че ще можете да я изкъпете?

— И как още! — викнахме ние и страхотно се зарадвахме.

Ана извади коритото и наля вода, но леля Лиза дойде и провери с лакът да не е студена или гореща. А пък аз отидох и извадих Шещин от леглото. Представете си, тя веднага престана да плаче и почна да се смее. И когато я прегърнах, тя ме захапа по бузата. Никак не ме заболя, а беше приятно, защото тя още няма зъбки. Намокри ми цялото лице, но какво от това!

Знам как се държат бебета. Трябва да ги държиш така, че гърбът им да има опора. Леля Лиза ме научи. Знам също как се държи бебе, когато се къпе, за да не му потъне главичката под водата. Аз държах Шещин и Ана я миеше с хавлиена кесийка. А Шещин риткаше и пляскаше с ръчички, и викаше „гуу, гуу“. После се опита да засмуче кесийката, но това вече не й беше позволено!

— Толкова е сладка, че просто да я изядеш! — каза Ана.

Тя беше постлала одеялцето за повиване върху кухненската маса и отгоре едно чаршафче, с което да избършем Шещин. Много внимателно сложих Шещин там, след като я изкъпахме. Увихме я в чаршафчето и я подсушихме. Двете с Ана си помагахме. После й напудрихме цялото телце. Не щеш ли, изведнъж Шещин налапа голия палец на едното си краче и го засмука. Колко миличко изглеждаше! Никой на света няма такива сладки палци като Шещин. Обаче трябваше да измъкнем палчето от устата й, за да й облечем мъничката ризка и елечето. След това леля Лиза ни помогна да й сложим една пелена, защото това беше малко по-трудно. Но ние сами й обухме гащичките. Когато беше съвсем готова, леля Лиза я нахрани.

После Ана и аз излязохме навън да повозим Шещин в количката. Играехме, че уж Ана е таткото и аз съм майката, а Шещин е нашето дете. Подир малко Шещин заспа. Но ние продължавахме да я возим и много се забавлявахме. Както си вървяхме, току пристигна Уле. Веднага се спусна и ни взе количката, сякаш мислеше, че искаме да откраднем Шещин. Но след като я повози малко, ни позволи и ние да хванем дръжката и да бутаме. Разказахме на Уле, че Шещин е смукала палеца на крака си, и той се изсмя много доволно и каза:

— Просто да не повярваш какви фокуси прави това дете! Може би ще отиде в някой цирк като порасне.

След като повози още малко количката, каза:

— Аха, значи си е смукала палеца. Е, да, прави го почти всеки ден. Но все пак се радвам, че сте го видели.

Тъкмо тогава Шещин се събуди и погледна Уле. А той я погъделичка под брадичката и рече:

— Така ли, миличка, лежиш и си смучеш палчето!

И пак взе да се смее, и изглеждаше още по-доволен. Като че ли най-хубавото, което можеш да направиш на този свят, е да смучеш палеца на крака си!