Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eat, Pray, Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 78 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
forri (2010 г.)

Издание:

Елизабет Гилбърт. Яж, моли се и обичай

Превод: Мария Михайлова

Редактор: Надежда Розова

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2008

ISBN: 978-954-733-557-8

История

  1. — Добавяне

100.

Но всички игри и удоволствия ми се върнаха тъпкано след няколко седмици. След всички нощи недоспиване и всичките дни с прекалено много любов тялото ми отвърна на удара и бях нападната от гадна инфекция на пикочния мехур. Типично бедствие, ако си прекалил със секса, а най-вероятно е да те хване, ако вече си отвикнал от прекомерния секс. Връхлетя ме толкова бързо, колкото всяка трагедия. Вървях си през града една сутрин и вършех някакви обикновени неща, когато внезапно се сгърчих от изгаряща болка и треска. И преди съм имала такива инфекции по време на капризната си младост, така че знаех какво е. За момент изпаднах в паника — тези неща са ужасни, но после си казах: „Слава Богу, че най-добрата ми приятелка на Бали е лечителка“, и се втурнах в магазина на Уаян.

— Болна съм! — казах й.

Тя ми хвърли един поглед и отвърна:

— Болна си от прекалено много секс, Лиз.

Простенах и зарових смутена лице в шепите си.

Тя се изкиска и каза:

— Не може да пазиш тайна от Уаян…

Ужасно ме болеше. Всеки, който е имал такава инфекция, познава отвратителното чувство; а за всеки, който не е преживявал това специфично страдание… Ами, просто си измислете своя метафора за болката, за предпочитане с фразата „нагорещен ръжен“ някъде в изречението.

Уаян досущ като пожарникар ветеран или хирург в спешно отделение никога не се движи бързо. Методично започна да кълца някакви билки, да вари някакви корени, сновейки напред-назад между мен и кухнята си, и ми носеше една след друга топли, кафяви и отровни на вкус отвари с думите: „Пий, скъпа…“

Когато се сваряваше поредната партида, тя сядаше срещу мен, хвърляше ми закачливи, мръснишки погледи и използваше възможността да подуши нещо интересно.

— Внимаваш ли да не забременееш, Лиз?

— Не е възможно, Уаян. Фелипе има вазектомия.

— Фелипе има вазектомия? — повтори тя с такова страхопочитание, сякаш питаше: „Фелипе има вила в Тоскана?“ (И аз така се чувствам по въпроса, между другото.) — Много е трудно на Бали да накараш някой мъж да направи това. Контролът над раждаемостта винаги е проблем на жените.

(Макар да е вярно, че нивото на раждаемост в Индонезия напоследък е спаднало благодарение на блестяща стимулираща програма за контрол: правителството обещало нов мотоциклет на всеки мъж, който доброволно се подложи на вазектомия… макар че не ми се мисли как момчетата са си тръгнали за вкъщи с новите мотоциклети на същия ден.)

— Сексът е смешно нещо — каза замислено Уаян, докато ме гледаше как, разкривена от болка, пия поредното й домашно лекарство.

— Да, Уаян, благодаря. Доста весело нещо.

— Не, сексът е смешен — продължи тя. — Кара хората да правят смешни неща. В началото на връзката винаги е така. Искат прекалено голямо щастие, твърде много удоволствия, докато не се поболеят. Това се случва дори на Уаян в началото на някоя любовна история. Губя равновесие.

— Смущавам се — признах.

— Недей — отвърна тя. После добави на безупречен английски (с безупречна балийска логика): — Понякога да изгубиш равновесие заради любовта е част от воденето на балансиран живот.

Реших да се обадя на Фелипе. В къщата имах някакви антибиотици — таен запас, с който винаги пътувам за всеки случай. Тъй като съм имала такива инфекции и преди, знам, че могат да дадат усложнения, даже да стигнат до бъбреците ти. Не исках да преживея такова нещо, не и в Индонезия. Затова му се обадих и му казах какво се е случило (той беше съкрушен) и го помолих да ми донесе хапчетата. Не защото нямах доверие в лечебните умения на Уаян, просто болката беше много нетърпима…

— Не ти трябват западни хапчета — твърдеше тя.

— Но може би е по-добре за по-безопасно…

— Изчакай два часа — отвърна тя. — Ако не те оправя, вземи хапчетата.

Съгласих се неохотно. Опитът ми с тези инфекции показва, че може да минат дни, докато се изчистят, дори със силни антибиотици. Но не исках да я нараня.

Тути играеше в магазина и постоянно ми носеше малки рисунки на къщи, за да ме развесели. Потупваше ръката ми с осемгодишно състрадание: „Мама Елизабет е болна?“ Поне не знаеше какво съм правила, че да се разболея.

— Купи ли си вече къщата, Уаян? — попитах аз.

— Още не, мила. Не бързам.

— Ами мястото, което харесваше? Мислех, че него ще купиш.

— Оказа се, че не се продава. Прекалено е скъпо.

— Имаш ли предвид други места?

— Сега не се притеснявай за това, Лиз. Просто ме остави да те излекувам.

Фелипе пристигна с моето лекарство, на лицето му се четеше разкаяние. Извини се и на мен, и на Уаян, че ми е причинил това страдание или поне така той го виждаше.

— Не е сериозно — каза Уаян. — Не се притеснявай. Ще я оправя скоро. Скоро ще е по-добре.

После отиде в кухнята и донесе огромна стъклена купа, пълна с листа, корени, зърна, нещо, което ми се стори куркума, някаква влакнеста маса, която изглеждаше като коса от вещица, плюс око може би от тритон… всичко плуваше в собствен кафяв сос.

— Пий, скъпа — каза Уаян. — Изпий всичко.

Изтърпях го цялото. И след по-малко от два часа… е, всички знаем как завършва историята. След по-малко от два часа бях добре, напълно оздравяла. Инфекцията, която минаваше след дни при лечение със западните антибиотици, беше изчезнала. Опитах се да й платя, че ме е оправила, но тя само се засмя.

— Сестра ми няма нужда да плаща. — После се обърна към Фелипе и се престори на строга: — По-добре внимавай с нея сега. Само сън довечера, без докосване.

— Не те ли притеснява да лекуваш хората от такива проблеми, от секс? — попитах Уаян.

— Лиз, аз съм лечителка. Оправям всякакви проблеми с вагините на жените и с бананите на мъжете. Понякога дори правя фалшиви пениси за жените. За да правят секс сами.

— Дилдо? — попитах аз шокирана.

— Не всеки има гадже бразилец, Лиз — смъмри ме тя. После погледна към Фелипе и весело каза: — Ако някога имаш нужда да си втвърдиш банана, мога да ти дам лекарство.

Усърдно убеждавах Уаян, че Фелипе няма ни най-малка нужда от помощ за своя банан, но той ме прекъсна — предприемчив както винаги, — за да попита Уаян дали тази нейна втвърдяваща банани терапия може да се бутилира и продава. „Можем да забогатеем“, обясни той. Но тя обясни, че не е така. Всичките й лекарства трябва да са прясно приготвени за деня, за да действат. И трябва да се придружават от молитвите й. Така или иначе, увери ни тя, вътрешното лечение не бил единственият начин, по който Уаян можела да втвърди мъжкия банан, може да го направи и с масаж. После за наше огромно изумление описа различните масажи, които прави за мъжките импотентни банани, как хваща около основата и някак го разклаща за около един час, за да насърчи кръвообращението, докато въздейства със специални молитви.

— Но, Уаян, какво става, когато мъжът идва всеки ден и казва: „Още не съм излекуван, докторе! Трябва още един бананов масаж!“ — попитах я.

Тя се засмя на тази цинична представа и призна, че наистина трябва да внимава да не прекарва твърде много време в оправяне на мъжките банани, защото това предизвиква определено количество… силни чувства… вътре в нея, а тя не е сигурна дали това е добре за лечебните енергии. И понякога наистина мъжете губят контрол. (Както може да се случи и на теб, ако си бил импотентен с години и изведнъж тази красива махагонова жена с дълга, черна, копринена коса отново накара мотора да запали.) Тя ни разказа за един мъж, който рипнал и я подгонил из стаята по време на лечение от импотентност, крещейки: „Искам Уаян! Искам Уаян!“

Но Уаян може да прави не само това. Каза ни, че също така понякога я викат като учителка по секс на двойки, които се борят или с импотентност, или фригидност, или пък имат проблеми да си родят бебе. Уаян трябва да рисува магически картини върху чаршафите им и да им обяснява кои сексуални пози в кой ден от месеца са подходящи. Твърди, че ако един мъж иска да направи бебе, трябва да направи сношението с жена си „наистина, наистина силно“ и трябва да изстреля „водата от банана си в нейната вагина наистина, наистина бързо“. Понякога Уаян всъщност трябва да бъде там, в стаята със съвкупяващата се двойка и да обяснява колко силно и бързо трябва да се направи това.

— И мъжът успява ли да изстреля водата от банана си наистина силно и бързо пред доктор Уаян, която стои над него и го наблюдава? — питам я.

Фелипе имитира как Уаян наблюдава двойката.

— По-бързо! По-силно! Искате ли това бебе, или не.

Уаян съзнава, че е налудничаво, но такава е работата на лечителката. Но признава, че се изискват множество пречистващи церемонии преди и след това събитие, за да запази своя свещен дух непокътнат, а също и че не обича да го прави много често, защото я кара да се чувства „смешна“. Но ако трябва да се зачене бебе, тя ще се погрижи за това.

— И всички тези двойки имат ли вече бебета? — попитах аз.

Имат бебета! — потвърди гордо тя. Разбира се, че имат.

Но после Уаян ни доверява нещо изключително интересно. Каза, че ако двойката няма никакъв късмет да зачене дете, тя ще прегледа и мъжа, и жената, за да определи кой, дето се вика, е виновен. Ако е жената, няма проблем — Уаян може да я оправи с древни оздравителни методи. Но ако е мъжът — ами, тук, на Бали, това поражда трудна ситуация. Медицинските възможности на Уаян в този случай са ограничени, защото не е безопасно да уведомиш балиец, че е стерилен; няма как това да е вярно. Мъжете са мъже в края на краищата. Ако няма бременност, трябва да е грешка на жената. И ако жената скоро не роди бебе на мъжа си, може сериозно да загази — пребита, унижена и разведена.

— Какво правиш при това положение? — попитах, впечатлена, че жена, която още нарича семенната течност „бананова вода“, може да диагностицира мъжко безплодие.

Уаян ни обясни всичко. В случай на мъжко безплодие тя информира мъжа, че жена му е безплодна и трябва да идва сама всеки следобед за „лечебни процедури“. Когато жената дойде в магазина сама, Уаян вика някой млад жребец от селото да прави секс с жената с надеждата да създаде бебе.

Фелипе беше ужасен.

— Уаян! Не!

Но тя само кимна спокойно.

— Да. Това е единственият начин. Ако жената е здрава, ще има бебе. После всички са щастливи.

Тъй като живее в този град, Фелипе веднага поиска да разбере:

— Кого? Кого наемаш за тази работа?

— Шофьорите — отвърна Уаян.

На което всички се засмяхме, защото в Убуд е пълно с тези млади момчета, така наречените шофьори, които седят на всеки ъгъл, досаждат на преминаващите туристи с вечната си търговска реклама „Транспорт? Транспорт?“ и се опитват да изкарат по някой долар, като возят хората до вулканите, плажовете или храмовете. Общо взето, тези момчета изглеждат много добре — имат мека кожа, както я рисува Гоген, стройни тела и великолепна дълга коса. В Америка можеш да спечелиш добри пари, ако държиш „клиника за зачеване“ за жени и имаш за персонал такива красиви момчета. Според Уаян най-хубавото в нейното лечение на безплодие е, че шофьорите обикновено дори не искат никакво заплащане за своите сексуални транспортни услуги, особено ако жената е наистина хубава. Ние с Фелипе се съгласяваме, че момчетата постъпват доста щедро и храбро за нравите на общността. Девет месеца по-късно се ражда красиво бебе. И всички са щастливи. А най-хубавото е, че: „Няма нужда да се отменя бракът.“ А всички знаем колко е ужасно да се отмени брак, особено на Бали.

— Боже мой, какви наивници са мъжете! — каза Фелипе.

Но Уаян не отстъпва. Това лечение е необходимо само защото не е възможно да кажеш на балиец, че е безплоден, без риск той да си отиде вкъщи и да причини нещо ужасно на жена си. Ако мъжете на Бали не бяха такива, тя би могла да лекува безплодието им по други начини. Но такава е действителността в тази култура и това е положението. Уаян няма и капка гузна съвест по този въпрос и смята, че това е просто още един начин да си изобретателен шаман. Въпреки всичко, добавя тя, понякога е хубаво съпругата да прави секс с някой от тези дръзки шофьори, защото повечето съпрузи в Бали така или иначе не знаят как се прави любов с жена.

— Повечето съпрузи са като петли, като козли.

— Може би трябва да преподаваш сексуално образование, Уаян — предложих аз. — Може да учиш мъжете как да докосват жените нежно, тогава сигурно жените им ще харесват секса повече. Защото ако мъжът те докосва наистина нежно, гали кожата ти, говори ти мили неща, целува те навсякъде по тялото, не бърза… сексът може да е приятен.

Изведнъж тя се изчерви. Уаян Нуриясих, масажистката на банани, лечителката на полови инфекции, търговката на дилдо, сводницата на дребно, действително се изчерви.

— Караш ме да се чувствам смешна, когато говориш така — каза тя, като си вееше с ветрило. — Тези думи ме карат да се чувствам… различна. Дори в гащите си се чувствам различна! Отивайте си сега и двамата. Повече никакви такива приказки за секс. Отивайте си, легнете си, но само ще спите, чухте ли? Само ще СПИТЕ!