Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eat, Pray, Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 78 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
forri (2010 г.)

Издание:

Елизабет Гилбърт. Яж, моли се и обичай

Превод: Мария Михайлова

Редактор: Надежда Розова

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2008

ISBN: 978-954-733-557-8

История

  1. — Добавяне

79.

Имам толкова свободно време тук, на Бали, направо смешно. Единственото, което трябва да правя всеки ден, е да ходя при Кетут Лиер за няколко часа следобед, а това не е кой знае каква работа. Останалата част от деня прекарвам по най-безгрижен начин. Медитирам по един час сутрин, като използвам техниките, научени от моята гуру, а всяка вечер медитирам по един час според съвета на Кетут („седни неподвижно и се усмихвай“). През останалото време се разхождам, карам колелото, понякога разговарям с хората и обядвам. В града открих малка тиха библиотека, извадих си карта за нея и сега прекарвам в четене из градината огромни, сочни порции от дните си. След интензивния живот в ашрама и дори след декадентската история с шляенето из цяла Италия и с яденето, на каквото ми попадне този епизод от живота ми е съвсем нов и крайно спокоен. Имам толкова много свободно време, че се измерва в тонове.

Когато излизам от хотела, Марио и останалият персонал винаги ме питат къде отивам и всеки път, щом се върна, ме питат къде съм била. Представям си, че едва ли не държат в чекмеджето на бюрото си миниатюрни карти на всичките си любими хора и отбелязват къде е всеки от тях в дадения момент, само за да са сигурни, че наблюдават целия кошер през цялото време.

Вечер ходя с колелото си високо на хълмовете, през акрите оризови тераси северно от Убуд, откъдето се откриват чудни зелени гледки. Виждам как розовите облаци се отразяват в неподвижната вода на оризовите полета, сякаш има две небета — едно горе, в рая, за боговете и едно тук долу, в калната земя, само за смъртните. Онзи ден отидох до резервата на чаплите с неговия пестеливо приветлив надпис („ОК, тук може да видите чапли“), обаче през онзи ден нямаше чапли, затова погледах патиците, после продължих до съседното село. По пътя минах край мъже, жени, деца, пилета, кучета и всички бяха заети с някаква работа, но никой до такава степен, че да не може да я прекъсне и да ме поздрави.

Преди няколко вечери на върха на едно обрасло с горичка възвишение видях надпис: „Творчески дом под наем, с кухня“. Понеже вселената е толкова щедра, три дни по-късно вече живея тук. Марио ми помогна да се пренеса и всичките му приятели в хотела се сбогуваха с мен разплакани.

Новата ми къща е на спокоен път, заобиколена от всички посоки с оризови полета. Прилича на малка вила с обрасли с бръшлян стени. Собственост е на една англичанка, но тя си е в Лондон за лятото, затова се мушвам в дома й и я замествам на това чудно място. Тук има яркочервена кухня, езерце, пълно със златни рибки, мраморна тераса, външен душ, облицован с лъскава мозайка — докато се сапунисвам, мога да гледам как чаплите си правят гнезда в клоните на палмите. Тайни пътечки водят към истински пленителна градина. Мястото върви с градинар, така че ми остава единствено да съзерцавам цветята. Не знам как се казва нито едно от тези удивителни екваториални цветя, затова им измислям имена. И защо не? Това е моята райска градина, нали така? Не след дълго вече съм дала на всички цветя нови прякори — нарцисово дърво, зелева палма, бурен „бална рокля“, спираловиден фукльо, пръстчета, меланхолична лоза и пищна розова орхидея, която кръстих „Първото ръкостискане на бебето“. Безполезната и разточителна красота наоколо направо не е за вярване. Мога да бера папая и банани направо от дърветата пред прозореца на спалнята ми. Тук живее един котарак, който е изключително привързан към мен за половин час всеки ден преди да го нахраня, а през останалото време стене като побъркан, сякаш има кошмарни спомени от Виетнамската война. Странно, това не ми пречи. Напоследък нищо не ми пречи. Не мога да си представя, нито да си спомня какво е недоволство.

Вселената от звуци тук също е поразителна. Вечер свири оркестър от щурци, а жабите поемат басовата партия. Посред нощ кучетата вият и се оплакват колко са неразбрани. Преди зазоряване петлите отдалеч провъзгласяват колко страхотно е да си петел. („Ние сме ПЕТЛИ! — крещят те. — Единствено ние имаме право да сме ПЕТЛИ!“) Всяка сутрин по изгрев се чува певческият конкурс на тропическите птици и в него винаги има оспорвана борба за първите десет места. Щом слънцето се покаже, всичко утихва и излизат пеперудите. Цялата къща е покрита с увивни растения; имам чувството, че някой ден напълно ще изчезне в листака, ще изчезна с нея и аз и ще се превърна в цвете от джунглата. Наемът е по-малък, отколкото плащах на месец за такси в Ню Йорк.

Думата рай[1] между другото, която идва до нас от персийски език, означава буквално „градина със стени“.

Бележки

[1] На английски paradise. — Б.пр.