Дороти Колет
Русата чаровница (2)

II

— Аз наистина съм щастливец — шепнеше Стив в ухото на Сю. — Държа в прегръдките си не само най-хубавата жена, но и най-добрата танцьорка в града.

Дансингът в „Дюните“ беше пълен, а гальовните мелодии на оркестъра я караха да се отпусне.

— Откъде бихте могъл да знаете това? Едва ли сте имал възможност да танцувате с всичките.

Стив се усмихна. Без да нарушава такта, той се отдръпна малко от Сю и я погледна в очите.

— Просто го зная. Всъщност имам един проблем.

— Какъв?

— Чудя се какво трябва да направя, че най-хубавата жена и най-добрата танцьорка да ме хареса.

— Защо мислите, че тя няма да ви хареса?

— Ще го стори ли наистина?

Сю усещаше, че първоначалната й антипатия към този мъж изчезва, но в никакъв случай не й се щеше да си го признае.

— Какво значение има това? — попита тя. — Нали искахте само да говорим за моята поръчка?

Стив се засмя и я притисна отново към себе си.

— Имайте търпение, ще й дойде времето и на нея.

Оркестърът спря да свири и обяви почивка. Двойките около тях напуснаха дансинга.

Стив съпроводи Сю до тяхната маса, откъдето с поглед можеше да се обхване цялата „Стрип“. Една банкнота, която той, беше пъхнал незабелязано в ръката на келнера, им бе дала възможността да заемат мястото с най-хубавия изглед.

Сю никога преди това не беше посещавала прочутите „Дюни“ и се наслаждаваше на атмосферата около себе си точно толкова, колкото и на изисканите ястия в морския дворец.

Един критичен поглед в огледалото на гардероба я увери, че комплиментите, които Стив й беше направил, не бяха неискрени. Тя изглеждаше много добре и се радваше, че не беше показала на Стив раздразнението си, когато неговият асистент дойде да я вземе от къщи.

„Мистър Уортингтън има важен телефонен разговор“ — беше й обяснил Артър Маккарти.

— Още едно питие, Сюзи? — попита Стив, щом заеха отново местата си на масата и без да изчака отговора й, кимна на келнера.

— Щяхме да говорим за поръчката — напомни му тя.

— Разбира се — той почака да донесат питиетата, след това вдигна чашата си и се чукна с нея. — За задълбочаване на нашето познанство.

Сю смръщи чело и остави чашата си недокосната.

— Какво задълбочаване имате предвид?

— Бих искал да опозная града и се нуждая от някого, който да ми го покаже.

Сю го погледна изненадано.

— О, но тук има толкова много добри екскурзоводи, а и аз…

Стив поклати глава.

— Не, не това имах предвид. Бих желал лично вие да ми покажете забележителностите на Лас Вегас.

— Това е невъзможно — отвърна тя. Нали беше собственичка на фирма, а не екскурзоводка. — Твърде съм заета.

— Вие изобщо не ме оставихте да се доизкажа — каза Стив, усмихвайки се. — Имам намерение да бъда тук около три седмици, но ще ми се наложи да напускам града няколко пъти — той посегна към ръката й и я задържа. — Така че няма да сте заета всяка вечер.

Сю пое дълбоко въздух, издърпа ръката си и се облегна назад.

— А може би и през нощта също ще трябва да съм ви на разположение и да споделям леглото ви?

— Само ако ме помолите много мило за това, Сюзи.

Тя погледна ядосано настрани и си каза наум: „Ще има да вземате“. След това се насили да погледне отново Стив.

— Защо тъкмо аз?

— Защото мисля, че един път вече сте била много наранена, Сюзи.

— Вашето шесто чувство ли ви го каза?

— То ми каза, че зад стената, която сте изградила около себе си, се крие една много чувствителна жена — отговори много сериозно Стив. — И вие сигурно разбирате, че трябва да предприема нещо, за да пробия тази стена.

— Но аз абсолютно не разбирам защо трябва да правите това?

— Нали ви казах, че съм играч — той се наклони още към нея. — Обичам да печеля.

— И какво, ако спечелите?

— Все някога ще ми признаете, че ме желаете толкова, колкото ви желая и аз, Сюзи — гласът му звучеше дрезгаво. — Да, аз ви желая, но не е хубаво, когато липсва взаимност.

Сю не отговори нищо. Защо трябваше да му казва, че не желае мъж, който не вярва в любовта и трайната връзка между двама души. Твърде дълго и упорито се беше мъчила да възвърне вътрешното си равновесие, за да рискува всичко само за една краткотрайна авантюра.

— А какво ще стане, ако загубите? — попита тя предизвикателно. — Мислил ли сте някога за това?

— Въпреки всичко ще поема риска — отговори Стив и сви рамене.

Сю поклати глава и се усмихна.

— Съветвам ви сериозно да не опитвате, тъй като бихте могъл само да загубите играта, а и аз нямам намерение да участвам в нея.

Той присви очи й известно време гледа мълчаливо Сю.

— Защо поне не опитате, Сюзи?

Тя се изсмя пресилено.

— И какво ще направите, ако спечеля?

Около устните му отново заигра усмивка.

— Тогава ще ви поздравя.

Музикантите бяха заели местата си и първите двойки тръгнаха към дансинга. Стив отново я хвана за ръката и този път тя нямаше сили да се противопостави.

— Не бихме ли могли да опитаме, Сюзи? Какво бихте загубила от това? Ще прекараме приятно времето си заедно, а и ви обещавам да се държа като съвършен джентълмен.

Сю вдигна чашата си, за да спечели време и отпи една глътка. След това поклати бавно глава.

— Не, аз…

— Не е нужно да ми отговаряте веднага — прекъсна я Стив. — Моля ви, помислете си добре, Сюзи! Бихте могла да ми съобщите решението си и утре.

— Но утре вие няма да сте тук — напомни му Сю.

— Вярно, трябва да пътувам за Карсън сити. Е, добре, тогава като се върна. Обещавате ли ми?

Сю кимна против волята си. Тя просто не можеше да устои на този мъж!

— Ще танцуваме ли още? — усмивката му беше покоряваща. — Обичам тези стари мелодии.

Сю го последва на дансинга. Хиляди мисли минаваха през главата й, без да може да вземе решение. Но защо ли пък трябваше да мисли сега за това? Имаше достатъчно време, докато го види отново. Защо просто да не се наслаждава на вечерта с този привлекателен мъж? Тя установи учудено колко приятно й беше да се отпусне в обятията му.

Оркестърът свиреше бавни мелодии, около себе си Сю виждаше само весели, усмихнати лица и се чувстваше толкова добре в прегръдките на Стив…

Устните му докоснаха нежно ухото й. Тя затвори очи и изведнъж те останаха съвсем сами, а оркестърът свиреше само за тях. Нямаше нито вчера и нито утре, нямаше ги нито арогантния Стив Уортингтън, нито егоистичния Скот Хендрикс, нито Сю Бъканън, която трябваше да се бори за своето трудно завоювано достойнство.

— Телата ни са като че ли родени едно за друго, Сюзи — шепнеше в ухото й Стив.

Тя само кимна и облегна глава на рамото му, усещайки твърдите мускули на бедрата и широката му гръд.

Оркестърът премина внезапно към резки диско ритми и върна Сю към действителността твърде безцеремонно. Стив също направи негодуваща физиономия.

— За подобно нещо нямам никакво настроение — каза той. — Освен това скоро ще стане полунощ.

С ръка в неговата Сю се остави да я отведе до масата. Като стигнаха, той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Хареса ли ви вечерта, Сюзи?

Мина известно време, докато Сю си наложи да се усмихне.

— Да, беше ми много приятно — отговори уклончиво тя и погледна часовника си. — Вече минава полунощ.

Стив й помогна да се облече.

— Съжалявам, че вече трябва да си ходим, Сюзи, но винаги държа на обещанията си.

Те отдавна бяха оставили зад себе си ярките сияещи светлини на града, когато Стив се обади:

— Не мислех, че живеете толкова далеч извън града. Не е за чудене, че Арт е трябвало да пътува толкова дълго, за да ви вземе.

Сю се беше настанила удобно на комфортната предна седалка — не прекалено близо до Стив, но не и притисната до вратата като някое страхливо девойче.

— Причината е в цената на недвижимите имоти. Все пак имам две оранжерии, магазин, офиси…

Когато обаче Стив зави към входа, той свирна тихо от възхищение.

— Това наистина е голям комплекс. Другата къща също ли е към него?

Сю кимна.

— Да, преди две години я купих и я ремонтирах. Сега в предната, част е магазинът, а в задната живеят Хосе и Мария.

В ярката лунна светлина нейният имот наистина изглеждаше впечатляващо и Сю усети колко гордо бяха прозвучали думите й. Всичко това беше изградено от самата нея и за него бе работила упорито.

— Хосе и Мария? — попита Стив.

— Хосе ми помага в оранжериите, а Мария поддържа къщата и магазина.

Стив слезе от колата и й помогна да излезе. Един до друг те вървяха мълчаливо до входа.

— Наистина сте постигнала много — каза Стив и Сю долови уважение в думите му, което й вдъхна гордост.

— Освен това тук работят още Джоана, моята секретарка, и Роби, който ми помага, разкарва растенията и изпълнява поръчките.

Сю потърси ключа в чантата си. Стив стоеше съвсем близо до нея.

— Вие сте забележителна жена, Сюзи. Харесвате ми.

Тя отключи вратата и се обърна към него, за да благодари за вечерта, но Стив я изпревари.

— Благодаря ви много за чудесната вечер. И не забравяйте да помислите по моето предложение.

След това той я целуна съвсем нежно по върха на носа, обърна се и тръгна бавно обратно към колата си.

Сю влезе в къщата, запали лампата и заключи вратата след себе си.

„Добре че Стив не влезе с мен вътре — помисли, — тук не изглежда чак толкова впечатляващо“. Сю смръщи чело и се огледа в малката дневна. Все още стояха мебелите, които тя толкова обичаше като дете, само че вече те бяха износени и грозни. За първи път й направи неприятно впечатление, че завесите бяха закърпени, а креслото в ъгъла не закриваше напълно голямото петно на килима.

Сю захвърли сакото си на най-близкия стол и отиде в кухнята. Мислите й бяха толкова заети със Стив, че отвори задната врата и излезе навън, без да осъзнае това.

Защо се интересуваше тъкмо от нея, когато мъж като него би могъл да има всички жени в града? Той притежаваше чар, пари и едно почти плашещо силно еротично излъчване. Стив знаеше как да се държи с жените. Може би затова бе толкова сигурен, че и тя скоро ще бъде причислена към неговите завоевания?

Потънала в мислите си, Сю извървя късото разстояние до оранжерията, отвори вратата и влезе. Мирисът на влажна почва, топлият въздух и успокояващата зеленина на растенията я върнаха в миналото й.

В самия край на дългата пътека, над чувалите с тор, беше разстлана стара рогозка. Тук баща й сядаше винаги, когато искаше да си почине, а по-късно Скот и тя. На тази импровизирана пейка се бяха целували с него, бяха се клели взаимно във вечна любов и бяха говорили за съвместното си бъдеще.

Сю затвори очи и видя пред себе си толкова ясно всичко, като че ли миналото бе станало отново реалност. Тогава…

— Един ден ще имаме всичко, което си пожелаем, Сю — обещаваше й Скот.

— Да, наша собствена малка къща — отговори тя и се притисна по-силно до рамото му. Колко много го обичаше… Всяка луничка на носа, всяка къдрица от косата му с цвят на пясък, а най-много усмивката му, когато я погледнеше така нежно, както в този момент.

— Ще имаме голяма къща — поправи я Скот и я целуна. — Но дотогава ще се запасим с още малко търпение, скъпа. Ще трябва да завършим първо училище. Нали и двамата искаме да следваме. Следването ни ще продължи още три или четири години. След това ще си потърся работа и най-после ще можем да се оженим.

Това бе само началото на големите планове на Скот за тяхното бъдеще. Той беше решил да направи много повече, след като през детството и юношеството си бе подложен на толкова лишения.

Мина година и половина. Скот тъкмо беше пропаднал на изпита по икономика.

— И другите ми резултати също не са грандиозни — призна той.

— Скот, ти работиш твърде много — Сю го прегърна и го притисна към себе си. — Не можеш да работиш пет нощи през седмицата в бензиностанцията и след това да се надяваш, че ще издържиш изпитите си.

— Но аз имам нужда от тази работа — отговори той. Пастрокът му го караше да плаща за стаята вкъщи и за храната, а освен това трябваше да събере пари за разноските по следването и да си купува учебници.

— Не трябваше да записвам толкова дисциплини, Сю. Боже мой, сигурно ще са ми нужни още години, докато завърша.

Тя не бе в състояние да набави нищо друго за него, освен да го прегърне, да го обича и да го утешава.

— Можем да почакаме, Скот — каза тихо Сю. — Всичко е наред, щом сме заедно.

В средата на втората година от следването на Скот тя получи поръчка за декориране на един зъболекарски кабинет, а малко по-късно Сю вече беше сключила три други договора. Сияеща от радост, тя изтича при Скот.

— Сега най-после ще мога да ти помогна. Ще работиш само три нощи през седмицата в бензиностанцията. Така ще можеш да запишеш втори учебен курс и ако всичко върви добре, най-късно през февруари ще компенсираш пропуснатото.

Не й се наложи дълго да го убеждава, че трябва да й разреши да му помогне. В края на краищата нали се обичаха. Ставаше въпрос за бъдещето им и Скот се съгласи.

Сю получаваше все повече поръчки, от сутрин до вечер беше заета и се радваше на часовете, през които можеше да бъде със Скот. От време на време си позволяваха да излязат вечер в града, задоволявайки се с хамбургери и някоя играе „едноръките бандити“. Най-често обаче, когато парите отново не стигаха, защото предстоеше ремонт на оранжерията или старата кола на Скот се нуждаеше от резервна част, те седяха върху чувалите с тор и слушаха радио.

С помощта на Сю на Скот му бяха необходими само четири и половина години, за да вземе диплома по организация на производството и маркетинг. През онази пролет, когато му предстояха изпитите по дипломирането му, Сю го виждаше много рядко.

Предната зима родителите й починаха за късо време един след друг и Сю бе така потънала в скръб и грижи, че нямаше време да мечтае за бъдещия си живот със Скот, който съвсем скоро трябваше да стане действителност.

И тогава, на сутринта след празненството по случай дипломирането му, в което Сю не можа да участвува, тъй като имаше твърде много работа, Скот дойде в оранжерията и за няколко минути само мечтата й за щастие се пръсна като сапунен мехур.

— Получих работа в компанията ГБП, Сю — каза той и пристъпи към нея.

Сю остави каната, с която тъкмо беше поляла папратта, и загледа втренчено Скот. Никога преди това не го беше виждала толкова елегантно облечен — с костюм, бяла риза и вратовръзка. Изглеждаше като един от онези млади мъже, които всяка сутрин с куфарчета в ръка бяха устремени към службите си. Дори и усмивката му бе по-различна от преди. Стоеше на няколко крачки от нея. Беше получил работата, която бе искал непременно да има. Но защо ли тя не се радваше? Дори не го попита как е минало тържеството.

— Тъкмо обмислях как да ти го кажа, Сю, но забравих всичко — чу го да казва и сърцето й се сви. — Сю, вчера се сгодих с Еми Галъгър.

Чак когато тя се олюля, той пристъпи към нея, хвана я за раменете и я задържа. А след това вече нищо не можеше да го спре:

— Баща й е съсобственик в ГБП, Сю. Трябва да ме разбереш. Без годежа си с нея щяха да са ми необходими години, за да се добера до тази служба. Просто трябваше да използвам случая. Ще ме разбереш, нали?

Когато Сю отново бе в състояние да разсъждава, внезапно осъзна, че беше загубила всичко. Скот я бе измамил, защото едно друго момиче можеше да му даде нещо, което беше по-важно за него от любовта. Пари, добро положение в обществото, власт, хубав живот.

Сю се освободи и направи крачка назад. Изведнъж Скот й беше станал чужд.

— Изчезвай! — тя едва успя да овладее гласа си.

Скот се усмихна.

— Знам, че не го направих, както трябва, скъпа. Би трябвало да ти го съобщя по-внимателно, но нали разбираш — между нас съвсем нищо не се променя! Аз те обичам все още, Сю, и винаги ще те обичам. Повярвай ми, ще уредя всичко.

Тя отново се отдръпна, когато той посегна към нея.

— Как? Как мислиш да го уредиш?

— Като идвам при теб толкова често, колкото мога. И, разбира се, ще ти изплатя всичко, на малки вноски наистина, но…

Скот продължи да говори, но Сю вече не го чуваше. Никога не беше и помислила да си иска някога обратно парите, които беше заела на Скот. Беше ги давала с удоволствие, заради тяхното общо бъдеще. А сега Скот говореше така, като че ли някой му бе отпуснал заем. Беше й болно да вижда, че единственото, което все още ги свързваше, беше погасяването на някакъв си паричен дълг. Какво беше станало с тяхната любов?

— Никога не съм мислила да си вземам обратно от теб парите — прошепна беззвучно тя.

Той все още се усмихваше.

— Много мило от твоя страна, скъпа, но аз настоявам да ти върна, веднага щом мога, поне една част от тях.

Сю го погледна и самодоволният израз в очите му така я вбеси, че за момент забрави скръбта и отчаянието си.

— О, не, Скот! Не само една част! Ти ще ми върнеш всеки цент, и то не когато на теб ти е удобно, а сега. Цялата сума, която получи от мен в продължение на две години!

Усмивката на Скот угасна.

— Но, скъпа, нали ти казах, че няма да те измамя.

— Ти вече го направи, Скот — Сю беше така ядосана, че с мъка контролираше гласа си. — Повече не искам никога да те виждам, но ще очаквам чека ти точно на всяко първо число от месеца.

Скот направи крачка към нея, но този път Сю не се отдръпна, а хвърли последния си коз:

— Ако чекът не идва — продължи тя, — ще се обърна към твоята бъдеща жена или тъста ти. Сигурна съм, че двамата с удоволствие ще платят дълговете ти.

Лицето на Скот почервеня от яд.

— Ще обсъдим това, когато дойдеш на себе си — той се обърна рязко и тръгна.

Едва дочакала го да излезе от оранжерията, Сю избухна в сълзи. Скот! Но нали той я обичаше. Наистина ли кариерата му бе по-важна за него от любовта им?! В онази нощ Сю не можа да заспи. Когато настъпи утрото, тя се закле повече никога в живота си да не позволи да бъде използвана от мъж. Щеше да се погрижи сама за щастието си и никога нямаше да се подмами от нечии любовни клетви.

Скот не се върна, но изпращаше всеки месец чек в продължение на две години. Това беше много тягостен период в живота на Сю. Най-накрая спомените избледняха, а раните зараснаха. Сю се отдаде на работата си и ожесточено се бореше да се утвърди в професията си. Имаше много неудачи, но те я правеха само още по-силна. Плачеше често, но го преживя.

Сю отвори очи и картините от миналото изчезнаха. Докато вървеше обратно към къщи, мислите й се върнаха към Стив Уортингтън. Мъжът, който купуваше фалирали предприятия и ги възстановяваше отново. Един мъж, който се славеше, че имал шесто чувство в отношенията си с хората. Сю беше пресякла пътя му и неговото прословуто шесто чувство беше му сигнализирало, че тя бе попаднала в нещо като задънена улица. Навярно честолюбието му го подтикваше да я „спаси“.

Сю се съблече бавно и окачи грижливо на една закачалка най-хубавата си рокля. Изчисти грима си в банята, като се опита да се освободи от мислите си за Стив. Това не й се удаде дори когато легна. Накрая се предаде. Принуди се да признае, че той наистина е много привлекателен, хубав мъж, пред когото на жените им се завива свят.

„Помислете за моето предложение“, беше казал Стив. В продължение на три седмици тя трябваше да му показва Лас Вегас, а той обещаваше да се държи като джентълмен. Щеше да започне и една игра, при която да стане ясно дали би му се удало да пробие защитната й броня. Какво искаше този мъж от нея? Всъщност тези три седмици не му ли бяха необходими само за да я отведе в леглото си. А после всичко щеше да бъде свършено. Никаква любов, никакви обещания — само една забавна авантюра.

Стив Уортингтън я желаеше точно както Скот, макар и по друг начин. Но той не знаеше, че тя вече се беше опарила и се бе заклела да не допусне никога повече да бъде използвана от мъж. Ако действително вземеше участие в играта му, откъде той беше толкова сигурен, че ще я спечели? А ако му покаже, че всяка игра си има граници?

Колкото повече Сю мислеше за това, толкова по-примамливо й изглеждаше хрумването да нанесе удар на този самонадеян Стив Уортингтън. Пък и през последните години бе работила толкова много, че малко разнообразие би й се отразило добре. Тази вечер беше малко нервна, защото не знаеше какво я очакваше, но сега картите бяха раздадени и тя можеше да се включи в играта. Сю знаеше каква е целта на Стив, но знаеше също, че той никога не би я постигнал. Защо да не се съгласи да се позабавлява известно време и да спечели?

Щеше да му покаже града, както я бе помолил, и ако той не постигнеше целта си, това нямаше да бъде по нейна вина. Беше го предупредила още в началото.

Сю се обърна и затвори очи. Когато Стив се върнеше, тя щеше да му съобщи решението си. Искаше й се да използва времето, докато го нямаше, и да се захване с поръчката за апартамента. В края на краищата работата й не трябваше да страда от тази игра.