Дороти Колет
Русата чаровница (7)

VII

— Изгледът няма да те впечатли особено — каза Сю, докато гледаше безбройните светлини на града от най-горния етаж на „Ландмарк“, — защото и от своя апартамент можеш да се любуваш на Лас Вегас — добави тя.

Когато се обърна, срещна пълния с възхищение поглед на Стив.

— Винаги ще ме впечатлява!

Сю сведе очи. Тя знаеше, че новата й рокля подчертава отлично безупречната й фигура. Беше вдигнала високо косите си и си бе сложила съвсем лек грим. На китките й подрънкваха тихо тесни гривни, а на шията си бе сложила златната огърлица, която майка й бе получила от своята майка.

Тук горе, високо над града, всичко бе чудесно и въпреки това нещо не беше наред. В хладната майска нощ въздухът беше като от кадифе. Стив се държеше като джентълмен, а вечерята долу в елегантния ресторант не можеше да не задоволи и най-изискания вкус. Бакшишът на Стив им осигури най-хубавата маса. Сю се беше примирила с мисълта, че след тази последна вечер всичко щеше да тръгне постарому. Но защо тогава гневът й към Стив не можеше да изчезне?

Беше й трудно да приеме отговора. За пореден път той бе наложил волята си и сега тя беше тук с него — само една от безбройните му жени. Ядосваше се, задето не можа да намери начин да му устои.

Стив изпи брендито си.

— Ще танцуваме ли? — попита меко той.

Усети погледа му, докато гледаше към дансинга. Певецът започна бавна сантиментална песен и танцуващите двойки се притиснаха по-плътно.

Без да отговори, Сю стана и Стив се приближи до нея. Когато започнаха да танцуват, тя се почувства напрегната в прегръдката му.

— Ухаеш хубаво, Сюзи — прошепна й той.

„Ти също“ — искаше й се да отвърне, но премълча.

— Виж, мила, нека да ти обясня всичко — помоли Стив с тих глас. — Причината, че аз последния петък…

Сю наруши такта.

— Казах ти вече вчера, че не искам да слушам обяснения.

Тя се освободи от Стив, остави го да стои на дансинга и се отправи обратно към масата. Не трябваше да се съгласява за тази среща!

Стив беше вече зад нея, когато тя стигна мястото си, поднесе и стола и седна.

— Искам да си тръгвам — каза хладно Сю.

— Как можем да останем приятели, ако не изслушаш обясненията ми, Сюзи?

Сю седеше на стола си като истукан, избягвайки да го гледа.

— Не желая приятелството ти — говореше толкова тихо, че той едва успяваше да я разбира. — И нямам намерение да изслушвам обясненията ти. Ако не престанеш, ще си тръгна.

„И ще го направя — мислеше си тя. — Най-после има и таксита“.

— Първо ме изслушай.

Гласът на Стив изведнъж прозвуча толкова твърдо и повелително, че Сю го погледна изненадана.

Опита се да стане, но не бе достатъчно бърза. Преди още да успее да отмести стола си, Стив й хвана китката и здраво я стисна.

— Ще викам!

— Можеш да го направиш, но съм сигурен, че ще премислиш. Или наистина искаш да направиш тук сцена?

Сю се огледа. Какво ли би станало, ако започнеше да вика? Вероятно никой не би й повярвал, че Стив против волята й я насилваше да остане. Коя жена би искала да побегне от толкова привлекателен мъж? Единственото, което би постигнала, започвайки да крещи, беше да се покаже като глупачка.

— О’кей — чу го да казва тя и усети, че натискът на ръката му се усили, — сега ще ме изслушаш.

Стив остави без внимание факта, че го гледаше вбесено.

— Най-добре беше да те задържа, преди да избягаш онази вечер. Но аз познавам Синди и зная на какво е способна. И така, оставих те да си отидеш, за да мога да говоря с нея насаме. Но исках да бъда с теб, а не със Синди.

— Така ли? — попита Сю иронично. — И тъй като си искал да бъдеш с мен, помоли тази Синди да ни придружи? Трябва да ти кажа, че си представях нещо по-добро от перспективата да прекарам вечерта в компанията на една любовна двойка, чувствайки се излишна.

Тя изохка тихо, когато се опита да освободи китката си от хватката му.

— След като ти си отиде — продължи Стив, без да се трогне, — й наредих да се върне в Сиатъл и да се погрижи за работата си. После ти телефонирах, но линията беше постоянно заета. Най-после ми стана ясно, че телефонът ти нещо не е наред, но беше вече твърде късно.

Стив си пое дълбоко въздух.

— Когато на следващата сутрин Синди дойде отново под претекста, че искала да се сбогува, предупредих я, че ще я уволня, ако още един път се опита да се меси в личния ми живот. Тя и аз имаме чисто служебни отношения — нищо повече.

— Това изобщо не съвпада с онова, което чух — избухна Сю. — Синди ми каза, че сте прекарали чудесна вечер в „Хилтън“ и че е тръгнала да си вземе нещата от хотела, защото ти си искал така. Каза ми също, че живеете заедно и че тя е единствената жена, на която ти действително държиш.

Лицето на Стив беше непроницаемо като маска.

— Не знаех, че тя ти е наговорила такива неща. Арт само ми съобщи колко объркана си била, когато те срещнал във вестибюла.

Сю сви рамене.

— Имали сте кавга — мен какво ме засяга това.

Стив се наведе напред и я погледна в очите.

— Повтарям пак, за да е ясно, Сюзи: вечерта не сме били нито в „Хилтън“, нито някъде другаде. Десет минути, след като ти напусна апартамента, отпратих Синди.

Той подчертаваше всяка дума, като че се страхуваше Сю да не пропусне някоя.

— На следващата сутрин не съм я срещал и повече не съм я допускал в жилището си. Арт ми разказа какво се е случило във вестибюла и това беше капката, която преля чашата. Окончателно реших да уволня Синди. Още същия ден й казах, че трябва да си потърси друга работа.

— Но разбира се — отвърна Сю разстроена. — Някой не играе по свирката на господаря и ще трябва да си отиде.

Стив стисна устни. За момент Сю имаше чувството, че с най-голямо удоволствие би я напляскал.

— Знаеш, че не си справедлива към мен. Бях предупредил Синди. И ако не мога да търпя нещо, то е някой да ме лъже и да плете интриги зад гърба ми.

Спря да говори и се изкашля.

— Освен това трябва да знаеш, че не съм я лъгал никога. Тя знаеше от началото на какво отива.

— Имаш предвид, ако започнеше нещо с нея? — попита Сю и гласът й прозвуча студено.

— Все още не съм излъгал жена и никога не ще го направя — отговори Стив рязко. — Не отричам, че имахме някакви отношения, но това беше преди две години — погледът му стана по-мек, сякаш молеше за разбиране. — Никога не съм твърдял, че съм светец, Сю.

— Ти казваше, че си намирал особено подходящи хора за предприятията си. Но сега ми се струва, че си разпределял службите по-скоро според личните си предпочитания.

— Тогава я назначих, защото ми представи отлични препоръки. И за твое сведение, все още нямахме нищо един към друг.

— А сега вече не е достатъчно добра за работата си?!

— Не мога да й позволя да извлича изгода от бившата ни връзка. Дадох й щедро обезщетение и един ужасно добър атестат, какъвто тя наистина заслужава. Доволна ли си, Сюзи?

— Не. Все още не ми е ясно съвсем всичко. Ти все пак я съжали и я последва в Сиатъл, така ли?

Стив поклати глава и въздъхна.

— Трябваше да ангажирам друг ръководител за фирмата, това можеш да го разбереш, нали? След като не можах да се свържа с теб, преди да отлети самолетът ми, възложих на Арт да те открие и да ти съобщи, че ще ти обясня всичко, когато се върна.

Против волята си Сю схващаше, че в думите му имаше логика. Но тя трябваше все пак да го попита още нещо:

— Ако всичко това е било така, не разбирам защо Синди ме излъга. Какво е искала да постигне?

Стив се намръщи.

— Ако я познаваше, щеше да знаеш, че тя обича интригите. Естествено бе да ми напакости. Когато й казах, че ти си жената, която искам да притежавам, трябваше да се досетя, че ще си отмъсти.

Стив гледаше замислено пред себе си и изведнъж щракна с пръсти.

— Наистина. Сутринта й казах, че все още не съм говорил е теб — спомни си той. — Само споменах, че сигурно ми се сърдиш заради нея. Разбира се, тя не е пропуснала шанса си. Може да бъде много… отмъстителна — искаше да добави Стив, но млъкна, като видя отсъстващата физиономия на Сю.

Въпреки че Сю не харесваше особено тази Синди, някак си можеше да я разбере. Била е наранена, защото Стив вероятно я беше отпратил с обяснението, че е избрал Сю за следваща жертва. Винаги една след друга и никога завинаги — стриктно съблюдавайки собственото си правило.

Сю искаше да го попита коя е по ред в неговата колекция, но не й се искаше да му достави възможността да се перчи със своите завоевания.

— Значи все още съм „следващата“? — подхвърли тя и гласът й трепереше от ярост. — Е, ще се откажа от това удоволствие и няма да се присъединя към дългата поредица на твоите трофеи. Съжалявам те, че прахоса толкова време и усилия с мен.

Здравата хватка около китката й се разхлаби и Сю освободи ръката си. Тя разтри с другата болезненото място.

— Би ли ме върнал сега вкъщи? Или по-добре да взема такси?

— Това ли е последният шанс, който имам?

Тя стана и Стив направи същото.

— Мисля, че ме харесваш, Сюзи. Мисля, че ние двамата бихме могли да се сближим.

Тя се обърна и тръгна. Стив я последва.

По пътя към къщи Сю седеше плътно притисната до вратата, докато Стив се правеше, че внимава за движението. Никой от двамата не каза нито дума, а Стив не пусна и радиото. Пътуването изглеждаше като да няма край.

Колата все още не беше спряла, когато Сю хвана дръжката на вратата. Дръпна я, но тя не можеше да се отвори. Обърна глава и подозрително погледна Стив.

— Не гледай така ужасено, Сюзи — в слабата светлина на арматурното табло тя усети в погледа му смесица от съжаление и решителност. — Няма да те докосна, но не съм и склонен вечерта ни да завърши така. Дадох отговор на всичките ти въпроси, сега бих желал да получа отговор и на своя. Защо се страхуваш толкова от мен?

— Казах ти всичко.

— Не, не всичко — гласът му прозвуча много сериозно.

Сю затвори за момент очи. Стив имаше право. Тя не бе му разказала за Скот, но сега това нямаше значение. Чувствата й към Скот бяха изчезнали — и добрите, и лошите. Те нямаха нищо общо с приятелството й със Стив.

Приятелство? Тя го погледна и се попита изведнъж дали изобщо имаше такова. Не беше ли нещо повече, без тя досега да го е осъзнала?! Обхвана я паника. Възможно ли бе действително да се е влюбила в този мъж? Но как така тъкмо в него — мъжа, който още в началото недвусмислено й беше показал, че за него не е важно нищо от онова, което тя ценеше?

— Трябва да имаш причина — чу го тя да казва. — Причина да се опълчиш срещу мен.

— Защо искаш да я знаеш? — попита тихо Сю. — Не ти ли е безразлично?

— Не, защото вярвам, че чувстваш нещо към мен и ако ми дадеш шанс, сигурен съм, че ще мога да те накарам да ме желаеш така, както аз теб.

Стив пое дълбоко въздух.

— Убеден съм, че мъжете и жените имат еднакви потребности. Мисля, че ти си една съвсем нормална, здрава жена, която — доколкото разбирам, все още няма богат опит с мъжете. Някога някой те е наранил дълбоко. Но повярвай ми, аз никога не ще постъпя така. Защо не ме оставиш да ти докажа колко щастлива мога да те направя?

Стив я върна отново към миналото й. Към нейната дълга и упорита борба за независимост. Как можа след разочарованието, което Скот й бе причинил, да поеме риска да бъде отново изоставена и още един път да преживее онова ужасно чувство.

А що се отнася до Стив, навярно беше само въпрос на време кога ще дойде редът на следващата. Щяха да минат седмици или — ако имаше късмет — месеци, но неминуемо щеше да бъде отстранена така, както заслужаващата съжаление Синди.

— Не се боя, че ще ме нараниш — отговори Сю ядосано. — Да, зная, аз съм една нормална, здрава жена, но нямам вкус към краткотрайни връзки.

Тя обърна глава и видя с изненада, че Стив беше обхванал с двете си ръце кормилото толкова здраво, че кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Напрежението, което той вероятно изпитваше, оказа укротяващо въздействие върху Сю.

— Сигурна съм, че скоро ще намериш жената, която ще сподели схващането ти за еротичната връзка — добави тя.

Стив поклати бавно глава.

— Това все още не е всичко, Сюзи. Сигурен съм, че тук се крие още нещо.

Той сне едната си ръка от кормилото и приглади косата си.

— Арт и аз утре заминаваме за Сан Диего. Ще останем няколко дни, но кълна ти се, Сюзи, рано или късно ще открия какво те измъчва.

Сю чу как автоматичната блокировка щракна и веднага хвана дръжката. Отвори бързо, слезе и изтича към къщи, без да се обърне. Когато затвори входната врата зад себе си, чу Стив да потегля.

Едва отзвуча шумът на скърцащите гуми, и тя се разрида. Нямаше да види Стив никога повече. И болката, която усети, беше по-голяма от мъките, когато Скот я напусна.

Как щеше и този път да ги превъзмогне? Копнежът си по Стив, по неговите устни, по ръцете му, по тялото му, притискащо се о нейното… Как, как щеше да преодолее някога желанието, без то дори един път да се е сбъднало?

Стив беше спечелил. Тя го желаеше с всяка фибра на тялото си, но той не подозираше нищо за това…