Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eat, Pray, Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 78 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
forri (2010 г.)

Издание:

Елизабет Гилбърт. Яж, моли се и обичай

Превод: Мария Михайлова

Редактор: Надежда Розова

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2008

ISBN: 978-954-733-557-8

История

  1. — Добавяне

90.

Наистина ли съм млада и красива?

Мислех, че съм стара и разведена.

Тази нощ едва успявам да заспя, до такава степен съм отвикнала да си лягам в късни часове, че ритмичната музика още барабани в ушите ми, косата ми мирише на цигари, стомахът ми отхвърля алкохола. Подремвам малко, после се събуждам при изгрева на слънцето, точно както съм свикнала. Само че тази сутрин не съм отпочинала, не съм спокойна и изобщо не съм в състояние да медитирам. Защо съм толкова развълнувана? Прекарах приятна нощ, нали така? Запознах се с интересни хора, облякох хубави дрехи и танцувах, флиртувах с няколко мъже…

МЪЖЕ.

При мисълта за тази дума вълнението ми се усилва и се превръща в леко, трескаво съмнение. Вече не знам как се прави това. Като тийнейджърка и докато навърша трийсет години, бях най-голямата, най-самонадеяната и безсрамна флиртаджийка. Явно помня, че някога беше забавно да срещна момче, да го привлека към себе си, да се занасям с мъгляви покани и да го подстрекавам, да пренебрегвам всякаква предпазливост и да се оставям на последствията такива, каквито са.

Но сега чувствам само паника и несигурност. Започвам да раздувам цялата вечер и я превръщам в нещо много по-голямо, отколкото беше. Представям си как се забърквам с този уелсец, който дори не ми даде имейла си. Вече виждам цялото ни бъдеще заедно, включително и караниците заради навика му да пуши. Питам се дали ако се отдам пак на някой мъж, това няма да съсипе моя пътешественическо-писателски живот. От друга страна, би било хубаво да се порадвам на малко романтика. Преживях дълга суша. (Помня, че веднъж по повод любовния ми живот Ричард от Тексас ме посъветва: „Трябва ти някой да разкара сушата, скъпа. Трябва ти някой, който да ти докара дъжд“) После си представям как Иън приближава, яхнал своя мотор с красивото си тяло на военен, идва да прави с мен любов в градината ми… и колко хубаво ще бъде. Тази не съвсем неприятна мисъл някак обаче скърца и ме заковава със свирещи спирачки пред нежеланието ми някой отново да ми разбие сърцето. После усещам липсата на Дейвид повече от всякога и си мисля: Може би трябва да му се обадя, за да видя не иска ли да опитаме пак… (Тогава установявам много ясна връзка със своя стар приятел Ричард, който казва: О, това е гениално, Бакалничке, да не ти правиха лоботомия снощи, освен дето леко си пийна?) Винаги бързо скачам от мислите за Дейвид към обсебеност от обстоятелствата около развода си и ето как скоро започвам да мътя мрачни мисли (както в доброто старо време) за своя бивш съпруг, за развода…

Мислех, че сме приключили тази тема, Бакалничке.

А после по някаква причина започвам да мисля за Фелипе, онзи красив стар бразилец. Той е мил. Фелипе. Казва, че съм млада и красива и ще прекарам чудесно тук, на Бали. Прав е, нали? Трябваше да си почина и да се позабавлявам малко. Но тази сутрин не ми е забавно.

Вече не знам как се прави това.