Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gourmet Lover, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 30 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Дороти Колет. Бъди мой блян

ИК „Слово“ Велико Търново 1993

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–087–7


I

Кристи беше в състояние на такава нервна възбуда, когато слезе от таксито, че сърцето й щеше да се пръсне. Последните две седмици не беше имала нито минута покой, а и полетът от Чикаго предишната вечер я беше поизморил. Сега пък се прибавяше и споменът за едно нещастно минало!

След като плати на шофьора, тя застана на тротоара пред кантората и пое дълбоко въздух, за да овладее страха си. Обърна се и огледа търговския квартал на Сан Диего със смесица от носталгия и леко отвращение. Погледът й се спря върху сградата на съда от отсрещната страна на улицата, после се насочи към многоетажното здание, пред което се намираше.

Добре облечени минувачи, които започваха или приключваха обедната си почивка, минаваха забързано край нея и се смесваха с разхождащите се моряци — открай време неразделна част от тази позната картина. Потокът от коли бавно се точеше по улицата, скрита зад високи палми, чиито корони се полюляваха от късния априлски бриз. Кристи вдъхваше тежкия мирис на солена вода. Нищо не се беше променило за последните единайсет месеца. Нищо, като се изключеше фактът, че Кен беше мъртъв! Сега тя беше вдовица и мисълта, че братът на Кен би могъл да предотврати нещастието, предизвикваше у нея чувство на гадене.

Но Кристи се сети, че в момента Рей не беше в града и нямаше да се наложи да се среща с него. Това, което трябваше да стори засега, беше да потърси адвоката и да предяви своя иск върху наследството на починалия си съпруг. Би било нелепо, ако не съумееше да уреди тази работа. А когато след това продадеше своята част от „Матюс Корпорейшън“, щеше да напусне този град завинаги.

Поуспокоена, тя влезе в сградата през огромната въртяща се врата и прекоси хола. В асансьора се погледна в огледалото и самочувствието й се възвърна. Русата й, спускаща се до раменете коса беше безупречна. Гримът й също се беше запазил изряден. Леко извитата горна устна придаваше на фино очертаното й лице нещо привлекателно детинско. Тя сбърчи нос. Добре че поне лицето й не беше останало така по детски закръглено, след като беше отслабнала. А новият й строг костюм от сако и панталон в цвят каки, както и яркото, пъстро шалче й придаваха повече солидност при нейните двайсет и пет години.

Минута по-късно Кристи решително отвори вратата на деветия етаж с табелка „Меткалф, Прайс и Харпър, адвокати“.

— Кристина Матюс — представи се тя на секретарката. — Имам уговорена среща с г-н Прайс за един часа.

Младата жена й се усмихна любезно.

— Мистър Прайс трябваше да излезе за няколко минути от кабинета си, но ви очаква, мисис Матюс. Можете да влезете — кимна й по посока на една врата с името на Елсдън Прайс.

Кристи отвори и пристъпи с новопридобитото си самочувствие. Секунда по-късно застина на мястото си.

Рей беше седнал зад писалището на Прайс и като я видя, бавно се надигна от голямото кожено кресло. Лицето му също така бавно се озари от усмивка.

Кристи възприемаше всичко това доста неясно и като на филм. Непокорният перчем на гъстата, гарвановочерна коса и силно загорялото му, сякаш изсечено лице с правилни черти се сливаха в един образ на все покоряваща мъжественост. Както и преди, тя си помисли, че не е никак чудно защо присъствието на Рей винаги така беше притеснявало брат му Кен.

— Добре дошла у дома, Кристи! — гласът му си беше все същият, плътен и леко вибриращ. — Или може би трябва да те наричам „сестричко“?

— „Снаха“ би било по-подходящо, но нека бъде просто Кристи — произнесе тя с усилие. Усети как под погледа на тъмните му очи, в които трепна насмешливост, неусетно се стопява нейната самоувереност.

— Както и да е. Прайс ще се върне всеки момент. В това време…

Кристи не успя да чуе по-нататък, тъй като Рей я улови за ръката и я поведе към един стол. Зави й се свят. Седна с разтреперани колене. Рей се настани насреща й.

— Не очаквах да те видя — тя облиза устни. — Мислех, че си на север, в ресторанта в Сан Франциско, където… — погледът му така я обърка, че гласът й замря и тя отвърна очи от неговите. Но и това не помогна твърде — виждаше го ясно пред себе си: хубавите равни зъби, когато се усмихваше… гъстите черни косъмчета по гърдите, когато разхлаби вратовръзката и разкопча горното копче на ризата си… пленителната трапчинка на брадичката… Господи, колко много го мразеше!

— … тук, за да се погрижа за преместването си в Сан Диего — казваше той в този момент. — Сега си имам добър управител на север. Ако нещата вървят както трябва, ще прескачам дотам един път месечно за по няколко дни.

Кристи го погледна и отново забеляза онази усмивка на превъзходство, която я накара да потрепери, когато той добави:

— А сега сме съставили един превъзходен нов екип. Уволних всички, с изключение на Сам. Спомняш ли си Сам Уинзлоу!

Сам! Побиха я тръпки. Значи Сам продължаваше да е тук. В паметта й отново изникна образът на резкия, мустакат управител, който се беше отнесъл враждебно към нея още при първата им среща.

— Не знам как бих се справил без помощта на Сам досега.

Тя изправи рамене и успя да изобрази ледена усмивка на лицето си:

— Да, спомням си за Сам. Той е… лоялен.

Рей сбърчи чело и добави с виновно изражение на лицето:

— Боя се, че злоупотребих с това. Но сега, когато ти… — той млъкна внезапно и отново се усмихна със своята всепокоряваща усмивка. — Сега, когато привършихме тукашния ремонт, си мисля дали да не открия още едно заведение в Сиатъл.

Ремонт! Дали не беше променил всичко, за да не му напомня нищо повече за Кен, за неговата „несполука“, както би се изразил той? Ядоса се.

— С тебе начело „Ошънвю“ сигурно ще преуспее! — Кристи изгледа мрачно девера си и не допусна да бъде завладяна от непреодолимия му чар.

— Моля за извинение, че ви накарах да чакате, мисис Матюс! — в кабинета, без тя да забележи, беше влязъл пълен мъж с оредяла коса и с очила, който сега се настаняваше зад бюрото си. — Но съм сигурен, че сте имали какво да си кажете.

Рей се надигна, кимвайки любезно на Кристи.

— Предоставям ви уреждането на подробностите.

Мъжете си стиснаха ръцете. Кристи гледаше напрегнато през прозореца и си отдъхна едва когато чу, че вратата се затваря.

— Както вече ви уведомих чрез писмото си, мисис Матюс — започна адвокатът, след като седна на бюрото си, — юридически вие имате право върху дяла на вашия съпруг, с която е участвал в корпорацията, т.е. на една трета — той млъкна, докато намести тежкото си тяло в коженото кресло. — Но тук има и някои странични клаузи — усмихна се малко смутено и продължи пак с монотонен глас: — Ще трябва да участвате в ръководството на „Ошънвю“ в продължение на една година, преди да добиете правото да продавате своите акции. Иначе губите наследствените си права.

На Кристи й беше необходимо време, за да проумее последствията на току-що чутото. Мисълта й се обърка. Това означаваше, че ще трябва да работи цяла година заедно с Рей! Но как щеше да изтърпи ежедневното общуване с този, който всъщност беше отговорен за смъртта на съпруга й? От друга страна пък, можеше ли да се откаже? Тя беше вече тук, беше приключила всичките си дела в Чикаго. Беше напуснала работата си, беше освободила жилището, беше продала мебелите и колата и беше изтеглила всичките си спестявания. Пътуването до Сан Диего обаче бе погълнало малкото й „състояние“ почти до последния цент.

Продължаваше да гледа втренчено мъжа пред себе си, който взе да проявява нетърпение и нищичко не разбираше.

— Това устройва ли ви, мисис Матюс? — чу тя въпроса му.

Кристи разбра, че няма друг избор. Успя да кимне в знак на съгласие и си помисли, че все някак ще трябва да успее да издържи тази една година.

Адвокатът, изглежда, изпита облекчение, приведе се и зачете записките си. Когато посочи заплатата й, която щеше да получава за работата си в „Ошънвю“, тя остана изненадана. Щеше да получава повече, отколкото по времето, когато Кен беше ръководил заведението. Преди още обаче да може да се изненада от това, мъжът насреща й се изправи.

— Ако имате някакви въпроси, винаги съм на ваше разположение.

— Само едно нещо ми се иска да уточним веднага — каза Кристи, стремейки се да не показва неувереността си. — Зная, че „Ошънвю“ не работи днес — така бе винаги досега в понеделниците! Във всеки случай по-рано. Не й убягна едва забележимото нетърпение в кимването на адвоката, но въпреки това продължи несмутимо: — А за мен не би било съвсем просто да започна работа още от утре. Нужни са ми няколко дни. Трябва да си намеря жилище, необходима ми е кола — тя си спомни, че на юг от Калифорния човек беше загубен, ако няма автомобил.

— Мистър Матюс ще прояви разбиране по тези въпроси — промърмори адвокатът. — Сигурен съм, че ще бъде отзивчив по отношение на…

Апаратът на бюрото му забръмча и той натисна някакъв бутон.

— Да, моля?

Кристи се обърна и излезе. Адвокатът явно не проявяваше прекален интерес към новата си клиентка. „Но поне се отървах от Рей за останалата част от деня“ — си каза Кристи, свивайки рамене.

Но се беше излъгала, Рей вече я очакваше в приемната.

— Всичко наред ли е? — той стана от стола си и я хвана повелително за ръка. — Ще обядваме заедно и ще те запозная с някои промени, които направихме.

Кристи си пое дълбоко въздух, мъчейки се да не покаже яда си, което обаче не й се удаде напълно.

— Почти два часът е. Откъде можеш да знаеш дали вече не съм яла? — попита тя остро и направи опит да се освободи от ръката му.

Но Рей изобщо нямаше намерение да я пуска и я поведе към асансьора.

— В такъв случай ще пием кафе. Трябва да поговорим.

Тя го изгледа. Едва сега й стана ясно, че сигурно е знаел за допълнителната клауза. Без да се противи повече, Кристин го остави да я отведе.