Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eat, Pray, Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 78 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
forri (2010 г.)

Издание:

Елизабет Гилбърт. Яж, моли се и обичай

Превод: Мария Михайлова

Редактор: Надежда Розова

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2008

ISBN: 978-954-733-557-8

История

  1. — Добавяне

77.

На сутринта Марио ми помага да си купя колело. Като истински почти италианец казва: „Познавам един човек“, и ме води в магазина на братовчед си. Оттам си купувам хубав маунтин байк, каска, катинар и кошница за малко по-малко от петдесет американски долара. Сега съм мобилна в новия си град Убуд или поне дотолкова мобилна, че да се чувствам сигурна по тези пътища — тесни, криволичещи и лошо поддържани, гъмжащи от мотоциклети, камиони и туристически автобуси.

Следобед тръгвам с колелото си надолу към селото на Кетут, за да прекарам с моя шаман първия ден от… каквото там ще правим заедно. Честно казано, не съм наясно. Ще имаме урок по английски? Урок по медитация? Или старомодно ще седим на верандата? Не знам какво ми е намислил Кетут — просто съм щастлива, че ме прие в живота си.

Когато пристигам, у тях има гости. Скромно семейство балийски селяни, които са довели при Кетут едногодишната си дъщеричка за помощ. На горкичкото бебе му никнат зъби и плаче вече няколко нощи. Таткото е красив млад мъж със саронг, има мускулести прасци като паметник на съветски герой от войната. Мама е хубава и срамежлива, гледа ме изпод боязливо притворените си клепачи. Донесли са малък подарък на Кетут за услугата — две хиляди рупии, което е около двайсет и пет цента, поставени в ръчно изплетена кошничка от палмови листа, малко по-голяма от пепелник в бара на хотел. В нея заедно с парите има едно цвете и няколко зърна ориз. (Бедността им е в ярък контраст с по-богатото семейство от столицата Денпасар, което ще посети Кетут по-късно следобед — майката крепи върху главата си триетажна кошница, пълна с плодове, цветя и печена патица, такова великолепно и внушително украшение за глава, че Кармен Миранда би се поклонила смирено пред него.)

Кетут е спокоен и благосклонен към своята компания. Изслушва родителите, които се оплакват за проблемите на бебето. После почва да рови в малък сандък на верандата и изважда старинна книга, изписана ситно на балийски санскрит. Проверява в книгата като учен, търсещ някаква комбинация от думи, която да му свърши работа, и през цялото време говори на родителите и се смее. После взима празна страница от тетрадка с картинка на Жабока Кермит отгоре и ми обяснява, че пише „рецепта“ за малкото момиченце. Според неговата диагноза детето е измъчвано от незначителен демон, не само от трудното излизане на зъбите. За зъбите препоръчва на родителите просто да мажат венците на бебето със сок от червен лук. За да усмирят демона, трябва да принесат в жертва малко пиле и малко прасе, заедно с парче питка, замесена със специални билки, които тяхната баба несъмнено има в собствената си лековита градина. (Тази храна няма да се похаби; след церемонията по поднасяне на даровете на балийските семейства винаги се разрешава да изядат собствените си дарове към боговете, тъй като даровете са по-скоро нематериални, отколкото веществени. Според балийците Бог взима онова, което принадлежи на Бог — жеста, а човекът взима, каквото принадлежи на човека — самата храна.)

След като написва рецептата си, Кетут ни обръща гръб, напълва една купа с вода и изрича поразителна и безшумно приковаваща мантра над нея. После Кетут благославя бебето с водата, на която току-що е вдъхнал свещена сила. Дори само на една годинка, момиченцето вече знае как да приема благословия според балийските традиции. Майка му го държи, а то изважда малките си пухкави ръчички да приеме водата, отпива веднъж, отпива пак и излива останалото върху главата си — съвършено изпълнен ритуал. Изобщо не е уплашена от този беззъб старец, който й пее монотонно. После Кетут взима останалата светена вода и я излива в малка найлонова торбичка, завързва торбичката отгоре и я дава на семейството, за да я използват по-късно.

На тръгване майката взима торбичката вода със себе си, сякаш току-що е спечелила златна рибка на големия панаир, само че е забравила да сложи рибката в торбичката.

Кетут Лиер насочи за около четиридесет минути цялото си внимание към това семейство срещу възнаграждение от двайсет и пет цента. Дори никакви пари да нямаха, пак щеше да направи същото; това е негов дълг като шаман. Не може да връща никого, иначе боговете ще му отнемат дарбата да лекува. Кетут приема около десет такива посетители на ден — балийци, които се нуждаят от помощта или съвета му по религиозни или медицински въпроси. В най-благоприятните дни, когато всички искат специална благословия, при него може да дойдат и над сто души.

— Не се ли уморяваш?

— Но това е моята професия — казва ми той. — Това е моето хоби — шаман съм.

Още няколко пациенти идват този следобед, но двамата с Кетут прекарваме и известно време сами на верандата. Така ми е уютно с този шаман, спокойно ми е, сякаш съм с дядо си. Дава ми първия урок по балийска медитация. Казва, че има много начини да намеря Бог, но повечето са прекалено сложни за западняците, затова ще ме научи на лесна медитация. Която, общо взето, е нещо такова: седиш мълчаливо и се усмихваш. Харесва ми. Кетут се смее дори когато ме учи. Седни и се усмихни. Идеално.

— Ти учи йога в Индия, Лисс? — пита той.

— Да, Кетут.

— Можеш прави йога — продължава той. — Но йога много трудна. — Кетут се изкълчва в неудобната поза лотос, изкривява комично лицето си с опулени очи, сякаш има запек. После се освобождава и през смях ме пита: — Защо винаги изглеждат толкова сериозни в йога? Ако правиш такава сериозна физиономия, плашиш добрата енергия. За медитация трябва само да се усмихваш. Усмивка с лице, усмивка с ума и добрата енергия ще дойде при теб и ще изчисти мръсна енергия. Дори усмивка с твой черен дроб. Упражни довечера в хотела. Без да бърза, без да се мъчи. Ако прекалено сериозна, ще се разболееш. Можеш викаш добра енергия с усмивка. Всичко казал за днес. See you later, alligator. Ела пак утре. Много щастлив да те видя, Лисс. Let your conscience be your guide. Ако имаш западни приятели да идват на Бали, доведи ги за гледане на ръка. Много съм празен в моята банка откакто бомбата.