Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и редакция
mrumenov (2012 г.)

Издание:

Павел Вежинов

Голямата стъпка

 

Роман

 

Поредица „Стадион“

Националност българска; II издание

Лит. група IV; Изд. N5253

 

Редактор: Денко Миланов

Отговорен редактор: Максим Наимович

Художник на обложката и корицата: Александър Хачатурян

Художник-редактор: Мария Табакова

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Александър Панов

 

Дадена за набор на 5.VII.1973 г.

Подписана за печат на 30.X.1973 г.

Излязла от печат на 30.I.1974 г.

Формат: 60×84/16.

Печатни коли: 8,75

Издателски коли: 7,35

Тираж: 38170

 

Цена на дребно 0,77 лв.

 

Държавно издателство „Медицина и физкултура“

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

19

Както инспекторът очакваше, магазинерът не им оказа почти никакво съпротивление. Още при първия разпит, притиснат от фактите, той призна напълно вината си и се заля в сълзи и самообвинения.

В голямата си част фактите се прикриваха с това, което Проданов бе изградил в ума си. Имаше само едно отклонение — магазинерът наистина в тоя ден бил загубил ключа за дворната врата. Ключът бил голям и неудобен, той не го носел на общата верижка и по-късно се оказало, че го забравил у дома си. Като видял как Гончев мъкне тежката каса на гръб, внезапно му дошло на ум да прехвърли вината на мнимите крадци. За следите от обувките той нищо не подозирал, но смятал, че следите по оградата ще въведат в заблуждение милицията. Празната каса с резервните части той отдавна бил изнесъл от магазина, оставало му само да счупи ключалката на задната складова врата и на утрото да алармира своите началници за мнимата кражба. По-нататък той разказа за пътищата, по които е пласирал крадената стока. Монтьорът в сервизната работилница наистина се оказа негов съзнателен агент. След задържането на монтьора с кръстосан разпит Проданов успя да установи, че кражбата не е била единствената. В течение на две години те извършили и няколко други подобни кражби и едва последния път непредвидените обстоятелства сложили край на делата им.

… От деня на развръзката изминаха няколко дни, но Проданов нито за миг не забравяше, че в събота вечер трябва да отиде на боксовата среща и дори с нетърпение я чакаше. Но за беда един час преди срещата му се наложи да отиде на някакъв оглед. Разбира се, можеше да отиде и друг, но чувството за дисциплина надделя и той с въздишка се качи в служебната кола. Касаеше се за самоубийство при съмнителни обстоятелства. Докато вършеше огледа, инспекторът с досада констатира, че не можеше да се съсредоточи, както правеше обикновено. Мислите му от време на време се отплесваха, в ума му почваха да се мяркат светкавични удари, гръмваше в ушите му спонтанният вик на публиката. За да се самонакаже, той загуби два пъти повече време и не напусна мястото на огледа, докато не се убеди, че бабичката наистина се е самоубила.

Най-после той излезе навън и погледна часовника си. Бяха изминали повече от два часа от началото на боксовата среща. Защо да не се опита да стигне? Кацарски и без това е последен! Той седна при шофьора на служебната кола и малко нетърпеливо каза:

— Карай в спортната зала!…

Шофьорът го погледна поучуден, но бързо подкара колата. Щом наближиха, инспекторът разбра по грамадните осветени стъкла, че срещата още не е свършила. Като наближи, взрив от викове едва не го накара да подскочи. Сърцето му леко ускори биенето, очите му заблестяха. По дяволите, дано зърне един рунд макар!…

Щом влезе в залата, инспекторът въздъхна с облекчение — този на ринга не беше Кацарски. Но докато намери ложата, двубоят свърши и на него му остана да чуе само оглушителното дюдюкане на публиката, явно недоволна от решението на съдиите. Някой му помаха с ръка и той с удоволствие забеляза в една от ложите оживеното лице на Давидов.

Нямаше свободен стол до него, но както и да е — успяха да го наместят.

— Как върви? — запита нетърпеливо Проданов, като не изпускаше из очи осветеното каре на ринга.

Давидов го погледна усмихнат.

— Не върви добре — отвърна председателят на щангистите. — Досега италианците водят с пет към четири… Ако бие Кацарски — най-много ще се изравним.

— Ти съмняваш ли се? — каза инспекторът убедено. — Той е мой човек!…

След малко говорителят обяви имената на боксьорите от тежката категория. При името на Кацарски залата гръмна от аплодисменти. Когато грамадният младеж излезе от гардеробната и се запъти към ринга, към аплодисментите се присъедини и бурно тропане на крака.

— Тая публика си я бива! — измърмори инспекторът с лек укор, който не беше кой знае колко искрен.

— Най-темпераментната! — засмя се Давидов. — Ще има да гледаш!…

Но инспекторът не знаеше как ще гледа, като още отсега започна да засъхва гърлото му. Излезе и италианецът. Той мина по-близо до трибуната, така че Проданов успя добре да го разгледа. Беше едър мъж, да, точно мъж, а не момче, лицето му изглеждаше обработено от безбройните удари, носът му — леко сплескан. Ще може ли неопитният Кацарски да се справи с тоя опитен и мъжествен боксьор? Той усети как съмнението се промъкна в сърцето му, късият му нос лекичко се набръчка.

Но когато двамата приближиха до центъра на ринга, Проданов се поуспокои — Кацарски беше най-малко една глава по-висок, ръцете му бяха много по-дълги. И при това младежът изглеждаше напълно спокоен — това той разбра по усмивката му. Съдията на ринга им измърмори нещо на своя непонятен език, боксьорите се ръкуваха и оттеглиха към ъглите. Залата нетърпеливо зашумя.

Гонг!…

Двамата отново приближиха към центъра на ринга, но движението на италианеца беше много по-стремително. Не бяха минали и секунди и той пръв атакува. Проданов видя как направи рязък отклон вляво и два тежки удара просто избумтяха по корпуса на Кацарски.

— Бърз е! — измърмори Давидов загрижено.

Италианецът, продължаваше своето движение вдясно, очевидно се стремеше да бъде по-далеч от насочената като щик лява ръка на Кацарски. Миг след това той отново атакува, но го посрещна силен десет ъперкът. Леко зашеметен, италианецът отпусна гарда си и остана с открита глава, но Кацарски закъсня да се възползува от успеха си. Той се отдалечи към въжетата и когато българският боксьор тръгна към него, отново рязко атакува. Сега го посрещнаха два прави удара, но италианецът ги погълна храбро, наведе се и корпусът на Кацарски прокънтя от бързата му серия. Изненадан от внезапния обрат, Кацарски го залови с ръце.

— Брек! — изкомандува съдията.

Двамата, боксьори направиха крачка назад. И отново италианецът се опита да атакува — вляво, след това фронтално, но насрещните удари на Кацарски го отхвърлиха до въжетата.

На ринга настана кратко затишие. Изглежда, че италианецът бе решил да остави инициативата на Кацарски, а сам да контрира. Българинът почака известно време атаката му, после леко скъси дистанцията и два леви прави удара веднага намериха целта. Италианецът правеше отклони вляво и вдясно, навеждаше се, отдръпваше се назад, но левите удари идваха методично и точно като от навит часовников механизъм.

— Чудесно! — възкликна Давидов.

Напразно италианецът чакаше остра схватка, за да развие отблизо серия от удари. Без да се увлича, Кацарски го държеше на далечно разстояние и го бомбардираше оттам безнаказано, както един дреднаут би бомбардирал един лек кръстосвач. Някаква буря се развихри на състезателната пейка на италианците. Те започнаха да крещят, усилено махаха с юмруци. Не беше никак трудно да се изтълкува това, което те се мъчеха да внушат на своя боксьор. Атака и атака — иначе е загубен!

И наистина италианецът отново атакува. Той успя да отбие левия прав удар на Кацарски, наведе се много ниско и пусна серия в корпуса. Докато залата следеше острата схватка със затаен дъх, Кацарски успя да се придвижи крачка вдясно и левият му ъперкът сякаш повдигна италианеца във въздуха. Той залитна и в тоя миг го настигна силният десен удар на Кацарски. Италианецът падна като скосен на пода.

Публиката бурно откликна. Проданов не усети как е скочил на крака. Италианецът лежеше на пода и не помръдваше.

— Кротко, колега! — обади се спокойно Давидов — Ще изпаднеш от ложата!…

Но на Проданов не му беше сега до остроумни диалози, той следеше напрегнато ринга.

— Едно… две… три! — започна да брои съдията.

Внезапно италианецът се повдигна на колене.

— Четири… пет… шест…

Италианецът силно разтърси глава и пое дълбоко въздух. На осем той стана с вдигнат гард, но личеше, че още не се е съвзел. Най-доброто, което Кацарски можеше да предприеме, беше бърза унищожителна атака. Но всички забелязаха, че се приближи към противника си някак неуверено и като че ли за миг се поколеба. След това рязък удар в корпуса накара италианеца да дръпне ръцете си надолу. Нов десен удар, но всички забелязаха, че не го нанесе със силата, на която беше способен. Италианецът падна на колене.

— Едно… две… три! — започна да брои безмилостно съдията.

Сега италианецът изглеждаше много по-бодър, отколкото при първия нокдаун. Той седя приклекнал на пода до „осем“ и отново стана. Опитът на Кацарски да го атакува увисна във въздуха. Италианецът се придвижваше бързо по ринга или пък успяваше да задържи противника си с ръце.

Гонг! Боксьорите се прибраха в ъглите си. Бай Пешо се наведе над Кацарски и нещо сърдито му каза. Младежът виновно се усмихна.

— Твоят човек не лети на мърша! — обади се Давидов.

— И правилно! — каза Проданов сърдито. — Това е спорт!…

— Тъй е!… Но дано после да не съжалява! — измърмори Давидов.

Гонг!…

Началото на рунда беше неочаквано бурно. Веднага след гонга италианецът се хвърли в стихийна, яростна атака. Понеже и без това губеше, той явно беше решил да заложи всичко на карта. И изглежда, че бурната, неорганизирана атака посмути Кацарски. Той явно не можеше да намери дистанция за удар, а италианецът не го оставяше да се отскубне крачка назад. Очевидно тоя напор не можеше да продължи дълго — за Кацарски беше достатъчно само да го парира, без да рискува в неизгодната за него дистанция. Но изглежда, че честолюбието се оказа малко по-силно от гласа на разума. Внезапно той спря своето оттегляне и два тежки удара разтърсиха италианеца. Именно тогава Кацарски получи остро контриращо кроше в брадата. Колената му омекнаха, той падна на пода.

— Едно… две… три… — броеше съдията.

Като направи мъчително усилие, Кацарски се изправи на крака.

— Не бързай! — изкрещя дрезгаво някой от пейките. — Стой до осем!…

Кацарски остана прав, с отпуснат гард. Още пет секунди почивка му бяха достатъчни, за да се съвземе. Инспекторът неволно погледна към италианеца — приличаше на тигър, който е готов да скочи…

— Седем… осем! — отброи съдията.

Кацарски вдигна гарда си.

— Бокс! — изкомандува съдията.

Италианецът веднага се нахвърли, но силен насрещен ляв удар едва не го подкоси. Втора атака, но и тя бе посрещната с дублирани леви прави удари. Сега той смени тактиката, бързо се пренесе към лявата страна на българина и докато Кацарски се обърна натам, италианецът отново се вкопчи в близък бой. Тоя път българинът не посмя да рискува — само добре се прикри с гарда си. Няколко секунди, изпълнени с напрежение, и най-сетне успя да се откопчи.

Но преди италианецът да премине в нова атака, Кацарски рязко го атакува с прави удари. Италианецът се прикри и понаведе, но загуби голяма част от зрителното си поле. Кацарски мигновено мина вдясно, дясната му ръка профуча като снаряд. Ударът просто разкъса гарда на италианеца, той рухна на пода. За нещастие и Кацарски загуби равновесие, препъна се от противника си и падна. Докато стане и отиде до ъгъла — минаха ценни секунди.

Едва сега съдията започна да брои.

— Едно… две… три!…

Италианецът повдигна главата си.

— Четири… пет… шест…

Италианецът подстана на коляно. Погледът му бе помътен, долната устна увиснала.

— Седем… осем!…

На „девет“ италианецът все пак стана. Кацарски се впусна към него, но зашеметеният боксьор направи странична стъпка и българинът като локомотив се размина с него. Когато се обърна, италианецът беше чак в другия ъгъл. Нова атака, но италианецът успя и от нея да се отскубне. Но сега той беше в ъгъла, нямаше къде да отстъпва. Кацарски започна методично да кърти отбраната му с леви прави удари.

— Десен… десен…! — крещеше публиката.

Боксьорите от отбора скачаха като маймунки около ринга и чукаха с длани десните си ръце. Но Кацарски сякаш беше глух и сляп — продължаваше да работи само с лявата.

— Наистина защо не удари с дясната? — запита с недоумение инспекторът.

Като се плъзна с гръб по въжетата, италианецът успя да избяга от ъгъла. Кацарски се опита да му препречи пътя, но получи остър прав удар в сърцето. Тогава той отново се изтегли на дистанция и започна да бомбардира оттам с лявата ръка. Италианецът се беше съвзел, но тоя път и той не смееше да рискува — с бързи движения се стараеше да се отскубне от фаталното за него разстояние.

— Десен… десен!… — беснееше публиката.

Предупреждение на италианеца за пасивно водене на боя. И малко след това — гонг!

Инспекторът наблюдаваше внимателно бай Пешо. Той очакваше, че треньорът ще се нахвърли върху своя питомец с укори и съвети, но нищо подобно не се случи. Бай Пешо му подаде глътка с вода, избърса го с мократа кърпа, след това разтегна колана на гащетата му. Едва сега той се надвеси над главата на младежа и започна тихичко да му приказва.

Гонг!…

Боксьорите приближиха центъра на ринга. Още първите десет секунди показала, че италианецът се е примирил с изхода на срещата — отбягваше да атакува направо. Кацарски отново започна с лявата ръка… чук-чук!

— Десен, бе дръвник! — изкрещя някой солово.

Чук… чук!…

Италианецът започна да се окуражава. Той мина към дясната страна на българина и направи предпазлива проба. Кацарски се опита да се изтегли, но го застигна силен десет удар.

— Какво става с това момче! — запита Давидов учудено.

Нова атака на италианеца и няколко насрещни леви прави на българина. През това време някой се приближи към официалната ложа и заговори нещо на председателя. Хората се поразмърдаха, Давидов даде ухо.

— Какво е станало? — запита инспекторът неспокойно.

— Лошо! — каза Давидов. — Фрактура на кост на дясната ръка!

Наистина лошо! Проданов веднага отправи тревожен поглед към ринга — дали ще издържи? И дали противникът му е разбрал какво се беше случило? Изглежда, че беше разбрал, защото непрекъснато се стремеше към дясната страна на своя противник и след всяка секунда атакуваше все по-стръвно и по-стръвно. Тоя път публиката мълчеше — навярно и тя бе научила лошата новина. Само някакъв изолиран глас се обади.

— Дясната… дясната!…

— Мълчи там! — срязаха го сърдито наоколо.

Най-сетне един остър удар на италианеца достигна до целта си, Кацарски падна на пода.

— Едно… две! — започна своята безпощадна сметка съдията.

Инспекторът усещаше, че ударът не е бил силен и Кацарски всеки миг може да стане. Но ще издържи ли следната атака?… И ще издържи ли до края на рунда?… Сега това му се виждаше съвсем невъзможно.

— Седем… осем! — броеше съдията.

Едва на „девет“ Кацарски вдигна гарда си. Италианецът мигновено връхлетя и в тоя миг българинът се отклони и замахна със силен ляв ъперкът. Ударът попадна точно под сърцето, италианецът замръзна на мястото си като парализиран. Като събра всичките си сили, Кацарски отчаяно удари с дясната ръка.

Инспекторът не погледна италианеца, той видя само изкривеното от болка лице на Кацарски. Когато отправи отново поглед към него, видя, че италианецът лежи по очи на пода. И обратно, публиката като че ли хвръкна във въздуха. Такъв мигновен, спонтанен вик инспекторът никога не бе чувал, нито пък съзнаваше, че е прибавил към всички други гласове и своя.

Но какво ставаше на ринга? Тоя път не можеше да се чуе какво брои съдията, гласът му бе изчезнал в ехтежа на залата. Италианецът все още лежеше по очи на пода, след това се обърна. Може би имаше все още сили да стане. Но нямаше никаква воля. И последните остатъци от волята бяха смазани от неочаквания удар.

Най-после съдията направи знак с ръце — край!… Кацарски бързо се притече и повдигна противника си. Италианецът стана тежко, след това внезапно се усмихна — мъчително макар и погали с тежката си ръкавица косата на своя противник. Публиката бурно изръкопляска. Трогнат като дете, Проданов стоеше край дървения парапет и с умиление ги гледаше. Ако можеше да се види как изглежда сега, той навярно здравата би се изкискал.

Малко по-късно, когато напускаше заедно с Давидов залата, председателят на съюза внезапно го зърна в тълпата и приближи към него.

— Здравейте, другарю инспектор! — обади се той шеговито. — Ще ви чакам през идната седмица.

— Защо? — запита подозрително Проданов.

— Как защо? Ами трябва ни лектор за плувците…

— А, не, не! — възкликна уплашено Проданов. — Само не лектор.

— Е, не може друго! — усмихна се председателят. — Всички тъй почват…

— И вие също? — запита Проданов, изпълнен със съмнение.

— Честна дума и аз!… Пък и Давидов!… Вярно ли е, Давидов?…

— Вярно е! — каза Давидов, макар да не беше вярно.

— Е, ако няма друг изход! — измърмори печално инспекторът.

— А сега да поздравим момчетата! — каза председателят. — В тая област съм голям специалист…

И като се придържаха леко, за да не се загубят в навалицата, тримата се запътиха към гардероба.

Край
Читателите на „Голямата стъпка“ са прочели и: