Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Rose, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Бялата роза

Американска, първо издание

Превод: Елена Павлова

Редактор: Недияна Панчовска

Коректор: Персида Бочева

ИК „Лира Принт“, София, 2003 г.

ISBN: 954-8610-66-6

История

  1. — Добавяне

29.
Могилните земи преди това

Полковникът привика Чудака. Той трепереше, застанал мирно пред бюрото на Сладкиша.

— Имам някои въпроси, които се нуждаят от отговор, хлапе — каза му началникът. — Започни с това, което знаеш за Гаргата!

Чудака преглътна.

— Добре, сър! — и заразказва.

Каза много повече, когато Сладкиша настоя да преповтори всяка думичка, която са си разменили. И накрая му изпя всичко, което знаеше, с изключение на онази част за съобщението и пакета.

— Интересно — обади се полковникът. — Много интересно! Това ли е?

Чудака се размърда притеснено.

— За какво е всичко това, сър?

— Нека кажем, че сметнахме пакета за много интересен!

— Сър?

— Очевидно представлява дълго писмо, макар че никой не може да го разчете. Написано е на език, който тук не се говори. Вероятно е език от Градовете на скъпоценните камъни. Това, което искам да знам, е кой е трябвало да го получи? Дали е единствено по рода си, или е част от продължителна кореспонденция? Нашият приятел е загазил, хлапе! Ако се възстанови, ще е затънал до гуша. Много дълбоко. Истинските самотници не пишат писма никому.

— Амчи, сър, както казах, опитваше се да открие децата си. Може би идва от Опал…

— Знам. В това отношение имаме косвени доказателства. Може би ще успее да ме удовлетвори с отговори, когато се свести. Но, от друга страна, тъй като това са Могилните земи, всичко по-странно става подозрително. Въпросче, синко. И ще трябва да ми отговориш задоволително, че и ти си затънал до гуша. Защо се опита да скриеш пакета?

Ето го проблема — момента, от който нямаше накъде да бяга. Чудака се беше молил той да не настъпи. Сега, когато се изправи пред него, младежът осъзна, че верността му към Гаргата не беше адекватна на изпитанието.

— Той ме помоли, ако с него се случи нещо, да се погрижа да доставя писмото във Веслоград. Писмо, увито в намаслена кожа.

— Значи е очаквал неприятности, а?

— Не знам. Не знам и какво пише в него или защо искаше да го изпратя. Просто ми даде едно име. А после каза да ви предам и друго, но само след като изпълня първата му поръка.

— Така ли?

— Не помня точните му думи. Трябваше да ви съобщя, че Великата могила вече не спи.

Сладкиша се изстреля от стола като на пружина.

— Така ли ти каза? А той откъде е разбрал? Няма значение. Името! Кажи го веднага! Кой трябваше да получи пакета?

— Един ковач във Веслоград, казва се Пясъка. Това е всичко, което знам, сър. Кълна се!

— Добре… — Сладкиша изглежда се бе разсеял. — Връщай се към задълженията си, хлапе! Кажи на майор Скалния, че искам да го видя!

— Да, сър!

На следващата сутрин Чудака проследи как майор Скалния и едно отделение потеглят на път със заповед да арестуват ковача на име Пясъка. Чувстваше се ужасно виновен. При все това, кого ли точно беше предал? Навярно щеше да излезе, че е предал самия себе си, ако странният старец се окажеше шпионин…

Изкупи вината си, като се грижеше за Гаргата с религиозна целеустременост, държеше го чист и нахранен.