Читателски коментари

(за „Яж, моли се и обичай“ от Елизабет Гилбърт)

  • 1. mimmito (1 декември 2011 в 20:35)

    Гледах филма ,великолепен е. Дано и книгата е такава -започвам я с нетърпение..

    • 2. Ваня (2 декември 2011 в 20:48)

      Вдъхновяваща книга! Гледах филма скоро, след като я прочетох и той ми се стори доста повърхностен в сравнение с книгата.

      Приятно четене!

  • 3. bibitomalena (19 юли 2012 в 14:15)

    Книгата е страхотна!Продължението и "Кажи „Да“-също!

  • 4. Клото (20 юли 2012 в 22:47), оценка: 3 от 6

    Доста глупава и посредствена книга. Скучни герои, скучна сюжетна линия, повърхностни диалози, не ми хареса изобщо.

    През цялото време се прозявах и чаках нещо да се случи, но не би.

    • 5. Pola (9 септември 2012 в 13:43)

      Какво да се случи? Това е вътрешен свят, вселена, себеутвърждаване, не купон…

  • 6. Клото (11 септември 2012 в 14:20), оценка: 3 от 6

    Не разбирам в какво се опитвате да ме убедите. Не ми хареса. Точка.

  • 7. gabsit0 (16 ноември 2012 в 16:10), оценка: 6 от 6

    Книгата е невероятна! Бих казала ,дори, любимата ми — откривам себе си във всяка страница :) заслужава си !

  • 8. Деница Димитрова (16 април 2013 в 13:58)

    Книгата е много добра, но и филма си заслужава отделеното време! Ако ви се пътува, ако ви се вниква в различни култури, регилии, философски гледни точки, или ако просто искате да съберете смелост, за да промените нещо в себе си, в мирогледа си; да повикате, а защо не възобновите ценностната система — то тази история си заслужава вниманието!

  • 9. Крис (4 ноември 2013 в 13:17)

    Книгата е хубава, но се чете много тегаво. Не е нещо невероятно, фантастично или мега книгата на нашето време, която задължително да трябва да прочетете. Ако дзен, йога, кундалини шакти и така нататък не ви вълнуват, това не е вашата книга, дори няма да ви накара, да поискате да се запознаете допълнително с йога. Определено си има своите хубави моменти, но не е нищо кой знае какво. По възхвалите за книгата, очаквах да прочета едва ли не следващата книга на живота си, може би за това не ми оправда очакванията. Когато авторката разказва някакви исторически факти за държавите, едва едва задържа вниманието…частта с Италия, не ми хареса, но за Индия и Индонезия беше много по-хубаво разказано и доста по-интересна. Като цяло, ако сте решили да я прочетете — прочетете я, няма лоша книга. :P

    • 10. vog112 (4 ноември 2013 в 13:35)

      Отличен анализ!

    • 11. Елена (4 ноември 2013 в 21:45)

      Прекрасен комментар. По-добрата книга, но с подобна тематика е „Последният чай“ на Винка Саздова. Заслужава си да се прочете.

      • 13. петя (28 април 2014 в 13:19)

        да, определено „Последният чай“ е добра, тази не съм чела

  • 12. petinkabs (30 декември 2013 в 14:40)

    гледах филма-горе долу

    книгата не съм чела още

  • 14. Мирабел (10 октомври 2014 в 21:45), оценка: 4 от 6

    Книгата е симпатична, написана с чувство за хумор, приятна и ненатоварваща за четене, но с напредване на историята се пренасищаме от главния персонаж — писателката, която на моменти се представя в розова светлина.

    Аз съм скептична по отношение на гурута и ашрами поради лични срещи с фанатици в тази област, та тази част не ме грабна много, още повече защото всичко е твърде центрирано към гуруто, която така и не се появява и защото вярвам, че има много други начини да се постигне духовна висота, но както и да е. Изобщо частта в ашрама за мен е от фанатичен порядък и съдържа малко неща, които човек може да вземе за себе си, но частта за Италия беше наистина очарователна.

    Ако сте много емоционална персона, преживяваща раздяла и седяща на кръстопът — това е Вашата книга.

  • 15. D.S (19 януари 2015 в 19:09), оценка: 3 от 6

    Авторката има талант, движи за съжаление на ръба на кича, формулата — важни житейски теми, красиви места и безкрайно себеразкриване, явно я води до тиражи. Ако литературата е кулинария, то този продукт за мен е замразена пица.

  • 16. pavlina.terzieva (28 септември 2015 в 15:35)

    Възможно ли е някой да ми я прати, тъй като в момента не може да се свали … Благодаря предварително :))) [email protected]

  • 18. mehurar (2 октомври 2015 в 02:15)

    Доста скучна книга.А имах големи очаквания.Беше ми препоръчана от приятел…Ама не би!

  • 20. Миглена Петрова (2 февруари 2016 в 09:46)

    Тъкмо започвам частта за Индия. Не ми се беше случвало скоро, но прехвърлям страниците, като така смятам да постъпя с по-голямата част от Индия. Гуру, йога — това напълно е в разрез с моя мироглед, а и въобще с християнското светоусещане. Мир, любов, себепознание могат да се постигнат и по друг начин, като не е нужно така натуралистично да се бърка в душата Липсва ми ефирност, нежност, загадъчност, недоизказаност на моменти. Всичко е като журналистическо отразяване на събития, репортаж.

  • 21. thesimplicity (4 март 2017 в 21:14)

    Здравейте,

    ако се интересувате от общо мнение за книгата и търсите вдъхновение, ви предлагам да прегледате този сайт. Сигурна съм, че ще ви допадпе.

    https://milavasileva1997.wixsite.com/thesimplicity/single-post/2017/03/03/%D0%AF%D0%B6-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B9

  • 22. pkaradjinova (11 юни 2018 в 10:12)

    Прекрасна книга! Останах силно впечатлена. Благодаря Ви!!!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.