Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forbidden Feelings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Уна-Мери Паркър. Забранени чувства

ИК „Хермес“, Пловдив, 1996

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–353–5

История

  1. — Добавяне

Пролог

Лято

Голямата стара къща изглеждаше безлюдна, сякаш от години никой не бе живял зад масивните й каменни стени. Дори въздухът беше толкова застинал, че прашинките се рееха, почти неподвижни, под горещите слънчеви лъчи, които се провираха между клоните на дърветата от двете страни на дългата извита алея.

Къде бяха отишли всички? Може би Едит бе някъде наблизо? Ами прислужницата, която се грижеше за кучетата? Трябваше да са някъде наоколо, защото елзаските овчарки, отглеждани от години от Едит, които посрещаха с лай всеки посетител на Крийгнеч, не можеха да бъдат оставяни сами за дълго.

Камила отвори вратата и закрачи по алеята, остро скърцайки по чакъла с кожените си, ръчно изработени ботуши. Чувстваше се потисната сред тази тишина, затова ускори крачки, като се опитваше да не обръща внимание на затворените прозорци, нито на булото на отчаяние, простиращо се, както й се струваше, чак до масивната входна врата, която изглеждаше затворена за посетители от доста време.

Навярно беше постъпила глупаво, когато бе решила, че може да се натрапи на Едит, след като двете никога не са били близки, а още повече пък сега, когато Малкълм вече го нямаше…

Камила зави зад къщата, откъдето в далечината се виждаха поляната, която се спускаше към залива Лорн, и замъглената от следобедната жега планина Брийч. От години насам това беше първото лято, в което Шотландия бе покосена от суша и докъдето стигаше погледът й, земята се простираше, прегоряла и прашна; орловата папрат бе крехка и пожълтяла, а пиренът бе изсъхнал, неспособен да предложи нектар на пчелите.

Внезапно Камила бе обзета от чувството, че в Крийгнеч витае някакво всепоглъщащо мрачно присъствие — като на слепец, чиито сетива са изострени от загубата на зрението, застинал в мъртвата тишина, затаил дъх в безвъздушното пространство. Нещо се е случило тук, помисли си тя. Нещо ужасно бе оставило в атмосферата неизличимата си черна следа, която не можеше да се разсее дори от приятното следобедно слънце.

В този момент й хрумна, че кучетата би трябвало да се разлаят при приближаването й. Обикновено въздухът кънтеше от яростния им предупредителен лай при всяко чуждо присъствие. Острият им слух долавяше отдалеч и най-тихите стъпки.

Много потисната, едва дишаща, заради биещото си до пръсване сърце, тя тръгна към задния двор на къщата, където се намираха кучешките колиби.

И тогава пред очите й се разкри толкова ужасяваща и трагична гледка, че болезненият й вик замря в стиснатото от ужас гърло. Облегна се на затоплената каменна стена на Крийгнеч, сякаш всичките й сили внезапно я бяха напуснали и бе неспособна да направи дори крачка по-нататък.