Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Дороти Колет. Русата чаровница

ИК „Слово“, Велико Търново, 1992

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–025–1

История

  1. — Добавяне

III

Когато в седем часа на следващата сутрин Сю влезе в Империал Тауър, тя се чувстваше свежа и отпочинала. Тъй като знаеше, че няма да срещне никого в апартамента, беше в джинси, тениска, равни сандалети и бе вързала косата си на опашка.

Портиерът й връчи един ключ.

— Мистър Уортингтън ми нареди да ви го предам. Той става за всички врати, така че можете да се качите веднага горе в апартамента.

Сю мина през празните канцеларии и се качи с асансьора. Тази поръчка можеше да означава за нея много и тя щеше да направи най-доброто, на което бе способна. С бележника в ръка Сю влезе в голямата дневна и хвърли поглед към празната тераса навън.

— Как желаете омлета си — с шунка или със салам?

Сю се обърна бързо и се втренчи в мъжа, на когото принадлежеше гласът.

— Седнете, Сю — каза Стив съвсем естествено. — Какво ще кажете за един портокалов сок преди това? Или по-добре от грейпфрут?

— Какво нравите тук? — попита Сю твърде рязко. Изведнъж тя си спомни кой стоеше пред нея — нейният шеф. — Мисля, бяхте казали, че…

— Знам, днес рано щях да пътувам за Карсън сити — Стив заобиколи кухненската маса и заведе Сю до един от столовете.

— Съвещанието се отложи за след няколко часа. Арт вече пътува, а аз ще го последвам, щом като закусим.

Сю седна. Защо коленете й омекнаха така изведнъж? Масата беше сложена за двама. Стив навярно е мислил, че тя ще дойде тук гладна и ще закуси с него.

— Аз вече закусих.

— Няма да ви навреди, ако закусите и втори път. При вашата фигура можете да си го позволите.

— Е, добре — предаде се Сю. — Тогава омлет с шунка, но моля ви, само половин.

Стив се засмя, сервира й цял, след това обслужи себе си и седна на масата срещу нея.

— Така, а сега с удоволствие бих узнал къде ще ме заведете днес вечерта.

— Още не съм решила.

Сю отпи глътка кафе и за своя изненада усети, че наистина беше гладна.

— Искам да кажа, че още не съм решила дали изобщо ще изляза с вас — поправи се тя.

— Страхувате ли се от мен, Сюзи?

Тя го погледна в очите, а той не отклони погледа си.

— Не — отговори му след малко. — Страхувам се само…

Прехапа устни. „Страхувам се от чувствата си“ — без малко, щеше да се изпусне пред него.

— От какво се боите тогава?

— От това, че ще ме угоите — отговори тя и даже успя да се усмихне… — За мъж умеете учудващо добре да готвите.

— Когато човек живее сам, не му остава нищо друго — Стив се пресегна над масата и взе ръката й. — Сюзи, ще ми покажете града, нали?

— Още не зная.

Погледите им отново се срещнаха и Сю изтръпна.

— Искам обаче да бъда честна, Стив. Ще ви кажа още един път: не се интересувам от авантюри. Подобно нещо не е за мен. Още имате възможност да си потърсите друга…

Така, всичко беше вече казано. Сега той трябваше да реши.

— Какво означава „подобно нещо не е за мен“, Сюзи? Наистина ли търсите така наречения мъж за цял живот? Не, това не го вярвам — отговори си той сам на въпроса. — Някак си не ви отива.

Сю усети, че се изчервява. Този мъж имаше учудващата дарба винаги да съумява да я извади от равновесие.

— И все пак точно така е.

Едва когато изрече това, тя осъзна, че действително копнееше да намери „мъжа за цял живот“. Откакто Скот я изостави, тази мисъл не я беше спохождала. Беше се заровила в работата си и дори не бе се и замислила дали изобщо желае някога да се омъжи. Но сега, когато Стив я насочи към тази тема, осъзна колко самотна всъщност беше. Във всеки случай лошият й опит със Скот я беше научил да бъде самостоятелна и да разчита на самата себе си, преди да се довери на някой друг. Тя се стегна, преди да продължи да говори. Гласът й прозвуча твърдо и убедително:

— Да, бих искала един ден да намеря мъжа, който да е точно толкова готов да остане с мен, колкото и аз с него — Сю се поколеба за момент. — Ако искате да си потърсите друга екскурзоводка, мога да ви разбера…

Стив не бързаше с отговора си. Покашля се.

— Аз не съм плейбой, за какъвто ме смятате, Сюзи — каза той след пауза. — Ще бъда напълно щастлив с всяка жена, ако тя е истинска.

— Но не и само с една завинаги, нали?

Стив стана сериозен.

— Всичко има начало и край.

Освен любовта — искаше да отговори Сю, но си премълча. Обичта й към Скот беше угаснала, защото я беше измамил. На Стив обаче трябваше да му се признае, че не играе нечестно. Той разкриваше предварително картите си.

— Може би не са много мъжете, които прекарват целия си живот само с една жена — каза тихо Сю, — но все пак ги има. Моят баща беше добър пример за това. И ако не намеря мъж като него, по-добре да си остана сама.

Стив я гледаше втренчено, но не каза нищо. Тя сведе погледа си, но усещаше, че той не я изпуска от очи. Липсата на отговор също беше отговор. Сигурно сега вече ще се откаже от услугите й като екскурзоводка. И по-добре!

— Не е ли време, вече да пътувате? — попита хладно Сю.

— Да — Стив погледна часовника си, стана и заобиколи масата.

— Не желая никаква друга екскурзоводка, Сюзи — каза тихо той. — Убеден съм, че и вие ще се забавлявате — погледна я в очите и се усмихна. — И така, къде трябва да запазя маса за тази вечер?

Сю се поколеба за момент. Вероятно той все още вярваше, че може да спечели играта. Е, добре, тя трябваше да го вразуми.

— „Палатът на Цезар“ ще ви хареса. Това е един японски ресторант.

— Добре, ще кажа на Майк да ни направи резервация! В осем часа?

Сю кимна, понечи да стане от стола и да напусне кухнята. Той й препречи пътя и преди Сю да успее да го избегне, притисна за миг устните си върху нейните. Беше съвсем лека целувка, но на Сю й стана едновременно и горещо, и студено.

— Мислех, че инициативата трябваше да бъде моя — каза тя напрегнато.

Стив повдигна изненадано вежди.

— Но това беше все пак само една безобидна целувка, Сюзи. И освен това трябва да признаеш, че поне съм длъжен да опитам, иначе нямам съвсем никакъв шанс, нали?

Бузите й бяха станали червени. Той имаше право, беше само една безобидна целувка. Защо ли се развълнува така?

— Добре — каза тя, като избягваше да гледа Стив. — Но трябва честно да ми обещаеш, че няма да използваш сила.

— Съгласен съм — Стив погледна отново часовника си. — Така, а сега наистина трябва да тръгвам. Не се занимавай с миене на съдовете.

— Не се притеснявай. То не влиза в цената.

Смеейки се, Стив й махна още един път с ръка и тръгна. Едва когато беше излязъл, на Сю й направи впечатление, че бяха разговаряли на ти. Тя сви рамене и сложи чиниите в мивката.

Сю започна да работи, но й беше трудно да се съсредоточи. Отбеляза си нещо в бележника, след това се втренчи в листа и изтри написаното. Огледа се. Една смокиня би изглеждала добре в югозападния ъгъл на помещението.

Защо я изкара от равновесие една-единствена целувка? Причината беше може би в това, че не очакваше да срещне тук Стив и затова от самото начало беше така объркана.

На етажерката би поставила глинено гърне с буен бръшлян. Ще бъде най-подходящото цветно петно пред бялата стена. И може би един филодендрон на масата в ъгъла до месинговата лампа. Сю си го отбеляза.

„Палатът на Цезар“ в събота вечер изискваше подходящо облекло. Дали пък да не преправи копринената си морскозелена рокля, която й бе подарила притежателката на един бутик, след като изпълни поръчката й? Към нея много биха подхождали дългата златна огърлица на майка й и златните обеци.

Сю стисна нервно устни. По дяволите, тя трябваше да работи, а не да се чуди какво да облече за вечерта.

Софи дойде в един часа. Сю се представи на дребната жена на средна възраст с широк ханш и сиви коси.

— Мистър Уортингтън вече ме предупреди, че ще бъдете тук днес — каза жената. — Аз съм Софи.

И като си помислеше само, че бе попитала Стив дали Софи беше негова жена… Всъщност той имаше няколко точки преднина, защото нито един път не бе я иронизирал по този повод. Докато Софи се суетеше в кухнята, Сю продължи работата си. Междувременно Софи й донесе малко салата, хлебче с масло и чаша изстуден чай. Сю отново се учуди колко беше огладняла.

Когато тя най-после напусна жилището, беше вече свикнала с мисълта, че през следващите седмици ще прекара дълго време със Стив. Може би наистина щеше да бъде забавно, тъй като той можеше действително да бъде много мил, щом пожелае. Жалко само, че по-късно щеше все пак да остане разочарован.

Сю се върна вкъщи и тъкмо затваряше вратата след себе си, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Джеф.

— Това наистина е една чудесна поръчка — каза му тя.

— Нали, Сю? — отговори той и назова цената, която беше уговорил. — Дори не му трепна окото и…

— Но тя е твърде висока — прекъсна го Сю. — Ако сметна приблизително…

— Забрави това, Сю. Вече не си новак в бизнеса и ако вършиш работата си, както досега, всички ще бъдат доволни.

„Може би наистина съм наивна — помисли Сю, като остави слушалката. — Защо да страдам от скрупули, щом става въпрос за цената. Не насилвам никого да ме наема. Тъкмо сега е времето да свиквам с големите поръчки и големите пари. Най-добре е да не се поддавам на чувствата си!“

На кухненската маса Сю намери бележка от Мария, която често й оставяше ядене в хладилника, уж че случайно й е останало, Сю по-скоро подозираше, че тя намираше работодателката си за твърде слаба и затова нарочно готвеше в повече.

Когато Сю започна да се приготвя за вечерта, мислите й отново се върнаха към Стив. Всъщност можеше да му бъде благодарна, че я накара да помисли за себе си. До днес сутринта Сю беше приемала работата си като своеобразен отдушник на чувствата си. Стараеше се да не мисли, за мъже, секс и любов. Едва сега й стана ясно, че копнежът й за нежен съпруг бе все още жив, но след раздялата си със Скот бе станала независима, самостоятелна партньорка за мъжа на своите мечти. Стив никога не би могъл да бъде този мъж. Това тя го знаеше и не трябваше тепърва мъчително да го открива. Още един повод да се наслаждава напълно спокойно на времето, прекарано с него. И въпреки това трябваше да бъде нащрек, когато са заедно. Този мъж беше умен и опитен в отношенията си с жените. Той щеше да се убеди, че тя не му отстъпва по интелигентност.

Когато Сю се облече и застана пред огледалото, за да се огледа от всички страни, остана доволна от себе си. Изглеждаше много добре. Но какво да облече утре? А вдругиден? Когато се съгласи да показва града на Стив, не бе помислила, че разполага с твърде оскъден гардероб. Е, и без това отдавна бе време да си купи нови дрехи. Значи, ако сега си купеше нещо, то нямаше да е заради Стив, а заради самата нея. Тя искаше да изглежда така, че да се хареса не само на него, а преди всичко на самата себе си. Това би укрепило чувството й за собствено достойнство и би й помогнало да се държи със Стив, както бе решила.

 

 

Стив дойде да я вземе точно навреме и по погледа му тя разбра, че е сполучила с избора на роклята.

— Изглеждаш много апетитно, Сюзи, а аз съм толкова гладен.

— В „Палата на Цезар“ апетитът ти ще бъде уталожен — увери го тя, без да се издава колко много се зарадва на комплимента.

По време на вечерята стеснителността на Сю почти напълно изчезна. Съвсем очевидно беше, че Стив е напълно съгласен с нейния избор на ресторанта. Атмосферата беше екзотична и далекоизточният чар на персонала подсилваше още повече впечатлението за нещо необикновено. Те пиеха саке, докато сервитьорът приготвяше на масата пред очите им стека и омарите.

— Тук е толкова изискано и спокойно. Едва ли можеш да си представиш, че си сред шумния Лас Вегас — каза Стив с приглушен глас.

Сю се усмихна.

— Наистина е така. Сякаш незабелязано заедно с целия ресторант са ни преместили в някакъв друг свят.

След като ястията бяха сервирани и сервитьорът напълни още един път чашите им, те отново останаха сами.

— Добре че не трябва и да седим на пода по японски обичай — каза Стив.

Сю се засмя.

— Тогава едва ли бих те довела тук.

Стив опита малко от месото.

— Вкусно е — каза той, наслаждавайки му се. — Това още един път показва, че имам шесто чувство за подходящите хора на подходящи места.

Сю не отговори. Натопи си парче омар в соса и го изяде.

След вечерята Стив попита нетърпеливо:

— Така, а сега накъде?

Сю сви рамене.

— Не би ли искал да опиташ щастието си в хазарта? В края на краищата ти си в града на казината.

— Защо не?

Той хвана ръката й. Напуснаха ресторанта и се присъединиха към безкрайния човешки поток, който преминаваше от маса на маса долу в казиното.

— Ще опиташ ли с „Черния Джак“, Сюзи? — попита той и се спря до един свободен стол.

— Нямам щастие в хазарта — отговори Сю, която при редките си посещения в казиното никога не беше залагала повече от пет долара и най-често беше губила.

— Сега ще разберем.

Стив я настани, постави пред нея стодоларова банкнота и даде знак на крупието да я размени с чипове. Сю видя как банкнотата премина през един процеп на масата и след това се обърна безпомощно към Стив, който стоеше зад нея.

— Надявам се, че ще ти донеса щастие — каза той, усмихвайки се, и й подсказа какво да прави.

Млади сервитьорки с плътно прилепнали къси поли приемаха поръчките. Стив си поръча скоч, а за Сю — коктейл.

Надвесен над раменете й, Стив печелеше. Сю усещаше, че не само на масата той бе поел инициативата, но нито знаеше какво трябва да направи, нито пък дали изобщо искаше да направи нещо.

Крупието отново постави пред нея чиповете й. Лицето на мъжа беше напълно сериозно и концентрирано. Сю повдигна картите. „Петнадесет“ — преброи тя, когато крупието откри един ас. Тя събра картите си, тъй като не вярваше, че и този път ще има щастие, Стив обаче й прошепна, че трябва да изтегли още една карта. Сю се подчини и излезе шестица. Купчината чипове пред нея отново нарасна. Тя преглътна.

— Достатъчно ли ти е? — попита усмихнат Стив и когато Сю кимна, бутна на крупието няколко чипа и я поведе към касата. Удивена, тя видя, че им наброиха шестстотин долара.

— Не, това не са мои пари — отказа тя притеснено, когато Стив се опита да й тикне в ръцете банкнотите.

— Окей, тогава ще си удържа стотачката, която заложихме, но остатъка ти принадлежи — отговори той и посегна към чантата й.

— Не, няма да ги взема.

Сю скри чантата зад гърба си. Едва щом видя, че вече бе привлякла вниманието на другите посетители, позволи на Стив да пъхне парите. „Когато останем насаме, ще му ги върна“ — реши тя.

Те се разходиха наоколо и опитаха щастието си на рулетките и на няколко други маси. Изведнъж Сю забеляза как погледът на Стив се спря върху някаква екстравагантна червенокоса жена, чиято тясна черна рокля имаше предизвикателно дълбоко деколте.

Придружаваше я по-възрастен мъж и когато червенокосата се наведе над масата, Сю чу мъжа да казва тихо: „Мила, нека да се качим горе в апартамента“. Тя му се усмихна, стисна ръката му и двамата се изгубиха сред тълпата.

Погледът на Стив все още беше насочен към двойката.

— Жената е много хубава, нали? — попита Сю и с изненада установи, че гласът й бе странно дрезгав.

Той я погледна смутено, взе чиповете от масата и отведе Сю от игралната маса.

— Хубава? — повтори Стив и поклати глава. — По-скоро намирам, че изглежда такава, каквато е всъщност — леко момиче, на което му се плаща за услугите.

Стив съзерцава известно време Сю и след това се усмихна.

— Ти си хубава, Сюзи, и съм щастлив, че мога да бъда с теб.

Сю усети как при тези думи я полазиха горещи тръпки. Тя импулсивно пъхна ръката си в неговата и двамата продължиха да вървят.

В добро настроение те обикаляха казината, пиеха тук-там по нещо и се забавляваха. Вече беше доста късно, когато спряха в „Галерата на Клеопатра“, където оркестрантите тъкмо прибираха инструментите си и след техния твърд рок последваха нежни звуци от касетофона.

— Колко е хубаво! — въздъхна Сю. — Всичко мога да понеса в този момент, само не и повече шумна музика.

Стив я обгърна по-плътно с ръка и я поведе към дансинга.

— Не бих имал нищо против, ако продължаваха да свирят — каза той. — Във всеки случай, признавам си, че най-много ми харесва да танцувам с тебе блус.

— Музиката трябва да успокоява, а не да възбужда — отговори Сю и затвори за момент очи. Проточилата се вечер малко по малко си казваше своето. Стив я притегли още по-близо до себе си и когато тя го погледна, топлият му дъх погали бузата й.

— Не обичаш ли силните емоции? Спалнята ми действа много успокояващо — добави той тихо.

— Аз сия добре в своята — отвърна тя, смеейки се, и се прозя в ръка пред устата си.

Стив кимна.

— Мисля, че след тази вечер малко сън би ни се отразил добре. Ти беше превъзходна екскурзоводка, Сюзи.

След като пиколото докара колата им, Стив й отвори вратата и Сю се отпусна на тапицерията. Стив включи радиото и тихата му музика я обгърна. Сю се облегна назад и затвори очи. По всичко личеше, че беше загубила първия рунд. Боже мой, в каква опасна игра се бе впуснала! Вечерта беше показала недвусмислено, че Стив бе взел инициативата в свои ръце.

Когато тя мислено се върна към изминалите часове, стори й се, че да излезе със Стив бе нещо съвсем естествено, като че ли бяха имали напълно делова среща. Не, не съвсем делова — по-скоро една особено необикновена среща.

„По дяволите, защо пък не? Защо пък да не се наслаждавам на вечерта, прекарана с един привлекателен мъж?“ — мина през ума й. Тя се бе забавлявала, а Стив беше останал верен на обещанието си да се държи като джентълмен. Значи всичко беше наред.

„И все пак следващия път ще бъда по-предпазлива“ — обеща си Сю. Щеше да избере място, където не би се поддала на изкушението да залага и пие. В края на краищата Лас Вегас предлагаше достатъчно възможности човек да се забавлява и по друг начин.

Изведнъж колата спря и Стив изключи двигателя.

Сю отвори учудено очи.

— Толкова скоро. Мислех, че… — тя млъкна. Колата не стоеше пред входа на нейната къща, а на тротоара до Империал Тауър.

— Мисля да прекъснем пътуването си за едно кафе — каза Стив. — И двамата се нуждаем от него.

Сю поклати глава. Сега тя отново бе нащрек.

— Никакво кафе — отвърна с твърд глас. — Искам да си отида вкъщи.

— Веднага след това — каза тихо Стив и посегна към ръката й. Тя бързо се отдръпна.

— Ако не ме закараш вкъщи, ще закрещя — ръката й беше вече на дръжката на вратата.

— Тогава поне няма ли да ми дадеш една целувка за лека нощ? — гласът му звучеше по-скоро развеселено, отколкото сърдито. — Във всеки случай горе в жилището ми би било значително по-уютно за това.

— Вечерта свърши, Стив — каза тя хладно. — Искам да се прибера, а за целувката можеш да забравиш.

Тя се надяваше, че нямаше да е необходимо да му напомня за уговорката им.

— Можеш да забравиш също и за следващата разходка — добави ядосана, че гласът й трепереше.

— Предавам се — промърмори Стив, запали отново двигателя и голямата кола се понесе по улицата.

По време на пътуването те не промълвиха нито дума. Сю тайно поглеждаше отстрани Стив. В слабата светлина на арматурното табло профилът му се очертаваше ясно на фона на тъмнината отвън. Когато пристигнаха пред къщата й, той угаси двигателя и понечи да слезе. Тя сложи ръка на рамото му и го задържа.

— Не е нужно да ме изпращаш до вратата — гласът й звучеше студено. Преди още Стив да успее да реагира, тя вече бе отворила вратата и бе слязла. Тръгна към къщи, без да се обръща. Хлопна вратата зад себе си и се облегна на нея. Чу как колата потегли, как изскърцаха гумите й, а после настана тишина.

Сю отиде в дневната и с дълбока въздишка се отпусна на кушетката. Започна да премисля за вечерта. Беше се чувствала добре в компанията на Стив и ако всичко не бе завършило така, навярно не би имало за какво да се разкайва. Но при стеклите се обстоятелства навярно щеше да загуби поръчката си.

Сю зарови лицето си в шепи и въздъхна. Това означаваше, че в бъдеще Джеф сигурно не би й посредничил повече за никакви поръчки. И така, отново се намираше там, откъдето бе започнала.

Колкото повече Сю мислеше, толкова по-сигурна ставаше, че изобщо не желаеше тази поръчка. Тя криеше твърде много усложнения. Щеше да каже на Джоана да изпрати на Стив сметка за извършената досега работа и да приложи ключа, който отваряше всички врати в Империал Тауър.

Най-после тя стана и с бавни стъпки отиде в спалнята. Утре беше неделя. Бе възнамерявала да прекара този ден в Империал Тауър и да работи, но с това вече бе свършено. „И по-добре — помисли тя, — поне ще мога един път да се наспя до насита.“