Рейчъл Гибсън
Истински признания (12)

12
Отклонение на магистралата към ада

Възелът под пръстите на Дилън се развърза и презрамките на роклята й се смъкнаха от раменете й. Дилън се вгледа дълбоко в очите на Хоуп и видя точно онова, от което се нуждаеше. То беше там, в лекото снижаване на клепачите й и в искрата, пламнала като ясно син пламък. Хвана гръдта й и я усети как щръква под докосването му. Тя прокара върха на езика си по устната му и той я целуна, вкусвайки желанието в устата й. Желанието й за него. Неговото желание за нея. Същото желание, което го държа буден снощи и го втвърди като камък.

Той дръпна презрамките й надолу и роклята падна на кръста й и остана там. После се отпусна назад да погледне към онова, което държеше в ръката си. Съвършено. Меко. С формата на круша, а зърното й — като стегната малка малинка. Гръдта й изпълни голямата му ръка и той стисна нежно. Усети вдишването й; тя го задържа.

Как можеше да си помисли, че една нощ с нея ще му е достатъчна? След една нощ той я искаше повече от преди, когато тя бе само една фантазия. Сега знаеше, че тя е нещо по-добро от фантазия. По-добро от всичко, което бе държал в ръцете си. Знаеше също, че докато е до него, той винаги може да я хване.

Тя сграбчи края на тениската му и я измъкна от джинсите. Той я взе и я изхлузи през главата си и още преди тениската да тупне на пода, ръцете й бяха върху него. Върху хълбоците и раменете и се движеха към гърдите. Тя се наведе напред и го целуна по гърлото. Топлият й, влажен език изпрати тръпки по цялото му тяло и той стана толкова твърд, че започна да пулсира.

Пръстите й се заровиха в космите на гърдите му, оставяйки огнена диря чак до колана му. Тя разкопча ципа му, бръкна в джинсите и го извади. Това бе едно от нещата, които той харесваше у Хоуп. Не се свенеше да си вземе каквото иска.

Дилън погледна надолу помежду им, между гърдите й към пениса си, легнал в меката й бяла ръка. Не знаеше как ще потръгнат нещата помежду им и в момента не му пукаше. Кръвта му пулсираше във вените, в главата и в слабините му. Страстта стегна стомаха му в твърд възел. Той обви ръка върху нейната и започна да я движи нагоре-надолу, плъзгайки се в мекото кадифе на дланта й.

Знаеше, че ще дойде време, когато нямаше да може да я докосва. Когато нея нямаше да я има, за да го докосва, но сега тя беше тук и той искаше това. Искаше болката в корема си, тежкото пулсиране в слабините. Искаше усещането, че все едно го е блъснал товарният влак. Или че е бил размазан от нещо, което не можеше и не искаше да спре.

Той я целуна по устата, по лицето и по гърлото. Развърза задницата на роклята й и тя се развя в краката й. Тя се изправи пред него в нищо друго, освен едни копринени сини бикини. После прокара главичката на пениса му по гладкия си корем и коленете му се подгънаха. Макар да знаеше, че е невъзможно, искаше това да продължи вечно.

— Люби ме, Дилън — прошепна тя.

Той постави ръцете й върху раменете си.

— Градски момичета — отвърна и я измъкна от роклята й. — Винаги бързате — смъкна я бавно, плъзгайки я по тялото си. Твърдите връхчета на гърдите й докоснаха тялото му и той я задържа в себе си. Зърна срещу зърна, слабините им притиснати заедно, ерекцията му пъхната между бедрата в чатала й. — Имаме цял ден. И цяла нощ.

Свела уста над неговата, тя попита:

— Не трябва ли да ходиш някъде? Нямаш ли неотложни ангажименти?

— Не. Днес вече говорих с Адам и оставих кучето му при мама — той заби ханша си в нейния. — Единственото място, където искам да бъда, е точно тук — той би останал така много дълго, но тя се измъкна от хватката му. С болезнено възбудено тяло я видя как се отдалечава.

— Какво правиш?

— Никъде не отивам — погледна през рамо и се усмихна. — Ей сега се връщам.

Той погледна надолу към себе си, към ерекцията, щръкнала от панталона му като парче дърво и се учуди къде, по дяволите, си мисли, че отива тази жена. Нали току-що го помоли да я люби? Посегна към портфейла си и го захвърли върху масичката за кафе.

— Направи нещо полезно — извика тя от трапезарията. — Съблечи се.

Той срита ботушите си и пъхна чорапите вътре. Докато смъкваше панталона по бедрата си, къщата се изпълни със звуци от китара и цигулка. Той хвърли джинсите си до ботушите и вдигна поглед. Хоуп се появи отново, приближи към него, а гърдите й подскачаха на всяка стъпка. От другата стая Дуайт Йоакам пееше за дива езда. По дяволите, вече нямаше да може да чуе Дуайт, без да се сети как Хоуп се движи към него почти гола, само с оскъдните си бикини.

— Никога не съм слушала кънтри музика — обясни тя. — Искам да разширя хоризонтите си. Да изпитам нещо ново.

Той я сграбчи и я притисна в гърдите си.

Тя се измъкна отново от прегръдката му, но този път не го изостави.

— Седни — нареди му тя, а гласът й бе опияняващ точно така, както се чувстваше той. Не го изчака да изпълни молбата й. Вместо това заби ръце в гърдите му и го блъсна докато той седна на дивана. Тя се изправи между широко разтворените му колене и смъкна бикините по бедрата си. Когато ги срита зад себе си, той прокара поглед по бедрата й до линията на бикините. Още миналата седмица се чудеше дали е естествено руса. Сега вече знаеше, че е и, мили Боже, тази информация за малко не го уби.

Остана без дъх само като я погледна.

— Трябва ми карнавална шапчица — поясни той.

— Какво?

— В портфейла ми има презерватив.

Тя взе портфейла му от масата и измъкна отвътре златистото фолио.

— Мислех, че не си дошъл за секс.

Усмихна се.

— Е, човек може да се надява, Хоуп.

Той вдигна вежди, когато тя разпечата презерватива и го плъзна между устните си. После, пред удивените му очи, му го сложи с уста.

— О, Боже — изстена той, докато тя разширяваше хоризонтите си и го даряваше с едно съвсем ново преживяване.

Докато яхне скута му, той вече бе много близо до точката откъдето нямаше връщане.

Тя се изправи и притисна чело в неговото. Той вдиша въздух от дробовете й, докато тя се движеше нагоре-надолу, докосвайки го в бавен и отмерен ритъм, който засилваше трескавото му желание за още. Сграби дупето й я дръпна силно надолу, задвижвайки я по-бързо.

Не мислеше, че може да изпита нещо по-добро от това да бъде в Хоуп, но със следващия тласък го усети. Всичко стана много по-горещо. И мокро, като устата й, само че по-добро. Горещината обхвана плътта му като бушуващ огън. Хоуп изстена и го стисна здраво, пулсирайки, стягайки се около него. Силните контракции на оргазма й изстискаха освобождаването му, което сплете жизнените му органи и го остави без въздух в дробовете.

Той свърши дълбоко вътре, където тя бе гореща и хлъзгава и дори когато влезе в нея за последен път, знаеше защо внезапно се почувства толкова дяволски добре.

Презервативът се бе скъсал.

 

 

Хоуп отпусна глава върху рамото на Дилън докато музиката от уредбата изпълваше тишината, нарушавана само от пъшкането им. Тя не мислеше, че сексът с Дилън може да е по-добър от снощи. Но грешеше. Може би сега беше бе добър, защото бе по-отпусната. Повече свикнала с тялото си до него. Беше й по-удобно да не се преструва.

Тя изчака дишането й да се нормализира и заговори.

— Мисля, че ме повреди, че вече не мога и да погледна някой друг мъж — когато той не обели и дума, тя се дръпна назад и го погледна в лицето. Не изглеждаше като мъж, наслаждаващ се на приятното отпускане след секс.

— Какво не е наред?

— Скачай — само това успя да изрече.

Щом Хоуп се изправи на колене, той я хвана за бедрата и я изправи пред себе си. Без да каже и дума, грабна джинсите и тръгна към банята.

Хоуп се втренчи в него докато той се изгуби от погледа й. Вратата на банята се затвори, а нейната тръпка след секса се спука като балон. Стоеше насред дневната си и внезапно се почувства много гола и уязвима. Какво стана? Какво не беше наред? Какво бе направила?

Грабна си роклята и я нахлузи през глава. Не знаеше какво е станало или какво е направила. Всичко бе чудесно докато свърши. Докато не му пусна тази шега, че я е повредил за другите мъже. Може би заради това. Може би това прозвуча като някакво обвързване с него.

Хоуп завърза роклята на врата си и погледна към коридора. Трябва да беше това. Сигурно го ядоса. Сега вероятно щеше да си тръгне. Мисълта за това как излиза от стаята й я смрази.

Уредбата спря и водата в тоалетната бликна. Дилън се появи в черните си джинси, но не изглеждаше по-щастлив от преди.

— Вземаш ли хапчета? — попита той.

— Какво? — погледът й залепна върху строгата линия на устата му. Тя поклати глава. — Исках да кажа не.

— Мамка му!

Хоуп подскочи.

— Какво?

— Какво? — той среса косата си с пръсти. — Не усети ли, че презервативът се скъса?

Тя се замисли за момент. Замисли се за точната секунда, когато всичко внезапно стана по-хубаво.

— О! — възкликна тя.

Ръцете му се отпуснаха отстрани.

— Кога трябва да ти дойде цикълът?

Той се тревожеше да не е забременяла. Нещо, за което не беше си помисляла толкова отдавна, което никога не й минаваше през ума.

— Не след дълго — увери го тя.

— Колко?

— Не съм бременна.

— Не можеш да бъдеш сигурна.

— Имаш думата ми.

Той отиде до дивана и седна, опрял лакти на коленете си. Босият му крак настъпи свитите й на кълбо бикини.

— Боже, каква бъркотия…

— Не съм бременна, Дилън.

— Не можеш да си сигурна, Хоуп. Точно в тази минута моето ДНК плува нагоре по течението, милиони доволни мънички попови лъжички набират скорост, за да улучат кота нула — той разтърка лицето си с ръце. — Мамка му!

Хоуп се опита да не приема това прекалено лично, но не успя.

— Не мога да имам още едно незаконно дете, чиято майка живее в друг щат. Просто не мога да го направя отново — той поклати глава и вдигна поглед към нея. — Няма да го направя.

Хоуп опита да прикрие изненадата си. Не знаеше дали той осъзнава какво й е казал току-що.

— Повярвай ми. Не съм бременна.

— Откъде знаеш?

Не е чак толкова голяма работа, каза си тя. Нямаше значение, но точно когато започна да й става хубаво с него, споделянето на нещо такова щеше да съживи отново комплексите, несигурността, която изпитваше по отношение на тялото си.

— Няма кота нула.

Погледът му се сведе към корема й и той започна да барабани с пръсти по облегалката на дивана.

— Какво имаш предвид?

Хоуп отиде до камината и се втренчи в студената каменна полица. Застана с гръб към Дилън, забила пръсти в мечата кожа, покриваща кървавото петно от Хайръм. Не знаеше как точно да му го каже. Не трябваше да има значение, но за някои мъже имаше.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че белегът на корема ми е от пластична операция? Е, излъгах те. Когато бях по-млада, страдах от една лоша болест и пропусках много от училище. Лекарите се бояха, че може да се разпростре по другите ми органи, така че когато лекарствата вече не помагаха, трябваше да си направя операция, от която вече не можех да имам деца.

— Рак?

Тя го погледна през рамо.

— Не, ендометриоза.

— Боже! — той въздъхна. — Защо просто не ми каза? Звучи така сякаш си била на една крачка от смъртта.

— Чувал ли си за ендометриоза?

— Разбира се. Майка ми страдаше от това и трябваше да си направи хистеректомия, когато аз бях на шестнайсет.

— Аз бях на двайсет и една.

Той стана и тръгна към нея.

— Трябва да ти е било тежко.

Тя сви рамене и сведе поглед към риса до огнището.

— След това се почувствах толкова по-добре, че си струваше. Имах толкова повече свобода. Не трябваше през половината месец да се ужасявам заради другата половина. Помислих си, че дори да поискам деца, ще мога да си осиновя. За мен никога не е било проблем, че няма да мога да имам свое биологично дете. Може би защото си мислех, че няма да има значение и за един мъж, който ме обича.

— Не би трябвало.

Но тя си знаеше.

— Но има — усети го как се движи зад нея.

— Разбирам, че е имало значение за бившия ти съпруг — отбеляза той, нахлувайки в личното й пространство с голямото си, солидно тяло и с интимните си въпроси.

Не беше споделяла с никого какво се случи с брака й. И сега наистина не искаше да говори за това, но той отпусна ръце върху раменете й и я обърна с лице към себе си. Тя вдигна поглед към него и видя, че той я наблюдава с търпеливите си зелени очи, сякаш бе готов да чака отговора й цял ден.

— Той мислеше, че това няма значение, но имаше — отговори тихо.

Палците му докоснаха голата й кожа.

— Значи е задник.

— Да, поради много причини, но не и заради това — Хоуп отново се озова в положението да защитава бившия си съпруг пред Дилън, но щом искаше да чуе истината, той трябваше да изслуша всичко. — В началото, след като се оженихме, наистина вярвах, че това няма значение за него. Беше зает с практиката си и пътувахме много. Казвахме си, че животът ни е пълноценен и че бракът ни е чудесен, защото можем просто да се вдигнем и да прекараме уикенда в Кармел ако искаме. Казвахме си, че животът ни е по-добър от живота на нашите приятели, които бяха вързани с децата си, че можем да правим любов във всяка стая ако искаме. Можехме да скочим в самолета и да отлетим до Скотсдейл или до Палм Спрингс^[1], за да поиграем голф. И наистина правехме всички тези неща, но това не беше достатъчно. Поне за него.

— Зарязал те е заради сестрата, нали?

— Не. Излъгах и за това.

Палците му спряха да се движат и веждите му се надигнаха към челото.

— Определено не те познавах достатъчно добре, за да ти кажа, че съпругът ми имаше връзка с най-добрата ми приятелка. Много неловко — тя извърна поглед, но той постави ръка върху бузата й и обърна погледа й към себе си.

— Той е задник — повтори Дилън.

— Каза, че връзката била случайна, но аз не мисля така. Каза, че забременяването също станало случайно. Не повярвах и на това. Може би не го е осъзнавал докато не се случи, но си мисля, че е искал онова, което аз не можех да му дам. Искаше свое дете — тя сведе поглед към голите му гърди. — Мисля, че това си е чиста биология. Мисля, че мъжете искат да си имат свои деца.

— Може би за някои мъже това е по-важно.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти си имаш Адам.

— Да, вярно е, но невинаги съм бил сигурен, че е мое дете — той плъзна длан по рамото й и хвана ръката й. — Ние с Джули дори не живеехме заедно, когато Адам бе заченат, и аз не бях толкова сигурен дали тя не е имала и други гаджета.

— Но Адам е взел очите ти.

— Сега е така. Но когато се роди, те бяха тъмносини и подути. Право да ти кажа, приличаше ми на Уинстън Чърчил. Имаше много проблеми и беше едно грозно малко картофче. Но още в секундата, когато погледнах мъничкото му лице, и в секундата, когато той ме погледна, ние станахме приятели. И биологията не струва и пукната пара. Той си беше мой. Той беше моят син.

Хоуп погледна Дилън в очите и чувствата в глупавото й сърце се надигнаха. Тя се гордееше с него, а всъщност не знаеше защо. Може би защото беше истински мъж. Може би просто защото си беше той. Наведе се малко напред и отпусна глава върху голото му рамо.

— Ти си добър мъж, Дилън Тейбър.

— Защо, защото правя каквото трябва? Повечето мъже са като мен. Просто ти си попаднала на тип, който се е объркал с погрешни неща.

— Мисля, че по някое време в брака ни той се промени. Мисля, че ме гледаше различно. Най-напред си мислеше, че аз съм достатъчна, но не бях — всичко в Хоуп утихна. Не искаше да каже това. Не искаше да изповяда душата си. Но с Дилън се чувстваше толкова спокойна.

— Майтапиш се с мен. Ти си най-съвършената жена, която съм имал удоволствието да докосвам.

Искаше й се да му повярва. Искаше го повече от всичко. Но не успя. Не.

— Не, не чак толкова съвършена.

Той замълча за момент, а после попита:

— Защо, защото нямаш матка?

Това й прозвуча толкова цинично.

— Говориш така, все едно че обсъждаме апендикса.

— Долу-горе — той постави ръце върху бузите й и вдигна погледа й към своя.

— Не, не е същото. Той не е репродуктивен орган.

— Не искам да ти се сторя безчувствен, но у една жена има адски много други неща, не е само възпроизвеждането. И в мъжа има много повече неща от това да забива жени. Мен ако питаш, бившият ти съпруг ми се струва голям кретен и ти е направил голяма услуга с тази връзка с приятелката ти. Знам поне, че на мен ми е направил услуга. Иначе щеше да бъдеш в Кармел или да играеш голф в Палм Спрингс. Вместо това ти стоиш тук с мен и си без гащи.

Тя се разсмя.

— Вярно е.

Той плъзна ръка под задницата на роклята й и сграбчи голото й дупе.

— И не съм те повредил за другите мъже.

— Чу това, а?

— Разбира се — той отърка нос в нейния. — Искаш ли да ми кажеш още нещо, за което си ме излъгала, преди да те повредя още?

Не, трябваше да признае, че за днес това беше достатъчно.

— Това е то.

 

 

Вятърът развя опашката на Хоуп край главата й докато тя ровеше из касетите в пикапа на Дилън. Още Дуайт Йоакам, Аарон Типин, Джон Андерсън, Гарт Брукс… и AC/DC. Тя извади последната от кутийката й и я вдигна.

— „Магистрала към ада“^[2]?

Той я погледна през огледалните си слънчеви очила и се усмихна като шестнайсетгодишен хлапак.

— Много съм купонясвал с тези момчета.

— Мислех, че каубоите слушат кънтри.

Той вдигна рамене и отново насочи вниманието си към пътя.

— Слушах и „Blue Oyster Cult“^[3]. И, разбира се, Уейлън Дженингс и Уили Нелсън^[4].

— Помня, че брат ми слушаше AC/DC.

— Не знаех, че имаш брат.

— Да — тя пъхна касетката и продължи: — Евън живее в Германия с жена си и с децата си. Не го виждам често.

Внезапно кабината на пикапа бе атакувана от електрическа китара и пронизителни вокали. Хоуп намали звука с няколко степени под нивото на оглушаване и се отпусна назад да се наслади на препускането из пущинака на Айдахо.

По-рано Дилън я бе събудил от дълбок сън с щурата идея за пътуване до едно езеро, което той искаше да й покаже.

Тъй като на нея така или иначе й трябваха снимки за историите с извънземните, тя не се възпротиви. Докато не й каза, че ще прекарат нощта там и ще се върнат чак на другия ден. Тя отказа дори да се замисли, че може да преспи в палатка, но после той седна върху нея, целуна я по шията и й каза, че ще я пази от мечките. Не обещанието му за сигурност я разколеба, а онова, което тя откри още преди няколко дни — че не може да устои на целувките му.

Мина седмица от онази сряда следобед, когато той нахълта в къщата й и я увери, че не е дошъл за секс. Една седмица от инцидента с презерватива. Една седмица откак бяха заедно. Виждаха се всеки ден. Тя преспиваше с него всяка нощ. Той я научи да танцува степ и я води на нощен риболов. Разказа й за живота си като детектив в Отдел „Убийства“. Как и защо е намразил този живот и колко бил щастлив от живота си сега. Тя му разказа за колежа, за това как е писала некролози за „The Los Angeles Times“ и как отново се опитваше да се радва на живота си. Обсъждаха статията за Хайръм Донъли, върху която тя работеше. Тя му задаваше въпроси и той отговаряше. Не, той не беше информаторът на ФБР и не знаеше кой е бил. Не, не беше пристигнал пръв на мястото през нощта, когато старият шериф се беше самоубил, макар че бе дошъл скоро след агентите от ФБР. Видял снимките и видеозаписите, и мъртвото тяло на един човек, изгубил контрол.

Тя го попита за неговата гледна точка.

— Той боледуваше от нещо, което му изяде главата. Когато мамиш, крадеш и рискуваш всичко, значи имаш проблем. Колкото повече затъваше в него, толкова повече искаше. В Калифорния не е трудно да си намериш място, където да задоволяваш подобни прищевки. Но това е Госпъл, скъпа. Ако искаш да те връзват, трябва да отидеш там, където има таланти. А за това трябват пари — той се усмихна и й намигна. — Освен ако не намериш някой, който обича такива неща. Като теб.

Хоуп усети как се изчервява от спомена за това как снощи той я върза за стола. Никога не беше споменавала за работата си в „The Weekly News of the Universe“. Той реагира малко негативно, когато тя спомена, че сондира списание „People“ за своята статия. Тя не знаеше дали това не е типичното покровителствено отношение на ченгетата, не беше сигурна. Засега бе по-добре да си мисли, че тя пише за списание „Северозапад“.

Най-вече гледаха филми или просто си държаха ръцете и не правеха нищо. Това й харесваше най-много. Просто да си седи тихичко и да знае, че той е там.

Шели си мислеше, че нещата помежду им стават сериозни. Но Хоуп знаеше по-добре. Винаги когато идваше в къщата й, той паркираше зад къщата на семейство Абърдийн. Понякога прекосяваше езерото с лодката си. Когато бяха у тях, паркираше пикапа си в хамбара. Всичките му причини за това бяха напълно логични. Ако хората знаеха, че си е вкъщи, щяха да се отбият. Щяха да искат да си побъбрят, да поклюкарстват и да му донесат храна и нямаше да му остане много време за нея. Да, това звучеше разумно, но сякаш не беше цялата истина. Сякаш той премълчаваше нещо и Хоуп отново се учуди дали не се притеснява, да не би да го видят с нея. Знаеше, че той не обича да става обект на клюки, но се чудеше дали щеше да му пука толкова много ако не ставаше дума за връзката му с нея.

Сега тя погледна към него, към стетсъна на главата му, към пръстите му, които барабаняха по волана в ритъма на хард рока, и се учуди какво точно изпитва той към нея. Знаеше какво изпитва тя към него и това я плашеше. То се прокрадна в гърдите й и сърцето й запулсира паникьосано. Не беше влюбена в него, още не, но и това можеше да стане ако не внимава. А тя планираше да бъде много внимателна.

Дилън намали и зави по един прашен, неравен път. Вдигнаха бързо прозорците, а Дилън извади касетката от касетофона. Хълмистите ливади отстъпиха пред борова гора, а след три мили пътят свърши край извора на Желязната рекичка. Преди да тръгнат сутринта той настоя тя да вземе туристическите ботуши на Шели и кожената й шуба. Ботушите на краката й бяха направени от здрава корда и непромокаем брезент и бяха по-леки отколкото тя очакваше. Пухкавата шуба бе навита като наденичка и пъхната в раницата й. Засега под безоблачното небе беше тридесет и четири градуса и Хоуп бе облечена с чифт камуфлажни шорти и зелен потник. Сложи си малко водоустойчива спирала, а Дилън й даде тубичка овлажнител за устни, която тя пъхна в джоба си. Чувстваше се като гола без руж и червило, но Дилън я увери, че я харесва така. Тя не му повярва и за секунда, но той я беше виждал и сутрин, когато изглеждаше най-зле.

Пикапът спря на паркинга, отделен от гората с няколко пъна. Там бяха паркирани джип, пикап и каравана. Преди това Дилън спомена, че в района няма да има много хора, тъй като бе в средата на седмицата. И се оказа прав.

Дилън бе облечен в обичайните си дънки „Ливайс“, синя тениска и шапка. Имаше две видими различия: беше сменил каубойските си ботуши с туристически, почти същите като на Хоуп, и бе запасал пистолет на бедрото си.

— Какво ще правиш с това?

— Гони буболечките — отвърна той, после си свали очилата и се напръска с репелент против насекоми.

До неотдавна тя би си помислила, че той се кани да обстрелва мухите, а той би се посмял сърдечно за нейна сметка. Но вече си мислеше, че го познава по-добре.

— Не. С пистолета.

— Покрий си лицето — нареди той и я напръска. — Казах ти, че ще те пазя от мечките, нали?

— О, Боже — възкликна тя, поглеждайки през пръсти. — Не ми каза, че ще стреляш по мечки.

— Не си питала.

Тя отпусна ръце докато той я пръскаше по корема и по краката.

— Добре, не е ли моментът да ми кажеш, че мечките имат вкус на пиле?

— Мечката изобщо няма вкус на пиле — той отиде зад нея и продължи да пръска. — Тя е корава като ботуш и наистина си мирише на дивеч.

Хич не й трябваше да знае откъде се е сдобил с тази информация.

— Мислиш ли, че ще видим мечки?

— Не е много вероятно — той пъхна кутията с буболечков сок в раницата си. — Сигурно ще ни подушат и ще избягат, преди да ги видим. Черните мечки обикновено не са агресивни, но ако видим някоя, просто ще вдигнем шум, а аз ще стрелям във въздуха, за да я уплаша. Те преди всичко се опитват да разберат къде си, за да хукнат в обратната посока — грабна раницата на Адам от каросерията на пикапа и й помогна да я сложи на гърба си. За разлика от готината малка раничка Ралф Лоръй^[5], която тя си купи миналото лято от „Сакс“, тази имаше метална рамка и два здрави брезентови ремъка за бедрата и за гърдите. Дилън й разшири ремъците, после отстъпи назад да види дали й пасват. Гърдите й бяха смачкани отгоре и той разшири ремъците още малко. Ръцете му се задържаха върху задачата си по-дълго от необходимото. Кокалчетата му погалиха потника й, а после той продължи да се преструва, че наглася ремъците и я хвана за гърдите. Когато тя вдигна поглед, той извърна лицето й настрани и се впусна в една продължителна, нежна целувка. Ръката му се плъзна към корема й, после отстрани. — Искам да ти покажа най-красивото място, където съм бил — прошепна леко той над устата й. Нежните му целувки я накараха да поиска още, но когато езикът й подгони неговия, той се дръпна. — Мисля, че ще ти хареса.

Което означава, предположи тя, че това не е точния момент да му призная, че не си падам много по Майката Природа.

Дилън преметна своята раница, една по-голяма версия от тази на Адам. Тя все още се чудеше как е успял да побере в нея двуместна палатка.

Той посегна към ръката й. Първият час от пътуването беше лесен. Вървяха пеш до извора на Желязната река през дебелите борове, а той спираше да й покаже цветята, които тя може би искаше да снима за своята въображаема статия. Край кристалночистата вода на Желязната река растяха планински див зюмбюл, пирен и алпийски лавър. Той откъсна една дива маргаритка и я пъхна зад ухото й, а тя нямаше сърце да му каже, че не пише статия за дивата природа. Щракна няколко снимки на цветята, снима няколко пъти и него.

Вторият и третият час не бяха толкова лесни като първия. Гората стана по-гъста, а пътеката се превърна в серия от тесни и стръмни участъци, изрязани в планината. Гъстата растителност покриваше земята и всичко, освен обраслите повалени дървета и камънаци. Катеричките кряскаха докато тичаха по земята и изчезваха в гъсталака. Птиците се викаха по дърветата над главата на Хоуп. Песните им се носеха от ветреца с дъх на бор.

Прасците я заболяха и тя си помисли, че може да й излезе пришка на петата. Трябваше да отпуска теглото си напред докато се катереше, боейки се да не се прекатури назад.

Дилън й каза имената на различни планински върхове, разказа й за времето, когато ходел на лов за диви овце в Белите облаци. Тя си счупи един нокът, а той измъкна нокторезачка и тя го изпили с малката пиличка.

— Такова момиче си ти — той се разсмя и я накара да върви пред него, когато пътечката се стесни. Липсваше й, че не вижда краката му отзад, дупето му, а когато се умълчаваха, тя отново се замисляше какво ли изпитва той към нея. Опитваше се да си представи живота си с него и не успя, но не можеше да си го представи и без него. Не бяха си давали никакви обещания. Никога не говореха за утре, а тя се чудеше как ще се промени връзката им, след като Адам се завърне от посещението при майка си. Синът на Дилън трябваше да се прибере, тази неделя, а Хоуп беше сигурна, че това ще промени всичко. Не беше толкова сигурна как ще се променят нещата.

Дилън й помагаше да пази равновесие по камъните и падналите клони докато прекосяваха един поток. Починаха си на една голяма скала, за да може Хоуп да си поеме дъх, свалиха си раниците и ги облегнаха в камъка. Докато тя си хапваше фъстъци и пиеше от манерката Дилън си свали шапката и поля главата си с вода. Тя се стече надолу по врата му и напои ризата му, а той се отърси като куче, пръскайки навсякъде с бистри капчици. И накрая спомена Адам. Хоуп седеше неподвижна, чакайки да чуе плановете му. Каквито и да са, аз ще се съглася, каза си тя.

— Той май че те харесва — сподели Дилън и седна до нея, после избърса в ръкава си една червена ябълка. Ветрецът разроши мократа му коса и изсуши крайчетата в златисто кафяво. — Но след като се прибере вече няма да мога да прекарвам нощта при теб — Дилън отхапа от ябълката, после й я подаде. — Когато синът ми порасне, сигурно няма да мога да му нареждам да не води гаджета у дома за през нощта ако и аз съм го правил. А и другата седмица се връщам на работа. Искам да отделя време, за да бъда с теб, но няма да е лесно — той отхапа още веднъж от ябълката. — И нямам предвид само да правим по някое бързо някъде.

Тя въздъхна.

— Е, можем да планираме някои забавни неща, които да включват и Адам — предложи тя и говореше съвсем сериозно. — Той е забавно хлапе и аз не бих имала нищо против да се мотаем с него — тя го погледна в очите, същото тъмнозелено като на боровете зад него. — А ти ще имаш обедна почивка, нали?

— Да — усмихна се той и захвърли огризката. — Поне час.

Тя прокара пръсти по мократа му тениска и сключи пръсти зад врата му. Облегна се в него и гърдите й докоснаха хладното му, мокро тяло.

— Ами ако дойда в офиса ти с някакво оплакване? Ще мина ли през секретарката ти?

— Зависи от какво се оплакваш.

Тя наведе глава и го целуна по устните.

— Може би от това, че съм самотна — прошепна тя. — Може би от това, че ми липсва един каубой и големият му… — тя прекъсна и плъзна ръка към ципа му. През топлия плат го хвана в шепа и започна да го гали докато се втвърди.

— Големият му какво!

— Егоизъм — отвърна тя, после го подразни с уста и език. Той я положи внимателно по гръб върху камъка и запечата устни в нейните. Създаде стегнат, влажен вакуум и я дари със страстна целувка, която опърли кожата й, и това нямаше нищо общо със слънцето, прежурящо над главите им. Накара я да притисне бедра в неговите и да прокара пръсти през влажната му коса. Зарови лице в шията й.

— Обичам онова, което чувстваш точно тук — прошепна той над гърлото й. — Обичам меката ти кожа и аромата ти, като на пудра.

Това не беше точно израз на дълбоки чувства, но бе най-многото, което можеше да се очаква от него, и сърцето я заболя.

— Аз също те харесвам — отвърна тя, пъхна ръце под ризата му и разтри гърба му.

Той я погледна в лицето, а дишането му се учести.

— Съжалявам, скъпа. Точно сега не мога да ти покажа малко от егоизма си — той дръпна ръцете си и я целуна по челото. — По-късно. Под звездите.

Ръцете на Хоуп замръзнаха.

— Под звездите? Взел си палатка, нали?

— Не, но си взех спалния чувал. Ще бъде малко тесничко — усмивката върху устните му загатна, че той е планират цялата вечер още преди да си съберат багажа. — Но мисля, че все някак си ще се оправим.

Хоуп се надигна.

— Ами буболечките?

— Ще глътнеш само няколко — тя сграбчи устата си и той се разсмя. — Даже няма да разбереш. Ще си заспала. А ако лапнеш бръмбар, просто го сдъвчи.

Не искаше да лапа буболечки и бръмбари в съня си. Не искаше и да се държи като бебе, но лек страдалчески хленч изскочи изпод ръката й.

— Шегувах се за бръмбара — обясни той, което изобщо не облекчи съзнанието й.

Отидоха до хребета над Алпийското езеро и погледнаха надолу към малкото зелено езерце, сгушено на около сто фута под тях. Чуха гласове, но не видяха нищо от гъстото море смарагдови дървета. На Хоуп й се стори, че са застанали на върха на света.

— Слушай — прошепна Дилън.

— Сега не чувам никой да говори — отвърна тя.

— Не гласовете — той замълча за момент и посегна към ръката й. — Чуваш ли?

Тя чу вятъра, който свиреше през дърветата, виковете на птиците и може би потока, който прекосиха.

— Какво да слушам?

— Трудно е да се обясни, но Шели казва, че е все едно да слушаш Бога. Мисля, че е по-скоро като пулс или като да чуваш красотата, а не да я виждаш — той сви рамене. — Различно е за всеки, но ще разбереш като го чуеш. Ще се почувстваш така, сякаш падаш и няма абсолютно нищо, което да те спре.

Те продължиха по-нависоко и сега пътечката се изви извън скалата. Хоуп слушаше внимателно, но не чу Бог. Не чу красотата на нищо, но се чувстваше все поизтощена. Тя и Дилън прекосиха сума ти потоци и заобиколиха езерата на тундрата. Опашката й се превърна в мръсна бъркотия, тя беше сигурна, че носът й е изгорял и трябваше да изпили единия си нокът, изрязвайки го много по-късо от другите.

Точно когато се канеше да попита дали не могат да спрат и да починат отново, те се изправиха върху заснежените брегове на езерото Соутут. Тя погледна към водата, толкова кристално синя, че се виждаше дъното чак до гранитната планина, извисяваща се над тях.

— Това езеро е дълбоко двеста и петдесет фута^[6] — информира я Дилън. — Но е толкова чисто и ти се струва, че можеш просто да прецапаш през него.

Тя замълча за няколко секунди, наблюдавайки как снегът от ледниците капе в езерото с цвета на най-чистия сапфир. Макар красотата около нея да беше грандиозна, тя не чуваше Бога.

— Ето това исках да ти покажа. Това е най-красивото място, което съм виждал — той хвана ръката й и я стисна. — Напомня ми за теб.

И точно тогава Хоуп го чу и то бе нещо по-хубаво от всичко, което беше чувала в живота си. Сърцето й се поду като балон в гърдите и пулсът й се ускори. Тя усети как пада, точно както той й каза. Падаше надолу с главата, влюбвайки се в Дилън Тейбър и нямаше абсолютно нищо, което да я спре.