Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Œuvre au noir, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Маргьорит Юрсенар. Творение в черно

Роман

Превод от френски: Красимир Мирчев

Рецензент: Георги Цанков

Редактор: Силвия Вагеншайн

Художник: Лиляна Басарева

Худож. редактор: Петър Добрев

Техн. редактор: Марияна Иванова

Коректор: Мария Енчева

Дадена за набор на 5.IX.1984 г.

Формат 32/84/108

Печатни коли 20

Издателски коли 16,80 УИК 15,52

Издателски №94/1094/

ЛГ VI–56 б КОД 26/95366/22411/5637–364–84

Подписана за печат на 20.XII.1984 г.

Излязла от печат на 16.I.1985 г.

Цена 1,80 лв.

Профиздат, 1984

ДП „Г. Димитров“ — Ямбол

На корицата — „Меланхолия“ от Албрехт Дюрер.

На разделните страници: рисунки от книгата на Peters „Aus pharmaceutischer Vorzeit“, A.C.L.

История

  1. — Добавяне

Хорски приказки

След време се чу, че останал отпърво в Гент, при митрополита на „Свети Бавон“, посветен на алхимията. После май го видели в Париж, на улица „Бюшри“, където студентите тайно разрязват мъртъвци, а пиронизмът и ереста се прихващат направо от заразения въздух. Сигурни хора твърдяха, че получил грамота от университета в Монпелие, на което пък други отвръщаха, че само постъпил в тази прочута школа, а след това се отрекъл от званията, изписани върху пергамент, и всецяло потънал в опити, че се изказвал с презрение както за Гален, така и за Целз. Някой си то бил разпознал в Лангдок в лицето на заклинател-сластолюбец и, кажи-речи, по същото време друг — из Каталония, но там бил облечен като поклонник, идващ от Монсерат: приписвали му убийството на някакво момче в една странноприемница, навестявана от опасни хайти — моряци, търгаши, подозирани в жидовство лихвари, недопокръстени араби. Разчу се, че изследвал работата и строежа на тялото, затова случката със закланото дете за простоватите и лековерните бе просто магия и нечувано блудодеяние, но по-начетените виждаха в нея операция, за да се влее млада кръв в жилите на болен евреин богаташ. Още по-късно хора, завърнали се от далечни пътешествия с пълни торби лъжи, се заричаха, че го зърнали в страната на агатирсите, при берберите, дори в двора на Великия даир. Течен огън, използуван в Алжир от пашата Хайредин Барбароса, нанесе около 1541 година тежко поражение на няколко испански кораба — страшното изобретение веднага свързаха с него, говореше се, че натрупал много пари. Един францискански монах, изпратен с тайна заръка в Унгария, срещнал в Буда някакъв фламандски лекар, който не пожелал да си каже името той, разбира се. От верни уста се знаеше, че в Генуа го повикал за съвет Йосиф Хакоен, личен физик на дожа, а после той предизвикателно отказал да заеме мястото на изпратения в заточение евреин. Понеже — много често с основание — се смята, че разпътството на духа върви ръка за ръка с разпътство на плътта, приписваха му наслади, още по-безсрамни от проучванията му, и плъзнаха какви ли не слухове, менящи се съобразно наклонностите на онези, които ги разгласяваха или измисляха. Но сякаш най-смайващата му дързост беше, че както се зачу, оставил хубавото си лекарско поприще, за да се отдаде изцяло на презрения хирургически занаят, цапайки ръцете си с гной и кръв. Накъде върви светът, щом един неспокоен дух се опълчва така срещу затвърдения ред и отколешните обичаи. След една дълго затишие някому се стори, че го мярва в Базел, на времето, когато върлуваше черната чума: един-двама ненадейно оздравели му създадоха в тези години име на чудотворец. После мълвата отново заглъхна. Изглежда, този човек странеше от литаврите на славата.

 

 

Около 1539 година до Брюж стигна кратичък трактат на френски, отпечатан от Доле в Лион, носещ Зеноновото име. Това беше най-подробно описание на сухожилните тъкани и пръстенчатите клапи на сърцето, допълнено с изследване за влиянието на левия клон от блуждаещия нерв върху неговото действие: според Зенон изтласкването съответствувало на свиването — обратно на онова, което се твърдеше в университетите. Той се занимаваше освен това със стесняването и удебеляването на кръвоносните съдове при някои болести, свързани със старческото изнемощяване. Каноникът — не особено вещ в тази област — чете и препрочита тънката книжка, сякаш разочарован, задето не намира подкрепа за мълвата, че бившият му ученик се е отдал на безбожие. Вероятно всеки лечител можеше да напише такова съчинение, дори неразкрасено с хубави латински изречения. Бартоломе Кампанус често срещаше из града качения на една яка ослица хирург бръснар Жан Мюерс, все повече хирург и все по-малко бръснар, откак възрастта го бе окръжила с известна почит. Този Мюерс комай единствен в Брюж научаваше от дъжд на вятър нещо ново за ученика, станал вече учител. Понякога каноникът се изкушаваше да подпита нехранимайкото, но, изглежда, не бе прието първи да направи крачката, а и господинчото се славеше като тарикат и подигравчия.

Всеки път, щом случаят довееше до него някакъв отглас, свързан с едновремешния му ученик, каноникът се упътваше при своя стар приятел, свещеника Клейнверк. Двамата по цяла вечер обсъждаха вестите в приемната на енорийския дом, където от време на време се появяваха леля Ходеливе и нейната племенница с лампа или поднос в ръце, но нито едната, нито другата се заслушваха: нямаха обичай да надават ухо за приказките на свещенослужителите. Вивине беше надрасла детските влюбвания — още пазеше тъничкото пръстенче, украсено с един цветец, в кутията със стъклени мъниста и игли за шев, но си знаеше, че леля й е заета със сериозни кроежи за нейното бъдеще. Докато жените скатаваха покривката и подреждаха съдините, Бартоломе Кампанус отново и отново прехвърляше със стария свещеник оскъдните новини, които се отнасяха спрямо целия живот на Зенон така, както нокътят спрямо човешкото тяло. Свещеникът поклащаше глава — той си знаеше, че само злини ще донесе този дух, подлудял от нетърпение, празно знание и вироглавство. Каноникът плахо бранеше ученика, изкласил под негов надзор. Но малко по малко Зенон преставаше да бъде за тях човешко създание, образ, душа, жив обитател на някаква точка от повърхността на света: превръщаше се в име, в нещо по-малко и от име, излиняло листче с надпис върху стъкленица, където бавно гният шепа откъслечни и мъртви спомени от собственото им минало. Все още говореха за него. Всъщност го забравяха.