Дороти Колет
Русата чаровница (8)

VIII

На сутринта Сю стана много рано. Под очите си имаше тъмни сенки от безсънната нощ, но бе твърдо решила да започне всичко оттам, където бе спряла, когато срещна Стив.

В старите си джинси, износени сандалети, широка тениска и със завързана на опашка коса, тя обсъди с Джоана някои служебни въпроси и отиде в старата оранжерия.

Хосе стоеше пред едно младо каучуково дърво и разглеждаше листата му през лупа.

— Нещо не е в ред ли? — попита Сю.

Хосе гледаше с недоумение.

— Открих акари на това тук и тъй като бяха в един контейнер с онова, което поставихме при басейна в Империал Тауър, има вероятност и то да е заразено.

— Опасно ли е?

Хосе поклати глава.

— Не, все още не. Ще му измия листата, а после ще отида в Империал Тауър да прегледам растенията и там…

Внезапно Мария се втурна в оранжерията.

— Хосе — извика тя. — Малкият Пабло…

— Казва се Паул — поправи Хосе жена си.

— Температурата му изобщо не иска да спадне.

Винаги, когато се вълнуваше, Мария говореше със силен испански акцент, нещо, към което Сю отдавна бе привикнала.

— Налага се да го откараме в болницата!

Тя погледна умоляващо първо към мъжа си, а след това към Сю.

— Разбира се, че Хосе ще те закара веднага. Аз ще се оправя тук.

Двамата напуснаха бързо оранжерията. Сю въздъхна дълбоко. За добро или за зло, все пак трябваше още един път да отиде в Империал Тауър. Погледна часовника си. Минаваше вече девет часът, а Стив беше казал, че той и Арт тръгват рано за Сан Диего. Ако отидеше сега, навярно вече нямаше да са там. Нямаше да срещне и Люсинда, а доколкото знаеше, днес Софи имаше свободен ден.

Тя изми другите листа на каучуковото дърво и след това опакова в една чанта специалния сапунен разтвор за растенията, кърпи за бърсане на листата и голямата лупа, която Хосе беше използвал.

Ако дървото в апартамента не беше заразено много от насекомите, с тази обработка щеше да го спаси. Ако имаше обаче много акари по растението, Хосе ще трябва да го смени.

Във вестибюла Сю забеляза, че Роби бе свършил добра работа. Бегониите бяха засадени с умение и се възприемаха като красиви цветни петна в голямата зала.

Сю се отправи към двете канцеларии, през които достигна до асансьора. Майк и Лиза бяха така задълбочени в работата си, че само й се усмихнаха набързо от любезност и отново наведоха глави над книжата. Кабинетът на Стив беше празен. Сю се качи в асансьора, като се радваше, че така безпроблемно беше преминала първата част от мисията й.

Сутрешното слънце караше голямата дневна да изглежда още по-светла и по-приветлива. Сю се спря и заразглежда всичко с чувство на отчаяние. Навсякъде, където погледнеше, й се привиждаше образът на Стив: Стив на кушетката, Стив на бара, Стив пред големия прозорец е чудесната гледка към града.

Затвори очи. „Може би щеше да е по-добре, ако бях му се отдала — помисли тя за миг. — Навярно после щях да мога да го забравя по-бързо“. С дълбока въздишка тя премина през кухнята към басейна.

След основна проверка Сю установи, че каучуковото дърво не бе заразено с акари и че за краткото време тук вече се е развило великолепно.

Слънчевите лъчи нахлуваха през стъкления покрив и караха синята вода в басейна да блести примамливо. Сю се поколеба, но смъкна джинсите, издърпа тениската през главата си и събу сандалетите. Миг по-късно на пода паднаха сутиенът и бикините. Освободи косата си и скочи във водата.

„Само няколко минути“ — каза си тя, обърна се по гръб и затвори очи. Усети слънцето на лицето си, потисна всички мрачни мисли и започна да се наслаждава на водата, напълно отпусната.

Не чу, че вратата се отвори. Басов глас я изтръгна от бляновете й.

— Господи, колко си хубава.

Точно над нея, на ръба на басейна, стоеше той и я гледаше.

Сю се обърна ужасена по корем и се притисна плътно към ръба на басейна.

— Какво правиш тук?

От изненадата гласът й едва й се подчиняваше. Стив се засмя.

— Тъкмо това исках и аз да те питам. Но първо ще ти отговоря. Срещата ни в Сан Диего беше отменена за утре. Така, а сега е твой ред.

— Трябваше да прегледам каучуковото дърво още един път и мислех, че ще съм сама тук. Аз бях…

Сю спря да говори и погледна нервно към другия край на басейна, където, като че на мили разстояние, се намираха нещата й. Даже и да доплуваше дотам, трябваше все пак да излезе от басейна гола, както си беше.

— Бих ти била благодарна, ако ме оставиш поне за мъничко сама, докато се облека.

С ужасно чувство на безпомощност тя видя, че Стив повдигна вежди, но не показа ни най-малко намерение да отклони поглед от нея.

Тя започна да разпенва водата с крака, така че поне малко да скрие голотата си.

— Изчезвай най-после!

— Искаш дяволски много, Сюзи — каза Стив, като не се помръдваше. — Имаш ли намерение да останеш още дълго в басейна? Мисля, че бих могъл да дойда при теб и…

— Не! — тя отвори уплашена широко очи.

— Жалко. Би било хубаво. Във всеки случай ще се нуждаеш от хавлия, за да се изсушиш.

— Не!

— Отново не? — Стив повдигна още по-високо вежди. — Нима искаш мокра да облечеш дрехите си?

— Не.

Стив кимна.

— Така си и знаех.

Без да каже нещо друго, той се обърна и тръгна.

Сю погледна отново към другия край на басейна. По дяволите, трябваше да направи нещо, преди Стив да се върне. Трябваше да се облече колкото може по-бързо. Какво от това, ако дрехите й се измокреха? Щеше да изтича до колата, да кара без спиране до къщи и веднага да се преоблече.

Тя се отблъсна решително и заплува. Точно в мига, когато беше достигнала отсрещната страна, вратата се отвори.

Стив влезе, преметнал голяма хавлия през рамо. Сю изруга тихо. Той заобиколи невъзмутимо басейна, спря се до ръба и разтвори пред себе си хавлията.

— Така, сега идвай, малка русалке. И ако сега отново кажеш не, ще скоча при теб във водата!

Сю отвори уста и отново я затвори. Нямаше и най-малката надежда, че Стив е отправил празна закана. Тя се изкачи бавно по стълбичката и позволи на Стив да постави хавлията около раменете й.

За момент и двамата задържаха дъха си. След това Стив започна внимателно да я изтрива. Дори през пухкавата хавлия по гърба на Сю пробягнаха възбуждащи тръпки от неговите докосвания.

— Наистина си хубава, Сю — прошепна Стив близо до ухото й. Изведнъж гласът му беше станал дрезгав. — Ти си най-хубавата жена, която някога съм виждал, и е безкрайно хубаво да те усещам.

Лек тласък прониза тялото на Сю. Какво всъщност си бе въобразила тя? До какво щеше да доведе фактът, че бе разрешила на Стив да я избърше? Само че сега съвсем не й се щеше да мисли за последствията.

За миг погледите им се срещнаха.

— Стив… аз! — Сю се запъна, неспособна да намери обяснение на противоречивите си чувства. От една страна тя желаеше Стив, а от друга се страхуваше да му го признае.

— О, Сю, няма да ти сторя нещо, което не ти харесва! — каза Стив с нисък глас. — Можеш да твърдиш, че не го желаеш. Може би дори ще успееш да си повярваш сама, само не очаквай от мен, моля те, да приема тази лъжа.

Стив пусна хавлията и отдалечи ръцете си на сантиметър от тялото на Сю, сякаш искаше да покаже, че нямаше да я задържи против волята й. Само очите му издаваха желанието и страстта му.

Сю преглътна. „Дали е видял същото изражение и в моите очи?!“ — попита се тя. Какво го правеше толкова уверен, че тя ще му се отдаде?

Облегна глава на рамото му, като се съпротивляваше срещу мислите, които искаха да й забранят това. „Господи, колко хубаво би било да мога да се отърся от всички свои страхове“ — мина през ума й. За първи път от дълго време тя искаше да се отдаде на чувствата си, без да мисли за после.

Стив я обгърна и я притегли към себе си. Пръстите му изгаряха кожата по рамото й. Усещайки желанието й, той притисна буза до нейната, докато със свободната си ръка я галеше леко по бедрата.

Сю потръпна и се притисна по-плътно до него. Тя усети силното му тяло зад гърба си и почувства възбудената му мъжественост. Изстена тихо, той прокара палеца си по хълбоците й и отново го спусна към бедрата.

— Стив — мълвеше тя дрезгаво, като се извиваше и се притискаше назад. Повдигна ръце и ги обви около врата му.

Пръстите на Стив блуждаеха по тялото й. Когато те обхванаха гърдите й и докоснаха втвърдените им зърна, на Сю й се стори, че ще умре от възбуда.

Тя дишаше все по-учестено, облегна се още по-плътно към Стив и му позволи да я завладее цялата. Наслаждаваше се на прекрасните усещания, които я пронизваха при неговите докосвания. Първо колебливо, а след това все по-уверено раздвижи ханша си. Желанието й все повече нарастваше. Искаше да усеща устата на Стив върху своята. Сю притегли главата му към себе си и устните им се сляха в страстна целувка.

Стив обърна Сю към себе си. Хавлията й падна на пода. Ръцете му се плъзгаха възбуждащо бавно по гърба й.

— Кажи ми го, Сюзи.

— Да, Стив, да, да! Искам да ме любиш.

— Знаех, че някога ще ми го кажеш. Всичко си има начало и край. Време е да престанеш да се съпротивляваш на чувствата си към мен, скъпа!

Стив я целуна, взе я на ръце и я понесе през коридора към спалнята си. Сложи я нежно на леглото и я обсипа с ласки. Устните му откриваха все нови и нови ерогенни зони. Сю простена тихо и се изви към Стив. Беше повече от готова да му се отдаде. Наистина щеше да умре, ако той не я обладаеше.

Стив се освободи от прегръдката й и се съблече. След това подири в погледа й някаква реакция. Тя не показа свян, а се наслаждаваше, съзерцавайки стройното му силно тяло. Стив се върна отново при нея. Замилва гърдите й и продължи по хълбоците към топлите вътрешни страни на бедрата. Сю извика, но той заглуши вика й с целувка.

Когато проникна в нея, Сю задържа дъха си. Каквито и съмнения да бе имала, те бяха забравени. Никога досега мъж не бе събуждал така нейната страст, както Стив го бе направил.

Той започна отначало бавно, а после все по-бързо да се движи над нея. Тя затвори очи, наслаждавайки се на дивите, опияняващи потоци, които пронизваха тялото й. Стив отново и отново я довеждаше до ръба на екстаза, задържаше го, докато накрая и двамата достигнаха апогея на страстта си…

Още дълго след това те лежаха плътно прегърнати и безмълвни.

 

 

Сю пътуваше вече към къщи, когато отново бе в състояние да мисли трезво. Господи, какво беше направила? Как можа да го допусне?! Едва не се разтрепери. Стив можеше да си отбележи с чертичка още едно завоевание!

Тя се застави да диша спокойно и равномерно. Нямаше право да упреква Стив. Той не беше я насилил за нищо. Най-малкото тя го желаеше толкова, колкото и Стив. И беше чудно хубаво. Беше ли я дарявал някой мъж с такова сбъдване на копнежа й, както направи това Стив?

Не, никога! Но защо фактът, че той още я желаеше, не й донасяше пълно удовлетворение? Защо чувстваше в себе си някаква ужасна пустота? Може би защото се бе влюбила в него, защото знаеше, че сега, когато вече се бяха любили, не ще може да го забрави никога. Бе се самозалъгвала, че леглото ще разреши всичките й проблеми. Защо никой не я предупреди колко неописуемо хубаво щеше да й бъде със Стив?

„Погледни фактите такива, каквито са — заповяда си тя, — трябва да приемаш истината, а не да я заобикаляш. Стив постигна целта си при тебе и сега ще те изостави.“

О’кей. Може би тя се бе влюбила в Стив и това беше причината за празнотата, която нищо не можеше да запълни. Но това си беше лично неин проблем.

Сю натисна инстинктивно спирачките, когато стоповете на колата пред нея светнаха. Едва сега тя видя, че стои в дълга колона от коли пред железопътен прелез. Влакът пълзеше безкраен и с темпо на охлюв по релсите, които пресичаха улицата. Сю се питаше защо бе избрала тъкмо този път, когато имаше достатъчно други, през които не минаваше железопътната линия.

Изключи двигателя. Докато чакаше, мислите й кръжаха само около една тема. Тя трябваше да се съпротивлява срещу любовта си към Стив. „Всичко има начало и край“ — беше й казал. Той не вярваше във вечната любов, не вярваше дори в мимолетната, а само в секса. Обичаше разнообразието повече, отколкото жените, които обладаваше. Днес една от тях беше тя, но скоро следващата щеше да заеме мястото й. Най-главното за него бе да задоволи страстта си. А къде щеше да остане тя, когато всичко свърши?

Щеше ли да загуби гордостта си, както я беше загубила тогава със Скот? Двамата имаха нещо общо помежду си — искаха да я имат, без да й дадат това, от което тя се нуждаеше. Скот не се бе оженил за нея, а Стив не бе способен да обича.

При Скот гордостта и самоуважението й пострадаха много. Тя трябваше да се бори дълго и упорито, докато заздравеят раните й. Този път все още не бе ги загубила, само защото Стив не знаеше, че е влюбена в него. Гордост и самоуважение! Колко празно звучаха тези понятия в сравнение с любовта. Но когато не можеше да я получи, бяха по-добре от нищо, нали?

Силният сигнал на клаксон зад нея я върна отново в действителността. Колите пред нея отдавна бяха тръгнали, без тя изобщо да забележи. Бързо запали двигателя, включи скоростта и потегли.

Когато стигна пред къщи, вече знаеше какво щеше да направи. Не можеше да се довери нито на Стив, нито на самата себе си. Имаше само един изход — да не го вижда никога повече.

Нямаше никакъв смисъл да му разказва за Скот. Стив никога през живота си не бе обичал и затова нямаше да я разбере. Ако му разкажеше за неописуемите мъки, които бе преживяла, навярно щеше да ги отмине с пренебрежителен жест. Нямаше също никакъв смисъл да се опита още един път да обясни на Стив, че тя изобщо не се интересува от секс без любов. Той само щеше да поклати глава или най-много да попита: „Добре, но когато не можеш да я получиш, тогава какво грешно има в едно хубаво приключение?“

След час Сю се завиваше в една голяма хавлия, излизайки от душа, и с всички сили се мъчеше да съсредоточи мислите си върху своето ежедневие.

Трябваше да каже на Хосе, че каучуковото дърво в Империал Тауър не е нападнато от акари… След това да го попита какво е станало с момчето… Щеше да предложи на Роби да си вземе няколко дни отпуск, за да чете за изпита, от който той толкова се страхуваше.

Сю тъкмо се обличаше, когато телефонът иззвъня. Тя се разтрепери. Сигурно беше Стив. По-добре сега да приключи завинаги с него. Пое дълбоко въздух и взе слушалката.

— Ало, Сюзи, защо си се измъкнала като крадец? Следващия път ме събуди, моля те, преди да си отидеш.

— Няма да има никакъв следващ път, Стив.

Известно време от другата страна на линията беше тихо.

— Значи, ти все пак ми се сърдиш, така ли? Боях се, че е така.

Тя чу дълбоката му въздишка. Изглежда Стив очакваше да каже нещо, но Сю мълчеше. След малко той заговори отново и гласът му звучеше леко нетърпеливо.

— Не те насилвах за нищо, Сюзи. Ти го желаеше също толкова, колкото мен и…

Сю трябваше да преглътне, преди да може да отвърне.

— Играта свърши, Стив. Ти спечели.

— Трябва да обсъдим това, Сюзи. Какво ще кажеш да отидем тази вечер на някое спокойно местенце, далеч от „Стрип“. Ще ми обясниш на спокойствие какво се е случило.

Сю сякаш го виждаше пред себе си. В очите му блестяха лукави искрици, а на устните му играеше усмивка. Със сигурност беше безкрайно горд от себе си!

„Хайде, не се колебай, Сю!“

— Ние няма да се видим повече, Стив — изведнъж, напълно неочаквано и изненадващо дори за самата нея, дойде лъжата и тя излезе леко от устата й. — Онова, което още не съм ти разказвала, е, че нещата между мен и моя приятел станаха по-сериозни. Имаме намерение вече да се женим. Разбери, Стив, че вече не мога да се срещам с теб.

Отсреща остана толкова дълго време тихо, та Сю дори помисли, че Стив е затворил телефона. Но той отново заговори и гласът му звучеше безизразно.

— В такъв случай, не съм те преценил достатъчно вярно, Сюзи. През цялото време мислех… Е, това сега няма значение. Мога само да ти благодаря за всичко и да ти пожелая щастие.

Последва леко изщракване и телефонът изключи.

Сю отпусна ръката си, в която държеше слушалката, и затвори очи. Беше го направила! Беше приключила връзката си със Стив Уортингтън. Сега тя бе свободна и можеше да се завърне към обичайния си начин на живот.

 

 

Сю опита всичко, за да може да започне отново привичното си ежедневие. Помагаше на Хосе при почистването на оранжериите и при отглеждането на младите растения. Обядваше с Мария и се възхищаваше на снимките на оздравелия отново малък Паул. Изпрати Роби с колата до сервиза, за да й сложат нова бензинова помпа. След това започна с помощта на Джоана годишната инвентаризация.

Сю се натоварваше все повече с работа, но въпреки всичко не можеше да се освободи от мислите си за Стив. Бе предупредила Джоана, ако някой телефонира от Империал Тауър, да отговаря, че я няма. И изобщо не искаше да знае нищо за тези обаждания.

До четвъртък Сю издържа, но когато Джоана тъкмо се гласеше да си тръгва, тя я попита уж случайно:

— Всичко наред ли е в Империал Тауър?

— Предполагам — отговори Джоана и събра нещата си. — Мистър Маккарти се обажда няколко пъти, но като го попитах дали има някакви проблеми, или пък да ти предам някакво съобщение, той не каза нищо. Всичко било наред, искал само да говори с теб. Вероятно мистър Уортингтън не е вече в града, Сю?

Сю сви рамене и Джоана изостави темата.

— Ще се оправиш ли сама — попита тя. — Трябва да направя спешно няколко поръчки.

— Естествено, Джоана. До утре.

Следващата сутрин Сю остана отново сама в магазина, след като беше изпратила Джоана при един клиент. Беше още рано за клиенти. Тя седеше на табуретката зад щанда и бе разтворила пред себе си касовата книга.

В този момент Стив влезе.

Сю се втренчи в него като в някакъв призрак, докато той се приближаваше към нея, също без да я изпуска от очи. Беше облечен в сив костюм с жилетка. Усмивката му беше необвързващо любезна.

— Дойдох да те помоля за една услуга, Сю.

Той спря пред щанда.

Сю се сепна. Стив я беше нарекъл „Сю“, а не „Сюзи“. Това, както изглежда, означаваше, че и той от своя страна смяташе за приключена тяхната връзка. Беше си истинският Стив Уортингтън. Преуспелият бизнесмен, който само за няколко години се сдобива с почит и богатство, и който не си позволява никакви чувства. Бе мъжът, с когото тя прекара толкова прекрасни часове.

Неговото учтиво, делово държание я улесни да отвърне също така хладно на необвързващата му усмивка.

— Какво мога да направя за теб?

— В неделя ще летя в Хонолулу за предварителни разговори по един проект, с който може би ще се заема. Днес вечерта пък съм уредил прием за бизнес контакти. Нуждая се от домакиня.

Сю го погледна с широко отворени очи.

— Все пак с това не искаш да кажеш, че…

Стив повдигна успокояващо ръце.

— Знам, че става малко неочаквано, но се надявам, че годеникът ти няма да има нищо против. Естествено, и той е поканен.

— Тази вечер има друг ангажимент…

Сю горещо се надяваше да не се изчерви.

— Ще помоля Арт да те вземе и да те върне обратно вкъщи. Не вярвам да трае дълго.

Стив чакаше и когато Сю не каза нищо, добави:

— Би ми направила голяма услуга.

Сю се поколеба.

— Е, добре — отвърна тя накрая.

Стив се усмихна.

— Благодаря ти, Сюзи. Арт ще те вземе в пет часа.

„И така, сега отново съм «Сюзи» — помисли Сю и стисна устни.“ Тя гледаше как Стив напуска магазина и се питаше защо се съгласи. Боже мой, това щеше да бъде най-тежката вечер в живота й. Стив да стои насреща й, да го вижда, без да го докосва, без да бъде милвана, целувана от него…

Сю се стегна. Колкото по-боли, толкова по-добре! По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Защо Стив днес беше толкова различен от друг път? Дали защото сега, когато всичко свърши между тях, повече не се интересуваше от нея? Той бе постигнал целта си и това изглежда му бе достатъчно. Щом тя означаваше толкова малко за него, беше напълно безсмислено Сю да прахосва дори и една мисъл за този мъж.

По-късно, когато Джоана се върна, докато Сю лакираше ноктите си, изведнъж й хрумна пък мисълта, че може би Стив отдавна си е намерил друга, която сега желаеше повече от нея? Почувства се ужасно.

Ако това беше истина, то обясняваше неговото държание — делово и необвързващо — сутринта в магазина й. Но защо тогава имаше нужда от нея за този прием? Дали „новата“ тъкмо днес вечерта не бе заета?

Е, както и да е. С този прием тя най-накрая щеше да сложи край на тяхната връзка. Всъщност трябваше да се радва, че беше я превъзмогнала…