Юрий Томин
Борка, аз и Невидимко (3)

Сняг вали…

От сутринта валеше сняг — лек, чист. Уличните лампи бяха с бели барети. По заострените върхове на чугунените решетки израснаха бели наконечници. Снегът засипваше паважа и тротоарите. Чистачите се бореха със зимата, като безжалостно го хвърляха в отворите на канала, и това беше обидно, защото от снега градът ставаше по-светъл и по-хубав, а минувачите — по-добри.

Само крилатите лъвове по моста над канала станаха още по-мрачни. Студено им беше под снежните чулове. Но те не смееха да се помръднат — стискаха със зъби веригите, на които се държи мостът.

В края на моста Вика догони Борис.

— Ти защо си отиде? — попита го тя.

— Не съм си отишел.

— А кой си отиде? — засмя се Вика.

— Та аз просто така. Мога и сам да направя антената. Щом не искате — недейте.

— Ама тъкмо тогава искахме — каза Вика. — Пък твоят Костя… Ненавиждам го. По-добре да го нямаше.

— Той не е мой.

— Не, твой е.

Вика се намръщи, като си спомни току-що преживяната обида. Борка я погледна в лицето и също се намръщи. Той не се сърдеше много на Костя. Той изобщо не обичаше да се сърди.

— Ти пък, като че не познаваш Костя — каза той. — Той винаги си е такъв.

— А аз не искам — каза Вика.

— Какво? — попита Борка.

— Нищо.

Те млъкнаха. Вика свали ръкавицата си и заудря с нея по перилата, събаряйки снега във водата. И Борка също събаряше сняг, само че с гола ръка, и се мъчеше да измисли такова нещо, от което и на двамата изведнъж да стане весело.

— Много уроци ни зададоха — каза най-после Борка.

— Ъхъ — отвърна Вика.

Още няколко купчинки сняг паднаха във водата.

— Хайде заедно да си приготвим уроците — каза изведнъж Вика. — Ще дойдеш ли у нас?

Борка хлъзна ръка по перилата и сгреба около метър и половина сняг.

— Ще дойда — решително каза той и бързо добави: — А може да отидем у нас? Искаш ли?

— Днес — у нас, утре — у вас — весело подхвана Вика. — Съгласен ли си?

— Добре, утре — у нас — храбро каза Борка.

— А майка ти няма ли да се безпокои?

— За мене никога изобщо не се безпокоят — отсече Борка.

И те се отдалечиха. По перилата останаха следи от ръцете им. Но нито един следотърсач не ще разбере по тях какво е станало днес на този мост. Още повече, че снегът все вали и вали и преди да светнат лампите по улицата, всичко ще стане, както си е било.