Дороти Колет
Русата чаровница (10)

X

Сю се събуди с ужасно главоболие. Стенейки, тя се измъкна от леглото и отиде в банята, за да вземе аспирин. В огледалото видя дълбоките черни сенки под очите си. Потопи лицето си в леденостудена вода, но и това не помогна.

Всичко беше свършило и тя отново беше тази, която страдаше. Как е могла само да си въобрази, че ще забрави Стив, ако му се отдаде. Пада и се! Сега пак седеше пред купа разбити мечти и се опитваше да се върне към живота, който си бе изградила с толкова много усилия.

Мисълта за работата й помагаше винаги да се съвземе. Тя се върна в спалнята, навлече старите си джинси и една тениска, върза косата си и обу сандалетите.

След трите чаши силно кафе отиде при Джоана в магазина.

— Днес няма да се занимавам с клиенти — каза Сю. — Ще работи с Хосе.

— Мисля, че изобщо не трябва да работиш — отвърна Джоана, като я наблюдаваше внимателно. — Изглеждаш лошо. Да ти запазя ли час при лекаря?

— Не, не съм болна — промърмори Сю и се опита да избегне погледа на Джоана. — Радвам се, че утре той си заминава — добави тя тихо.

— Наистина ли се радваш, Сю?

— Много даже. Крайно време беше.

Джоана не отговори. Изглежда се съмняваше дали Сю е искрена пред нея и преди всичко пред самата себе си.

Сю завари Хосе в старата оранжерия. Тъкмо подкастряше дръвчетата.

— Остави, аз ще направя това — каза му тя. — Защо не си починеш до края на деня?

Хосе кимна с благодарност.

— Тъкмо Мария искаше да й напазарувам. Ще се справите ли наистина сама? — попита, като я гледаше в лицето.

Сю кимна.

Два часа работи без почивка. Ноктите й бяха пълни с пръст, а главоболието й просто не минаваше. Тъкмо си мислеше дали да не се върне вкъщи и да вземе още един аспирин, когато чу, че вратата на оранжерията се отваря. В рамката й стоеше висок, хубав мъж, когото доста добре познаваше. Беше в елегантно синьо сако и панталони, който подхождаха повече за кабинет, отколкото за оранжерия. Тъмните му вежди бяха свъсени, така че сивите му очи едва се виждаха.

— Жената в магазина ми каза, че мога да те намеря тук.

Сю стисна устни.

— Е, нали ме намери.

Двамата се гледаха мълчаливо. В ръцете на Сю все още беше филодендронът, а главата я болеше ужасно.

— Исках да ти благодаря, че дойде вчера.

— Това вече го направи — бе всичко, което й хрумна.

— Исках да ти кажа, че не знаех нищо за теб и онзи Хендрикс.

Заблуждаваше ли се, или наистина в гласа му звучеше нещо като тъга.

— Естествено никога нямаше да те помоля за тази услуга, ако знаех, че твоят приятел ще присъства на приема.

— Как ти дойде на ум, че между него и мене има нещо?

Стив се засмя, но това не беше весел смях.

— Разбрах в мига, когато вие двамата се погледнахте. Освен това ви видях да отивате заедно към басейна.

Сю си спомни как миналото й отново възкръсна, когато видя Скот. Вероятно Стив си мислеше, че тя все още обича този мъж. Може би той бе изтълкувал погрешно погледа й. Беше си въобразил, че в него има любов, а тя бе усетила само тъга по една стара, отминала мечта.

— Колебах се дълго, но вече се убедих — чу тя да казва Стив с едва овладян глас. — Само че не ми е ясно какво ще правите с жена му.

— О, Стив! — Сю поклати глава и се хвана за челото, тъй като болката стана непоносима. — Ти нищо не си разбрал. Нямам нищо със Скот. Това беше много отдавна. Той някога просто ме нарани много.

— Значи Скот не е мъжът, за когото искаш да се омъжиш. Аз… — той млъкна объркан.

— Излъгах те — нямаше смисъл вече да крие. Сега можеше да му каже истината. — Такъв мъж няма изобщо. Аз го измислих само защото се страхувах да не бъда отново наранена.

Стив се втренчи недоумяващо в нея. И преди да успее да й зададе друг въпрос, всичко, което Сю бе сдържала толкова дълго, изведнъж бликна.

— Случи се, когато Скот и аз бяхме още ученици… — без да поглежда Стив, Сю разказа цялата си история.

Не пропусна нищо, усещайки как й олеква на душата. Като че още един път изживя миналото си и най-после приключи с него. Пое дълбоко въздух и добави:

— Отдавна разбрах, че тогава съм се залъгвала. Може би никога не съм обичала Скот истински, а по-скоро се бях вкопчила сляпо в нашата обща мечта за щастливо бъдеще. Не го разбрах дори какъв е в действителност. Или пък не съм искала да си призная това.

Сю поклати отново глава и изненадано установи, че изтезаващите я болки бяха изчезнали.

— Във всеки случай цялата тази нерадостна история ме научи едно — да бъда предпазлива и ако е възможно, да не допускам отново някой да ме нарани така, както го направи Скот.

Тя вдигна очи и срещна погледа на Стив. През цялото време той не я прекъсна и напрегнатата му физиономия го издаваше, че бе слушал като омагьосан.

— До вчера мислех, че мразя Скот, но когато го видях отново, забелязах, че не изпитвам никакво чувство към него. Просто ми бе станал безразличен.

Сю се усмихна, учудена че толкова добре се чувстваше след изповедта си. Потънала в мислите си, тя въртеше растението в ръце.

— Значи аз имам някакъв шанс? — попита тихо Стив.

Сю го погледна и забеляза, че мъжът пред нея сега отново изглеждаше и говореше така, както онзи Стив, когото тя познаваше. Само че каква й е ползата от това? „Онзи“ Стив не можеше да я направи истински щастлива.

Изведнъж тя осъзна, че за втори път в живота й предстоеше сцена на раздяла в тази оранжерия. Главоболието й отново се върна, а краката й отмаляха.

— Мисля, че трябва да седна — промърмори Сю, мина покрай Стив и напусна оранжерията.

Чуваше стъпките му зад себе си. Стив я последва безмълвно в кухнята, а Сю се молеше горещо да събере достатъчно сили, за да скъса сега най-после завинаги с него.

Тя машинално сложи да се вари кафе и видя с крайчеца на окото си, че Стив сяда до масата. Сю взе още една чаша от шкафа и седна срещу него.

— Всичко е свършено между нас, Стив — каза му спокойно. — Трябва да свърши, защото няма да понеса евентуалната ни раздяла. Аз имам нужда от нещо повече: доверие, сигурност, любов. Теб те интересуват сексът, свободата и разнообразието.

— Да, за мен сексът все, още има голямо значение — отвърна Стив, — но що се касае за останалото, промених мнението си. За какво ми е свобода; щом трябва да загубя жената, която означава за мен повече от всичко на света. А разнообразието? Не мога да пожелая вече друга жена, дори и за една нощ, защото най-после намерих тази, която обичам.

Преди Сю да му отговори, той стана и я взе в обятията си.

— Кажи ми, че имам шанс, Сюзи — мълвеше той на ухото и. — Шанс да събудя толкова много любов у теб, колкото е моята.

Думите и близостта на тялото му, за което тя така бе копняла, й отнеха дар слово.

— Не можех да повярвам — продължи Стив. — Не знаех, че чувството, което не ми даваше покой, е любов. Едва когато видях погледа, който ти отправи към онзи мъж, разбрах всичко.

Стив отдалечи Сю малко от себе си, постави ръка под брадичката й и я накара да го погледне в очите.

— В този момент ми стана ясно, че те обичам. И това беше ужасно, защото мислех, че все още обичаш другия — прегърна я още по-силно и я вдигна. — О, скъпа, обичам те толкова много. Сега и завинаги.

Сю затвори очи и се отдаде изцяло на прекрасните чувства, които я бяха обзели. Дори през сакото на Стив тя усещаше как сърцето му бие. Или може би нейното собствено туптеше така?!

Тя обви ръце около врата му и устните им се срещнаха. Целувката им бе гореща и страстна.

Сю отвори уплашено очи, когато Стив внезапно я пусна.

— Сюзи! — каза той тихо и толкова учудено, сякаш не можеше да повярва. — Сюзи, та ти също ме обичаш.

— Мисля, че те обикнах още от началото — съгласи се тя, щастливо усмихната. — Само че не смеех да си го призная до деня, когато ме изненада в басейна. След това всичко стана още по-лошо, тъй като мислех, че ти не търсиш трайна връзка.

— Наистина тогава все още не търсех — промълви Стив.

Взе я на ръце и я отнесе в дневната. Седна в ниското кресло на баща й, като я държеше в скута си.

Сю усещаше как ръцете му трепереха забележимо, когато той развърза панделката, крепяща косата й на опашка, заровил двете си ръце в нея, и я пусна да пада свободно около лицето й.

— Все още не мога да повярвам, че ти ме научи да обичам — каза Стив усмихнат и поклати глава. — Беше толкова ново усещане, че дълго не знаех какво всъщност чувствам.

Сю отпусна главата си на рамото му. Би стояла така вечно да слуша Стив.

— Когато след това се появи този Скот, прибави се и още едно чувство, което не познавах. Ревност. Любов, ревност и страстно желание — доста по-различно от всичко, което досега бях изпитвал.

Стив взе лицето й между ръцете си и я погледна в очите.

— Разбираш ли какво ти казвам, Сюзи? Естествено имах копнеж по тялото ти, което желая, но всичко останало беше нещо повече. Аз исках не само да те притежавам, но и да те закрилям. Исках те само за себе си. Бях готов да се опълча срещу всеки, който се доближеше до теб — той се опита да отгатне мислите й. — Звучи много егоистично, нали?

Вместо отговор Сю го целуна. Техните роли неусетно се бяха сменили — нещо, за което никога не бе помисляла, че е възможно. Този висок, силен, самоуверен мъж й позволяваше да надникне в душата му.

Сю бавно се освободи от прегръдката и го погледна в очите усмихнато.

— Не, не звучи егоистично, Стив. Звучи прекрасно. Това е любов — тя поклати глава. — Може да е смешно, но е истина. Трябва да благодаря на Скот за това, че ти сега си при мен.

— Знаеш ли, че се влюбих в теб, още когато те видях за пръв път във вестибюла на Империал Тауър. Само че не го осъзнах веднага, тъй като не познавах любовта.

Стив отново я целуна и я погали.

— Почувствах го по-късно, когато ми каза, че имаш приятел. Това ме нарани невероятно много — като че ли някой ми бе нанесъл удар в стомаха — той и се усмихна. — Въпреки всичко имаш право — трябва да сме благодарни на Скот. Ако не бях видял онзи поглед, може би все още нямаше да съм се събудил…

С дълбока въздишка Стив притисна Сю към себе си.

— Впрочем ти все още си моята екскурзоводка, не забравяй това. А още не си ми показала една стара вила — той погледна часовника си. — Трябва да побързаме. В два часа имаме среща със собственика й, а оттам направо в гражданското.

Сю го погледна с широко отворени очи. Нима искаше да се ожени за нея? Сега? Веднага?!

— Но това не може да стане — протестираше тя в пълна паника. — Нуждаем се от време, Стив. Има толкова много проблеми и…

Той отвърна на ужасения й поглед с усмивка, пълна с нежност.

— Проблеми ще има винаги — каза й нежно. — Но ще ги решаваме. А сега да побързаме, Сюзи. Утре ни очакват в Хонолулу.

— Не, не е възможно — опита Сю за пореден път да възрази. — Какво ще кажеш, ако го направим, когато се върнем?

Стив може и да е свикнал с такива бързи решения, но на нея това й бе непривично.

— Все още не знаем къде ще живеем после — тя огледа дневната си. — И какво ще стане с работата ми? — погледна пръстите си и откри под ноктите следи от пръст. — Все пак в този вид не мога да се омъжа — протегна към Стив мръсните си пръсти.

— Това изобщо не е никакъв проблем — отговори Стив, без да се впечатли въобще. — Ще живеем там, където пожелаеш — той се огледа. — Вероятно тук, предполагам, ако решиш да продължиш да ръководиш магазина си. Освен това имаме още едно жилище в града, което ти можеш да преустроиш напълно според вкуса си, скъпа — Стив повдигна замислено вежди. — Един последен въпрос: имаш ли нещо против бизнеса ти да продължат твоите служители? Ще трябва да пътувам много, Сюзи, и бих искал жена ми да бъде винаги с мен.

Сю не отговори. Хиляди мисли минаваха през главата й и не успяваше да ги подреди.

Стив я притегли по-близо до себе си и тя облегна глава на рамото му. Сю осъзнаваше, че Стив отново изцяло поема нещата в свои ръце, но не се възпротиви.

— Джоана може да се погрижи за всичко, докато ни няма, нали? — попита той и добави, без да дочака отговора й. — Когато се върнем, ще имаш възможност да уредиш нещата. Това означава, че ще имаме и повече време един за друг.

Двамата се стреснаха, когато някакъв остър мирис нахлу от кухнята.

— О! Забравих, че включих кафеварката!

Сю понечи да скочи, но Стив я върна обратно в креслото.

— Аз ще се оправя — каза той.

— Какво е станало? — извика Сю след него.

— Всичко е наред. Във всеки случай ще се нуждаем от нова машина за кафе.

Стив се върна и погледна часовника си.

— И така, мила, трябва да вървим. Един добър бизнесмен държи винаги да сключва писмено договорите си.

Изведнъж колебанията й отлетяха неведомо къде. Сю му се усмихна.

— Дай ми само десет минутки — изчурулика тя и изчезна в спалнята си.

Ще трябва да свикне с факта, че има мъж с непреклонен характер. Но Сю знаеше също, че това не би й тежало — напротив!

Когато след малко се върна в дневната, беше се изкъпала и преоблякла. Стив седеше в креслото, загледан в букета маргаритки на малката масичка до кушетката.

— Не биха могли да бъдат същите, които ти изпратих, нали? — попита той колебливо.

Сю се усмихна.

— В известен смисъл — отговори тя и почака, докато Стив стане, за да разгледа по-отблизо букета.

Той вдигна цветята и погледна учудено Сю.

— Толкова ги обикнах, че си ги възпроизведох от коприна. С удоволствие бих ги отнесла в нашето ново жилище, ако нямаш нищо против — каза тихо тя.

— Можеш да вземеш всичко, което пожелаеш, скъпа — обеща й Стив.

Изведнъж Сю видя как той издърпа едно цвете и започна да къса нежните му копринени листенца.

— Обича ме, не ме обича, обича ме… — след това се приближи и я прегърна. — Да знаеше пък аз колко я обичам — добави той и я целуна. — Готова ли си, Сюзи?!

— Да, скъпи, готова съм — прошепна Сю.